РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Б., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Х.К.Н.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100209
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК.
М. Б. М., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В.
М. СТ., твърди, че ответникът е баща на малолетното дете, като с решение No *** г. по
гр. д. No *** г. по описа на РС- Е. е прекратен бракът им с развод по взаимно съгласие
и съгласно утвърденото споразумение родителските права по отношение на детето са
предоставени на нея, а ответникът се е задължил да заплаща на детето ежемесечна
издръжка в размер на 120.00 лв. Сочи, че от тогава за изминали повече от пет години и
обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката, за се изменили
чувствително. Детето е ученичка в трети клас в ОУ “***” гр. Б. и необходимите й
средства за издръжката значително са нараснали. Определената издръжка е крайно
недостатъчна да задоволява елементарни нужди на детето, свързани с облекло, храна,
отопление, учебни помагала и други. Променени са и икономическите условия в
страната, като са увеличени цените на стоките и услугите. Сочи, че определеният
размер на издръжката към момента е под минималния размер на издръжката за едно
дете. Твърди, че ответникът няма друго семейство, не издържа други деца, в
трудоспособна възраст е, работи, като получава по-голяма от средната работна заплата
за страната и може да увеличи издръжката на детето си. Претендира увеличение на
дължимата от ответника издръжка, като същият бъде осъден да заплаща на детето
ежемесечна издръжка вместо от 120.00 лв., в увеличен размер от 300.00 лв., чрез
неговата майка и законен представител, считано от датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът- М. СТ. СТ. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез пълномощника си оспорва иска по размер, като заявява, че е съгласен да заплаща
1
увеличена издръжка за детето в размер на 180.00 лв. Твърди, че от присъждане на сега
действащата издръжка освен редовно изплащаната от него издръжка, е престирал
допълнително такава за детето под различни форми – в паричен и натурален вид, която
следва да бъде отчетена при определяне на увеличения размер на издръжката в
настоящото производство. Заявява, че получаваната от него работна заплата е над
минималната, а не над средната за страната, но със средствата от тази заплата покрива
освен собствената си издръжка, присъдената съдебна такава за детето, така и
значителните допълнителни разходи, които е поел за задоволяване на нуждите му и
престоите му при него. Излага, че е с влошено здравословно състояние, тъй като
страда от неинсулинозависим тип захарен диабет и хипертонично сърце, които налагат
допълнително разходи. Заплаща и ежемесечно вноски в размер на близо 300 лв. за
погасяване на банков заем. Сочи, че издръжка в размер от 180 лв. е съобразен с
възможностите му да дава издръжка и нуждите на търсещото издръжка дете. По
отношение на началния момент на присъждане на увеличения размер на издръжката
заявява, че следва да бъде определен от влизане на решението в сила, тъй като и след
завеждане на исковата молба продължава да заплаща редовно определената от съда
издръжка и да покрива други разходи на детето, включително да поема цялостно
неговата издръжка в дните, в които е при него. Претендира разноски.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Б. е депозирала писмен доклад, в който
на практика не е изразила становище по иска, а е посочено, че съдът следва да се
произнесе с решение, което да е съобразено с интересите на детето.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
От представеното заверено копие на Удостоверение за раждане от Община, Е. се
установява, че ищецът В. М. СТ. е родена на *** г. от майка М.Б. С., с ЕГН **********
и баща М. СТ. СТ., с ЕГН **********.
Не се спори между страните, че с влязло в сила съдебно решение е присъдена
ежемесечна издръжка в полза на детето в размер на 120.00 лв., платима от неговия
баща. Видно и от заверено копие на Решение No 3*** г. по гр. д. No *** г. на РС- Е.,
влязло в законна сила на 22.11.2016 г., със същото съдът е прекратил брака между
родителите на детето по взаимно съгласие, като е утвърдил споразумението им за
последиците от прекратяване на брака. Съгласно последното родителските права върху
роденото от брака дете са предоставени на майката, като на бащата е определена
издръжка, която да заплаща на детето В. М. СТ., в размер на 120.00 лв.
От заверено копие на Удостоверение от *** г. от Основно училище “***” се
установява, че ищецът В. М. СТ. през учебната 2021/2022 г. е ученичка в IIIа клас в
това учебно заведение и редовно посещава учебните занятия.
От заверени копие на Удостоверение от *** г. от “****” ЕООД се установява, че
майката на ищеца за период от м. 04.2022 г. до м.12.2021 г. е получила брутни
възнаграждения в размер общо от 4766.67 лв.
Видно от заверени копия на 4 бр. фишове за работни заплати, през месеците от
09.2021 г. до 12.2021 г. ответникът е получил нетни трудови възнаграждения както
следва: 1153.78 лв.; 1104.64 лв., 1567.15 лв. и 1510.67 лв.
От заверени копия на извлечение от трудова книжка на ответника и Заповед от
*** г. за прекратяване на трудово правоотношение се установява, че трудовото
правоотношение на ответника и работодателя му “***” АД, е прекратено, считано от
2
07.03.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно по взаимно съгласие на
страните по трудовото правоотношение, след подадена молба от ответника.
Видно от заверени копия на Регистрационна карта на ответника и Служебна
бележка от 11.03.2022 г., ответникът е регистриран като безработно лице в Дирекция
“Бюро по труда”, Б., филиал Е., считано от 11.03.2022 г.
Видно от заверено копие на Договор за детски депозит от 27.08.2013 г., между
“****” ЕАД и ответника е сключен договор за детски депозит, по която ответникът е
вносител, с титуляр на депозита ищецът В. М. СТ., като съгласно заверено копие на
извлечение по сметка, към 31.12.2021 г. салдото по сметката на депозита е 4643.50 лв.
От заверено копие на Етапна епикриза от 10.02.2022 г. се установява, че при
извършен медицински преглед на ответника на посочената дата на същият са
поставени следните диагнози: неинсулинов захарен диабет без указание за
усложненост и хипертонично сърце без (застойна) сърдечна дейност
Представено е заверено копия на стр. 1 от Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги, от което се установява, че ответникът е
страна по договор с “***” ЕАД за посочените услуги.
По делото са събрани делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Р.С.М. - баба на ищеца по майчина линия, и В.Х.М..
От показанията на свид. Р.М. се установява, че непосредствено грижи за детето
полага неговата майка. Детето посещава занимания по акробатика и мажоретки.
Майката заплаща разходите за отопление, вода, ток в жилището, в което живеят с
детето. Сочи, че детето има нужди ежедневно от храна, облекло, разходки, екскурзии,
зелено училище и други, като твърди, че то посещава екскурзии, за които плаща
майката, а за зеленото училище разходите са разделени между двамата родители.
Когато детето е било при бащата, същият му е купил два или три спортни екипи и
маратонки. Бащата е купил и колело на детето, което е в Е. и то го ползва, когато ходи
при него там. По желание на бащата той заплаща мобилния телефон на детето.
От показанията на свид. В.М. се установява, че ответникът вземе детето в дома
си в гр. Е. през седмица, а когато му е разрешено и всяка седмица. Най-често го взема в
петък и го връща в неделя или понеделник. Бащата купува всичко на детето, купувал
му е дрехи, маратонки. Води го всяка година на море. Плаща телефонът на детето,
доколкото знае е плащал такси и за мажоретки, за спортни танци, за зелено училище.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непосредствени и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, включително
отчитайки близките родствени отношения на свидетеля М. с ищеца и с нейната майка
като фактор за заинтересованост от изхода на делото, тъй като в производството не се
събраха доказателства, установяващи различни от изложените в показанията й факти, с
което да се разколебаят изводите на съда по отношение на същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 150 от СК за увеличение размера на
дължимата от ответника издръжка на малолетното дете В. М. СТ., определена с
решение No 3*** г. по гр. д. No *** г. на РС- Б., влязло в законна сила на 22.11.2016 г.,
е частично основателен.
По силата на посоченото споразумение ответникът дължи заплащане на
3
издръжка на детето в размер на 120 лв. месечно. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на
обстоятелствата. Изменението на обстоятелството трябва да е трайно, като може да е в
резултат на изменение на нуждите на издържания или изменение на възможностите на
дължащия издръжката. В случая е налице такова изменение на нуждите на детето. От
датата на определяне на дължимата понастоящем издръжка в размер на 120.00 лв. са
изминали шест години, през който период детето е пораснало, поради което и нуждите
и потребностите му от храна, облекло, ежедневни средства, учебни пособия и други,
необходими за правилното му физическо и интелектуално развитие, са се увеличили.
Увеличен е и размерът на минималната работна заплата за страната - като база за
изчисляване на минималния размер на издръжката за едно дете, като към момента
същата е 710.00 лв. (към 2016 г. при определяне на предходната издръжка е била в
размер на 420.00 лв.), или минималната издръжка понастоящем е в размер на 177.50
лв., като определената преди това такава в размер на 120.00 лв. се явява под така
предвидения законов минимум.
Същевременно съгласно чл. 143, ал. 1 от СК задължението на родителите за
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно, като с издръжката следва
да се осигурят такива условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите биха
живели заедно. При определяне размера на издръжката наред с нуждите на детето
съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. Определящо за
тези възможности обаче не е обстоятелството, дали лицето работи или не, а дали би
могло да го прави, съответно дали то е трудоспособно, дали има причини, които
обективно правят невъзможно за него да реализира доход и да плаща издръжка.
Предвид това дори ответникът да не работи, то това не го освобождава от
задължението му да издържа ненавършилото си пълнолетие дете. В случая от
събраните доказателства се установява, че считано от 07.03.2022 г., т.е. в хода на
производството по делото, трудовото правоотношение на ответника е прекратено по
взаимно съгласие, като от тогава същият не работи. Съдът намира, че тъй като
ответникът е в трудоспособна възраст и може да работи, а здравословното му
състояние и конкретно заболяванията, с които е диагностициран – неинсулинов
захарен диабет без указание за усложненост и хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна дейност, не съставляват пречка същият да упражнява трудова дейност,
доколкото липсват събрани доказателства в тази насока по делото, то би могъл да
реализира доход в размер поне на минималната месечна работна заплата за страната –
710.00 лв., която следва да бъде взета и като база за определяне на неговия дял в
общата месечна издръжка на детето. Липсват доказателства за наличие на задължения
на ответника за заплащане на издръжка към други лица от първи ред на правоимащите
по чл. 141 от СК, както и изобщо по отношение на него да са налице фактори,
отразяващи се неблагоприятно на материалното му състояние, водещи до намаляване
на доходите му и съответно на възможностите му да предоставя издръжка на детето,
доколкото такива не са представени от ответника, в чиято тежест би било
установяването на подобни обстоятелства.
Съдът счита, че за цялостната издръжка на детето, с оглед възрастта му - същото
е на почти десет години и е ученичка, и присъщите за тази възраст нужди от средства
за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими поне 350 лв.
месечно. От посочената сума от бащата следва да заплаща 210 лв., а разликата до
размера на цялостната издръжка следва да се поеме от майката, заедно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието на детето. Извършените от
4
бащата разходи за детето не следва да се вземат предвид при определяне на дължимия
от него дял в издръжката на детето, тъй като същата се присъжда за бъдещ период.
Обстоятелството, че ответникът внася пари в депозитна сметка на името на детето
също не може да се отрази на размера на дължимата от него издръжка, тъй като
издръжката се присъжда за осигуряване на средства за покриване на непосредствените
нужди на детето при отглеждането му, а средствата по депозита не може да се ползват
за тази цел. Същевременно, следва да се посочи, че всеки родител е свободен според
възможностите и желанието си да предоставя средства в брой или в натура на децата
си, като определеният от съда размер на издръжката не представлява ограничение в
тази насока.
Предвид всичко изложено съдът намира, че искът се явява основателен до
посочения размер от 210 лв., като за разликата до пълния предявен такъв от 300 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно т. 21 от Постановление No 5 от 16.11.1970 г., на Пленум на ВС,
началният момент на увеличението или намалението на издръжката е от деня на
предявяване на иска, поради което и възражението на ответника относно момента на
присъждане на увеличения размер на издръжката и конкретно искането да бъде от
влизане в сила на решението по делото, се явява неоснователно.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 150.00 лв. (при размер на претендираното увеличение на издръжката от
180.00 лв. и уважен размер на претенцията за 90.00 лв.), а предвид направеното от
ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да му заплати
направените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 150.00 лв. При идентичен размер на дължимите от всяка страна разноски в
полза на другата страна, двете задължения се компенсират изцяло, поради което и
съдът не присъжда разноски в ползва на нито една от страните.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът следва да
заплати сумата 129.60 лв., представляваща дължимата държавна такса върху размера, с
който се увеличава издръжката.
С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с
която е определена дължимата от ответника издръжка.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, определена с решение No 3*** г. по гр. д.
No *** г. на Районен съд Е., както следва:
ОСЪЖДА М. СТ. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е., бул. “***” No ***, да
заплаща на детето В. М. СТ., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Б. С., с ЕГН **********, и двете от гр. Б., ул. “***” No 45, месечна
издръжка в размер на 210.00 лв. /двеста и десет лева/, считано от *** г. (датата на
предявяване на иска) до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законните последици от неизпълнение на това задължение,
5
като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им предявен размер от 300.00 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. СТ. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е., бул. “***” No ***, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза Районен съд- Б. сумата от 129.60 лв.
/сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски по делото
за държавна такса, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която е
определена дължимата от ответника издръжка.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от деня на обявяването му на 23.05.2022 г.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6