Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр.Враца, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Пети състав, в публичното заседание на 14.09.2022
г. /две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при участието на
секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия М. РАДЕНКОВА адм. дело
№ 291 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на л. св. А.А.А.,***,
против Заповед № 1009/26.04.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която му
е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“.
В жалбата са изложени подробни доводи и съображения, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Твърди се, че не са налице основанията, въз основа на
които е издадена. Отправено е искане към съда да отмени изцяло обжалваната
заповед. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът – Началника
на Затвора – Враца, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Х., в представеното по делото писмено становище и в
съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да
остане в сила оспорената заповед, като законосъобразна.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата
в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание,
поради което е процесуално допустима.
Препис
от оспорената заповед оспорващият е получил на 27.04.2022 г., видно от
направеното от него отбелязване върху същата. Жалбата е изпратена по пощата
11.05.2022г. и входирана в съда на 12.05.2022 г. следователно спазен е
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен
срок, към който препраща разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита,
че като адресат на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването
ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в
разпоредбата на чл. 150 от АПК.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят А.А.А.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 30 години в Затвора -
Враца, с начало 30.06.2012 г., осъден по НОХД № 5726/2013 г. на СГС, при
първоначален „строг“ режим, считано от 15.06.2015 г.
На 21.02.2022 г. е
депозирал молба да бъде преместен за доизтърпяване на присъдата в Затворническо
общежитие от открит тип (ЗООТ) – Бойчиновци, към Затвора - Враца.
Във връзка с
подадената молба, на 28.02.2022 г. е изготвен доклад от Инспектор по социална
дейност и възпитателна работа (ИСДВР). От последния се установява, че със Заповед №
Л-1677/16.07.2021 г. на Началника на затвора, влязла в сила на 06.08.2021 г., постановеният „строг“
режим е заменен на „общ“. Дадена е оценка, както следва: При първоначалната
оценка е регистриран нисък риск от рецидив - 29 точки. С близки до граничните
стойности е раздел „Междуличностни умения“. Рискът от вреди е определен като „нисък“
за служителите и останалите лишените от свобода по време на изтърпяване на присъдата,
обусловен от липсата на агресивни прояви и толерантно отношение в условията на
контролирана среда. Рискът от суицид и самоувреждане е даден с ниски стойности,
тъй като няма индикиращи фактори за такъв тип прояви. Рискът от вреди за
обществото е висок и е определен от характера на извършеното престъпление.
Според доклада, до момента, изтърпяването на присъдата се проследява, както
и цялостното поведение на л.св. А. и желанието му за преосмисляне и промяна на
досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за осмисляне на
свободното време. В резултат на проведената индивидуално-корекционна работа с
л.св. А. е констатирано настъпването на следните положителни промени:
- Трудова заетост - по време на престоя в затвора на лишения от свобода е
предоставяна възможност за смислено оползотворяване на свободното време, чрез
включване в трудова дейност. Работил е като общ работник в мебелен цех и
хранителен склад. От 14.07.2020 г. е ангажиран като отговорник на спортната
зала, на основание чл. 80 от ЗИНЗС. Справя се добре със задълженията си, при
поставянето на конкретни задачи е стриктен и изпълнителен.
- Отношение към правонарушението - работата в тази зона е била насочена към
формиране на самокритичност и промяна на досегашното криминално поведение. Като
резултат е налице частично осъзнаване на причините довели до извършване на
деянието и осъзнаване на нанесените вреди.
- Начин на живот и обкръжение - отношенията му с останалите лишени от
свобода са безпроблемни. Избягва конфликтните ситуации в групата, до този
момент не е употребявал сила при разрешаване проблемите си.
- Пълноценно оползотворява свободното време - до този момент от престоя си
в затвора л.св. А. е преминал през следните корекционни програми: 2015 г. -
„Овладяване на гнева и справяне с усложнени житейски ситуации“; 2016 г. -
„Сензитивен тренинг“; 2019 г. - „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в
мисленето“; 01.06.2021 г. - 14.06.2021 г. - „Толерантност в затвора,
толерантност в живота“. През февруари 2020 г. е завършил тримесечен курс на
обучение „Бизнес академия за стартиращи предприемачи“. Активно е участвал и в
провежданите спортни турнири в затвора, както следва: м. януари 2021 г. - тенис на маса, като съдия; от м. април е включен в курса по бокс,
през същия месец са се състояли и турнирите по волейбол и футбол, в който л.св.
А. е взел участие; м. юли в турнирите по футбол и силов трибой като съдия; м.
септември в проведена Спартакиада, м. ноември в турнир по футбол и през м.
януари 2022 г. в проведения турнир по тенис на маса като съдия.
Отчетено е, че л.св. А.
няма регистрирани дисциплинарни нарушения и налагани наказания до този момент. Същевременно
е награждаван многократно през годините, последно със Заповед № 413/20.03.2020
г. с „Удължено свиждане за срок от 3 часа“, Заповед № 1743/06.08.2020 г.
„Писмена похвала“, със Заповед № 124/18.01.2021 г. с „Извънредна хранителна
пратка“ и със Заповед № 1866/03.08.2021 г. с „Предметна награда“.
Посочено е също така, че
л. св. А. показва толерантно отношение към длъжностните лица и останалите
лишени от свобода; постигнал е добро ниво на самоконтрол; проявява разбиране
към другите и се предпазва от въвличане в неправомерни взаимоотношения. Има
положително отношение към изпълнението на договорените задачи в индивидуалния
план на присъда, като приоритетните предстоящи задачи са насочени към спазване
на законоустановените правила, поддържане на социално значими контакти и
съхраняване на позитивните взаимоотношения, както и продължаване на трудовата
заетост с цел осъзнаването й като социална форма на ангажираност.
При извършеният анализ на
риска от вреди маркираните стойности са ниски за служителите, останалите лишени
от свобода и самия него по време на изтърпяване на присъдата. Рискът от бягство
и укривателство е нисък, тъй като липсват индикации за такива действия.
Непроменен от предходно отчетеният период е останал риска от вреди за
обществото след освобождаването - висок, което е обосновано от характера на
извършеното престъпление.
Отрицателно становище,
без мотиви, е дадено на 11.03.2022 г. от Началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ (СДВР), зам. Началник „Режимно
и надзорно-охранителна дейност“ (РНОД) и
Началник ЗООТ – л. 24 от делото.
По делото е представена и
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
жалбоподателя от 04.03.2022 г. В нея е посочено, че към момента на
изследване, рискът от агресивно поведение по всички скали, от използвания
самооценъчен инструмент за оценка на агресивността, е под средните стойности; скала
„Социална желателност“ е в норма, което верифицира получените стойности от
използваните самооценъчни инструменти; отрича употреба на ПАВ и алкохол; няма
данни за самонараняващо поведение в миналото и отрича суицидни идеации към
момента. Като вероятно поведение и препоръки е посочено, че
до
момента лицето спазва изискванията и правилата в Затвора, очакванията са за
продължаване на това поведение и в среда с по-облекчен режим. Независимо от
това, поради големия остатък от наложеното наказание, е препоръчано лицето да
не се извежда на работни обекти без охрана.
Въз
основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по
административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № 1009/26.04.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която е
отказано преместване на жалбоподателя от Затвора – Враца в ЗО от открит тип. Административният орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел
в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.
64 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели
най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани
по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на
наказанието в затворнически общежития от открит тип, като началникът на затвора
се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4.
Оспорената
заповед е издадена от компетентния съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – началникът на затвора. Спазени са изискванията
по отношение формата на административния акт, заповедта е подробно и конкретно
мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за
издаването й. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В случая административното
производство е започнало по подадена от жалбоподателя молба и се е развило в
съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като са изискани и взети
предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оспорената
заповед е постановена при нарушение на материалния закон.
Разпоредбата
на чл.
64 от ЗИНЗС предвижда възможност лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“, да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в ЗО от открит
тип, ако по отношение на тях са изпълнени две условия – показали са добро
поведение и са изтърпели най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца
от наложеното наказание в затвор или в ЗО от закрит тип. Видно от текста на
разпоредбата, несъмнено се касае само за възможност, а не за задължение на
органа, на който е възложено издаването на съответния административен акт, да
разпореди преместване във всички случаи, в които са налице материалноправните
предпоставки по чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест изпълнението на посочените в чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата,
респективно на предложението за преместване.
В
случая, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е
констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял най-малко една четвърт от
наложеното наказание и е показал добро поведение. Отказът е аргументиран единствено
с мотива „Висок остава риска за обществото, предвид характера на настоящето
престъпление“. ЗИНЗС обаче не изисква, в конкретната хипотеза, при вземане на
решението си, АО да отчита вида и състава на престъплението, за което лицето е
осъдено.
Липсва
изобщо произнасяне от страна на АО, още по-малко, въз основа на конкретни
фактически установявания, защо е приел, че л. св. не следва да бъде преместван.
Преместването в различен тип общежитие не е мярка, която препятства осъществяването
на корекционно-възпитателната дейност, а е във връзка с продължаването й.
Всички
ангажирани в административното производство органи, задължени по закон да дадат
становища по административното производство относно релевантния факт по втората
предпоставка на нормата, за конкретното поведение на л. св., от което следва да
се направят изводи за наличието или липсата на „добро поведение“, в рамките на
пенитенциарното заведение, се аргументират. В настоящият казус не може да се
приеме, че компетентните органи са дали дори и бланкетно становище, доколкото
във формуляра именован „Становище“ – л. 24 от делото, фигурират три подписа под
резолюции „не“, чието авторство е неустановено. Същевременно в оспорената
заповед липсва позоваване на цитираното становище. По всички тези съображения
съдът не кредитира приложеното в административната преписка становище.
Не
са посочени, не са анализирани и не са представени доказателства за релевантни
факти, въз основа на които може да бъде направен конкретен извод за поведението
на жалбоподателя, в противовес на нормата на чл.
439а от НПК. В националното наказателно право, категорията „добро поведение“,
като морална категория не е нормативно установена изрично. Същевременно обаче е
налице пряка императивна норма относно доказването за поправяне и в частност
доброто поведение на осъдения, а именно: съгласно чл.
439а, ал. 1 от НПК доказателства за поправянето на осъдения и лишен от
свобода, са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2,
доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156
от същия закон, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Това изисква,
изводите на административния орган, да са базирани на представителна и надеждна
емпирична информация, установена с конкретни доказателствени средства относно
относими положителни/отрицателни факти, в конкретното административно
производство.
По
административната преписка липсват валидни доказателства, обосноваващи извод,
за липсата на добро поведение, към релевантния момент.
Тежестта
на доказване, в процесния казус относно наличието на факти, обосноваващи
липсата на материалноправни предпоставки, в противовес, на законоустановените,
положителни такива, за постановяването на отказа, се носи от административния
орган, който именно, защото издава оспорения акт, в условията на оперативна
самостоятелност, в мотивите на акта, следва да посочи, както фактически
основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред
доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в
съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната
самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния
орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на
които извършва преценката си. Административният орган е отчел факта, че лишеният
от свобода е работил, наградите „писмена похвала“, „домашен отпуск“ и „удължено
свиждане“, получени със заповеди, които подчертават дисциплинираност, активно
сътрудничество при реализиране на социално-възпитателните дейности на
жалбоподателя и същевременно, без да е изложил мотиви с по-голяма тежест и в
противовес на положителните оценки, е издал оспорената заповед.
Издавайки
заповедта с тези мотиви, началникът на Затвора Враца е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива
са дадени, съответно направени. Фактът, че административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, не дерогира законово вмененото му
задължение да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй
като от една страна рамките на оперативната самостоятелност се поставят от
законовите разпоредби, а от друга страна оперативната самостоятелност, макар да
дава свобода на преценка на административния орган, съобразно вътрешното му
убеждение, това убеждение следва да се основава на всички обективно съществуващи
факти. Ако то не е съобразено с тези факти, то с административният акт, който
обективира свободната преценка на органа, се нарушава принципа на истинност,
нормативно закрепен в чл. 7 от АПК и процесната заповед е постановено при несъобразяване с принципа за
съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, задължаващ административните органи при упражняване на правомощията си
да действат по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Констатираните от
съда пороци на оспорената заповед обуславят нейната незаконосъобразност и са
основание за отмяната й от съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за ново произнасяне по молбата на А.А., при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
При този изход на
спора е основателна претенцията за разноски за жалбоподателя, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати в размер на 10,00 лева за държавна такса.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 64,
ал. 4 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1009/26.04.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която на л. св. А.А.А.,***, е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на Затвора –
Враца за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона, като определя срок за това – 14 дни от постановяване на
решението, на основание чл. 174
от АПК.
ОСЪЖДА Затвора – Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А.,*** сторените по делото разноски в размер на
10,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл.
64, ал. 4, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: