№ 58
гр. Б., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20211810200403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ООД – с.В., обл.Софийска, ул.”***” №14 с ЕИК***,
представлявано от Р.Г. ***, чрез адв.С.Ц. от САК е обжалвало в законния
срок наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Директора на
регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***г.
на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.14а, ал.1,
т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, на основание чл.270 от ЗГ му е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като излага
съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си – адв.
Ст. Цолов от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление.
Въззивната организация – Регионална дирекция по горите-
гр.София, не се представлява в съдебно заседание, но в писмена защита
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло
издаденото наказателно постановление като законосъобразно.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
1
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН №***/***/***г.; КП № ***/***г.;възражение;доклад от
Г. АН. АТ.;заповед № ***г.;писмо по ел. поща; протокол за извършена
проверка от протокол за извършена проверка; пощенски плик; известие за
известие; заповед № *** г.- заверени копия, както и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Г. АН. АТ.– актосъставител - на
длъжност “главен спец. г. инспектор” при РДГ - София М. С. Н., ЛЮБ. Д.
Ш. и Цв. Кр. Кр., се установява следната фактическа обстановка:
На ***г., около 20.40ч. св. Г. АН. АТ., М. С. Н. и ЛЮБ. Д. Ш. –
служители при РДГ – София, извършили проверка в обект , регистриран по
чл.206 от Закона за горите, стопанисван от „***” ООД – с.В., обл.Софийска,
находящ се в гр.Б., обл.Софийска ул.“***“ №47. По време на проверката
горепосочените свидетели установили, че в обекта има изградената система
за видеонаблюдение от „***” ООД – с.В., обл.Софийска, която обаче не
отговаря на изискванията, като не осигурява непрекъснати записи на
изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на
записите за дата 19.05.21г. в интервала от 11:07:54ч. до 11:08:44часа. С оглед
констатациите от проверката, на същият ден св. Г. АН. АТ., в присъствието
на М. С. Н. и ЛЮБ. Д. Ш. съставил №***/***/***г на „***” ООД – с.В.,
обл.Софийска. Акта бил съставен в присъствието на представител на
дружеството – Р.Г. ***, който го подписал без възражение и получил препис
от същия. В тридневния срок е било депозирано писмено възражение, в което
жалбоподателят е посочил, че липсата на запис в горецитирания интервал се е
дължало на техинечска неизправност на системата, за което е уведомен
доставчика „*** ООД“. По делото е приложен протокол за извършена
проверка от управителя на „*** ООД – гр.Б., в което е посочено, че на
20.05.21г. е извършена проверка на системата за видеонаблюдение на обект
Дърводелски цех, собственост на „***“ ООД, находящ се в гр.Б., при което е
било установено, че при токов удар се получават сривове в работата на видео-
наблюдателната система.
На ***г. Директора на регионална дирекция по горите - София
2
издал атакуваното НП №***, като е счел възраженията за неоснователни.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Г. АН. АТ., М. С. Н. и ЛЮБ. Д. Ш. както и от
приложените по делото АУАН, констативен протокол и писмен доклад,
които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Същата
фактическа обстановка е възприета и в горецитираното постановление на
БРП.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй
като видно от приложената от възиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазен е срока за съставяне на АУАН. Съдът не констатира съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-
наказателното производство и счита направените в жалбата твърдения за
наличие на такива, за неоснователни.
Съдът счита, че по делото са събрани категорични доказателства,
от които да се направи като единствен възможен правен извод, че „***” ООД
– с.В., обл.Софийска е осъществило посоченото по-горе нарушение на
чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.
АН. АТ., М. С. Н. и ЛЮБ. Д. Ш. като логични, последователни и
непротиворечиви, като същите си кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на св.Ц.К. с оглед на
това, че същите не са конкретни и не може да пресъздаде факти относно
описаното по – горе нарушение, а сочи общи положения за изградената от
жалбоподателя видео-наблюдателна система във връзка с евентуални токови
удари. Съдът счита че приложеното по делото писмено доказателство, а
3
именно протокол за извършена проверка, издаден от „*** ООД“ също не
отразява конкретни факти относими към 19.05.21г. и не му даде вяра.
В настоящия случай конкретните обстоятелства по нарушението -
дата, място, извършител са установени по безспорен начин видно от
доказателствата съдържащи се по приложената административно
наказателната преписка и от събраните по делото гласни доказателства, като
безспорно се установи, че при проверката от служители на РДГ - София на
***г. от изградената система за видеонаблюдение на обект по чл.206 от ЗГ
стопанисван от „***“ ООД – с.В., обл.Софийска, находящ се в гр.Б.,
обл.Софийска ул.“***“ №47 действително са липсвали записи за дата
19.05.21г. в интервала от 11:07:54ч. до 11:08:44часа. Следва да се отбележи,
че именно на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва,
преработва се или от които се експедира дървесина е вменено задължението
по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии да внедрят такава система за постоянно
видеонаблюдение, като осигуряват непрекъснати записи на изображенията,
датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите. По
делото няма спор, че дружеството е собственик на обекта. След като чл. 14а,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии вменява задължение на собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина,
да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на
обекта, която да функционира и да пази записи за 30 дни следва, че самите
собственици на такива обекти трябва да изпълняват тези си задължения.
Какви са причините да няма записи за псочения интервал на 19.05.21г. е без
значение. Дружеството е това, което има отношение към обекта и то е длъжно
по всяко едно време да извършва проверка на системата и ако установи, че
има проблем, да сезира съответно компетенто лице, за да изпълни
изискванията на закона, нещо което то не е сторило. Съгласно чл. 14а, ал. 1, т.
2 от Наредбата в актуалната към датата на нарушението редакция
задължението на собственика/ ползвателя на обекта е "да осигурява
непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за
последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последния
30дни". В случая това задължение не е било изпълнено и така е било
допуснато административно нарушение на чл.206, ал.1 т.3 от Закона за
4
горите във вр. с чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии /НКОГТ/. Последното е формално и е
довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, без да е необходимо
настъпването на други вредни последици. Нарушението е на просто
извършване, като липсва и изискване в следствие на него да са настъпили
вредни за фиска или държавата като цяло последици.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение по
чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто
извършване, тъй като за съставомерността му не е необходимо от него да са
произтекли вредни последици. Поради това липсата на установени вредни
последици от нарушението или незначителността на такива вредни последици
не може да обоснове извод за неговата маловажност. От друга страна, по
делото не са установени такива смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, които по своя характер, вид и брой да обосноват у съда извод,
че извършеното от него нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид. Обстоятелството, че жалбоподателят е изградил в
стопанисвания от него обект система за постоянно видеонаблюдение, която
обаче към датата на установяване на нарушението не е функционирала
непрекъснато, не омаловажава нарушението, защото несъответствието на
системата с изискването на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за НКОГТ до
голяма степен я обезсмисля, препятства реалното постигане на целите на
нейното съществуване в обекта и я свежда до едно формално изпълнение на
изискванията на чл.206, ал.1 т.3 от Закона за горите. По всички изложени
съображения основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
Съгласно чл.270, ал.1 от ЗГ ако не подлежи на по-тежко наказание,
за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането
му наказанието е съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.
Съдът счита, че така наложеното наказание от АНО в размер на 200.00лева, е
правилно определено и е справедливо, като същото е ориентирано към
предвидения минимален размер и значително под средния. Съдът намира, че
с така индивидуализираното наказание глоба, целите на административните
наказания по чл.12 от ЗАНН биха били постигнати в оптимална степен.
5
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №*** от ***г,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София против
„***” ООД – с.В., обл.Софийска, ул.”***” №14 с ЕИК***, представлявано от
Р.Г. ***, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6