№ 71
гр. Шумен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500289 по описа за 2021 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Депозирана е жалба от ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „, гр. София, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез главен
юрисконсулт Б.А. срещу постановление на ЧСИ Р.Р. по изп.д. № 2021*0400215, с което е
отказано намаляване на приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в
полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 200.00 лева.
Жалбоподателят намира постановлението за неправилно и незаконосъобразно, по
съображения, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено, не е
съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор и с факта, че от взискателя и
неговия процесуален представител не са извършени действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане, поради което и, с оглед на направеното възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК, следва да се начисли минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл.10, т.1
от Наредба № 1/09.07.2014 г., а именно 200.00 лева, до който размер следва да се намалят
претендираните от взискателя разноски. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да
отмени обжалваното постановление е и му присъди извършените по делото разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Въззиваемият по жалбата Н. Н. М., действащ чрез пълномощника адв. Д. М. от САК
е депозирал отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й,
включая в частта й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не се
дължи.
1
ЧСИ Р.Р. е представил писмено становище, че депозираната жалба е изцяло
неоснователна.
От материалите по делото се установи следното:
Изп.д. № 2021*0400215 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № * към НК е образувано по
молба на въззиваемия, действащ чрез пълномощника си адв. Д. М. от САК, с която е
представен изпълнителен лист от 13.04.2021 г., издаден въз основа на влезли в сила съдебни
решения по т.д. № 86/2019 г. на ШОС и по в.т.д. № 497/2020 г. на ВАпС, за парични
вземания в размер на 25 025.00 лева – застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 3502180700R00209 от 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до
окончателното й плащане и 3 721.00 лева – разноски, от които 2 421.00 лева за първа
инстанция и 1 300.00 лева за въззивна инстанция.
С молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ
да изготви сметка за дълга, да връчи на длъжника ПДИ и подлежащите на изпълнение
актове, както и, в случай, че същият не плати доброволно – да наложи запор върху
банковите му сметки до размера на дълга. Към молбата са били приложени пълномощно за
адв. Д. М., с което е упълномощен да представлява взискателя в изпълнителното
производство, както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че за
осъщественото от него процесуално представителство по делото упълномощителят дължи
на пълномощника възнаграждение в размер на 820.00 лева, която сума следва да бъде
изплатена преди образуване на изпълнителното дело и включва: 200.00 лева – за подготовка
на документ за образуване на изпълнителното дело и 620.00 лева – за процесуално
представителство пред ЧСИ до приключване на делото, а също и разписка от 12.04.2012 г.,
удостоверяваща заплащане на сумата от взискателя на адвоката му.
На 16.04.2012 г. ЧСИ е изготвил постановление за подлежащите на събиране от
длъжника такси и разноски, включая 820.00 лева, представляващи заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение.
На посочената дата на ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е упоменато и задължението му за сумата от 820.00 лева –
разноски по изпълнителното дело. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
адресата на 20.04.2021 г..
На 22.04.2021 г. жалбоподателят е депозирал възражение срещу получената ПДИ и е
поискал от ЧСИ, на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намали размера на дължимия хонорар,
платен от взискателя на пълномощника му до минимално дължимия според чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004 г., като вземе предвид и установеното в т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
В предоставения му срок взискателят е оспорил възражението като неоснователно.
2
С постановление от 31.05.2021 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на
длъжника за намаляване на дължимия за възстановяване адвокатски хонорар, както и за
редуциране на приетото за събирането му възнаграждение по т.26 от ТТРЗЧСИ.
За да отхвърли на възражението, ЧСИ е приел, че изтъкнатите в него аргументи за
неприложимост разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. не могат да се
споделят. Чл. 78 от ГПК поставя като изискване за възстановяване на възнаграждението то
да е уговорено и да е платено от възложителя и въвежда допълнително условие то да не е
прекомерно, т.е. да не е уговорено в повече отколкото се уговаря обичайно за същата или
подобна адвокатска работа. Законодателят не поставя условие уговорената адвокатска
работа да е извършена, да е извършена добре или др., за да подлежи на възстановяване
възнаграждението за процесуално представителство. Към датата на уговарянето
материалният интерес, във връзка с който е предоставена защита е 32 965.40 лева, поради
което минималното възнаграждение за процесуално представителство по чл.10, т.2, вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 751.81 лева, т.е. уговореното
възнаграждение в размер на 620.00 лева е със 131.85 лева по-малко от минимално
допустимото. Длъжникът се стреми да квалифицира възнаграждението като прекомерно
защото уговорената срещу това възнаграждение работа не е била извършена. Законодателят
обаче не е въвел изискване работата да бъде и извършена за да подлежи на възстановяване
уговорения от взискателя адвокатски хонорар.
Въз основа на изложените по-горе факти, съдът намира, че разглежданата въззивна
жалба е депозирана в изискуемия срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване акт, редовна и допустима.
По същество, намира същата за неоснователна, поради следното: От материалите по
делото се установява и не се спори между страните, че, в качеството му на взискател за
парично вземане в размер общо на 32 965.40 лева, от които 25 025 лева – главница, 4 129.40
лева – законна лихва върху главницата за периода 07.08.2019 г. – 21.04.2012 г. и 3 721.00
лева – деловодни разноски, въззиваемият е упълномощил адвокат за осъществяване на
процесуално представителство и защита по изпълнителното дело за принудително събиране
на посочените вземания, за което е заплатил на пълномощника адвокатско възнаграждение в
размер на 820.00 лева, от които 200.00 лева – за подготовка на документ за образуване на
изпълнителното дело и 620.00 лева – за процесуално представителство пред ЧСИ до
приключване на делото, съгласно сключен помежду им договор за правна защита и
съдействие от 05.04.2021 г.. Установява се и не се спори и относно факта, че на 14.04.2021 г.
пълномощникът на взискателя е подал молба за образуване на изпълнително дело за
вземанията, в която е възложил на ЧСИ определени действия във връзка с движение на
същото и е посочил конкретен способ на принудително изпълнение, както и, че ЧСИ е
изготвил постановление за дължимите такси и разноски по изпълнението и е връчил на
длъжника ПДИ, след получаването на която същият е предявил възражение за
прекомерност на заплатения от взискателя и подлежащ на възстановяване адвокатски
3
хонорар.
По отношение на възражението, съдът съобрази разпоредбата на чл.79 от ГПК,
съгласно която визираните разноски за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя
са за сметка на длъжника. В чл.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е посочено изрично, че
размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. В чл.10, т.1 и т.2
от Наредбата е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело -
200 лева, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1 000.00 лева – 200.00 лева, и за вземания над 1 000.00 лева – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т. 2 – 7. В чл.7, ал.2, т.4 е посочено, че при интерес от
10 000.00 лева до 100 000.00 лева възнаграждението е в размер на 830 лева плюс 3 % за
горницата над 10 000.00 лева. При така установената нормативна уредба, действала към
датата на уговаряне на процесното възнаграждение, следва, че минималният му размер е,
както следва: 200.00 лева за образуване на изпълнителното дело и 702.32 лева – за
процесуална защита и съдействие по същото, или общо 902.32 лева.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Съгласно чл.36, ал.2 от
ЗАдв., размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Въз основа на цитираните разпоредби, в конкретната хипотеза
възнаграждението на пълномощника на взискателя не би могло да бъде намалено под
сумата от 902.32 лева, респ. сумата от 702.32 лева – за процесуално представителство по
вече образуваното изпълнително дело.
Изложените факти налагат извод, че заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение е под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер, поради
което възражението за прекомерност на същото е необосновано. Според закона прекомерно
е онова възнаграждение, което надвишава определеното в Наредбата и само в тази хипотеза
насрещната страна има основание да прави възражение за намаляването му, при
разглеждане на което може да бъде поставен и въпроса за съразмерност на платения
хонорар не само с конкретния защитаван интерес, но и с фактическата и правна сложност на
делото. Логиката на нормативната уредба е, че основният критерий при определяне
възнаграждението на адвоката е защитаваният интерес, а допълнителният – фактическата и
правна сложност на конкретния правен спор. При всички положения обаче се законът
4
поставя изискване възнаграждението да не е по-малко от определеното в Наредба №
1/09.07.2004 г., което е гаранция за спазване на принципите за справедливост и
обоснованост на неговия размер, като въпросът за относимост на възнаграждението към
фактическото и правно естество на делото може и следва да бъде разгледан само ако
възнаграждението надвишава нормативно уредения минимален размер, каквато хипотеза в
случая не е налице. Ето защо, съдът счита възраженията на жалбоподателя, че заплатеното
от взискателя възнаграждение не е било съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и извършените от пълномощника действия в изпълнителното производство за изцяло
несъстоятелни.
Що се отнася до възражението, че представителството на пълномощника се е
изразило единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което
възнаграждението му следва да бъде определено в размер на 200.00 лева, намира, че е
изцяло неоснователно, тъй като в началната фаза, в която се намира производството
адвокатът на взискателя не би могъл да извърши други действия. От друга страна, безспорен
факт, който опровергава възражението на жалбоподателя е обстоятелството, че
пълномощникът на взискателя е възложил извършването на част от първоначалните
действия по принудително събиране на вземанията на ЧСИ, което законът позволява и е в
изпълнение на задълженията му на процесуален представител на страната, а от друга страна
е осъществил процесуално представителство на доверителя си за защита на правата и
интересите му по повод на настоящата жалба, което с категоричност доказва, че действията
на адвоката не се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Независимо от това, следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.6 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението на адвоката е авансово и платимо към датата
на сключване на договора за правна помощ, което правило се е наложило в трайно
установената практика при сключване на подобен вид договори. Необходимостта от
предварително определяне и заплащане на възнаграждението произтича и от изискването на
чл.78 от ГПК, според което на възстановяване на страната подлежат само направени в хода
на делото, а не бъдещи разноски. Именно поради това, дължимото възнаграждение за
процесуално представителство се определя винаги предварително, на база естеството на
правния спор и прогнозната му фактическа и правна сложност и продължителност. Ето
защо, твърдението на жалбоподателя, че на пълномощника на взискателя не се дължи друго
възнаграждение, освен за образуване на делото, тъй като до момента не е извършил
действия на процесуално представителство е изцяло неоснователно.
Досежно цитираното от жалбоподателя решение на СЕС от 23.11.2017 г. по дела С-
427/16 и С-428/16 следва да се отбележи, че с него е отклонено като недопустимо
запитването дали разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАдв., регламентираща минимален размер
на адвокатските възнаграждения, определен с наредба на ВАС противоречи на чл.56, пар.1
от ДФЕС, установящ забрана за свободното предоставяне на услуги, а по въпросите за
противоречие на чл.36, ал.2 от ЗАдв., чл.78, ал.5 от ГПК и чл.132, ал.5 от ЗАдв. с чл.101,
пар.1 от ДЕФС е предоставено в правомощие на националния съд да извърши преценка дали
5
сочената правна уредба отговаря на легитимни цели и дали наложените ограничения се
свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели. Предвид това и като счита, че определянето минимален размер на адвокатските
възнаграждения е в полза и на двете страни по договора за предоставяне на правна помощ и
не рефлектира негативно върху конкуренцията на свободния пазар, съдът счита, че не е
обвързан да приеме нещо различно от вече посоченото.
Поради изложените фактически и правни доводи и като съобрази, че заплатеното от
взискателя по изпълнителното дело възнаграждение за адвокат е под установения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. минимум, съдът приема, че обжалваното постановление е правилно и
следва да се потвърди.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ Р.Р. от 31.05.2021 г. по изп.д. №
2021*0400215, с което е оставено без уважение възражение вх. № 4655/23.04.2021 г. на
длъжника ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „ ЕИК ********* за намаляване на
дължимия за възстановяване от длъжника адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на съответния СИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
6