Решение по дело №1211/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 277
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Силвия Александрова Цанкова Захариева
Дело: 20195300601211
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 277

гр.Пловдив, 03.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:       СИЛВИЯ ЦАНКОВА                                                                                    ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

 

при секретаря Гергана Спасова и прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА  ВНОХД № 1211 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 123 от 19.04.2019 г. по НОХД № 7768/2018г., Районен съд-Пловдив, 5 н.с. е признал подсъдимия К.И.И. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и го е осъдил на основание чл.54 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимия И. чрез неговия защитник, в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която да бъде оправдан подсъдимият по така повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив излага становище относно законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт и предлага същият да бъде потвърден.

В хода на въззивното производство защитата на подс.И. поддържа жалбата, като навежда доводи относно незаконосъобразност на изготвените АУАН и талон за медицинско изследване, въз основа на което се извеждат съждения за опорочаване на извършената проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача И.. Прави се критичен анализ на показанията на свид.В., като се аргументира претенция същите да не бъдат кредитирани от въззивния съд.

Подсъдимият И. поддържа изложеното от своите защитници.

Пловдивският  окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К.И.И. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е. Има висше образование, не е женен, работещ. Не е осъждан. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият И. притежава свидетелство за управление на МПС № ***, с валидност до 06.01.2025 г.

Свидетелите А.В. и П.Д. – полицейски служители в сектор „Пътна полиция“, изпълнявали задълженията си като автопатрул за времето от 19 часа на 20.07.2018 г. до 07.00 часа на 21.07.2018 г., извършвайки пътен контрол по бул. „***“ в гр. П.. Същите разположили патрулния автомобил върху уширение, намиращо се в западното платно, на около двадесет метра преди пътя, водещ до църквата „***“.

Малко преди 03:27 часа  свидетелят В. спрял за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220“, рег. № ***, управляван от подсъдимия К.И.. Свидетелят В. се приближил до шофьорската врата, представил се на подсъдимия И. и му поискал документи за извършване на проверка. През това време другият свидетел – П.Д. с цел осигуряване безопасността на своя колега бил застанал в такава позиция, че имал видимост към свидетеля В. и шофьора, но последният не го виждал.

Подсъдимият К.И. представил документи за проверка като свидетелят В. установил, че същите отговарят на нормативните изисквания. След това поканил подсъдимия в служебния автомобил за извършване на проба за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0076, който бил преминал периодична проверка на средство за измерване на 23.05.2018 г. с валидност от шест месеца. В присъствието на свидетелите В. и Д., подсъдимият И. направил няколко опита за издишване на въздух в дрегера, но същите били неуспешни, поради което на екрана на дрегера изписвало надпис: „недостатъчен обем въздух“. Извършените проби от подсъдимия не се запаметили в паметта на дрегера, тъй като били неуспешни, при което свидетелят В. решил да направи демонстрация как следва да бъде извършена качествена проба. Същият издишал въздух в дрегера, като бил отчетен резултат 0.00, т.е. пробата била отрицателна. След извършването на демонстративната проба от свидетеля В., била предоставена възможност на подсъдимия И. да извърши качествена проба. Същият вдишал достатъчно обем въздух в дрегера, като резултатът от същата бил положителен, отчитайки 1.49 промила алкохол.

След установяване на положителната проба от техническото средство, свидетелят В. докладвал в IV РПУ при ОДМВР Пловдив, че е установен водач с концентрация на алкохол. Свидетелят В. съставил на подсъдимия И. АУАН собственоръчно, а неговият колега Д. му помогнал като попълнил текста на талона за медицинско изследване. Талонът бил изготвен от името на свид. В., който го прочел, направил корекции на няколко места, съобразявайки действителното фактическо положение и се подписал като съставител на талона. Свидетелят В. предявил за запознаване на подсъдимия И. АУАН и талона за медицинско изследване, но последният отказал да ги разпише. През това време на денонощието на мястото на деянието нямало свидетели, които да удостоверят отказа на подсъдимия И. да разпише представените му документи. Свидетелите В. и Д.откарали със служебния автомобил подсъдимия в УМБАЛ Пловдив за вземане на кръвна проба, като преди това били свалени номерата на управляваното от И. превозно средство.

При пристигането си в УМБАЛ Пловдив около 04:00 часа на 21.07.2018 г. свидетелят В. придружил подсъдимия при дежурния лекар – свидетелката П.В., която поискала лична карта от И.. Свидетелката Х.С.– медицинска сестра в болничното заведение, записала подсъдимия И. в журнала. Свидетелката В., извършила преглед на И. по видимо състояние, попитала го и дали има някакви оплаквания, като междувременно усетила миризма на алкохол от подсъдимия. Последният отказал да даде кръвна проба, като за извършеното от него изявление разписал лист за преглед на пациент КДБ/СО от 21.07.2018 г. В болничното заведение свидетелят В. отново предявил за подпис съставените АУАН и талон за медицинско изследване на подсъдимия, но същият отново отказал да ги разпише. Отказът му бил удостоверен от свидетелката Х.С..

  За да приеме за установена изложената фактическа обстановка, районният съд мотивирано и законосъобразно е ползвал депозираните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и основно заявеното от свидетелите А.В., П.В., Х.С. и П.Д., за които липсват данни да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото, а и показанията им са логични и съответни на останалия, кредитиран от съда доказателствен материал. В случаите, в които се е наложило прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство на основание чл. 281 от НПК, правилно ПРС е кредитирал именно показанията им от първата процесуална фаза досежно прочетените обстоятелства, предвид темпоралната близост до процесните събития на извършените от разследващия орган разпити. В този ред на мисли, не може да бъде споделено възражението на защитата относно показанията на свид.В., с което аргументира претенцията си за изключване показанията му от кредитираната от съда доказателствена съвкупност. По делото не се установява свидетелят В. да е познавал И. отпреди процесните събития, а и такива факти не се навеждат дори от самия подсъдим. Що се отнася до твърдените от страна на защитата характерови особености на въпросния свидетел, то същите не са от такова естество, че да дискредитират показанията му в конкретния случай. Още повече, че по делото не се установява полицейският служител В. да е нарушил Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и ЗАНН при извършената от него проверка на подсъдимия, констатирала наличието на съставомерна концентрация на алкохол в кръвта на водача И.. Обстоятелството, че техническото попълване на талона за медицинско изследване е извършено от колегата на В.-свид. Д., но от името на първия, не води до непригодност на самия документ. Така в талона е официализирано именно изявление на свид.В., а не на техническия изпълнител на документа свид.Д., доколкото и първият се е разписал като негов автор, а и не оспорва неговото съдържание. Що се отнася до корекциите, направени в талона от свид.В., то същите не са от такова естество, че да обосноват становище относно неспазване на надлежния ред, регламентиран в Наредбата или да породят съмнение относно накърняване правата на нарушителя. От друга страна, наличните поправки кореспондират с действително установеното по делото фактическо положение, установено въз основа на достатъчен обем от категорични доказателства. Т.напр. относно часа /03.27ч./ на констатация на алкохолното съдържание посредством техническото средство, по делото е приложен писмен документ-данни за апарата-резултати от Дрегер алкотест 7510, кореспондиращ с показанията на свидетелите В. и Д.. Часът на връчване /03.50ч./ на талона за медицинско изследване се установява от свидетелката В., която след извършената в хода на досъдебното производство справка с медицинския журнал е категорична, че подсъдимият И. е докаран около 4.00ч.

Несподелима е и претенцията на защитата относно незаконосъобразност на АУАН, аргументирана с връчването му в болничното заведение, малко след съставянето на акта. Съставянето на акта и неговото връчване на нарушителя са две отделни действия на административния орган, регламентирани в различни разпоредби на ЗАНН-съответно в чл.40, респ. чл.43 от Закона. Така според чл. 40, ал.1 от ЗАНН, „актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“, както е сторено в конкретния случай. АУАН е съставен в присъствието на свид.Д.. По отношение връчването на акта, разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН указва, че „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му…“, а в случаите,  когато нарушителят откаже да подпише акта, ал.2 регламентира, че това следва да се удостовери чрез подписа на един свидетел, без да предвижда това да е непременно свидетелят, присъствал при съставянето на акта. Липсва изрично изискване в ЗАНН и относно връчването на АУАН незабавно след неговото съставяне в случаите на отказ на нарушителя да получи въпросния констативен документ. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав не намира основание да приеме, че процедурата по изготвянето, съставянето и връчването на АУАН и талона за медицинско изследване, както и редът, при който е констатирана концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, са дискредитирани до  степен, че да бъдат приети за незаконосъобразни и да породят съмнение относно достоверността на резултата от проведеното техническо изследване на подсъдимия.

   Правилно ПРС е подложил на обстоен критичен анализ изложеното от подсъдимия И., кредитирайки само частично обясненията му, за което са изложени коректни, добре аргументирани и поради това споделими мотиви. Изложената от първостепенния съд обосновка относно обективността и достоверността на заявеното от подсъдимия е подробна, изчерпателна и правилна и тъй като напълно се споделя от настоящия съдебен състав, липсва правен интерес от преповтарянето й.

При постановяване на присъдата си ПРС е взел предвид и събраните и приети по надлежния ред писмени доказателства: копие от свидетелство за управление на МПС № *** /л. 7 от ДП/; лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 21.07.2018 г. /л.8 от ДП/; АУАН бл. № 0632135/21.07.2018 г. /л.9 от ДП и л. 43 от съдебното производство/; талон за изследване № 0015933 /л. 10 от ДП и л.44 от съдебното производство/; списък на средствата за измерване, успешно преминали последваща проверка рег. № 3286р-23127 /л.11 и л. 30 от ДП/; характеристична справка /л.15 от ДП/; справка съдимост /л.17 от ДП/; данни от извършени проби с ARBA0076 за времето от 20.07.2018 г. – 23.07.2018 г. /л. 28 от ДП/.

 Поради нуждата от специални знания, районният съд е назначил съдебнографологична експертиза, която е изследвала АУАН бл. № 0632135/21.07.2018 г. и Талон за медицинско изследване № 0015933. С основание ПРС е приел и ползвал експертното становище при формиране на правните си изводи, тъй като е изготвено от лице със специални знания и опит в съответната област на науката. Същото е подробно и мотивирано, поради което и този съдебен състав приема отразените в експертизата констатации и изводи при постановяване на съдебния си акт.

От изложеното дотук, следва извод, че от районния съд не са допуснати неотстраними, съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание. Изготвените към присъдата мотиви покриват напълно изискуемия се стандарт по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Както бе коментирано по-горе, категорично несподелимо е възражението на защитата, че постановената присъда е необоснована, понеже е базирана на погрешна преценка относно обективността на събраните по делото доказателства.        

Разследващите органи от своя страна са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи при съблюдаване правата на обвиняемия и неговите защитници, а обвинителният акт отговаря на залегналия в чл.246 от НПК стандарт.

Поради изложеното, не се констатират основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.335 от НПК и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Впрочем, към настоящия момент процесуална възможност за връщане на делото в досъдебната фаза от въззивния съд не съществува[1].

         Водим от тези изводи за фактите по делото, въззивният съд споделя и правните доводи на първата инстанция, обективирани в мотивите към атакуваната присъда, като намира, че същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти. Правилно първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричният извод, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна деятелност, която следва да бъде субсумирана в правната рамка на чл.343б, ал.1 от НК. Изложени са правилни и споделими разсъждения за обективните и субективни съставомерни елементи на процесното престъпление против транспорта, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. От обективна страна на процесната дата и място подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 на хиляда, установена с надлежно техническо средство. От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че управлява МПС след употреба на алкохол, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Резонна последица от извода на ПРС по отношение ангажиране наказателната отговорност на подс. И. за вмененото му във вина престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от НК е неговото санкциониране в пределите, очертани от специалната норма на закона, при спазване правилата и основните принципни положения,  залегнали в Общата част на НК. За инкриминираното престъпление против транспорта законът предвижда наказание лишаване от свобода в размер от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева. Предвидено е и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ съгласно разпоредбата на чл.343г от НК. Първостепенният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 500 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месеца.

Настоящият въззивен състав споделя преценката на ПРС, че наказанието на подсъдимия И. следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК.

   Наложените от районния съд наказания за извършеното от подс. И. престъпление, са справедливи. Определяйки вида на наказанията и отмервайки размерите им в очертаните в материалния закон рамки, съдът е отчел коректно всички съществуващи и изводими от материалите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са ценени с действителната им тежест и значимост, без да е налице неоправдано подценяване, респ. надценяване, на което и да е от тях. При определяне на санкциите първостепенният съд е взел предвид принципната теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”[2].

    Неоспорима е положителната личностна характеристика на подс. И., формирана от чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и липсата на данни за други противообществени прояви, които обстоятелства в контекста на около 41-годишната му възраст към момента на извършване на престъплението го характеризират като личност, принципно спазваща установения в страната ни правов ред. Всички тези фактори са отчетени от районния съд и правилно е прието, че същите не са нито многобройни, нито  изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, че да мотивират извода за прекомерност дори и на най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление и да обусловят санкционирането на И. при условията на чл.55 от НПК.

Коректно ПРС е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство немалката концентрация на алкохол у водача на МПС, надхвърляща с няколко пункта минималната съставомерна концентрация. Предвид изложеното, на наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, правилно са противопоставени от районния съд спецификите на конкретно извършеното от подс. И. престъпление.

 В конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. И. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието.

Наложеното на основание чл. 343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК кумулативно предвидено наказание за извършеното престъпление -  "лишаване от право да управлява МПС" е определено в размер, надвишаващ малко размера на наказанието лишаване от свобода – а именно една година и два месеца, като е съобразена разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, както и изцяло неправомерното поведение на подсъдимия като водач на МПС, управлявал същото след употреба на немалко количество алкохол, предвид отчетената концентрация.

  Така определената съвкупност от наказания ще окаже дисциплиниращ ефект спрямо конкретния извършител и предупредителен и възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото. Поради изложеното, този състав на съда намира, че  наложените наказания са справедливи и ще допринесат за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и интервенция върху първоинстанционната присъда в санкционната й част не се налага.

  Съдът се е произнесъл по отношение на направените по делото разноски, спазвайки разпоредбите на НПК, като изложените в тази връзка към присъдата мотиви се споделят и не е необходимо да се преповтарят.

Предвид обстоятелството, че в хода на въззивното производство разноски не бяха направени – такива не се и присъждат.

По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да бъде потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 вр. с чл. 334 т.6 от НПК  съдът

Р   Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 123 от 19.04.2019 г. по НОХД № 7768/2018г. на Районен съд-Пловдив, 5 н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:



[1]Според действащата от 05.11.2017г. редакция на разпоредбата на чл.335 ал.1 от НПК, връщане на делото на прокуратурата е възможно само, когато се установи, че престъплението, за което е образувано дело от частен характер по тъжба, е от общ характер. В пар. 114 от преходните и заключителни разпоредби на НПК /също в сила от 05.11.2017г./ не е предвидено приложение на действащата преди изменението норма на чл.335 ал.1 от НПК по неприключили преди измененията съдебни производства.

 

[2] Вж. Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г.