Решение по дело №58503/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3655
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20211110158503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3655
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110158503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).

Предявен е иск от В. Р. Д. срещу Т. Й. Р. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – за
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, определяне режим на лични
отношения и за издръжка-чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК.
В исковата молба В. Р. Д. твърди, че на 28.02.2010 г. се е родило общото на страните дете –
В. М. Д.. Детето е родено във Федерална Република Германия от брака на страните. При
Страните са бивши съпрузи, като след развода детето живее със своята майка, като тя
осигурява всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата заплаща
издръжка в размер на 400 лв. Сочи, че няма регламентация на отношения между родителите
Посочва, че детето учи в частно училище и посещава извънкласни занимания, които се
заплащат допълнително. Няма определен режим кога бащата да вижда и взима В.. Ето защо
предявява искове по чл. 127, ал.2 СК, с които иска от съда да определи местоживеенето на
детето при майката, родителските права да бъдат присъдени на нея, като се определи режим
на лични контакти на бащата с детето като посочения в исковата молба. Претендира месечна
издръжка в размер на 1600 лв. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й заплащане, считано от 13.10.2022г. Предявява и иск за заплащане на
издръжка за периода 13.10.2021г. до 12.10.2022г. в размер на 1600 лв. месечно ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане
Ответникът в срока по реда на чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който
1
оспорва исковете за издръжката относно претендирания размер. Твърди, че платените
занимания, които посещава детето са прекалено много и не са в негов интерес. Отделно
посочва, че образованието в България е безплатно и няма необходимост от посещаване на
частно училище Не оспорва иска за предоставяне на родителските права на майката.
Твърди, че винаги е полагал грижи за детето, заплащал е разходи свързани с него, както и
купува непрекъснато дрехи, обувки и играчки. Има друго дете, за което има задължение за
издръжка. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане, издадено
от Столична община, район Средец, страните са родители на детето – В. М. Д., родена във
Федерална Република Германия на 28.02.2010г.
От представен превод на Решение на Районен съд Франкфурт на Майн се установява, че
страните са прекратили брака си на 28.11.2019г. С решението не са уредени въпросите
относно родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на детето.
От справка от НОИ се установява, че майката декларира осигурителен доход в размер на
1000 лв.
От договор за обучение се установява, че В. М. Д. е записана в ЧСУ Професор Николай
Районов с годишна такса от 7500 лв.
ДСП-Лозенец в депозирания по делото социален доклад посочва, че детето живее с
майката. В жилището са осигурени всички необходими условия за отглеждането на детето.
Живеят в общинско жилище. Майката живее заедно със своя партньор. След раздялата на
родителите детето остава да живее заедно със своя баща в Германия. Родителите са се
редували на всеки две седмици да гледат детето, като майката е пътувала до Германия. От
2020 г. В. живее за постоянно в Република България. Детето е ученичка в ЧСУ „Николай
Райнов“, през ваканциите пътува при баща си до Германия.
По делото е разпитан доведеният от ищцовата страна свидетел А. И. Л., чиито показания
съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата по делото.
Видно от тези показания страните са разделени, като детето живее със своята майка. Видно
от тези показания майката се грижи за детето, като В. се вижда и с баща си. Между тях има
емоционална връзка. Детето ходи на спорт и извънкласни занимания.
По реда на чл. 15 ЗЗДет детето е изслушано в открито съдебно заседание.
В. заявява пред съда, че живее с майка си и нейния партньор. С баща си се през ваканциите
в Германия. Има желание да се вижда с баща си и да ходи в Германия. Иска половината от
ваканциите да е при баща си, а другата при майка си. Има приятели в Германия.
Изслушан бащата по реда на чл. 59, ал.6 СК заявява, че иска да се вижда по-често с детето.
Заявява, че сам е отглеждал детето в Германия за период от три години. Има желание да
2
отглежда детето в Германия. Когато детето не е при него иска да има контакти по телефон
или социални мрежи.
Изслушана майката заявява, че иска да упражнява родителските права. Не възразява детето
да пътува при баща си до Германия за ваканциите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК
С оглед доказателствата по делото /свидетелските показания и писмени доказателства/,
както и възрастта на детето, и емоционалната му привързаност, съдът намира, че е в негов
интерес упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка,
където да е и местоживеенето му.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите,
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай се установи, че ищцата притежава необходимия родителски капацитет.
Майката полага грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Същата
работи. При тези съображения съдът при преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І
СК приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката.
Относно мерките за лични отношения:
При определяне на режим на лични контакти на бащата с детето съдът държи сметка за
обстоятелството, че бащата живее в Германия, а детето в България. Детето иска да прекарва
време с баща си в Германия. Силно привързано е към своя баща. В Германия е и неговият
брат.
При определяне на режима на лични контакти се съобразява обстоятелството, че детето и
неговите родители имат желание дъщеря им да прекарва време с баща си през ваканциите.
Ето защо В. ще пътува, за да се вижда със своя баща. Поради това няма как да се определят и
точни часове на тръгване и връщане на детето, тъй като това зависи от пътуването му. В
интерес на детето е да прекарва коледните и новогодишните празници както с майка си, така
и с баща си. Затова следва да се определи режим, според който детето едната година на
3
Коледа да е при своя баща, а на следващата да бъде при своята майка.
Относно искането на бащата за конкретизиране виждане с детето на третия уикенд през
месец юли, съдът намира искането за неоснователно. Не може да се конкретизира виждането
на детето през лятото, защото в негов интерес е да прекарва лятото и със своята майка,
която по делото не твърди и не се установява да има всяка година по едно и също време
уговорен платен годишен отпуск.
Относно искането на бащата за определяне на виждане с детето чрез социалните мрежи,
същото е неоснователно. Режимът трябва да е определен по начин, който да бъде изпълним
и да може да решението в тази част да бъде годен изпълнителен титул.
С оглед установената фактическа обстановка, приетите по делото доказателства и социален
доклад, както и обстоятелството, че бащата полага грижи за детето,налице е емоционална
връзка, дава основание на съда да определи посочения в диспозитива на решението, режим
на лични контакти.

Относно издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване на
майката, която ще полага преимуществено грижи за него.
Бащата в открито съдебно заседание заяви пред съда, че получава 3500 евро на месец.
Детето учи в частно училище със засилено изучаване на немски език.
4
Възражението на ответника, че образованието в Република България е безплатно и поради
това детето не следва да учи в частно училище, е неоснователно. В. е лице с двойно
гражданство. Не говори добре български език и има нужда от специална и допълнителна
подготовка. Има нужда да учи и немски език, за да продължава да общува със своя баща
свободно. Обстоятелството, че детето живее в Република България, а не във Федерална
Република Германия не означава, че няма нужда от повече средства за издръжка. В интерес
на детето е да посещава извънкласни дейности и ски ваканции. Доходите на родителите са
достатъчни за задоволяването на нуждите на детето. Доходът от 3500 евро позволява на
бащата да заплаща издръжка в по-висок размер с цел осигуряване средства за ежедневието
на детето. СРС намира, че издръжката, която е в състояние да осигури нормални условия на
развитие на детето, съобразено с доходите на родителите, е в размер на 1200 лв. При това
положение съдът приема, като съобразява факта, че родителите полагат основни грижи за
децата си /виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите на детето съобразно
възрастта му, както и че ответникът е в трудоспособна възраст и същият не доказва
причина за неполагане на труд, намира че същият следва да заплаща месечна издръжка в
размер от 700,00 лева, считано от 13.10.2021г. до настъпване на причина за нейното
прекратяване или изменение ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й заплащане, като за горницата над 700 лв. искът следва да бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 1600 лв.
Ищцата претендира месечна издръжка за минал период-една година преди подаване на
исковата молба в размер на 1600 лв. месечно или 19 200 лв. за периода 13.10.2020г. до
12.10.2021г.
Настоящият състав, определя размер на издръжката, дължима от ответника от 700 лв.
месечно или 8400 лв. за периода 13.10.2020г. до 12.10.2021г.
Не е спорно, а и от представените платежни документи се установи, че ответникът е
заплащал месечна издръжка за периода 13.10.2020г. до 12.10.2021г. по 200 евро всеки месец
или общо 2400 евро, или 4693,99 лв.
За да се конкретизира размерът на дължимата издръжка за минал период, от определената
от съда дължима издръжка от бащата в размер на 8400 лв. за една година назад, считано от
предявяване на иска следва да се приспадне заплатената от него издръжка за минал период в
размер на 4693,99 лв.
Ето защо предявеният иск по чл. 149 СК е основателен за сумата от 3431,01 лв., като искът
за горницата до пълния предявен размер от 19 200 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен включително и поради плащане на сумата от 4693,99 лв.
Установява се, че бащата е заплащал месечна издръжка и след подаване на исковата молба.
При евентуално принудително изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да приспадне
платеното.
По разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се
5
дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78
ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о.,
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената
издръжката в размер на 1145,24 лв.
РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето В. М. Д., ЕГН:**********
на неговата майка В. Р. Д., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето да е при неговата
майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Й. Р., роден на **********г. във
Федерална Република Германия, с детето В. М. Д., ЕГН:**********, както следва:

25 последователни дни през лятната ваканция, определена от Министерство на
образованието, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Всяка нечетна година за коледните празници, считано от 23 Декември/ако е учебен ден,
след учебните занятия/ до 29 - ти Декември, и великденските празници на православния
Великден, считано от Разпети петък до първия ден след Великден;
Ако великденските празници, съвпадат с пролетната ваканция, се изпълнява режимът,
определен за пролетната ваканция.
Всяка четна година за новогодишни празници, считано от 29 - ти Декември до 2 -ри
Януари;
Всяка година за пролетната ваканция, определена от Министерство на образованието;
Определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните
контакти, напротив, това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна
уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Т. Й. Р., роден на **********г. във Федерална
Република Германия да заплаща на В. М. Д., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка
В. Р. Д., ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 700лева, считано от 13.10.2021г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със
законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 700 лв. до пълния предявен размер от 1600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Т. Й. Р., роден на **********г. във Федерална
Република Германия да заплати на В. М. Д., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка
В. Р. Д., ЕГН:********** издръжка за периода 13.10.2020г. до 12.10.2021г. в размер на
6
3431,01 лв. ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното
изплащане на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3431,01 лв. до пълния
предявен размер от 19 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. Й. Р., роден на **********г. във
Федерална Република Германия да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на
1145,24 лв.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7