Решение по дело №147/2019 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 116

 

Гр.Сливен, 10.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 147 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

                Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

    Образувано е по жалба на Б.Р.Б.,*** и със съдебен адрес ***, офис ……, чрез адв. М.Д. *** против отказ да му бъде издадено удостоверение за н. по образец на А. Ж. – Б., п. г., п. на ……………. г. в РБ., обективиран в издадено удостоверение изх. № 9400-5031/1 от 14.03.2019 г., от Община Сливен и подписано от д. л. И. Д., на основание § 4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

    В жалбата се посочва, че на 13.03.2019г. жалбоподателят е подал в общинска администрация гр. Сливен с вх. № 9400-5031 заявление за издаване на удостоверение за н. на името на А. Ж. – Б., п. г., п. на ………………г. в РБ., за което има съставен акт за с. № 709/…………….г. В заявлението декларирал като н. по закон себе си, като н. с. и родените от брака им д. — М. Б. Щ. и Й. Б. Б. На 22.03.2019г. от гише в общинска администрация получил удостоверение в свободен текст с изх. № 9400-5031/1/ от 14.03.2019г., а не по утвърдената форма и образец. Счита, че издаденото „удостоверение", макар и издадено от компетентен орган е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, при неспазване на установената форма, при допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и издадено в противоречие с целта на закона. Иска издадения акт да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за издаване на исканото удостоверение за н. по образец.

    Ответникът – д. л. по г. с. в Община Сливен – И. Г. Д. г. с. в отдел „Гражданска регистрация“, изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за законосъобразност на оспорения административен акт. Подробни съображения излага в писмени бележки, чрез п. по п. юриск. М. С.

    Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

    На 13.03.2019 г., Б.Р.Б. е подал искане за издаване на удостоверение за н. с вх. № 9400-5031 в Община Сливен на А. Ж. Б. родена на *** г., ЕГН **********, п. на ………….. г., съставен акт за с. № 0339/…………. г. в г. С.

На 14.03.2019 г. от д. л.: И. Д. при Община Сливен е издадено удостоверение изх. № 9400-5031/1 от 14.03.2019 г., на основание § 4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

С жалба вх. № СД-01-01-1239/04.04.2019 г. до Административен съд Сливен  Б.Р.Б. е обжалвал отказ да му бъде издадено удостоверение за н. по образец на А. Ж. – Б., п. г., п. на ………… г. в РБ., обективиран в издадено удостоверение изх. № 9400-5031/1 от 14.03.2019 г., от Община Сливен. Към жалбата са приложени копие от препис-извлечение от акт за с. № 0709 от ………….. г., съставен в г. С.; копия от Удостоверение за п. п. и от свидетелство за управление на МПС на А. Ж. – Б.; копие от Акт за женитба №163 от ………….г. и копие от Акт за сключен граждански брак № 0339/………….г.

По делото е представена Заповед № РД-15-2335/16.11.2015 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 14 от ЗМСМА, във връзка с чл. 35, ал. 3 о ЗГР е възложил на служители от отдел „Гражданска регистрация“, между които и И. Г. Д. – г. с., да изпълняват задълженията на д. л. по г. с. на Общинската администрация гр. Сливен.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Искането за издаване на удостоверение за наследници представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията, поради което и на основание § 8 ПЗР АПК отказът за извършването й може да се обжалва по реда на АПК. Съгласно чл. 21, ал.3 от АПК отказът от издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение е индивидуален административен акт. В конкретния случай не се оспорва съдържанието на издаденото удостоверение за наследници, а неговата форма. В тази връзка жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт и доколкото липсват доказателства за датата на връчване, съдът приема, че същата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспореният отказ, обективиран в удостоверение изх. № 9400-5031/1 от 14.03.2019 г., е издаден от компетентен административен орган предвид законово уредената в чл. 35, ал. 3 от ЗГР възможност кметът на общината да възлага на длъжностни лица от общинската администрация функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. В тази насока е представената Заповед № РД-15-2335/16.11.2015 г. на Кмета на Община Сливен, с която на И. Г. Д. – г. С. от отдел „Гражданска регитрация“ е възложено да изпълнява задълженията на д. л. по г. с.

Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗГР Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а съгласно ал. 2 Редът за издаване и образци на удостоверения по ал. 1 се утвърждават с Наредба № РД- 02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване на удостоверение за наследници е регламентиран в чл. 9 - чл. 12 от Наредбата. Материалноправните предпоставки, които следва кумулативно да са налице, за да бъде издадено удостоверение за наследници, се съдържат в разпоредбата на чл. 10 от същата, а именно:  1. лицата, за които се иска издаване на такова да са подлежали на вписване в регистъра на населението към датата на смъртта си и 2. за тези лица да има съставен акт за смърт.

В случая няма спор, че за лицето има издаден акт за смърт.

От значение за преценка дали е била налице първата предпоставка е анализът на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от Закона за гражданската регистрация, съгласно който в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, като в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Видно от неоспореното Удостоверение № 116 издадено от ОД на МВР – Сливен на …………… г. А. Ж. Б. г. на П. е със статут на п. п. в РБ. Следователно към момента на издаване на българския документ на п. лице – Удостоверение за постоянно пребиваване № 116/………….. г., лицето е било г. на Е. с., като за него е била приложима нормата на чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСБГЧТС), съгласно която гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от дирекция "Миграция" - МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗЧРБ условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. А съгласно чл. 3 от закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Тълкуването на цитираните норми налага да се приеме, че в случая са били налице и двете предпоставки за издаване на исканото удостоверение за наследници. За п. е съставен Акт за с. № 0709 от ………… г., от г. С. и същият е подлежал на вписване в регистрите за гражданско състояние, тъй като  А. Ж. Б. е имала разрешение за п. п., независимо, че е г. на държава членка.

Разпоредбата на чл. 23 ЗГР постановява, че за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗГР, електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи: разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес ***. Следователно лицето А. Ж. Б. е подлежала на вписване в регистъра на населението. Съгласно българското законодателство същата е ч. г., притежаваща разрешение за п. п. в РБ.  ЗВПНРБГЕСБГЧТС регламентира само условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз влизат, пребивават и напускат Република България, който не дерогира произтичащите от българските закони права и задължения за лицето.

По отношение издаването на удостоверение за наследници, съгласно разпоредбата на чл. чл. 2, ал. 5 от ЗГР удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице.

С оглед горното, настоящият състав счита, че постановеният отказ е издаден при съществено нарушение изискванията на чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс, който предписва индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Административният орган не е изискал от заявителя да представи допълнителни доказателства, ако е счел, че наличните не са достатъчни за произнасянето му. От административния орган не е изяснен въпросът налице ли са предпоставките, от които се установява дали лицето е вписано в регистъра на населението, а именно приложени ли са документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес *** по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗГР. Подходил е формално и е издал своя акт в противоречие, както с материалния закон, така и при съществени процесуални нарушения. С оглед на това отказът следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора и при анализ на приложимите материални норми.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. общо, за извършването на които са налице доказателства по делото.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Р.Б.,*** и със съдебен адрес ***, офис ………, чрез адв. М.Д. *** отказ да бъде издадено удостоверение за н. по образец на А. Ж. – Б., п. г., п. на …………. г. в РБ., г. С.

ВРЪЩА преписката по Заявление вх. № 9400-5031/13.03.2019 г. на Б.Р.Б. за издаване на удостоверение за н. на името на А. Ж. – Б., п. г., п. на …………г. в РБ., за което е издаден акт за с. № 709/………….г., за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите към решението.

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Б.Р.Б., ЕГН ********** ***, съдебно – деловодни разноски по делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

              

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :