№ 35
гр. Смолян, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500316 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 180/30.03.2023 г. по гр. д. № 75/2022 г. Смолянски
районен съд е осъдил Община – С. да заплати на Х. С. К. и Р. С. Б. парична
сума в размер на 15 000 лева, като частичен иск от общо 67 398 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за имот – нива от
1, 064 дка в м. „У.“, землище на гр. С., имот с идентификатор ******* от
помощния кадастрален план; ответникът е осъден да заплати на ищците
деловодни разноски в размер на 900 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът Община – С., чрез старши юрисконсулт З. К., с оплаквания, че е
порочно, неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че така предявения иск е
недопустим, тъй като ищците не представят доказателства, с които да се
легитимират като собственици на процесния имот; касае се за имот с
проектен идентификатор *******, „който имот е само проектно предложение
и същият липсва и не съществува като самостоятелен имот с обособени
трайни граници“; имотът не съществува като самостоятелен и не може да
бъде обект на обезщетение.
Твърди се, че след като ищците са обработвали имота до 2016 г. и
същият не е внасян в ТКЗС, то той не подлежи и на възстановяване или
1
обезщетение по реда на ЗСПЗЗ. Сочи се, че е заявен за възстановяване имот с
площ от 0, 2 дка, а се претендира за имот с площ от 1 064 кв.м.
На следващо място с въззивната жалба се въвеждат твърдения за
допуснати от районния съд процесуални нарушения: В доклада на съда
липсват посочените в чл. 146 ал. 1 т. 1 – 5 от ГПК реквизити; съдът не е
предоставил възможност на страните да изложат становището си по доклада и
да предприемат съответните процесуални действия във връзка със събирането
на доказателства; съдът е лишил ответната страна от възможност да ангажира
гласни доказателства – свидетелски показания, като се твърди, че за
единственото открито съдебно заседание свидетелите на ответната страна са
били възпрепятствани да се явят.
По-нататък във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е постановено единствено на база твърденията на ищцовата страна и
на установеното от съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза,
като съдът не е посочил защо не възприема възраженията на ответната страна.
Твърди се, че съдът не е дал никаква възможност на ответника да ангажира
гласни доказателства, както и да представи доказателства в подкрепа на
направения отговор на исковата молба; след уточнението какви обстоятелства
ще установяват свидетелите, съдът е приключил съдебното дирене; съдът не е
дал възможност ответникът да представи преписката по ЗСПЗЗ за имотите на
наследодателката на ищците Й. И. М..
Твърди се, че с исковата молба са предявени два иска – по чл. 45
от ЗЗД и по чл. 49 от ЗЗД, като от мотивите на районния съд не е ясно който
от двата иска съдът е уважил, поради което жалбоподателят е затруднен в
посочване на пороците на решението.
По-нататък във въззивната жалба се излагат аргументи срещу
съдебно-техническата експертиза, като се сочи, че вещото лице не е изготвила
скица по т. 3 на поставените въпроси и не е проследен процесния имот по
различните планове; ако е било уважено искането на ответната страна за
назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза според жалбоподателя
би се установило, че част от процесния имот не е собственост на общината, а
на Държавата. Твърди се, че частта, която е определена за озеленяване и
записана на Община – С., не е пречка да бъде възстановена на ищците, тъй
като озеленяването не е застрояване по смисъла на закона. Излагат се доводи
за необоснованост и завишеност на оценката на имота, дадена от експерта.
Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възражението на
ответника в отговора на исковата молба – процесният имот с една част попада
в главна пътна комуникация Път ІІ-86 и собственик на тази част е Държавата
в лицето на АПИ, като тази част представлява ПИ с идентификатор **** –
изключителна държавна собственост, поради което районният съд
недопустимо е възложил изцяло Община – С. да обезщети ищците за имот,
който не е собственост на Община – С., а на Държавата. Твърди се, че е
неизяснено обстоятелството каква част от имота с площ от 1, 063 дка в м.
2
„У.“ с идентификатор ******* попада в Републиканска пътна мрежа,
собственост на Държавата, и каква част попада в имот, отреден за
озеленяване, собственост на Община – С., което обстоятелство е от значение
каква част от обезщетението за имота на ищците се дължи от Община – С. и
каква част от обезщетението се дължи от Държавата.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи относно
характера на разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в тази връзка се
твърди, че с реализирането на мероприятие едва през 2016 г. на пътната
връзка по никакъв начин ищците не са били възпрепятствани да искат и да им
бъде възстановена собствеността върху процесния имот; Община – С. не е
органът, който се произнася относно възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят твърди, че за реализиране на пътната връзка са
провеждани мероприятия по отчуждаването на съответните имоти и
заплащане на обезщетения собствениците, при което ищците, възползвайки
се от факта, че в посочената местност имат друг имот, който имот вече им е
възстановен в местността „У.“ по съдебен ред, те предприемат действия и се
домогват да докажат, че имат и друг имот в същата местност, който не бил
отбелязан в съответните карти. Сочи се, че с Протокол № 8/11.08.2017 г. по
реда на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ е приет помощен кадастрален план с проектен
№ 926.459, представляващ част от ПИ с идентификатор *****, по който е
постъпило възражение на името на наследници на И. Т. М, които твърдят, че
не им е известно в ПИ с идентификатор **** да е имало собственик Й. И. М.
и нейни наследници, там винаги са виждали път.
Сочи се също, че въпреки направеното от ответника възражение
за придобиване на имота по силата на давностно владение, районният съд не
се е произнесъл по това възражение.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, че иска по чл.
45 от ЗЗД е недопустим, тъй като отговорност по този иск могат да носят
само физически лица. По отношение втория иск – по чл. 59 от ЗЗД – се
излагат доводи, че процесния имот не е минавал в патримониума на ищеца,
поради което няма как да има обедняване на същия, поради което исковите
претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. Сочи се, че Общинска
служба „Земеделие“ – С. е отказала възстановяване собствеността върху
процесния имот, което решение е потвърдено от Смолянски административен
съд. Сочи се, че органът, който определя обезщетения по ЗСПЗЗ е Общинска
служба „Земеделие“, а не Община – С..
С въззивната жалба се прави искане да бъде обезсилено
първоинстанционното решение като делото бъде върнато за ново разглеждане
на първоинстанционния съд или първоинстанционното решение да бъде
отменено; алтернативно - ако делото не бъде върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, с оглед допуснатите процесуални нарушения се иска
въззивният съд да даде указания до страните и възможност да предприемат
процесуални действия по посочване и събиране на относимите за делото
3
доказателства.
В срок е депозиран писмен отговор от ищците Х. С. и Р. С. Б., чрез
пълномощник адв. Б. М., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна, а твърдението за допуснати процесуални нарушения като
необосновани.
Излагат се доводи за изготвен доклад по делото в съответствие с
изискванията на процесуалния закон. Твърди се, че не е допуснато
процесуално нарушение с оглед отказаната тройна съдебно-техническа
експертиза – във възраженията на ответната страна не са посочени
обстоятелства по чл. 201 от ГПК, касаещи непълнота или неяснота на
заключението, както и необоснованост, водеща до съмнение за неговата
правилност.
Твърди се, че с въззивната жалба се въвеждат нови възражения,
които не се съдържат в отговора на исковата молба – че част от имота се
обхваща от републиканска пътна мрежа и материалноправно е легитимирана
държавата да отговаря по такъв иск. Твърди се, че това възражение не само е
преклудирано, но е и невярно – строителството на пътя и отчужденията на
имотите изцяло са извършени в полза на Община – С..
Твърди се в отговора, че неправилно в жалбата се атакуват
изводите на районния съд относно процедурата по реституцията на имота, в
която самата община участва, като се сочи, че повече от пет години
общинската администрация препятства получаването на документите по чл.
11 и следващите от ППЗСПЗЗ, за да бъде завършена процедурата по
реституирането на имота; за всяко действие на общината се стигало
неколкократно до налагане на глоби на кмета, за да бъдат издадени
документи; било е открито и производство по Закона за защита от
дискиминация. Твърди се, че оспорванията в жалбата касаят изключително
процедурите и актовете, които самата общинска администрация е издала,
включително становището, че не са налице условия за реституция на имота, а
в жалбата се сочи, че можело да бъде възстановен имота, при наличие на
влезли в сила административни актове, обвързващи държавните и общински
органи.
Твърди се в отговора, че от доказателствата се установява, че
ищците са провели процедура за реституиране на процесния имот по реда на
ЗСПЗЗ, като по предвидения от закона ред е установено правото им на
възстановяване собствеността на имота, но поради застрояване на имота в
периода след влизане в сила на ЗСПЗЗ реалното възстановяване на имота се е
оказало невъзможно; с оглед на извършеното застрояване на улица, която
преминава в собственост на общината като публична общинска собственост е
налице разместване на имущество, което от патримониума на ищците е
преминало в собственост на Община С..
Сочи се в отговора, че се поддържат доводи във връзка с приетото
в Решение № 4/11.03.1998 г. по конст. д. № 16/1997 г. на КС на РБ, че по
4
ЗСПЗЗ се възстановяват права на собственици върху земеделски земи, за
които собствеността никога не е изгубвана, така че съществува в полза на
собствениците си; реституцията по ЗСПЗЗ представлява само възстановяване
права на собственика, които той никога не е губил. Сочи се, че на тази база е
исковата претенция за обезщетение на собствениците поради това, че те не
могат реално да получат имота си и той е преминал в патримониума на
Община С..
По-нататък в отговора се твърди, че границите и действителната
площ на имота са установени и доказани чрез изготвяне и одобряване на
помощен кадастрален план с участието на съседите на имота и приет от
служителите на общинската администрация. Сочи се, че в случаите, когато
няма данни за границите на имота от предходни планове, както е в случая, се
прилагат разпоредбите на чл. 11 и следващите от ППЗСПЗЗ, което е
изпълнено. Твърди се, че общинската администрация и ОбСЗ са приели за
установени границите и площите на имота, като и принадлежността на
правото за възстановяване на имота и единствената пречка за реституция на
имота се оказва извършеното строителство и промяната в статута му като
публична общинска собственост. Твърди се, че при тези условия възниква
основание ищците да бъдат обезщетени за това, че общината е придобила
техния имот, а те са загубили възможността реално да си го получат.
С отговора се прави искане да бъде уважена исковата претенция.
С Решение № 224/09.05.2023 г. районният съд е допълнил
Решение № 180/30.03.2023 г. по гр. д. № 1075/2022 г. на РС – Смолян, като е
постановил отхвърляне предявения иск от Х. С. К. и Р. С. Б., срещу Община –
С. за заплащане на парична сума в размер на 15 000 лева, като частичен иск от
общо 67 398 лева, представляваща обезщетение за вреди поради
застрояването на имот – нива от 1. 064 дка в м. „У.“, землище на гр. С., имот с
идентификатор ******* от помощния кадастрален план. Със същото решение
отхвърлено искането на Община – С. за допълване на Решение №
180/30.03.2023 г. по гр. д. № 1075/2022 г. на РС – Смолян с присъждане на
съдебни разноски по делото в размер на 350 лева.
Това решение в частта му, с която се отхвърля искането за
присъждане на разноски, се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът Община – С., чрез старши юрисконсулт К., с оплаквания, че е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, че разноски на ответника се дължат
при прекратяване на производството или отхвърляне на искове, независимо
дали са кумулативно съединени или алтернативно предявени. Сочи се, че от
страна на ответника своевременно са претендирани направените разноски,
както и е представен списък по чл. 80 от ГПК пред първоинстанционния съд.
Поради това се прави искане първоинстанционното решение в
тази част да бъде отменено и се присъдят разноски в полза на ответника в
5
размер на 350 лева. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срок отговор на втората въззивна жалба не е депозиран от
ищците.
В съдебно заседание за жалбопадателя Община – С. въззивната
жалба се поддържа от старши юрисконсулт К. и адв. Д. К..
За въззиваемите Х. С. К. и Р. С. Б. пълномощникът им адв. Б. М.
оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност и установи:
Неоснователни са доводите за недопустимост на
първоинстанционното решение на основание чл. 22 ал. 1 т. 6, във вр. с ал. 2 от
ГПК. Докладчикът, постановил обжалваното решение, е постановил и
решението по гр. д. № 1096/2021 г., с което по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ е
отменен отказа на ОбС „Земеделие“ и е постановено възстановяване правото
на собственост по отношение на процесния имот; по това решение съдията-
докладчик вече е формирал убеждение, че наследодателят на ищците е бил
собственик на процесния имот /обстоятелство, което се оспорва от ответника
в настоящото производство в отговора на исковата молба/. Това
обстоятелство обаче не води до недопустимост на първоинстанционното
решение. На първо място, довод за наличие на предпоставките на чл. 22 ал. 1
т. 6 и чл. 22 ал. 2 от ГПК не е въведен във въззивната жалба, а са прави за
първи път в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. При
условията на т. нар. „ограничен въззив“, въззивната инстанция не разполага с
правомощие да следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, по отношение на които е ограничена от „посоченото
в жалбата“ съобразно изричната разпоредба на чл. 269 от ГПК. Освен това,
решение, постановено от съдия, за когото са били налице предпоставките на
чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК, не е нито нищожно, нито недопустимо. Такова
решение е само неправилно поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което въззивният съд, сезиран с жалба
срещу него, не разполага с правомощието да го обяви за нищожно или да го
обезсили на това основание, в който смисъл са указанията на ТР № 13 по т. д.
№ 5/1976 г. на ОСГК. Неправилността на първоинстанционното решение на
посоченото основание не обуславя връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, доколкото въззивната инстанция не е контролно-
отменителна, а инстанция по същество и е длъжна да разгледа
материалноправния спор независимо от допуснатите в първата инстанция
процесуални нарушения. /Решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г.
на ІІІ г.о. на ВКС/. Връщане за ново разглеждане поради незаконосъобразност
на решението на това основание се постановява от върховната касационна
инстанция, ако основанията за отвод са били налице за съдебния състав на
6
въззивната инстанция /Решение № 50/29.04.2022 г. по гр. д. № 3559/2021 г. на
І г.о. на ВКС/.
По Заявление № 3823А/16.04.1992 г., подадено от
наследодателката на ищците М. Л. М., е постановено решение по чл. 18ж ал. 1
от ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 72/1993 г./, с което е признато право на възстановяване
на земеделски земи на Й. И. М., по т. 5 от което е признато право на
възстановяване на имот – нива в. м. „У.“ от 0, 2 дка. Към заявлението е
представено Удостоверение от 03.01.1992 г. на ТКЗС – С., с което се
удостоверява, че Ю. И. М. в заявление-декларация е декларирала в ТКЗС – У.
описаните имоти, по т. 5 от които е имот – нива в м. „У.“ от 0, 2 дка.
С Решение № 3823А-4/30.09.2021 г. на Общинска служба
„Земеделие“ – С. е постановен отказ да бъде възстановено правото на
собственост на нива от 1, 064 дка в м. „У.“, представляваща имот № 926.459
по кадастралната карта. В решението е посочено, че правото на собственост
не се възстановява, тъй като за имот с номер 926.459 по кадастралната карта,
„представляващ урегулиран за улична регулация – 306 кв.м. и изолационно
озеленяване – 758 кв.м.“, които са застроени и собственикът ще бъде
обезщетен по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ; неразделна част от решението са
Заповед № РД-0789/20.07.2021 г. на Кмета на Община – С., Удостоверение по
чл. 13 ал. 5 от ППЗСПЗЗ № 24/24.08.2021 г. и Скица № 31/16.07.2021 г.,
издадени от Община – С..
С Решение № 40/21.02.2022 г. по гр. д. № 1096/2021 г. на РС –
Смолян е отменено горецитираното решение на ОбС „Земеделие“ – С. и е
постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на Й. И.
М. върху имот – нива от 1, 064 дка, находящ се в землището на гр. С. в м.
„У.“, имот № 926.459 по КК. С Решение № 93/14.04.2022 г. по касационна
административно дело № 72/2022 г. Административен съд гр. Смолян е
отменил решението на РС – Смолян и е отхвърлил жалбата на Х. С. К. срещу
Решение № 3832А-4/30.09.2021 г. на Общинска служба „Земеделие“ – С., с
което е отказано правото на възстановяване в стари реални граници на нива
от 1, 064 дка в м. „У.“, землище на гр. С., имот № 926.459от КК на гр. С. и е
постановено собственикът да се обезщети по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ.
За да приеме, че имотът не подлежи на възстановяване,
Административен съд гр. Смолян е приел, че осъщественото мероприятие –
изпълнението на обект „Път ІІ-86“, започнало през 2016 г., е пречка за реално
възстановяване на имота.
От ищците се твърди, че върху целия процесен имот е извършено
строителство – част от Път ІІ-86 – Главна пътна комуникация – гр. С. –
улична регулация и изолационно озеленяване, като изпълнението на обект
„Път ІІ – 86 – ГПК гр. С.“ е започнало през 2016 г., като през 2019 г. е
извършено заснемане и попълване в кадастралната карта на гр. С.. Твърди се,
че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ предпоставките за реституиране
на имота по подаденото заявление са били налице, като приложението на
7
разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г./. Твърди се, че поради виновното бездействие
на общинската администрация, ищците са лишени от възможност да им бъде
възстановена собствеността върху процесния имот след неговото застрояване,
а процесният имот вече е в патримониума на ответника, поради което
ответникът се е обогатил с пазарната стойност на имота на ищците. Ищците
претендират Община – С. да бъде осъдена да им заплати обезщетение в
размер на пазарната стойност на техния имот.
Настоящата инстанция счита тази претенция за основателна и
доказана.
От писмените доказателства и заключението на съдебно-
техническите експертизи, депозирани пред районния съд и пред настоящата
инстанция, се установява:
С Решение № 184/12.05.2016 г. на Общински съвет – С. се
одобрява изменение на ПУП – План за регулация на гр. С. – кв. Р. и кв. У. за
обект „Път ІІ-86 – Главна пътна комуникация – гр. С.“. Към експертизата на
вещото лице инж. И. В
М. е приложена Скица № 2, на която върху извадка от графичната част към
заповедта със зелен цвят са показани границите на процесния имот с проектен
идентификатор *******, повдигнат в жълт цвят. С Решение № 129 /Протокол
№ 9/ от 08.03.2016 г. Общински съвет – С. приема справедлива пазарна цена
за 1 кв. м. 18 лева без ДДС за предприемане на действия за придобиване на
собствеността на поземлените имоти по трасето на обект „Път ІІ-86 – Главна
пътна комуникация – гр. С.“ и се упълномощава Кмета на Община С. да
предприеме действия по изпълнение на Договор № 87/19.07.2000 г. и
Допълнително споразумение към договора от 15.02.2016 г., сключен между
Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община С..
Експертизата установява, че от процесния имот с проектен
идентификатор ******* /с обща площ 1 064 кв.м./, 306 кв.м. попадат в
реализираната пътна мрежа /улична регулация /повдигната в жълт цвят на
скица № 1/, а 758 кв.м. са включени изолационно озеленяване /повдигнати в
зелено на Скица № 1/.
От Скица № 3 към експертизата, която представлява извадка от
плана на гр. С., кв. У. от 1980 г., когато за първи път в строителните граници
е включен терена, в който попада процесния имот, е видно, че процесния
имот не е отразен в плана. Със зелен цвят са нанесени границите на имот с
проектен идентификатор *******, което дава представа за регулационното
положение на имота към онзи момент. На Скица № 2 към експертизата, която
е копие на частичното изменение на ПУП от 2016 г., със зелен цвят е нанесен
процесния имот с проектен идентификатор *******, за да се види
регулационното положение на имота преди и след изменението на ПУП.
В съдебно заседание вещото лице инж. И. М. пояснява: При
извършените отчуждавания и изплащане на обезщетения от Община – С.
8
площите за пътя и площите за изолационно озеленяване не са разграничавани
– всички площи са плащани по една цена. По плана от 1980 г. терена попада в
регулация, когато не е нанесен не само процесния имот с проектен
идентификатор *******, но не са нанесени и останалите съседни имоти.
Имотите, които са предмет на отчуждаване, са предмет на кадастралната
карта от 2004 г., като при справка в Община С. вещото лице е установило, че
от териториалния кадастър през 1997 г. е извършено едно попълване на
картоните на кадастралния план от 1980 г., като помощен кадастър; нанесени
са имотите, сложени са същите номера в разписната книга срещу всеки номер
са записани собствениците съгласно първичните решения на ПК; процесния
имот го няма в помощния кадастър от 1997 г. Вещото лице сочи, че
помощния кадастър не е одобрен, но е послужил за възстановяване
собствеността на имотите и възстановените имоти да бъдат отразени в КК от
2004 г. Изолационното озеленяване не е само за изолиране на шума, то служи
и като откос на пътя. Относно проектен имот 289 вещото лице обяснява, че
проектния имот 459 е част от него; при попълване на картата през 2019 г. на
отделните елементи на пътя – пътни платна, разделителна ивица, улица и
тротоари, се поставят нови отделни идентификатор, като имот 289 отпада;
към онзи момент няма възстановена собственост, поради което вероятно имот
289 е бил записан на Община С..
Допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
инж. М., установява:
В КККР на гр. С. имот с идентификатор **** е записан като
собственост на Държавата – път от републиканската пътна мрежа; ПИ с
идентификатор ***** е записан на Община С. – за движение и транспорт; ПИ
с идентификатор ****** е записан на Община – С. – друг вид озеленена площ;
ПИ с идентификатор ****** е записан като публична общинска собственост –
друг вид озеленяване. Като основание за записите за собственост се сочат
заповеди за отчуждаване на имоти за „Главна пътна комуникация гр. С.“.
На Скица № 1 към допълнителната експертиза в жълт цвят е
повдигната площта от процесния имот с проектен идентификатор *******,
която попада в улична регулация с площ 306 кв.м., в това число в ПИ с
идентификатор **** с 209 кв.м., в ПИ с идентификатор ****** с 10 кв.м., в
ПИ с идентификатор ***** с 87 кв.м.; със зелен цвят е повдигната частта от
процесния имот с проектен идентификатор *******, която попада в УПИ за
изолационно озеленяване и е част от ПИ с идентификатор ******. За
записването на имот с идентификатор **** в КККР на гр. С. от 2004 г. на
Община С. не е представен документ за собственост.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за пътищата пътищата са
републикански и местни; съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗП републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение; съгласно
чл. 3 ал. 3 от ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за
9
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или улиците; съгласно чл.
3 ал. 4 от ЗП списъците на републиканските и общинските пътища и
промените в тях се утвърждават от Министерския съвет.
Съгласно Списъка на Републиканските пътища в Република
България, републикански път втори клас е път № 86 /ІІ-86/ – П. – П. – А. – Б. –
Х. – Ч. – С. – С. – Т. – С. – Р. – граница Г.
От писмените доказателства и от заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че с
Разрешение за строеж № 108/10.09.2016 г. към Разрешение за строеж №
120/22.06.2001 г., се разрешава на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
Община С., съгласно съгласуваните и одобрени проекти на 16.08.2016 г. от
Главния архитект на Община С., строежа на подобект Кръгово кръстовище от
км 0+000 до км 0+080 и Подобект Пътен участък от км 0+780 до км 2+284,
включително мост на км 0+805 към обект ГПК-С. от км 0+000 до км 2+284. С
Разрешение за ползване № СТ-05-735/30.06.2017 г. на ДНСК – С. се
разрешава ползването на строеж: Главна пътна комуникация – С. Път ІІ-86
/посока П./-кв. У. – п.в. Юг от км 96+560 до км 97+555 и Главна пътна
комуникация – С. от км 0+000 до км 2+284 с описаните подобекти.
Изграждането на Главна пътна комуникация С. е предвидено да стане на
четири етапа. Досега са изпълнени два и строителството още не е завършено.
В Областно пътна управление – С. няма указания от АПИ за вписване в
активите на изпълнените участъци; аналогично такова вписване на активи не
е направено и в Община С..
С оглед горепосоченото площ от 306 кв.м. от процесния имот
попада в републикански път ІІ-86, т.е. в имот държавна собственост.
Обезщетение обаче се дължи от Община С. предвид установеното от
приложените към основната експертиза на вещото лице инж. М. Договор от
19.07.2000 г. между Община С. и Главно управление на пътищата и
Споразумение към този договор от 15.02.2016 г.
По силата на договора от 19.07.2000 г. Община С. и Главно
управление пътища /сега АПИ/ се споразумяват на основание чл. 30 ал. 2 от
ЗП /В редакцията към тази дата/ съвместно да финансират завършването и
въвеждането в експлоатация на обект „Път ІІ-86 – Главна пътна комуникация
гр. С.“. Според чл. 2 ал. 4 от договора разходите за отчуждителни процедура
са възложени на Община С.. Според визираното в чл. 4 новоизградения
участък от път ІІ-86 следва да бъде включен в активите на ГУП, а ГУП да
изключи от активите си трасето от съществуващия път ІІ-86, преминаващо
през регулацията на града; Община С. следва да включи в активите си като
улица на града сегашното трасе на път ІІ-86, както и тротоарите на
новоизградения обходен път като нейна собственост, съгласно чл. 30 ал. 3 от
ЗП.
Допълнителното споразумение от 15.02.2016 г. отново предвижда
10
задължение на Община С. да финансира и извърши всички отчуждителни
процедури.
Следователно, след като договорът за съвместно изграждане на
пътния обект предвижда Община С. да финансира отчуждаването на имотите,
срещу което получава като общинска собственост посочените в договора
активи, неизплащането на обезщетение за процесния имот води до
неоснователно обогатяване на Община С. със средствата, необходими за
заплащане стойността на имота, тъй като Община С. не е изразходила тези
средства /спестила ги/, а процесният имот е станал актив по договора за
съвместно изграждане, тъй като 306 кв.м. от него попадат в път ІІ-86, а 758
кв.м. в изолационно озеленяване. Независимо че частта от 306 кв.м. към
настоящия момент не е вписана като актив на АПИ, по своето предназначение
тя като част от път от републиканската пътна мрежа представлява държавна
собственост. Въпреки че е държавна собственост, по силата на горецитирания
договор от 2000 г. и споразумението от 2016 г., задължение да обезщети
собствениците на отчуждаваните имоти има именно Община С..
В цитираното решение на Административен съд – Смолян е
прието, че изграждането на път ІІ-86 е пречка за възстановяване
собствеността на ищците. Това решение не подлежи на обжалване и е
задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България предвид разпоредбата на чл. 297 т ГПК. Т.е. в процедурата по чл. 14
от ЗСПЗЗ за процесния имот има влязло в сила решение на ОбС „Земеделие“,
с което е отказано възстановяване на правото на собственост. В този смисъл
ищците не разполагат с титул за собственост, който да установява, че за тях,
като наследници на Й. М., е възстановено правото на собственост върху
процесния имот. От значение е в случая обстоятелството, че отказа да бъде
възстановена собствеността не е заради това, че наследодателката на ищците
не е била собственик на процесния имот преди включването му в ТКЗС, а
защото според ОбС „Земеделие“ С. и Административен съд Смолян
извършеното строителство на Път ІІ-86 през 2016 г. е пречка за
възстановяване на собствеността. Т.е. ако ОбС „Земеделие“ гр. С. се беше
произнесла преди реализиране на строителство през 2016 г., не би имало
пречки за възстановяване правото на собственост на процесния имот на
ищците като наследници на Й. М.. В периода от подаване на заявление през
1992 г. до 2016 г. /24 години/ ОбС „Земеделие С. не се произнася относно
възстановяване на имота, няма данни да е направила искане пред Община С.
за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, а по
искане на ищците Община С. в продължение на години не е издала
удостоверение и скица по чл. 13 ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ /за което свидетелства
и представения към исковата молба доклад на Комисията за защита от
дискриминация/, поради което те са обжалвали отказа на Община – С., съдът
е постановил неговата отмяна, а впоследствие и е наложил глоба на Кмета на
Община С. за неизпълнение на това съдебно решение. Скица и удостоверение
по чл. 13 ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ са издадени през 2021 г., когато
11
строителството на път ІІ-86 в участъка, включващ процесния имот, е
реализирано. Тази хронология не влияе на факта, че в полза на ищците няма
решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ, с което да им бъде възстановена собствеността
върху процесния имот, като причината да не бъде постановено такова
решение, видно от мотивите на отказа на ОбС „Земеделие“ гр. С. и решението
на Административен съд гр. Смолян, е реализираното строителство на път ІІ-
86. Върху процесния имот е реализиран участък от път ІІ-86 и изолационно
озеленяване, поради което имота фактически е зает от Държавата и от
Общината, без отчуждителна процедура и без по друг начин Община С. или
държавата да са придобили собствеността върху него. От допълнителното
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
инж. М., се установява, че ПИ с идентификатор ****, а впоследствие ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор *****, ПИ с идентификатор
******, ПИ с идентификатор ****** са записани в КККР първия като
собственост на Държавата, а другите три имота като собственост на Община
С., без документи за собственост /в частта, касаеща процесния имот/.
Доказателства за собствеността на тези имоти на Държавата, съответно на
Община С., не се ангажират и в настоящото производство. Такива твърдения
не са и направени от ответника по иска.
Ответникът Община С. възразява в отговора на исковата молба, че
ищците не са собственици на процесния имот, тъй като процесния имот не е
годен обект на право на собственост, тъй като не е нанесен в КККР и е само с
проектен идентификатор *******. Възразява се и, че при изготвяне на
помощния кадастрален план от наследниците на И. Т. М като собственици на
съседен имот е постъпило възражение. Ответникът по иска също въвежда
доводи, че според удостоверението от ТКЗС наследодателката на ищците е
декларирала имот в м. „У.“ – нива с площ от 0, 2 дка, а процесния имот е с
площ от 1 064 кв.м.
С оглед твърденията във въззивната жалба и пространни доводи в
писмената защита пред настоящата инстанция, че на ищците по съдебен ред
вече е възстановена собствеността на друг имот в м. „У.“ и те се опитват да се
облагодетелстват чрез втори имот в м. „У.“, следва да се посочи: Такива
възражения в отговора на исковата молба не са направени, те се въвеждат за
първи път едва във въззивната жалба. Предвид разпоредбите на чл. 131 ал. 1
т. 4 и 5 и чл. 133 от ГПК, след като възражение за вече възстановен в същата
местност друг имот на ищците, не е направено с отговора на исковата молба,
ответникът е загубил възможността да направи това по-късно. Не се сочи от
Община С. този пропуск да се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Следва да се посочи, че дори и да бяха направени
своевременно тези възражения, в подкрепа на такива доводи не са ангажирани
каквито и да е доказателства. По отношение представеното Решение №
3824/09.07.1999 г. на ОбС „Земеделие“ – С., следва да има предвид, че с това
решение е възстановена собствеността върху ливада от 1, 314 дка в м. „У.“,
представляваща имот 301550, но същият е възстановен на наследниците на Х.
12
М. М.. Процесният имот е претендират като собственост на Й. М. – съпруга
на Х. М..
Собствеността на наследодателката Й. М. се установява от
представеното Удостоверение № 269/03.01.1992 г., с което ТКЗС гр. С.
удостоверява, че Ю. И. М. по заявление-декларация е декларирала в ТКЗС –
У. 10 имота, между които по позиция 5 нива в м. „У.“ с площ от 0, 2 дка.
В удостоверението не се сочат граници на имотите. Предвид
разпоредбата на чл. 13а от ППЗСПЗЗ била предприета процедура по изготвяне
на помощен кадастрален план, на който процесния имот е нанесен с проектен
идентификатор *******. Поради постъпило възражение от наследници на И.
Т. М, собственици на ПИ с идентификатор *****, помощния кадастрален
план по отношение процесния имот не е одобрен.
Възражение от наследниците на И. Т. М – М. И. Т., В. П. М., И. Т.
М и В. Т. М., е постъпило на 11.09.2017 г. /л. 54 от делото на районния съд/.
Във възражението се сочи, че на наследниците на И. Т. М не е известно на
поземлен имот с идентификатор **** да е имало собственик Й. И. М. и нейни
наследници; там винаги са виждали път. Сочат, че в протокол за
удостоверяване на означени граници за новообразуван имот на наследници на
Й. И. М. от 19.08.2016 г. никой от наследниците на И. Т. М. не е полагал
собствения си подпис.
Подписалата възражението В. Т. М. е разпитана от настоящата
инстанция като свидетел. В показанията си свидетелката М. сочи, че не е
виждала ищеца да обработва имот до техния преди построяването на
магистралата, не знае ищеца да им е съсед по имот, не познава жена на име Й.
М., както и че на мястото на процесния имот е имало черен път.
Настоящата инстанция взе предвид, че свидетелката В. М. е на 49
години и не би могла да познава наследодателката на ищците Й. М., която е
починала през 1983 г., когато свидетелката е била невръстно дете. Предвид
възрастта на свидетелката тя не би могла да има впечатление за собствеността
на процесния имот както към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г.,
така и за ползването на имотите след това. В помощния кадастър върху част
от процесния имот е обозначен „полски път“, като не е ясно на какво
основание и как е определено неговото местоположение. Отделно от това,
наличието на полски път в момента преди прокарването на път ІІ-86 не
изключва наличието на имот в по-раншен момент. Не би и могло цялата площ
на процесния имот, която е 1 064 кв.м. да се ползва за път. Прави впечатление
е несъответствието в показанията на свид. В. М., която сочи, че под пътя имот
са имали Гергьовски, а такива собственици не са обозначени на помощния
кадастрален план.
От Община – С. е представено само възражението на В. М. и Акт
за постъпили възражения от 01.12.2017 г., като преписката по обявяване на
помощния кадастрален план не е представена в цялост. В Доклад-заключение
по преписка № 194/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация в
13
раздел ІІІ – Становища и постъпила информация, се цитира писмено
становище на инж. Й. Щ. /Председател на комисията по приемане на
помощния кадастрален план/, в което становище е посочено, че след
подаденото възражение от наследниците на И. Т. М чрез В. М., впоследствие
е получено уведомление от 01.08.2018 г. от М. И. Т. /чичо на свид. В. М.,
както тя сочи в показанията си/, с което М. И. Т. уведомява Община С., че
поземлен имот с идентификатор **** се водел на името на Й. И. М. – баба на
Х. С. К., както и че същият граничел от северната страна с поземлен имот с
идентификатор *****, който бил на И. Т. М. Видно от Протокол №
3/08.01.2018 г. комисията към Община – С. е „прекратила“ помощния
кадастрален план по отношение имот с проектен № 926.459 във връзка с
постъпило възражение от наследници на И. Т. М. В писмо от 07.02.2018 г. до
ищеца и до наследниците на И. Т. М. Община – С. сочи, че възражението и
уведомлението си противоречат по граници и полагане на подпис от
заинтересованите страни. Спорове за собственост следва да се решават по
съдебен ред.
Според настоящия съд в случая не са касае за спор за собственост.
Във възражението, подадено от В. М., не се сочат обстоятелства, от които да
се направи извод, че наследниците на И. Т. М. претендират да са били
собственици на процесния имот към момента на обобществяването му или
към настоящия момент, нито пък че е налице спор за граници между два
съседни имота. Освен това, един от наследниците – М. И. Т. е депозирал
изрично уведомление с изявление, че знае процесния имот за собственост на
Й. М..
Следва да се допълни, че одобряването на помощния кадастрален
план е условие за завършване на процедурите по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, като за
настоящото производство той е от значение за установяване
местоположението на процесния имот, използван е при изготвяне на съдебно-
техническите експертизи. От значение е обстоятелството, че
местонахождението на процесния имот, собствеността му преди ТКЗС и
неговите граници са установени чрез анкета със собствениците на съседните
имоти, като и от М. Т. М. е депозирано уведомление, в което сочи, че
процесния имот е на Й. М..
С оглед така установените граници на процесния имот при
изготвяне на помощния кадастрален план се установява и площта на имота,
собственост на Й. М. – 1064 кв.м., независимо от обстоятелството, че същата
е декларирала през 1958 г. имот в м. „У.“ с площ от 0, 2 дка. Площта на
недвижим имот се определя с оглед неговите установени граници. Следва да
се допълни, че настоящата инстанция не може да обсъжда доводи на
пълномощника на ищците в писмената защита пред възивния съд, че в тази
площ влиза и имота в м. „П.“ с площ от 0, 8 дка – т. 4 от удостоверението за
декларирана от Й. М. през 1958 г. имоти. Такива твърдения не са въведени с
исковата молба и в първоинстанционното производство и е недопустимо да
бъдат въвеждани и съответно взети предвид едва във въззивното
14
производство.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че Община
С. се е обогатила неоснователно за сметка на ищците, със стойността на
застроения имот, а ищците са лишени от стойността на имота, тъй като
застрояването е възпрепятствало възстановяването на собствеността му.
Назначената пред настоящата инстанция оценъчна експертиза
дава заключение, която следва да бъде кредитирана като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото, дава заключение,
че стойността на процесния имот към 2016 г. е в размер на 39 368 лева, а към
настоящия момент е 53 200 лева. Настоящата инстанция счита, че на ищците
се дължи стойността на имота към 2016 г., когато е реализирано
строителството на път ІІ-86. Неоснователността на преминаването на блага от
имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при
самото преминаване, а не в някой последващ момент. В Решение №
409/24.06.2009 г. по гр. д. № 9/2009 г. ІV г.о. на ВКС се приема, че естеството
на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД налага съдът да изследва какво е
обедняването на ищеца, съотнесено към обогатяването на ответника, което
следва да бъде преценявано не към момента на предявяването на иска или
към настоящия момент, а към момента, когато обедняването, респективно
обогатяването е станало факт в правната сфера на страните по спора.
Поради това първоинстанционното решение, с което е уважена
исковата претенция за сумата от 15 000 лева като частичен иск от общо
39 368 лева следва да бъде потвърдено, а в частта, с която иска е уважен за
разликата по отношение общата претенция от 39 368 лева до 67 398 лева
следва да бъде отменено и в тази части исковата претенция отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
С оглед частичната основателност на иска по отношение размера
на общата претенция разноските за двете инстанции се възлагат по следния
начин: Ищецът е направил разноски общо в размер на 1 500 лева, поради
което съобразно уважената част от иска му се дължат разноски в размер на
876 лева. Ответникът е направил разноски общо в размер на 2 100 лева,
поради което съобразно отхвърлената част от иска му се дължат разноски в
размер на 873 лева.
Следва да бъде потвърдено и решението за допълване на
основното решение. С основното решение съдът е приел, че не са касае за
подлежащи за възмездяване вреди, като претенцията на ищците следва да се
уважи като такава за присъждане на обезщетение за неоснователно
обогатяване. Поради пропускане в основното решение, отхвърлянето на иска
за възмездяване на вреди е отхвърлен с допълнителното решение. За
отхвърления иск разноски не се дължат на ответника, тъй като исковете са
предявени при условията на алтернативност.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 180/30.03.2023 г. по гр. д. №
1075/2022 г. на Смолянски районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена
Община – С. да заплати на Х. С. К. и Р. С. Б. парична сума в размер на 15 000
лева, като частичен иск от общо 39 368 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за имот – нива от 1, 064 дка в м. „У.“, землище на
гр. С., имот с идентификатор ******* от помощния кадастрален план.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 180/30.03.2023 г. по гр. д. № 1075/2022
г. на Смолянски районен съд, В ЧАСТТА, с която иска на Х. С. К. и Р. С. К.
срещу Община – С. за обезщетение за неоснователно обогатяване за имот –
нива от 1, 064 дка в м. „У.“, землище на гр. С., имот с идентификатор *******
от помощния кадастрален план е уважен по отношение общата претенция за
разликата от 39 368 лева до 67 398 лева, както и В ЧАСТТА относно
присъдените деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. С. К., ЕГН **********, гр. С., ул. „Д. С.“
№ *, и Р. С. Б., ЕГН **********, гр. С., ул. „Т.“ № **, срещу Община С. за
обезщетение за неоснователно обогатяване за имот – нива от 1, 064 дка в м.
„У.“, землище на гр. С., имот с идентификатор ******* от помощния
кадастрален план по отношение общата претенция за разликата от 39 368 лева
до 67 398 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 224/09.05.2023 г. по гр. д. №
1075/2022 г. на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., ЕИК *****, да заплати на Х. С. К.
деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 876 лева.
ОСЪЖДА Х. С. К., ЕГН **********, гр. С., ул. „Д. С.“ № *, и Р.
С. Б., ЕГН **********, гр. С., ул. „Т.“ № **, да заплатят на Община С.
деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 873 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17