№ 21132
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110149155 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу С. Г. М..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1) за мораторна лихва върху стойност на топлинна
енергия и 2) мораторна лихва върху цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 118, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 94, 57 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 12.03.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.;
сумата 13, 67 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2021 г. – 12.03.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19157/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С. Г. М., с който оспорва исковете. Излага съображения, че по
1
отношение на исковия период на главниците, мораторна лихва върху които се
търси в настоящото производство, приложение намират ОУ на ищеца от 2016
г., като излага съображения относно клаузите на същите досежно мораторната
лихва, въз основа на които прави извод, че длъжникът изпада в забава след
покана, каквато не се твърди и установява да е била отправена, т.е. не се
установява забава на длъжника, а наред с посоченото – процесните фактури
не са издадени на името на ответницата. Излага и съображения, че доколкото
самият ищец се позовава на публикуване на фактурите, то такова не се доказва
по делото. По отношение на иска за мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение, счита, че в ОУ на ищеца не е уговорен падеж на
задължението, предвид което забава за длъжника не е налице. Прави
възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 01.04.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Г.
М. за:
сумата 746, 12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 94, 57 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
12.03.2024 г.;
сумата 68, 63 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 13, 67 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
12.03.2024 г.
С разпореждане от 15.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение в частта относно вземанията за мораторна лихва,
както следва:
сумата 94, 57 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия за периода 15.09.2022 г. – 12.03.2024 г.;
сумата 13, 67 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 16.07.2021 г. – 12.03.2024 г.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на оспорените вземания, предмет на заповедта за изпълнение,
по исков ред.
2
Безспорно е между страните качеството на ответницата на клиент на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., както и съществуването на облигационно правоотношение между
страните за същия с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставена топлинна енергия през исковия период в размер на
сумата 746, 12 лв.
Безспорно е между страните, че през исковия период м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. е извършвана услугата дялово разпределение от „Техем
Сървисис“ ЕООД на стойност 68, 63 лв.
Страните не спорят и относно размерите на начислените от страна на
ищеца мораторни лихви.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу част от вземанията
по която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
В тежест на ищеца по предявените искове за мораторна лихва е да
докаже при условията на пълно и главно доказване:
1) съществуването на главен дълг:
- съществуването на облигационно правоотношение между страните в
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. с предмет – доставка на топлинна енергия
за битови нужди; качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за
битови нужди в този период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия, както и стойността на последната;
- че в периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е извършвана услугата дялово
разпределение, както и стойността на последната.
2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва
е в размер на исковата сума.
В случая безспорно е между страните съществуването на главен дълг за
стойността на топлинната енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. –
качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за битови нужди
през този период, както и съществуването на облигационно правоотношение
между страните за същия с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди; че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е доставена
топлинна енергия през този период на стойност сумата 746, 12 лв.
Безспорно е между страните, че през периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е
извършвана услугата дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД на
стойност 68, 63 лв.
3
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., приложими по
отношение на исковия период, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Въведеният с чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца срок от 45 дни от
месеца, за който се отнасят, следва да се тълкува корективно, при
съобразяване изискванията на чл. 20 ЗЗД – да се търси действителната обща
воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Целта в случая е клиентите на топлинна енергия да не
дължат лихва за забава върху прогнозните сметки, когато остойностяването на
топлинната енергия се извършва по реда на чл. 71 от Наредбата, като тяхната
изискуемост да настъпва след издаване на изравнителните сметки. Доколкото
последните се изготвят към 31.07. на съответната година, посоченият в
разглежданата клауза от Общите условия на търговеца 45-дневен срок следва
да се приеме, че започва да тече от първия възможен момент, а именно: след
издаване на изравнителните сметки, а не от месеца, за който се отнасят.
Буквалното прилагане на уговорката, без извършване на корективно
тълкуване, съобразно установените в чл. 20 ЗЗД принципи за това, би довело
до противоречие с целта на Общите условия към договора за продажба на
топлинна енергия на клиентите на топлинна енергия за битови нужди и
4
игнориране на установения срок за заплащане на дължимите суми.
Предвиденият в Общите условия срок за заплащане на дължимите суми
обосновава извод за липсата на необходимост от изпращане на покана до
длъжника, за да бъде същият поставен в забава – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и
с оглед обезпечаване реална възможност длъжникът да разполага с 45 дни за
заплащане на дължимите суми, без да дължи лихви за това, следва да се
приеме, че най-ранният момент, от който започва да тече разглежданият срок,
е изготвянето на изравнителните сметки.
С оглед изложеното се налага извод, че е уговорен срок за изпълнение на
задължението, поради което покана не е необходима, а възражението на
ответницата в този смисъл се явява неоснователно (в подкрепа на изложеното
– решение № 265381 от 12.08.2021 г. на по в. гр. д. № 11061/2020 г. СГС, II E
състав; решение № 2897 от 16.05.2024 г. по в. гр. д. № 7978/2023 г. на СГС, II-
Д състав; решение № 2184 от 23.04.2024 г. по в. гр. д. № 13518/2021 г. на СГС,
IV-В състав и др.).
В случая ищецът твърди начислена мораторна лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 от Общите условия, т.е. не се претендира
мораторна лихва, начислена върху прогнозни фактури. Издадени са 2 бр. общи
фактури – от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г. и предвид началния момент, от
който се претендира мораторната лихва върху стойността на топлинната
енергия, лихвата е начислена в съответствие с горното тълкуване на клаузите
от Общите условия на ищеца.
Предвид горното, ищецът има вземане към ответницата за мораторна
лихва върху стойността на доставената в периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.
топлинната енергия, която лихва е начислена за периода 15.09.2022 г. –
12.03.2024 г., в размер на сумата 94, 57 лв., по отношение на който размер
страните не спорят.
От страна на ответницата е заявено възражение за погасителна давност,
което се явява неоснователно.
Не така стои въпросът с мораторната лихва върху цената на услугата
дялово разпределение. Съдът намира, че лихва върху нея не се дължи,
доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния
дълг – не е предвиден срок за заплащане на това задължение, с оглед на което
ответницата изпада в забава след покана, каквато не се установява да е била
отправена.
С оглед изложеното, искът за мораторната лихва върху стойността на
топлинната енергия следва да се уважи, а този за мораторната лихва върху
цената на дяловото разпределение – да се отхвърли.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8
ГПК, сумата 7, 68 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за
5
заповедното и сумата 65, 53 лв. разноски за и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
От страна на процесуалния представител на ответницата се претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за
заповедното производство.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (01.07.2024 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022
г., в размер на сумата от 200 лв.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на
ответницата следва да се присъди сумата 2, 96 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
От страна на процесуалния представител на ответницата се претендира
и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за
исковото производство.
Съдът определя същото в размер на сумата от 400 лв. съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
6
адвокатските възнаграждения в ред., приложима към момента на сключване
на договора за правна защита (08.10.2024 г.).
От посочената сума в полза на процесуалния представител на
ответницата следва да се присъди сумата 50, 52 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. М., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 94, 57 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2022 г. – 12.03.2024 г. върху стойността на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 118, находящ се в гр.
.........., в периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19157/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХЪРЛЯ иска за сумата 13, 67 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 16.07.2021 г. – 12.03.2024 г. върху цената на услугата дялово
разпределение, предоставена в периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 7,
68 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и сумата 65,
53 лв. разноски за и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на
адв. М. Л., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 2, 96 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на
адв. Н. И., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 50, 52 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8