Р Е Ш Е Н И Е
№ 2374/20.12.2019г.
гр.В., 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 4403
по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Г.“ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Г.Д.Д. против НП № 23-0000452/09.08.2019 г. на началника на ОО „АА в ГД“АИ“- В., с което на юридическото лице на основание чл. 104 ал.13
във вр. с ал.1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 8000/осем
хиляди/ лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО)
561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. 3 от Закона
за автомобилните превози.
В жалбата се твърди, че АУАН и НП са издадени при съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че датата на извършване на
нарушението е произволно определена, като в НП не са изложени факти, от които
да става ясно защо именно посочената дата е визирана като време на
осъществяване на нарушението. Сочи се, че от обстоятелствената част на
издаденото НП не е видно защо АНО е приел, че дружеството не е организирало
работата на водача. Твърди се, че субект на административното нарушение не е дружеството-превозвач. Иска се НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован изпраща представител – адв. И., който поддържа жалбата. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се
представлява.
След
преценка доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
С оглед извършване проверка на
дейността а „Г.“ЕООД, извършващо обществен превоз на товари с Лиценз на
Общността № 8788, от дружеството са изискани документи относно транспортната
дейност на фирмата в периода от 01.08.2018 г. до 21.01.2019 г. В хода на
проверката, въз основа на представените документи, в т.ч. видно от CMR от 18.10.2018 г. е установено, че водачът С. Д. К., на трудов
договор към дружеството, е осъществил
обществен превоз на товари с влекач, марка „ДАФ“, кат. N3, с рег. № В9885 ВА, с прикачено полуремарке, кат. О4, с рег. № R9625BCJ, като в 07.13 ч., на 27.10.2018
г. в нарушение на чл. 6 , параграф 3 от
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета , за период от
две последователни седмици , започващ в 00.00 ч. на 15.10.2018 г. и завършващ в
24.00 ч. на 28.10.2018 г. , е управлявал общо 91 часа и 31 минути и е надвишил с 1 час и 31 минути общото
допустимо време за управление от 90 часа за двуседмичен период. При така установените
факти, е формиран изводът, че дружеството-жалбоподател не е организирало
работата на водача С. К. по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
ЕП и Съвета, видно от направените разпечатки за дейността на водача,
извлечена с програма TDC от предоставената на магнитен
носител информация от паметта на
дигиталния тахограф марка VDO, мод. 1381.10511000, e1-84, сер№ 1253274, монтиран в автомобила с рег.№
В9885ВА. При така установените факти, св. Д.К. *** съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от
15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. 3 от Закона за
автомобилните превози, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
НП е издадено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, от
компетентен орган, видно от заверено копие на заповед І РД-08-249/15.05.2015 г.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
В
обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа в достатъчна степен информация
за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съдържа се конкретика за статута на наказаното търговско дружество на
превозвач с посочени данни за издаден
лиценз на Общността. Посочва се
информация за време и място на извършване на
нарушението. Индивидуализира се неправомерното поведение като бездействие по организиране работата на водача по начин, че същия да ползва
дължимата според закона седмична
почивка. Тези фактически данни, изложени в АУАН и НП, включително и за
продължителност на работа и почивка на водача дават пълнота относно съставомерните признаци на адм.
нарушение и кореспондират със съществуващите нормативни правила.
Съгласно чл. 104 от ЗАвПр.,
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1
000 лв.
Разпоредбата на чл. 78 ал.1 т.1 от същия
закон гласи, че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и
на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970
г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн.,
ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък
"AETR". Според правилото на
чл.10 § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 транспортното предприятие организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 561/2006г.
Дължимото поведение на превозвача според
цитирания по-горе регламент е да организира
работата на водача по начин, че същия да може да ползва дължимата
почивка, а именно с допустимо общо време за управление от 90 часа за
двуседмичен период. След като
законодателят не разписва начина на
организиране на транспортната дейност, следва, че законът е предоставил
свобода в избора на методи и средства от превозвача за постигане на
преследваната цел по спазване на
правилата за работно време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна
самостоятелност е кои методи ще се използват при организиране на транспортната
дейност, за да се спазят седмичните и междудневни
почивки на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари.
Според правната доктрина, на доказване
пред съд подлежат само положителните юридически факти, но не и отрицателните
такива. В настоящия случай административно-наказателното обвинение представлява
твърдение за отрицателен факт – бездействие по създаване на организация с цел
спазване на седмичната почивка на водача. В тежест на превозвача е да докаже
положителния факт по създадена подобна организация. Както във фазата на постановяване
на НП, така и в съдебната фаза наказаното дружество не ангажира никакви писмени
или гласни доказателства, сочещи за организиране трудовата дейност на водачите
с оглед техния числен състав, брой превозни средства, обем на работа и срочност по изпълнение на сключени договори за превоз на
товари по начин, целящ спазване на нормативната уредба за продължителност на
почивките. Превозвачът не депозира доказателствени
средства за редовно и надлежно
инструктиране на водачите по спазване на правилата за почивки, за извършени
редовни проверки за осигуряване на тяхното съблюдаване съобразно правилото на
чл. 10 от Регламент № 561/2006г. След като не се доказват предприети реални и
ефективни действия от транспортното предприятие по спазване правилата за ползване
на почивки от водачите, е налице извършено нарушение по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
Неоснователни
са и доводите на въззивника за произволно определяне
от АНО на датата на извършване на нарушението. Видно от събраните по делото
доказателства, именно на 27.10.2018 г. е достигнато превишаване допустимото
време за управление на превозното средство преди ползване на зължимата според закона седмична почивка.
По
изложените съображения, съдът намира за
доказан осъществения от страна на
дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се касае за
нарушение извършено от юридическо лице , и чиято отговорност по аргумента на
чл.83 ал.1 от ЗАНН
е обективна невиновна, деянието не следва да
се изследва от субективна страна.
Съдът обаче намира, че незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател на основание чл. 104 ал.13 във вр. с ал.1 от ЗАвП, за извършване
на квалифицирано нарушение , с оглед осъществяването му при условията на повторност. Факти, касаещи повторността
на нарушението, съотв. досежно
актът, с който дружествота е санкционирано за същото
по вид нарушение и датата на влизането му в сила, не се съдържат нито в АУАН,
нито в НП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва
да бъде изменено по отношение на санкционната разпоредба и по отношение размера
на наложената санкция, доколкото нормата на чл. 104 ал.1 от ЗАвП,
която инкорпориранарушението по основния му състав в
хипотезата си, предвижда наказание „Имуществена санкция“ в твърд размер от 1000
/хиляда/ лева.
След
като правилно е квалифицирал процесното нарушение на основание
чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева. Доколкото санкционната разпоредба предвижда наказание в
твърд размер, съдът не счита за необходимо да изследва въпроса за
индивидуализацията на наказанието.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно, напълно обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000452/09.08.2019 г. на началника на ОО „АА в ГД“АИ“- В., с което на
„Г.“ЕООД на основание чл. 104 ал.13 във вр. с ал.1 от
ЗАвПр е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 8000/осем хиляди/ лева за нарушение на чл.
10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006
г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във вр. чл. 78,
ал. 3 от Закона за автомобилните превози, по отношение на правното основание за
налагане на административно-наказателната отговорности наложената санкция КАТО
за същото нарушение, на основание чл. 104 ал.1 от НК налага на дружеството
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- В.: