Разпореждане по дело №155/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 2612/28.03.2011г., постановено по гр.д. №455/2011г. по описа на РС Б., е депозирана пред окръжен съд Б., въззивна жалба от юрисконсулт А. У., процесуален представител на МВР, град С., ул. “*. С.” № *.

Във въззивната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон. Основното оплакване във въззивната жалба, е че с атакуваното съдебно решение, първоинстанционния съд неправилно е счел, че началния момент на забавата и дължимата законна лихва върху обезщетението по чл. 252 от ЗМВР настъпва от датата, на която заповедта за прекратяване на правоотношението между страните е била връчена на ищеца, а именно – 16.04.2010г. Законът за МВР не съдържа уредба относно срока за изпълнение на задължението за изплащане на обезщетение по чл. 252 от ЗМВР, респективно не сочи че длъжника изпада в забава и без да е поканен на основание чл. 84 от ЗЗД, от деня на прекратяването на трудовото му правоотношение. Излагат се съображения във въззивната жалба, че при липса на изрична правна регламентация откога се дължи заплащането на такова обезщетение, следва да се приложат правилата на чл. 84 ал.2 от ЗЗД, като се счете че този срок започа да тече от изричната покана за заплащане на обезщетението, а при липса на такава от момента на предявяването на иск с правно основание чл. 252 от ЗМВР пред съда. Навадени са и възражения, че МВР не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск. Изводите на съда, че “обезщетението и лихвата върху него се дължат от бившия работодател”, а именно МВР, не кореспондират на обстоятелството, че дължимото обезщетение в размер на 32 956лв. е било изплатено на основание чл. 252 от ЗМВР именно от Областната дирекция на МВР – Б., тъй като съобразно чл. 14 ал.2 от ЗМВР тя е самостоятелно ЮЛ, което притежава финансова и правна самостоятелност. В тази насока съдът не е съобразил и ПМС № 323/19.ХІІ.2008г. за определяне на първостепенния и второстепенния разпоредител с бюджетните кредити в МВР. Така се стига и до противоречие в твърдението че е налице забава, тъй като в забава би следвало да е ЮЛ, което е изплатило основното обезщетение, а не МВР. С депозираната въззивна жалба от въззивния съд се иска да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск да мораторни лихви за забава, върху изплатеното обозщетение по реда на чл. 252 от ЗМВР.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция е депозиран писмен отговор от адвокат И. М. от АК Б., в качеството и на процесуален представител и пълномощник на Л. И. М.. Излага се становище, че с издаването на Заповед № К-4315/16.04.2010г. на МВР – Ц. Ц., е прекратено служебното правоотношение на Л. М., като държавен служител, на основание чл. 69 от КСО, каот със същата дата е разпоредено и изплащането на дължимото обезщетение. Заповедта е била връчена на М. и от този момент той е разбрал за дължимото му се обезщетение, като от този момент тече и забавата за изплащане на същото. Касае се материално правна норма/чл. 252 от ЗМВР/, която визира заплащането на обезщетение при освобождаване от длъжност, поради което е настъпила забава именно от този момент. Предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан по размер, като първоинстанционния съд правилно го е уважил. В писмения отговор са навадени и правни съображения по повод на оплакванията във въззивната жалба, като същите се оспорват и се излагат правните доводи за това. С писмения отговор на въззивната жалба, въззиваемият чрез пълномощника си моли съда да потвърди първоинстанционното решение на РС Б. като правилно и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба да остави без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С оглед горното съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 29.09.2011г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: