Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6652 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и
чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Ищецът - „Е.” АД, твърди, че на 17.11.2010 г. сключил с „БП И.“ ЕООД договор за наем, по силата на който на последния били предоставени за временно и възмездно ползване недвижими имоти, представляващи офиси от № 1 до № 10 и паркоместа № 1-18 а-б и № 1-19 а-б, находящи се в сграда с адрес гр. София, ул. „********** С договора наемателят се е задължил да заплаща месечна наемна цена, както и разноските за поддръжка и функциониране на общите части в сградата. На 10.05.2014 г. е подписано допълнително споразумение към договора за наем, с което е постигнато съгласие наемателят „БП И.“ ЕООД да бъде заместен от ответното дружество „Б.И.” ЕООД. Ищецът твърди, че в началото на 2015 г. ответникът спрял да заплаща дължимите по договора суми за наемна цена и консумативни разходи. Той не е заплатил на падежа наемната цена, дължима за ползване на наетите недвижими имоти, представляващи офиси от № 1 до № 10 за периода от 01.06.2015 г. до 28.02.2016 г., която възлиза на 32 845, 68 лв., наемната цена, дължима за ползване на наетите недвижими имоти, представляващи паркоместа № 1-18 а-б и № 1-19 а-б за периода от 01.06.2015 г. до 28.02.2016 г., която възлиза на 2 520 лв., дължимите разходи за поддръжка на общите части сградата, в която са разположени наетите недвижими имоти, представляващи офиси от № 1 до № 10 за периода от 01.06.2015 г. до 28.02.2016 г., които възлизат на 2 520 лв., дължимите разходи за студена вода, използвана в наетите недвижими имоти, представляващи офиси от № 1 до № 10, за периода от 17.11.2014 г. до 21.12.2015 г., които възлизат на 690, 86 лв., дължимите разходи за електрическа енергия, използвана в наетите недвижими имоти, представляващи офиси от № 1 до № 10, за периода от 17.11.2014 г. до 21.12.2015 г., която възлиза на 15 177, 89 лв. Ответникът е погасил част от така описаните задължения, като е извършил плащания на суми в размер на 398, 66 лв. и 1 266, 90 лв., като към момента продължава да дължи суми в общ размер от 34 098, 78 лв. – неплатена наемна цена, и в общ размер от 17 990, 09 лв. – неплатени разходи за ползване на наетите вещи. Поради изложеното ищецът моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати посочените суми. Претендира заплащане и на направените в производството разноски.
Ответникът – „Б.И.” ЕООД, не заявява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 17.11.2010 г. между „Е.” АД, като наемодател, и „БП И.” ЕООД, като наемател, е сключен договор, с който на последния са предоставени за временно ползване срещу заплащане на месечна наемна цена, недвижими имоти, представляващи 20 офиса и 4 паркоместа, находящи се в жилищна и административна сграда с адрес: гр. София, бул. „**********. С договора страните са постигнали съгласие, че наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна цена за предоставеното ползване на всички имоти в евро или в левовата им развностойност, която е в размер на 2 900 евро. В договора в предвидено, че наемната цена се заплаща по банков път до 10-то число на текущия месец, а ако този ден е неработен – до първия ден след тази дата. Наемателят е поел задължение да заплаща ежемесечно, отделно от наема, сума в размер на не по-малко от 300 лв. без ДДС и не повече от 400 лв. без ДДС, която към датата на подписване на настоящия договор съответства на припадащата се на имотите част от следните разноски за поддръжка и функциониране на общите части, както следва: - разноски за функциониране на асансьор от 210 лв., - разноски за поддръжка и функциониране на помпена инсталация в размер на 20 лв., - разноски за осветление на стълбищната клетка, подземния паркинг и фасадно осветление на сградата в прогнозен размер от 70 лв. В раздел III от договора е предвидено, че той влиза в сила от 01.01.2011 г., но само след получаване на уговорения депозит по сметка на наемодателя. Договорът се сключва за срок от три години, считано от 01.01.2011 г., като този срок се счита за продължен при същите условия с последващи периоди от по пет години, ако никоя от страните не е изразила несъгласието си най-късно два месеца преди изтичане на текущия действащ период
На 10.05.2014 г. между „БП И.” ЕООД и „Е.” АД е подписано допълнително споразумение към договора за наем от 10.05.2014 г., с което страните се съгласяват наемният договор да бъде прехвърлен на фирма „Б.И.” ЕООД, която да фигурира на мястото на „БП И.” ЕООД.
В производството са приети като доказателства 18 броя фактури, издаден в периода от 19.01.2015 г. до 01.02.2016 г., в които са отразени задължения за заплащане на месечен наем от 3 910, 20 лв. без ДДС за месеците юни, август, септември, октомври и декември 2015 г. и за месеците януари и февруари 2016 г., за заплащане на месечен наем за паркоместа от 300 лв. без ДДС за месеците юни, август, септември, октомври и декември 2015 г. и за месеците януари и февруари 2016 г., за заплащане на цената на потребена ел. енергия и вода за месец декември 2014 г., за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2015 г., за заплащане на комунални разходи за месеците юни, август, септември, октомври, декември 2015 г. и за месеците януари и февруари 2016 г. Всички фактури са издадени от „Е.” АД и като получател в тях е посочено дружеството „Б.И.” ЕООД. Само част от фактурите са подписани от представител и на двете дружества и това са тези, намиращи се на л. 15, 17, 18, 21, 23, 25 и 29.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:
В исковата молба
като правопораждащ факт по отношение на вземането на ищеца за получаване на сума
в размер на 34 098, 78 лв. се сочи съществуването на договор за наем и договор
за заместване в дълг, по силата на който ответното дружество е поело
задълженията да заплаща месечна наемна цена за ползване на недвижими имоти,
представляващи офиси и паркоместа. Ето защо и съдът следва на първо място да отговори
на въпроса дали от представените по делото
доказателства се установява да е налице облигационна обвързаност между страните
по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение за предоставяне за ползване на определени недвижими
имоти, а ответникът
да се е задължил да заплаща наемна цена за тях за
претендирания период и в претендирания размер.
По делото не се спори, че между ищеца „Е.” АД, в качеството му на наемодател, и трето за спора лице „БП И.” ЕООД, като наемател, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен на 17.11.2010 г. срочен договор за наем на недвижими имоти. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 17.11.2010 г., който е подписан от представители на двете страни по наемната сделката и обективира тяхното съгласие за сключването й и за съдържанието на всички съществени елементи от нейното съдържание – индивидуализацията на предоставените за ползване вещи и размерът на наемната цена. С този договор ищецът е предоставил на дружество „БП И.” ЕООД за временно и възмездно ползване следните вещи, а именно недвижими имоти, представляващи 20 офиса и 4 паркоместа, находящи се в жилищна и административна сграда с адрес: гр. София, бул. „**********. Между договарящите субекти е постигнато съгласие и по отношение на съдържанието на другата съществена престация на договора за наем – за размера на наемната цена, която наемателят се задължава да заплаща на наемодателя, като е уговорено тя да възлиза на сумата от 2 900 евро с ДДС за всички недвижимите имоти, които са предоставени за ползване. Доколкото по делото няма представени доказателства за това, че някоя от страните по тази сделка е изразила изрично несъгласие с неговото продължаване след изтичане на тригодишния срок на действие от 01.01.2011 г. до 01.01.2014 г., то следва да се приеме, че е налице хипотезата, уредена в раздел II от съдържанието на договора и той се счита продължен за срок от още пет години, т.е. от 01.01.2014 г. до 01.01.2019 г. Следователно тази сделка е действаща за периода, за който се претендира заплащането на процесните суми, и обвързва страните.
Писменият договор за наем от 17.11.2010 г. не е подписан от представител на ответника „Б.И.” ЕООД, срещу който е насочена претенцията за заплащане на наемна цена, поради което следва да се заключи, че това дружество не е страна по процесната сделка и въз основа на нея не могат да възникнат каквито и да било задължения в негова тежест. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се доказва да е настъпил такъв факт, от който за „Б.И.” ЕООД да е възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на уговорената с договора от 17.11.2010 г. наемна цена за спорния период от месец юни 2015 г. до месец февруари 2016 г., който с оглед твърденията на ответника представлява постигнато съглашение за заместване в дълг.
В чл. 102, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора, като заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Заместване в дълг по смисъла на посочената законова норма може да настъпи само въз основа на някой от следните факти: или постигнато изрично съглашение за това между кредитора и третото лице – поемател на дълга, в който случай съгласието на стария длъжник не е необходимо, или на постигната уговорка за това между стария и новия длъжник, като в тази хипотеза кредиторът също трябва да изрази изрично съгласие за заместването в дълг, за да може същото да породи правни последици. Заместване в дълг не може да настъпи по договор, сключен единствено между кредитора и стария длъжник, без да е налице изразена от третото лице воля за съгласие да поеме изцяло задълженията, възникнали в тежест на друг правен субект на основание сключена между него и кредитора сделка, тъй като законът не допуска едно лице да бъде задължено да изпълнява определено договорно задължение, без да е изявило воля за това, а въз основа на изявления на различни от него правни субекти.
От представеното по делото допълнително споразумение от 10.05.2014 г. към договора за наем се установява, че то обективира съгласие за заместване от „Б.И.” ЕООД на наемателя „БП И.” ЕООД в задълженията, които са възникнали в тежест на последното дружество по договора за наем от 17.11.2010 г., което е постигнато само между кредитора по тази сделка - „Е.” АД и длъжника по нея - „БП И.” ЕООД. То не е подписано от представител на ответника „Б.И.” ЕООД, поради което и с него не е изразена воля от това юридическо лице да замести наемателя „БП И.” ЕООД във всички негови права и задължения по сключения договор за наем от 17.11.2010 г. ето защо и това споразумение не може да обвърже ответника и следователно да има действието, предвидено в чл. 102 ЗЗД.
В производството няма представени и никакви други писмени документи, които да обективират изявление на „Б.И.” ЕООД за поемане на всички задължения, възникнали в тежест на наемателя по силата на посочената наемна сделка.
След като дружеството „Б.И.” ЕООД не е сключило договор за заместване в задълженията по договора от 17.11.2010 г. с нито една от страните по нея – нито с наемодателя, нито с наемателя, то следва да се приеме, че в процесния случай липсва съглашение, което да може да породи предвидените в чл. 102 ЗЗД правни последици по освобождаване на наемателя „БП И.” ЕООД от изпълнение на задълженията му по процесния договор за наем, включително и от това за заплащане на наемна цена за предоставените за ползване недвижими имоти, и за заместването му от ответника, който поема изцяло тези задължения.
Съдът намира, обаче, че по делото са събрани доказателства за това, че от ответното дружество е изразена воля за поемане на част от задълженията на наемателя за заплащане на наемна цена, които са възникнали по договора от 17.11.2010 г., които са тези, отразени в представените по делото фактури, които са подписани както от представител на наемодателя „Е.” АД, който е кредитор на посоченото задължение, така и от представител на „Б.И.” ЕООД, който е трето за сделката лице, а именно фактурите, намиращи се на л. 21, л. 23, л. 25 и л. 29 от делото на СГС. Между страните не се спори, че така изброените счетоводни документи са съставени във връзка с процесния договор за наем и обективират задължения, които са възникнали по него, едно от които е това на наемателя за заплащане на месечна наемна цена за ползване на недвижимите имоти, представляващи офиси и паркоместа. В тези фактури са описани конкретно и задълженията, за които са издадени, като те са индивидуализирани по вид и размер, сред които са посочени и задълженията на наемателя за заплащане на месечна наемна цена за предоставените за ползване недвижими имоти в размер от 5 052, 24 лв. с ДДС, дължима за месеците юни, август, септември и октомври 2015 г. С оглед на това и доколкото във всяка от изброените фактури като получател на услугата, представляваща предоставено ползване на имоти, и като лице, задължено да заплати сумите, за които са издадени, е посочено ответното дружество „Б.И.” ЕООД и те са подписани от негов представител, то съдът намира, че те доказват изразено от това юридическо лице волеизявление за поемане на тези задължения на наемателя по процесната сделка, които са отразени по вид и размер в посочените счетоводни документи. Съгласие за това е изразено и от кредитора на задължението „Е.” АД, тъй като фактурите са подписани и от негов представител, поради което и те доказват сключването на договор за заместване в описаните в тях задължения, между кредитора и трето лице-поемател, който поражда последиците по чл. 102 ЗЗД.
Останалата част от представените в производството фактури, които обективират задължения на наемателя за заплащане на месечна наемна цена за ползване на вещите, предмет на договора за наем от 17.11.2010 г., не са подписани от ответното дружество, поради което и не доказват изразено от него съгласие да поеме изпълнението на задълженията на наемателя „БП И.” ЕООД със съдържание такова, каквото е отразено в тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се доказа, че „Б.И.” ЕООД се е задължил по съглашение с кредитора „Е.” АД, да отговаря пред него за изпълнение на задълженията на дружеството „БП И.” ЕООД, възникнали по договор за наем от 17.11.2010 г., за заплащане на наемна цена за предоставените за ползване недвижими вещи, дължима за месеците юни, август, септември и октомври 2015 г. в общ размер от 20 208, 96 лв. Ето защо и кредиторът може да търси изпълнение на тези задължения в посочения размер от ответника, въпреки, че същият не е страна по наемната сделка, която е въведена в процеса като правопораждащ вземането за наемна цена факт.
Доколкото ищецът изрично признава, че част от задължението за заплащане на наемна цена за месец август 2015 г. по фактура, издадена на 03.08.2015 г., в размер на 1 266, 90 лв. е погасена от ответника преди предявяване на иска, съдът приема този факт за установен в процеса. С оглед на това и неплатената част от наемната цена, за изплащане на която отговаря „Б.И.” ЕООД, възлиза на сумата от 18 942, 06 лв. с ДДС. По делото не бяха представени никакви доказателства за погасяване на това задължение от страна на ответника, върху който лежи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което и искът по чл. 232, ал. 2, предл. ЗЗД е основателен до посочения размер и за месеците юни, август, септември и октомври 2015 г. Този иск следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 34 098, 78 лв. и за месеците юли, ноември и декември 2015 г. и януари и февруари 2016 г., тъй като не се доказа задължение за заплащане на наемна цена за тази сума и период да е възникнало в тежест на ответника на предявеното основание – договор за наем и заместване в дълг.
По иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД:
За срока на действие на договора за наем от 17.11.2010 г. на основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в тежест на наемателя „БП И.” ЕООД е възникнало и задължение да заплаща на наемодателя разходите, свързани с ползването на недвижимите имоти, които са предмет на договора. Сумите, представляващи цената на ползвана в наетите офиси електрическа енергия и вода, безспорно имат характер на разходи, които са свързани с текущото ползване на вещите от наемателя, поради което по силата на закона последният дължи тяхното заплащане. Отделно от това, се установява, че с раздел II от съдържанието на процесния договор за наем от 17.11.2010 г. страните по него са постигнали изрично съгласие, че наемателят ще дължи ежемесечно сума не по-малко от 300 лв. и не по-голяма от 400 лв. без ДДС, която има за цел да покрива разходи за поддръжка и функциониране на общите части в сградата, където са разположени предоставените за ползване офиси и паркоместа. Тези разходи по своя характер също са такива за ползване на наетите вещи и се дължат от наемателя, както по силата на закона, така и въз основа на изричната уговорка за това за периода, през който договорът за наем е имал действие.
Както беше посочено в мотивите по иска с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. ЗЗД, ответникът не е страна по договора за наем, поради което и не е обвързан от изпълнение на задълженията на наемателя, възникнали по силата на тази сделка, като в производството няма доказателства, че между него и някоя от страните по нея е сключен договор, с който той да се е съгласил да замести наемателя във всички негови задължения по наемния договор, сред които е и това за заплащане на наемодателя на разходите, свързани с ползването на наетите недвижими имоти. Ето защо, не може да се приеме, че„Б.И.” ЕООД отговаря за изпълнението на последните.
По делото, обаче, са събрани доказателства за това, че ответникът е направило изявление за това, че се съгласява да отговаря за част от задълженията на наемателя за заплащане на разходи за ползване на недвижимите имоти, предмет на договора от 17.11.2010 г., които са тези, които са отразени във фактурите, намиращи се на л. 15, л. 17, л. 18, л. 21, л. 23, л. 25 и л. 29 от делото на СГС, които обективират следните задължения: задължения за заплащане на потребена електрическа енергия за месеците декември 2014 г., февруари и март 2015 г. в общ размер от 5 731, 34 лв. с ДДС, за заплащане на ползвана вода за месеците декември 2014 г. и март 2015 г. в общ размер от 86, 44 лв. с ДДС, за заплащане на разходи за поддръжка на общите части на сградата, в която се намират наетите имоти за месеците юни, август, септември и октомври 2015 г. в общ размер от 1 440 лв. с ДДС. Тези фактури са подписани от представител на ответника „Б.И.” ЕООД, поради което следва да се приеме, че доказват изразена от това юридическо лице воля за поемане на тези задължения на наемателя по процесната сделка, като съгласие за това е изразено и от кредитора, който също е подписал счетоводните документи, поради което може да се приеме, че обективират уговорка за заместване в дълг.
Останалата част от представените в производството фактури, в които са отразени задължения на наемателя за заплащане на разходи за потребена в наетите имоти електрическа енергия, студена вода и за поддръжка на общите части на сградата, не са подписани от името на ответното дружество, поради което и не доказват изразено от него волеизявление да поеме изпълнението на задълженията на наемателя „БП И.” ЕООД със съдържание такова, каквото е отразено в тях.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че по делото се доказа, че ответникът „Б.И.” ЕООД е поел задължение да отговаря пред ищеца за изпълнение само на следните задължения за заплащане на разходи за ползване на наетите недвижими имоти по договора от 17.11.2010 г.: на задължения за заплащане на потребена електрическа енергия за месеците декември 2014 г., февруари и март 2015 г. в общ размер от 5 731, 34 лв. с ДДС, на задължения за заплащане на ползвана вода за месеците декември 2014 г. и март 2015 г. в общ размер от 86, 44 лв. с ДДС, на задължения за заплащане на разходи за поддръжка на общите части на сградата, в която се намират наетите имоти за месеците месеците юни, август, септември и октомври 2015 г. в общ размер от 1 440 лв. с ДДС. Ищецът изрично признава, че част от задължението за заплащане на електрическа енергия за месец декември 2014 г. по фактура, издадена на 19.01.2015 г., в размер на 398, 66 лв. е погасено от ответника преди предявяване на иска, поради което и се налага изводът, че неплатената част от това задължение, за изплащане на което отговаря „Б.И.” ЕООД, възлиза на сумата от 5 332, 68 лв. с ДДС. До тези размери са основателни исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, а за разликата над тях до пълните предявени такива и за месеците април, май, юли, ноември и декември 2015 г. и януари и февруари 2016 г. следва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 5 883, 55 лв., от които сумата от 2 083, 55 лв. – платена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и сумата от 3 800 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено в производството процесуално представителство, за което са представени доказателства, че е платено.
Съдът не присъжда в полза на ищеца разноски в размер на 1 440 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, доколкото представената по делото фактура, намираща се на л. 57 от делото на СГС, е видно, че тази сума представлява възнаграждение за процесуално представителство в производство различно от настоящото, а именно в обезпечително производство, като по делото не са представени доказателства между двете да съществува някаква зависимост, например обезпечителното производство да е образувано по молба по чл. 390 ГПК за обезпечаване на предявените в настоящото производство искове.
При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 914, 30 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в производството, поради което такива не му се следват съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.” ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***12, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.” АД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 18 942, 06 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин
четиридесет и два лева и шест стотинки/, представляваща неплатена част от
наемната цена с включен ДДС, дължима за месеците юни, август, септември и
октомври 2015 г., за ползване на недвижими имоти съгласно договор за наем,
сключен на 17.11.2010 г. и съгласно
съглашение за поемане на тези задължения от „Б.И.” ЕООД, обективирано във
фактура № **********/ 03.08.2015 г., фактура № **********/ 01.09.2015 г.,
фактура № **********/ 01.10.2015 г., фактура № **********/ 03.06.2015 г., на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 6 859, 12 лв.
/шест хиляди осемстотин петдесет и девет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща разходите, свързани с ползването на недвижимите имоти, дължими
съгласно договор за наем, сключен на 17.11.2010 г., и съглашение за поемане на
тези задължения от „Б.И.” ЕООД, обективирано във фактура № **********/ 19.01.2015
г., фактура № **********/ 23.03.2015 г., фактура № **********/ 23.04.2015 г., фактура
№ **********/ 03.08.2015 г., фактура № **********/ 01.09.2015 г., фактура №
**********/ 01.10.2015 г., фактура № **********/ 03.06.2015 г., както следва:
разходи за заплащане на потребена електрическа енергия за месеците декември
2014 г., февруари и март 2015 г. в общ размер от 5 332, 68 лв. с ДДС, разходи за заплащане на ползвана вода за месеците
декември 2014 г. и март 2015 г. в общ размер от 86, 44 лв. с ДДС, и разходи за
заплащане на разноски за поддръжка на общите части на сградата, в която се
намират наетите имоти за месеците юни, август, септември и октомври 2015 г. в
общ размер от 1 440 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главниците от
26.08.2015 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД за разликата над сумата от 18
942, 06 лв. до пълния предявен размер от 34 098, 78 лв. и за месеците юли,
ноември и декември 2015 г. и януари и февруари 2016 г., и иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за разликата над сумата от 6 859, 12 лв.
до пълния предявен размер от 17 990, 09 лв. и за месеците април, май, юли,
ноември и декември 2015 г. и януари и февруари 2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.И.” ЕООД да заплати на „Е.” АД сума в размер на 2 914, 30 лв. /две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: