№ 11250
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110152320 по описа за 2024 година
Ищцата Й. В. В., ЕГН **********, адрес с. Балша, ....., моли да се осъди ответникът „Т.“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ............, да заплати
сумата от 1000 лв., остатък от претенция в общ размер от 1 424.64 лв., представляваща
платена от ищцата без основание такса „оценка на риска“ по чл. 7 от Договор за
потребителски кредит № ........... от 13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане плащане, както и
направените по делото разноски. В исковата молба ищцата твърди, че на 13.08.2019 г.
сключила с ответника договор за потребителски кредит в размер на 10 000 лв., която сума
следвало да бъде върната на 48 равни месечни погасителни вноски, при договорен лихвен
процент по кредита в размер на 33,67 % и годишен лихвен процент на разходите от 49,52 %,
като в чл. 7 от договора бил посочен общия размер на кредита и условията за усвояването
му. Сочи, че общият размер на кредита възлизал на 13 296.64 лв., като според чл. 7 ищцата
дължала такса за застрахователна премия в размер на 1 872 лв., както и такса за оценка на
риска в размер на 1 424.64 лв., последната платима при подписване на договора, като се
заплащала от кредитора и възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителен план. Месечната погасителна вноска възлизала на 507.57 лв., а общата
дължима сума – на 24 363.63 лв. Оспорва клаузата за плащане на такса за оценка на риска в
размер на 1 424.64 лв. като нищожна поради противоречие с добрите нрави, противоречие с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и като заобикаляща закона, като поддържа, че сумата от 1 424.64 лв. е
била платена без основание. Твърди и че с влязло в сила решение от 29.7.24 г. по гр.д. №
19075/22 г. е уважен предявеният от ищцата срещу ответника частичен иск за връщане на
сумата от 424.64 лв., платена без основание такса оценка на риска. Ето защо претендира
връщане на остатъка от платената без основание такса в размер на 1000 лв.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди, че начислената такса за оценка на риска не е свързана с управление на кредита, като
в договора е посочено, че същата се дължи еднократно преди сключване на договора, а
разсрочването й не променя нейната изискуемост. Също така твърди, че таксата не е
свързана с усвояване на кредита, а покрива разходи, извършени от банката към момента на
сключване на договора. Таксата била включена в разходите по кредита, които заедно с
годишния лихвен процент формирали годишния процент на разходите, който не надвишава
максимално определения праг. Информация за същата такса била включена в стандартния
европейски формуляр, поради което длъжникът бил предварително информиран. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен, претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Конкретно по делото
ищецът се позовава на хипотезата на липса на основание, която е налице, когато даването е
без основание или основанието е нищожно.
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно задържане
на полученото.
Безспорни са по делото обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ........... от 13.08.2019 г., съгласно който ищцата получила заем в
размер на 10000 лв., и че е погасила задълженията си по договора, включително е платила
таксата оценка на риска от 1424.64 лв.
Между страните е налице влязло в сила решение по гр.д.№ 19075/22 г. на СРС, 155-ти с-в, с
което „Т.“ ЕАД, е осъден да заплати на Й. В. В. сумата от 424,64 лв., претендирана частично
от сума в общ размер от 1 424,64 лв., платена от ищеца на ответника без основание
недължима такса „оценка на риска“ по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ...........
от 13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба - 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане плащане.
Влязлото в сила решение, с което е уважен частичен иск, се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното право, съгласно ТР № 3/22.4.2019 г. по
т.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК. Обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер
на вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН, в
последващ процес за остатъка от вземането е недопустимо да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация.
По делото е безспорно, че ищцата е платила по договора за кредит таксата оценка на риска
от 1424.64 лв.
Установено е между страните, че това плащане е без основание, поради което подлежи на
връщане.
2
Ответникът не доказа, че е погасил задължението си, произтичащо от настъпилото
неоснователно обогатяване, поради което искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат разноските на ищцата за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 400
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. В., с ЕГН **********, адрес с. Балша, ....., на основание чл. 55, ал.1
ЗЗД, сумата от 1000.00 лв. остатък от сума в общ размер от 1424.64 лв., представляваща
платена от ищеца на ответника без основание недължима такса „оценка на риска“ по чл. 7
от Договор за потребителски кредит № ........... от 13.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 04.09.2024 г. до окончателното
й изплащане плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450.00 лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3