Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Първомай, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 103 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1,
изр. І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление и адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от М.М.М.-Д и Ж.П.С. в
качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на
директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи,
както следва:
Ø
сумата от 367,
16 лева (триста шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) – стойност на допълнително
начислена електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: с. Дълбок
извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, .***, и с ИТН: ***, за периода от 10.01.2017
г. до 20.03.2017 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;
Ø
сумата от 56,
80 лева (петдесет и шест лева и осемдесет стотинки) – обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.06.2017 г.
до 10.12.2018 г.;
Ø
законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2018 г., до окончателното й изплащане,
за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 7/11.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 18/2019
г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Ищцовото дружество отправя
исковите претенции в качеството на „краен
снабдител”, който според чл.
98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) продава електическа енергия при публично
известни Общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с
Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Релевира се, че в съответствие с чл. 7, т. 1 и чл. 11, т.
1 от Общите условия достачикът се ангажирал да снабдява принадлежащия на
ответника имот на адрес: с. Дълбок
извор, общ. Първомай, обл.
Пловдив, .***, индивидуализиран с ИТН: ***, с електрическа енергия, отчитана по партида с клиентски номер ***, а последният се задължил да
заплаща стойността й в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия.
При осъществена на
20.03.2017 г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (с
настоящо наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД) проверка на указания обект
по реда на Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпредление“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-014/10.05.2018 г. на ДКЕВР, било установено, че в резултат на извършена
манипулация монтираният в обекта електромер № *** не измерва консумираната
енергия и респективно не съответства на метрологичните и технически изисквания.
Предвид горното на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ във вр. с чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДЕКВР, във
вр. с чл. 54, ал. 2 от Общите условия на разпределителното дружество, и
съгласно съставена справка за коригиране на сметката за електроенергия, ищецът
начислил по партидата на ответника допълнително потребление на 2 539 kWh за 69 дни в периода от 10.01.2017 г. до 20.03.2017 г. на стойност 367, 16
лева, за което му издал Фактура № **********/22.05.2017 г., платима в срок до
01.06.2017 г. За така предприетата корекция клиентът бил уведомен с Писмо от
22.05.2017 г., връчено му на 26.05.2017 г.
Според доставчика, съобразно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, потребителят му
дължи и сумата от 56, 80 лева, представляваща обезщетение за вредите от
забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.06.2017
г. до 10.12.2018 г.
Доколкото
ответникът се въздържал от издължаване, кредиторът пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено
с издадена в негова полза Заповед № 7/11.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 18/2019 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът подал възражение в
законоустановения срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 3504/04.06.2019 г., с който ответникът оспорва исковете и пледира
за отхвърлянето им с доводи, че чрез отвъртане на вътрешните бутони на
електроинсталацията е прекъснал електрозахранването в имота си,
индивидуализиран с ИТН: ***, който не се обитавал от петнадесет години
и в който електрическа енергия не се ползвала. Сочи, че констатираната
неизправност на електромера не се дължи на неправомерна виновна манипулация от
негова страна, а на допусната от служителите на ищцовото дружество техническа
грешка при монтажа му, за която не следва да отговаря.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си пълномощник поддържа
предявените искове, а ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не застъпва становище по съществото на спора.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
съдът намира от фактическа страна следното:
Писмените доказателствени източници
позволяват да се установи, че през процесния период от 10.01.2017 г. до
20.03.2017 г. ищцовото дружество, реализиращо дейност по електроснабдяване въз
основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, оперирало в договорните си отношения
за продажба на електроенергия при публично известни Общи условия (л. 46 – л. 51),
одобрени с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР (л. 45)
и влезли в сила без необходимост от изричното им писмено приемане
от клиентите на
27.06.2008 г. – в 30-дневен
срок след първото им публикуване в един централен и един местен всекидневник, което според приобщеното
извлечение от публикация във вестник „Дневник” (л. 49 – л. 52) било осъществено на 27.05.2008 г.
Съобразно чл. 7, т. 1 от цитираните
Общи условия (ОУ на ЕВН ЕС), електроснабдителят се задължава да снабдява с
електрическа енергия при условия на равнопоставеност всеки „клиент”, разбиран
по дефиницията на чл. 1, т. 4 от ОУ на ЕВН ЕС както като „мрежови клиент” по
смисъла на чл. 1, т. 5 от ОУ на ЕВН ЕС, така и като „потребител на електрическа
енергия за битови нужди”, определен като физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС изисква
от купувача да заплаща на продавача стойността на консумираната електроенергия
и дължимата сума за преноса й по разпределителната мрежа по утвърдените от
ДКЕВР цени и по начина, указан в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС – а
именно веднъж месечно в срока, фиксиран в ежемесечно издаваната от доставчика по
реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп, а при неизпълнение на падежа чл. 27, ал. 1 от ОУ
на ЕВН ЕС предвижда дължимост на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки ден на просрочие.
Услугата „пренос през
електроразпределителната мрежа”, предоставяна на потребителите от „ЕВН България
Електроразпределение” АД (понастоящем „Електроразпределение Юг” ЕАД), ЕИК: ***,
притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № 140-07/13.08.2004
г., издадена от ДКЕВР, е регламентирана в Общите условия (ОУ на ЕВН ЕР) на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на същото дружество (л. 50 – л. 52), одобрени с Решение № ОУ-014/10.05.2008
г. на ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008 г. по гореуказания ред.
Чл. 1, т. 5 от ОУ на ЕВН ЕР категоризира
като „клиент“ ползвател на мрежата – физическо или юридическо лице, снабдявано
с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител.
В чл. 26, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР е уточнено, че пренесената по нея до консуматора
енергия се измерва посредством средства за търговско измерване, вписани в
държавния регистър на одобрените за страната типове такива. Чл. 1, т. 3 от ОУ
на ЕВН ЕР и чл. 1, т. 2 от ОУ на ЕВН ЕС ги описват като технически устройства с
определени метрологични характеристики, които са предназначени да се използват самостоятелно
или свързано с други за измерване на величините при продажбата на електрическа
енергия, а чл. 27 от ОУ на ЕВН ЕР предписва да се монтират на избраното от дружеството
място, както следва: 1. до или на границата на имота на клиента, включително на
фасадата на сградата, или 2. в общите части на жилищни сгради етажна
собственост.
По аргумент на противното от чл. 51,
ал. 7 от ОУ на ЕВН ЕР електроразпределителното предприятие носи отговорност за
поддръжката, обслужването и контрола на собствените си средства за търговско
измерване, позиционирани на територията на електроснабдения обект, а по силата
на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР следва да осигури периодичното им
отчитане. Чл. 29, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, от друга страна, ангажира клиента да гарантира
достъп до тях на съответните упълномощени служители за надзор, отчет и
обслужване, а чл. 8, т. 5 от ОУ на ЕВН ЕР му забранява самоволно да променя
схемата на свързване на електрическите съоръжения, да преустройва, ремонтира
или заменя елементи на средствата за търговско измерване, да снема или поврежда
тях или поставени им от представител на „ЕВН България Електроразпределение” АД
или овластен орган знак, пломба или друго контролно приспособление, да не се
присъединява към електроразпределителни линии, уредби и съоръжения –
собственост на дружеството, да не ползва електрическа енергия без отчитането й от
средство за търговско измерване, да не изменя показанията му или да препятства
правилната му работа. „ЕВН България Електроразпределение” АД е оправомощено от
чл. 10 от ОУ на ЕВН ЕР да контролира спазването на визираните задължения, като
за целта чл. 35, ал. 3, изр. І-во и ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР му разрешават по искане
на абоната или по собствена инициатива да проверява измервателните уреди и правилността
на схемите на свързването им, като документира откритите неизправности и
нередности в констативен протокол.
Според чл. 54, ал. 1 и ал. 3 от ОУ
на ЕВН ЕР в случай на установено неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия или при метрологична експертиза бъде разкрито несъответствие
на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, „ЕВН България Електроразпределение”
АД съставя констативен протокол, който в изпълнение на чл. 63, ал. 1 от ОУ на
ЕВН ЕР следва да е подписан от неговите представители и клиента. При хипотеза
че последният не присъства и/или откаже да положи подпис, ал. 2 и ал. 3 от
същия текст указват изготвеният в присъствието на свидетели протокол да му бъде
изпратен с препоръчано писмо с обратна разписка. Впоследствие дружеството изчислява
количеството електрическа енергия за не повече от 30 дни, базирайки се на консумацията
за аналогичен период от предходната година, и уведомява в срок от седем дни потребителя
и „ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислението.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН
ЕС, въз основа на постъпили от „ЕВН България Електроразпределение” АД
(понастоящем „Електроразпределение Юг” ЕАД) констативни протоколи заедно със
справки за начислената енергия електроснабдителят коригира сметките на клиента
за изминал период и в съответствие с ал. 2 от същия член издава справка за
дължимите суми, като в 7-дневен срок му съобщава тези, които дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане.
Видно от Справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 26985 за периода от
01.01.1992 г. до 26.02.2019 г. (л. 4 – л. 5), с Договор за покупко-продажба,
вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 23083/03.06.2005 г. и
Акт № 166, Том ІV от 2005 г., ответникът закупил присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
(понастоящем „Електроразпределение Юг” ЕАД) урегулиран поземлен имот № ***, 258
в кв. 42 по плана на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, с площ от 200
кв. м., находящ се в същото населено място, предназначен
за жилищно строителство и застроен с жилищна сграда и стопанска постройка.
По данни от Препис-извлечение от
сметка (л. 11) ищецът идентифицирал обекта с означение .*** и с ИТН *** и регистрирал електроснабдяването му по партида с титуляр в лицето на ответника с
клиентски номер ***. Притежанието на електроснабден имот с ИТН *** последният признава в отговора си на исковата
молба.
На 20.03.2017 г. двама служители
на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД) извършили проверка
на измервателната система в разположената в гореспоменатия парцел къща в
присъствието на представител на клиента и двама свидетели, резултатите от която
отразили на основание чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ в Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
343317/20.03.2017 г. (л. 6), подписан от проверяващите и присъстващите лица, и
при която установили, че поставеният в имота индукционен електромер с фабр. № ***
не измерва консумираната електроенергия вследствие на размяна на местата на
проводниците „вход” и „изход” на фазата на неговия клеморед.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза (л. 53 – л. 54), която, като компетентно,
обективно и всестранно изготвена, се кредитира от решаващия състав, изяснява,
че в обекта с ИТН *** на 05.08.2013 г. е монтиран, а на 21.06.2017 г. е
демонтиран еднофазен двутарифен индукционен електромер „Актарис Н10Т 220V 10/60A” с фабр. № ***, произведен през 2007 г., който
през 2013 г. е преминал успешно изискуемата се в съответствие със Заповед №
А-333/29.05.2014 г. на Председателя на ДАМТН повторна инспекция с валидност до
2019 г., както и че разместването на свързващите елементи се дължи на външна
намеса с неустановена давност и води до неизмерване на потребеното количество
електрическа енергия, изчислено и оценено съобразно методиката на чл. 48, ал. 1
и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и утвърдените с Решение № Ц-19/30.06.2016 г. на ДКЕВР
цени за процесния период.
С изготвена на основание чл. 48, ал.
1 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ Справка за коригиране на сметката за
електроенергия от 24.04.2017 г. (л. 7 – л. 9) ищецът начислил по партидата на
ответника допълнително потребление на 2 539 kWh
за 69 календарни дни в периода от 10.01.2017 г. до 20.03.2017 г., остойностено
в размер на 367, 16 лева (с начислен ДДС), за което му издал Фактура №
**********/22.05.2017 г. (л. 10), платима в срок до 01.06.2017 г. Наред с
горното го информирал за корекцията и причината за предприемането й – а именно неотчитане
от електромера на ползваната електроенергия в резултат на грешна схема на
свързване, с Писмо изх. № 6570671-1/22.05.2017 г. (л. 12), връчено му на
26.05.2017 г., в уверение на което сред доказателствените материали фигурира
Известие за доставяне ИД РS 40400121B8C (л. 13).
Изслушаната в хода на
съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 56 – л. 57), което също се ползва с доверието на
съда, че Фактура № **********/22.05.2017 г. е надлежно осчетоводена от доставчика като
приход от продажба на услуги и като вземане по счетоводна сметка 411 „Клиенти”, водена по партида на ответника, в размер
на 367, 16 лева, коректно калкулиран по заложените с Решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР цени за процесния период и по правилото на
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, и е
включена в дневника за продажби и справка-декларацията по ЗДДС за месец май
2017 г. Вещото лице отбелязва, че отсъстват счетоводни записи за погасителни
платежи, и пресмята лихвата за забава на главното задължение за времето от 02.06.2017
г. до 10.12.2017 г. в размер на 56, 80 лева.
С адресирана
до ищеца Жалба вх. № 6594/20.06.2017 г. (л. 14) ответникът оспорил дължимостта
на стойността на добавеното количество енергия, като изтъкнал, че обектът му е неизползваем.
В подкрепа на доводите си приложил Постановление на Районна прокуратура –
Първомай по пр. пр. № 370/2017 г. от 03.05.2017 г. (л. 30), с което било
отказано образуване на наказателно производство с мотиви, че водената от
Районно управление на МВР – Първомай проверка по повод заведен сигнал за
престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК във връзка с установената размяна на
проводниците не е разкрила признаци на инкриминирано деяние и причастност на
ответника към него, тъй като в обясненията си служителите на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД са заявили, че външните пломби и тези във
вътрешността на електрическото табло са били заварени с ненарушена цялост, и са
изразили предположение, че вероятно се касае за техническа грешка.
Задължен на
основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи намиращите се у него фактури за доставена
електроенергия в имота с ИТН *** за месец декември 2016 г. и месец май 2017 г. с разяснение на последиците
по чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 от ГПК от евентуален процесуален пропуск, ищецът не е депозирал такива в предоставения му до
последното открито съдебно заседание срок.
Кредиторът
пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки
на 10.12.2018 г. в Районен съд – Пловдив Заявление вх. № 75522/10.12.2018 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 19650/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 7/11.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 18/2019
г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав (л. 3 от ч. гр. дело № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), получена от
длъжника на 23.01.2019 г. Осведомен на
21.02.2019 г. за постъпилото от последния на 06.02.2019
г. Възражение вх. № 728/06.02.2019 г. (л. 10 от ч. гр. дело № 18/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай) срещу изпълнителния титул, в законоустановения
преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил
разглежданите установителни искове с искова молба вх. № 1276/27.02.2019 г.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Исковите претенции, отправени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на изпълнение задължения, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Доколкото се претендира
защита на неудовлетворено притезание, произтичащо от сключен между страните
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, главният иск
черпи правното си основание от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
обезщетение за неизпълнение.
Спорното вземане по Фактура №
**********/22.05.2017 г. (л. 10) е формирано вследствие на предприета от доставчика поради
неточно отчитане едностранна корекция на сметката на клиента за времето от 10.01.2017
г. до 20.03.2017 г., с оглед на което в тежест на ищеца е да докаже както че е
изправна страна по валидно възникнало договорно правоотношение с ответника за доставка
на електроенергия, така и елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
служебно начисляване на допълнително потребление.
Реализирайки дейност по обществено
снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти въз основа
на Лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, ищцовото дружество се
легитимира със статут на „енергийно предприятие” и „краен снабдител” по смисъла
съответно на т. 24 и т. 28а, б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ, който, съгласно чл.
98а, ал. 1 от ЗЕ, предоставя услугата „снабдяване” при публично известни общи
условия.
В конкретния случай принадлежността
на правото на собственост върху гореописания недвижим имот, правомерно
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо наименование
„Електроразпределение Юг“ ЕАД), към патримониума на ответника очертава профила
му на „клиент” по смисъла на чл. 1, т. 4 от ОУ на ЕВН ЕС, както и като „битов” и „краен клиент” и „потребител на енергийни
услуги” по разума съответно на т. 2а, т. 27г и т. 41б, б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ, и респективно,
съобразно чл. 92, т. 4 от ЗЕ, му придава качеството на страна по валидно сключен с ищцовото дружество
договор за продажба на електроенергия за битови нужди за имот с адрес: с.
Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, .***, и с
ИТН: ***, отчитана от него по партида с клиентски номер ***.
Бидейки регулирано през процесния период
от клаузите на ОУ на ЕВН ЕС в съдържанието им, официализирано с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, визираното облигационно правоотношение е
породило за електроснабдителя ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, да
снабдява с електрическа енергия обекта на ответника, а за последния – да заплаща на продавача стойността й веднъж месечно в
срока, записан в месечната фактура за услугите. Чл. 120, ал. 1 от ЗЕ изисква количеството на доставката да се
измерва с разположени до или на границата на електроснабдения имот средства за
търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната или на
съответната електроразпределителна мрежа, които § 1, т. 58 от ДР на ЗЕ дефинира
като технически средства с метрологични
характеристики, предназначени и използвани за измерване самостоятелно или
свързано с едно или повече други такива при продажбата на електрическа и
топлинна енергия или природен газ.
С цел закрила на потребителите от неравноправно третиране предвид
специфичния предмет на обвързващото страните съглашение част от правата и
задълженията им по него са императивно очертани в ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Възможността за едностранно
преизчисляване от доставчика на сметките за потребена електрическа енергия за
минал период е законово въведена за първи път с редакциите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, приети със Закона за неговото изменение и
допълнение, обнародван в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. Чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ гласи, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които
според чл. 83, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗЕ подлежат на приемане от ДКЕВР (понастоящем КЕВР) по
предложение на енергийните предприятия и които уреждат принципите, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Коментираната законодателна промяна поставя в чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
изискване Общите условия, при които, съобразно ал. 1 от същия член, крайният
снабдител продава електрическа енергия, да съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
както в полза на доставчика в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване
или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „а”), така и в интерес на абоната
при неправилно и/или неточно измерване поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „б”).
С разпоредбите
от чл. 47 до чл. 51 на Раздел ІХ от ПИКЕЕ,
приети с Протоколно решение № 147/14.10.2013 г.
на ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) в
изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2 от ЗЕ, са нормирани методика и
ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи според следните конкретни причини за неизмерването й или неправилното
й измерване: липса на средство за
търговско измерване (чл. 48, ал. 1, предл. І-во), грешка извън допустимата (чл.
48, ал. 1, предл. ІІ-ро), промяна на схемата за свързване (чл. 48, ал. 2),
повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл. 49, ал. 1) и
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и тези, въведени
за нея в информационната база (чл. 50).
Мотивирайки се с дефицита на съответна легална уредба за времето до въпросните
нормативни изменения, константната практика на ВКС, уеднаквена с Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г., Решение № 12/11.02.2013
г. по т. д. № 1080/2011
г., Решение № 200/30.12.2013 г. по т. д. № 983/2012
г., Решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г., Решение № 30/23.04.2015 г. по т. д. № 1118/2014 г.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., Решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г.,
Решение №
79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г.,
Решение № 12/06.03.2012 г. по т. д. № 119/2011 г.,
Решение № 159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. и
Решение №
38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г., поддържа,
че до влизане в
сила на актуализацията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) – 17.07.2012 г., и в
периода от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – датата на влизане в сила на ПИКЕЕ, не
съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия по свой
почин да коригира сметките на потребителите за минал период единствено поради
обективния факт на неотчитането й или погрешното й отчитане и че такава корекция
би била допустима само ако се докаже от снабдителя виновна неправомерна намеса
на абоната върху средството за търговско измерване, причиняваща отклонения в
показателите на консумацията, периода на неправилно измерване или неизмерване и реално потребеното за същия количество.
Преди приемането на ПИКЕЕ това право
се признава на оператора и когато, без да има интервенция в измервателната
уредба, се окаже, че действително доставената електрическа енергия е отчетена погрешно
в по-малък размер. Разрешението е аргументирано в Решение № 21/01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., с
доводи, че макар да не е изрично нормативно вменено, задължението на
купувача да плати цената на доначислената енергия, която е фактически престирана,
но поради грешка е останала неотчетена, произтича от общата новела на чл. 183 от ЗЗД, приложима с оглед характера на
правоотношението между страните на договор за продажба.
По
съображения че ПИКЕЕ гарантират обективно и добросъвествно извършване на
проверките и достоверността на констатациите им с цел въстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, след влизането им в сила крайният
снабдител вече разполага с възможността да коригира едностранно сметките само
поради обективния факт на неизмерването или неточното измерване, установен по
стриктно съблюдаване на регламента на Раздел ІХ от ПИКЕЕ, като не е нужно да доказва
продължителността на некоректното отчитане, причиняващото го виновно поведение
на клиента и реално потребеното количество електроенергия. В тежест на
последния се възлага при оспорване на установените по този ред данни да наведе доказателства
за консумацията с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди,
тяхната енергийна ефективност и експлоатационния им режим (в указания смисъл Решение № 118/18.09.2017 г.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. №
1156/2016 г., ІІ т. о., Решение №
115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г., IV г. о., Решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.
д. № 2605/2014 г., I т. о., и Решение № 104/16.08.2016 г. на ВКС по т. д. №
1671/2015 г., I т. о.). Така при действието на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) формираната при предходната редакция на ЗЕ и отменените
ПИКЕЕ съдебна практика загубва актуалност и се утвърждава виждането, че неизпълнението на задължението на
крайния снабдител по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ не рефлектира върху правото му
на едностранно преизчисление, а съставлява пречка потребителят да бъде поставен
в забава за плащане на корекцията. Още повече че в настоящия случай въпросното обстоятелство
се преценя за ирелевантно, тъй като извършената корекция и оправданието й са
доведени до знанието на ответника с
връчено му на 26.05.2017 г. Писмо изх. № 6570671-1/22.05.2017 г. от ищеца (л.
12).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от същата
дата) разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.), с
изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51, са отменени, което впоследствие е сторено и по отношение на
последните четири с Решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г. (обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,
в сила от същата дата). Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен занапред от деня на влизането в сила на
съдебното решение на ВАС (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК). Тъй като към
датата на процесната проверка – 20.03.2017 г., правните последици, възникнали
от съдебно отменените ПИКЕЕ, не са били служебно уредени от ДКЕВР в кръга на
компетентността й по чл. 83, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗЕ, както повелява чл. 195,
ал. 2 от АПК, следва да се счете, че специалната материалноправна регулация на отношенията между страните се съдържа
единствено в чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
Едностранното увеличение на сметката на ответника ищцовото
дружество обосновава с фактическия състав на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, според
който, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
намесата в измервателната система, отговарящ на изискванията на чл. 47 от
ПИКЕЕ, съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях. Ал.
1 на чл. 48 от ПИКЕЕ предвижда, че за битови клиенти, какъвто е и ответникът,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до тази на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена му проверка, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: при наличие на
точен измерител – като негова функция при отчитане класа на точност на
средството за търговско измерване, а при неналичие – като една трета от
максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента.
Към релевантната дата 20.03.2017 г. юридическата
сила на чл. 47 от ПИКЕЕ, към който чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ препраща и който разпорежда
документиране на проверките на измервателните уреди чрез съставяне на нарочен констативен
протокол и регламентира начина на оформянето му (съставител, пристващи при изготвянето
му лица, връчване при отсъствие или отказ на клиента да се подпише), както и на
чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, касаещи легитимността на проверовъчните актове, е
била отречена с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г. (обн., ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от същата дата).
В контекста на горното в Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г.,
ІІІ г.о., Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г., ІІІ г.о., и Определение № 159/21.02.2019 г. по гр. д. №
2752/2018 г., IV г. о., ВКС застъпва тезата, че и след
отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ от ВАС приетите въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ подзаконови текстове на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ продължават
да се прилагат, но тъй като не уреждат материята в изискуемия се от чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ обем и детайлизация, съдът следва да се ръководи от общото
правило на чл. 183 от ЗЗД, което налага купувачът по договор за продажба да
понесе своята договорна отговорност, като заплати стойността на цялото
установено количество реално потребена, но неотчетена поради грешка
електрическа енергия. Подчертава се, че принципното начало за равнопоставеност
на страните в състезателното съдебно исково производство по ГПК е достатъчна
гаранция за защита на добросъвестните потребители и гражданските съдилища не
могат да се позовават на отсъствието на уредени специални предварителни
процедури в тази насока, за да отхвърлят искове за заплащане на цената на
фактически използваната електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните доказателства.
Поставените в чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ специфични изисквания нерегламентираното вмешателство върху средството
за търговско измерване да се удостовери в констативен протокол по чл. 47
от ПИКЕЕ и да се верифицира от полицейски
орган, са от
императивен порядък, тъй като в защита на обществения интерес, както и
на личния такъв на страните по договора, са предназначени да обезпечат обективност и прозрачност на действията.
Поради това, ако не бъдат спазени, правото на оператора на съответната мрежа да
извърши корекцията не възниква (в този смисъл Решение № 104/16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.,
Определение № 683/18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1468/2017 г., II т. о., и Определение № 582/19.12.2019 г. на ВКС по т. д. №
1509/2019 г., I т. о.).
Очевидно
в разрез с чл. 83, л. 1, т. 6 от ПИКЕЕ дерогацията на чл. 47 от ПИКЕЕ оставя нормативна
празнота относно реда за изготвяне на коментирания констативен протокол и
неговите реквизити, а след като съставянето му по начина, указан в чл. 47 от
ПИКЕЕ, е иманентно необходимо за допустимостта на процедурата по чл. 48, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ПИКЕЕ, следва да се заключи, че тя е неприложима.
Изтъкнатите
доводи, от своя страна, обслужват становище, че действащата към момента на
проверката нормативна база не позволява ангажиране отговорността на ответника
единствено поради обективния факт на неотчитане на енергията поради промяна на
схемата на свързване на електромера в електроснабдения му обект. За да убеди
съда в съществуването на вземането си, ищецът следва да проведе пълно доказване
на кумулативната даденост от условия, които съдебната практика очертава като меродавни
за времето до приемането на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
г.) и които,
перифразирани в настоящата конкретика, са: виновна неправомерна промяна на схемата за свързване на средството за
търговско измерване от страна на потребителя, водеща до неотчитане на
консумацията, периодът на неизмерване и реално потребеното по това време количество електрическа енергия (в този
смисъл в Решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/2018 г., ІІІ
г.о.).
Фактите по делото сочат, че на 20.03.2017 г. представители на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД) са констатирали,
че монтираният в обекта на
ответника електромер с фабр. № *** не измерва консумираната енергия поради размяна
на местата на проводниците „вход” и
„изход” на фазата на клемореда му, което се потвърждава и от назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 53 – л. 54).
Противоправно въздействие на клиента
върху средството за търговско измерване, водещо до промяна на схемата му за свързване
с електроразпределителната мрежа, обаче не се установява. Както вещото лице пояснява, разместването на двата проводника е резултат
от човешко дело, но за давността му не са събрани сведения. „Промяна на схемата за свързване” по смисъла на
чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, и то такава, която не е съобразена с предписанията на
енергийния оператор, предполага, че е била технически правилно зададена още при
монтажа на електромера, извършен на 05.08.2013 г. от представителите на неговия
собственик в лицето на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо
наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД), а доказателства в тази насока,
както и че уредът някога изобщо е отчитал потребление, липсват. В Констативен
протокол № 343317/20.03.2017 г. не е отразено нерегламентирано проникване в
защитената вътрешност на средството за търговско измерване, което към този
момент е било в срока на метрологичната си годност, или нарушаване целостта на
поставените за охраната му пломби. Тъкмо напротив, в Постановление на Районна прокуратура – Първомай за
отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 370/2017 г. от
03.05.2017 г. (л. 30) е посочено, че в хода на извънпроцесуалната полицейска проверка
служителите на енергоразпределителното предприятие са отрекли външните пломби и
тези във вътрешността на електрическото табло да са били компрометирани и по него
да са били оставени следи от неправомерен достъп, като са изразили предположение,
че размяната на проводниците се дължи на техническа грешка. Като
„грешна схема на свързване” ищцовото дружество е квалифицирало причината за
корекцията на сметката и в изпратеното до абоната Писмо изх. № 6570671-1/22.05.2017 г. (л. 12).
От значение е също, че доказателственият
масив не инкорпорира данни за действително потребявана електроенергия в имота с ИТН *** за времето от датата на поставянето на електромера – 05.08.2013 г., до тази
на проверката. Известен за последиците по чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 от ГПК, ищецът не е представил фактури за доставка за периода, предхождащ исковия, поради което в съответствие с чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 от ГПК с
оглед на обстоятелствата по делото следва да се приеме, че такава не е била осъществявана.
Гореизложеното мотивира крайния
извод, че носейки доказателствената тежест, ищецът не е доказал елементите от
фактическия състав, пораждащ правото му на едностранна корекция на сметката на
ответника за електроенергия за процесния период, поради което установителният
иск за вземането за цената й и акцесорната претенция за обезщетение за забава
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Присъждане на
съдебно-деловодни разноски не се дължи, тъй като ответникът не претендира
такива, а при указания изход на спора не отговаря за възстановяване на тези,
сторени от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление и адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от М.М.М.-Д и Ж.П.С. в
качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на
директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., срещу В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, както следва:
Ø
сумата от
367, 16 лева (триста шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) – стойност
на допълнително начислена електрическа енергия, доставена за обект на
потребление с адрес: с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, .***, и с
ИТН: ***, за периода от 10.01.2017 г. до 20.03.2017 г., и отчетена по партида с
клиентски номер ***;
Ø
сумата от 56,
80 лева (петдесет и шест лева и осемдесет стотинки) – обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.06.2017 г.
до 10.12.2018 г.;
Ø
законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2018 г., до окончателното й изплащане,
за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед №
7/11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като
неоснователни.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от
решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ