Разпореждане по дело №77/2016 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260008
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20164120200077
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 260008

 

град Горна Оряховица, 22.06.2022 година

 

ПЛАМЕН СТАНЧЕВ – съдия-докладчик по НОХД № 77/2016 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, след като се запозна с материалите по делото и с предложението на прокурора с вх. № 260577/14.06.2022 г. за тълкуване на постановеното по делото определение за одобряване на споразумение, установи:

С определение от 25.02.2016 г., постановено по настоящото дело, съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, с което на И.Л.И. е наложено наказание пробация. При формулиране на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес страните по споразумението са посочили изрично града, улицата и номера, съставляващи в своята съвкупност настоящия адрес на осъдения към датата на подписване на споразумението, а именно гр. Горна Оряховица, ул. „Каймакчалан“ № 2.

С писмо от 08.06.2022 г. началникът на ОСИН – Велико Търново уведомил прокурора, че настоящият адрес на лицето към момента е в гр. Павликени, ул. „Руски“ № 45. Началникът на ОСИН – Велико Търново изложил доводи, че посочването на конкретния адрес за изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес противоречи на разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, както и че при това положение наложеното наказание не може да бъде изпълнено по указания в съдебния акт начин и на посочения в този акт адрес. Предвид изложеното е предложил на прокурора да инициира производство по тълкуване на съдебния акт.

Възприемайки цитираните по-горе доводи на административния орган, прокурорът внесъл в съда предложение за тълкуване на съдебния акт в частта относно адреса, на който следва да се изпълни пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес.

При така установеното от фактическа и правна страна съдия-докладчикът приема, че не са налице основания за внасяне на предложението на прокурора в открито заседание за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 2 от НПК.

Изложените от прокурора обстоятелства не сочат на неяснота на определението за одобряване на споразумението, налагаща неговото тълкуване. Както прокурорът, така и началникът на ОСИН – Велико Търново са възприели по недвусмислен начин изразената в определението воля на съда да одобри споразумение, с което е наложена пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес ***, който е бил действителният настоящ адрес на осъдения към датата на постановяване на съдебния акт.

Разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК не съдържа правило по въпроса дали в съдебния акт се посочва конкретният адрес, на който да бъде изпълнявана пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес. Поради това не може да се приеме, че определението за одобряване на споразумението, в което страните са посочили конкретния настоящ адрес за изпълнение на пробационната мярка, не съответства на посочената разпоредба.

В одобреното от съда споразумение са посочени задължителните пробационни мерки, периодичността за осъществяване на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес, индивидуализирани са отделните пробационни мерки и са определени сроковете на всяка от тях. Поради това не може да се приеме, че са налице абсолютните пречки за започване на изпълнението на съдебния акт, посочени в чл. 229, ал. 3 от ППЗИНЗС, цитиран в писмото на началника на ОСИН – Велико Търново.

Обстоятелството, че след одобряването на споразумението осъденият е променил настоящия си адрес, не поражда необходимост от тълкуване на акта по реда на чл. 414 от НПК. Това е така, защото промяната на настоящия адрес на осъдения след постановяването на съдебния акт, с който му е наложено наказание пробация, е юридически факт, чиито правни последици са регламентирани в чл. 205, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС. Става дума за уреденото в последните разпоредби право на осъдения да поиска промяна на мястото на изпълнение на наложените му пробационни мерки и корелативно свързаното с това право задължение на съответния орган да се произнесе по тази молба. От друга страна, разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС урежда и случаите, в които осъденият не е упражнил правото си да поиска наложените му пробационни мерки да се изпълняват на друго място, въпреки че посоченият настоящ адрес в съдебния акт е различен от настоящия адрес към момента на привеждане в изпълнение на акта. Съгласно тази разпоредба пробационните мерки се изпълняват по настоящия адрес на осъдения. Кой е настоящият адрес на осъдения се определя не според посоченото в съдебния акт, а съгласно правилата в Закона за гражданската регистрация. Според последните осъденият може да заявява нов настоящ адрес по всяко време, като няма ограничения колко пъти и през какъв период може да бъде упражнявано това право. При това положение разумното тълкуване на разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС води до единствения възможен извод, че пробационните мерки се изпълняват по настоящия адрес на осъдения към началото на изпълнението на наказанието пробация, определено съгласно чл. 208, ал. 1 от ЗИНЗС, независимо че в съдебния акт е посочен предходен настоящ адрес на осъдения, който е бил в сила към момента на постановяване на този акт.

При това положение изложеното от прокурора затруднение за изпълнение на наказанието пробация следва да бъде преодоляно чрез точно прилагане на относимото за случая правило измежду правилата по чл. 205, ал. 1, 2 и 3 от ЗИНЗС. По-конкретно това означава, че мястото на изпълнението на пробационните мерки е настоящият адрес на осъдения към началото на изпълнението на наказанието, а ако е подадена и уважена молба по чл. 205, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, пробационните мерки следва да бъдат изпълнени на мястото, посочено в акта на съответния орган, който се е произнесъл по молбата на осъдения за промяна на местоизпълнението.

Предвид изложеното съдия-докладчикът следва да откаже да внесе предложението за тълкуване на съдебния акт и да върне предложението на прокурора.

Така мотивиран, съдия-докладчикът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОТКАЗВА да внесе в открито заседание предложението на прокурора вх. № 260577/14.06.2022 г. за тълкуване на определението от 25.02.2016 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 77/2016 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта относно адреса, на който следва да се изпълни пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на осъдения И.Л.И., ЕГН **********.

ВРЪЩА предложението на прокурора.

 

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: ……………….