Решение по дело №4924/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13664
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221110104924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13664
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110104924 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕС, (адрес), срещу Д. И.
К. - Х. и Х. Д. Х..
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят при условията на разделна отговорност, при равни квоти сума в размер на 703.97
лв., представляваща сума за ремонтни дейности, съгласно решения от 18.04.2019г. на
Общото събрание на Етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Твърди, че ответниците са съсобственици на самостоятелни обекти в сграда в режим
на Е. - оф. ** с прилежащи идеални части от общите части на сградата от **,** кв.м., ** с
прилежащи идеални части от **,** кв.м., ** с прилежащи идеални части от *,** кв.м., ** с
прилежащи идеални части от **,** кв.м. и *** с прилежащи идеални части от *,** кв.м.,
находящи се в гр.(град), (адрес).
С Решение № **.* от 18.04.2019 г. на Общото събрание на собствениците на офиси,
които членуват в (бизнес център), било прието решение да се изгради и реновира
домофонната система във вход * (*) и * (*), която система ще управлява контрола на достъп
на вратата между (бизнес център) и друга част на сградата, посредством GSM модул.
Приело се, че разходът за един офис е 31.43 лв. без ДДС, със срок за плащане 30.04.2019 г.
по издадени фактури. С Решение № **.* от 18.04.2019 г. било прието решение на Общото
събрание, с което било решено да се възложи на „фирма“ ЕООД до началото на месец май
2019 г. да изгради разширение към съществуващия контрол за достъп за сумата от 3800 лв.
без ДДС при определени зададени характеристики. С Решение № **.* от 18.04.2019 г. било
1
прието собствениците на офиси, които членуват в (бизнес център) разходът от 3800 лв. без
ДДС по Решение № **.* да се разпредели между собствениците на обекти в ЕС, съразмерно
на притежаваните идеални части от общите части в (бизнес център), със срок на плащане
10.05.2019 г. по издадени фактури. Съгласно Решение № **.* от 18.04.2019 г. от 18.04.2019
г. на Общото събрание на ищеца ответниците дължали сума в размер на 157.15 лв. без ДДС,
като срокът за плащане на тази сума изтекъл на 30.04.2019 г. Сумата била изчислена въз
основа на посоченото решение, като броят на офисите бил умножен по 31.43 лв. без ДДС.
Съгласно Решение № **.* от 18.04.2019 г. и Решение № **.* от 18.04.2019 г. ответниците
дължали сума в размер на 429.49 лв. без ДДС, като срокът за плащане изтекъл на 10.05.2019
г. Дължимата сума била изчислена съобразно прилежащите общи части на офисите, които с
собственост на ответниците. Не постъпило плащане от ответниците, въпреки че били
поканени да заплатят доброволно дължимата сума в новоуказан срок до 14.01.2022 г.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор. В първото по делото
заседание оспорва единствено активната легитимация на ищеца.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен протокол от ОС от 10.02.2020г., видно от който е избран нов
управителен съвет в състав Г. С., Д. Р. и Зд. Б.. Като доказателство по делото е представен и
протокол от 19.02.2020г. на УС, от който се установява, че Д. Р. е избран за председател на
ЕС.
Представена е служебна бележка от СО Район (район), видно от която Д. Р. е избран
за председател на ЕС, находяща се на (адрес), считано от 01.03.2020г., за срок от две години.
Видно от служебна бележка от 29.04.2022г. от СО, район „(район), Б. К. е избрана за
председател на ЕС (адрес), считано от 18.04.2022г.
Като доказателство по делото е прието удостоверение от СО, район „(район)”, от
което се установява, че ЕС (адрес) е разделило административно етажните собствености,
като последното постъпило заявление е на 20.02.2020г. за регистрация на ЕС (бизнес
център).
От представеното удостоверение от Агенция по вписванията се установява, че въз
основа на удостоверение от 30.06.2020г. Д. Р. е вписан като управител на ЕС.
Представен е протокол от ОС от 26.04.2018г. и протокол от 18.04.2019г., в който са
обективирани решенията, чието изпълнение се търси.
Като доказателство по делото са приети покани за доброволно плащане от ищеца до
ответниците за дължимите към ЕС суми.
Други доказателства от значения за предмета на спора, в предвидения процесуален
закон срокове, не са ангажирани.

2
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че доводите на ответника за недопустимост
на предявените искове са неоснователни, поради следното. Видно от представените по
делото протокол от 19.02.2020г., служебна бележка и удостоверения, издадени от СО Район
(район) и от Агенция по вписванията, се установява, че Д. Р. е избран за председател на ЕС,
находяща се на (адрес), считано от 01.03.2020г., за срок от две години. Действително от
събраните по делото доказателства: служебна бележка от 29.04.2022г. от СО, район
„(район), се установява, че Б. К. е избрана за председател на ЕС (адрес), считано от
18.04.2022г., тоест ЕС, (адрес) и вх. * се е разделила на ЕС, (адрес) и ЕС (адрес). Това обаче
се е случило на 18.04.2022г. Исковата молба е подадена на 31.01.2022г., тоест към датата на
исковата молба Д. Р. е разполагал с представителна власт по отношение на вх. * и вх. *.
Същият е упълномощил надлежно адвокат, поради което неоснователни са възраженията на
ответниците за липса на активна процесуална легитимация.
На следващо място, действително от представената в последното съдебно заседание
искова молба, се установява, че протоколът на ОС от 10.02.2020г. е предмет на иск по чл. 40
ЗУЕС, за което е образувано гр. д. № 14337/2020г. на СРС, 142 с-в, по което няма влязъл в
сила съдебен акт към момента. Въпреки това, дори решението от 10.02.2020г. да бъде
отменено, то ще има действие занапред, поради което до отмяната му, Р. има
представителната власт по отношение на етажната собственост.
Ответниците не оспорват, че са собственици на самостоятелни обекти в ЕС. Същите
не са навели никакви други възражения, освен за липса на активна процесуална
легитимация, в срока по чл. 131 ГПК, нито в проведените съдебни заседания.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се отбележи следното.
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и
тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.40,
ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок - чл.38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите
решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Доколкото няма твърдения, нито данни, че ответниците са предявили иск пред
съответния съд по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението от 18.04.2019г., както и
че посочените решения на Общото събрание на етажните собственици са били отменени, то
тези решения подлежат на изпълнение, включително и по реда на чл. 38, ал.2 ЗУЕС и
обвързват ответниците.
Ето защо, законосъобразността на решението на Общото събрание на етажните
собственици от 18.04.2019г. не следва да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство.
Видно от приетия като доказателство протокол от ОС от 18.04.2019г. по т. **.* ОС
3
е приело, че разходът от 3800 лв. по решение № **.* от ОС от 18.04.2019г. ще се разпредели
между съсобствениците на обекти в ЕС, съразмерно на притежаваните ид. ч. Видно от
представените протоколи дължимата сума от ответниците възлиза на 429.49 лв. без ДДС или
515.39 лв.
С решение по т. **.* от протокола от 18.04.2019г. ЕС е приела да изгради и
реновира домофонна система, като разходът за един офис да бъде в размер на 31.43 лв. без
ДДС.
Ответниците са собственици на 5 самостоятелни обекта или общият размер на
дължимата сума възлиза на 157.15 лв. без ДДС или 188.58 лв. с ДДС.
Или общо дължимата сума от ответниците възлиза на 703.97 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2
ЗУЕС, а именно установи се, че е налице валидно взето решение по въпрос от
компетентността на общото събрание на етажната собственост, от което се поражда
задължение за собственик на самостоятелен обект в сградата да го изпълни в определения
срок, както и че същото е влязло в сила.
От приложените по делото доказателства, се установява, че решенията на ОС от
18.04.2019г., въз основа на които се търси изпълнение на задължение за заплащане на
разходите, са влезли в сила, като необжалвани в законоустановения срок.
Ето защо, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати половината от
претендираната обща сума от 703.97 лв.

По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 350 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, от които: 50 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.

Водим от гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К. - Х., ЕГН ********** и Х. Д. Х., ЕГН **********, и двамата с
адрес (град), (адрес) да заплатят на Ет. с., (бизнес център), (адрес), на основание чл. 38 от
ЗУЕС, в условията на разделна отговорност, при равни квоти, сумата от общо 703.97 лв.,
представляваща дължими суми към етажната собственост, съгласно решения от 18.04.2019г.
на ОС на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2022г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 350 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4