Решение по дело №1347/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на К.Б., гражданин на Т., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): с.Пъстрогор, общ.Свиленград, ТЦ – Пъстрогор, против Решение №УПП-2263/08.12.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Оспорващият изложил подробно своята история пред административният орган, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Т., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в страната си, както и относно факта, че положението там се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Посочено било в мотивите на административния акт, че молителят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в Т.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и искал да живее в България, както многократно бил заявил пред ДАБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в Т., ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в Т. и това била причината да напусне страната. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2, и чл.9 от ЗУБ, и за връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

Ответникът, Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците (ДАБ), ТЦ – Пъстрогор, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР/СДВНЧ-София (с имена М. Н.) УРИ -8178/15.11.2023 г. и подадена чрез ТЦ – с.Пъстрогор под вх.№3341/22.11.2023 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15688/22.11.2023 г., К.Б., гражданин на Т., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-/22.11.2023 г. като К.Б., гражданство Т., етническа принадлежност арабин, роден на *** г. в Т., гр.Т., със същия постоянен адрес, с основно образование, професия –, религия –, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите (отбелязано е, че са починали), братята и сестрите на чужденеца.

Под рег.№УП-15688/23.11.2023 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с К.Б., ЛНЧ **********.

С Решение №УПП-2263/08.12.2023 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на К.Б..

На 11.12.2023 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 15.12.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-292/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, с която М.Д.К., главен експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на К.Б. е извършена на 22.11.2023 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 08.12.2023 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и т.4 – молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните три основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, изложените от него причини излизат извън предмета на закона, и са констатирани противоречия и нелогични твърдения, които сочат за недостоверност и изопаченост на изтъкнатите мотиви, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Т., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Интервюираният сочи, че напуснал Т. преди четири - пет месеца, легално, с паспорт и със самолет отишъл в Турция. Документите му останали там. Границата с България преминал нелегално, в група от 5 човека, пеша, използвайки стълба за мрежата. Вървели 15 дни по железопътната линия и стигнали до Ямбол, оттам с влак до София, но там ги арестували. Целта му била да стигне до България. В Турция се запознал със сирийци, които казали, че тук има работа и затова дошъл. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, но живял нелегално в Европа през 2011 г. Бил във Франция 4 години, една година в Германия, една в Белгия. Прибрал се в края на 2016 или началото на 2017г. Сам се прибрал. Отишъл в полицията във Франция и им казал, че иска да се прибере, и те го депортирали в Т.. Искал да се прибере, защото бил далече от родителите си и искал да се види с тях.След прибирането си през 2016 или 2017 година, до излизането си през 2023 г. не бил напускал страната. Подал молба за закрила в Германия през 2014 година, взели му отпечатъци. Шест месеца по-късно получил отказ и с влака се върнал във Франция. След като се прибрал в Т., работил като хлебар във фурна за хляб и като пицар. Последната му работа била в пицария, работил там две години. А последно имал павилион за цигари, последните две години, докато да напусне страната. На въпроса защо е напуснал държавата си по произход отговаря, че в момента в Т. има три войни – политическа, социална и гражданска. В селото, където живеел, искали да го убият, както и неговите братя искали това, защото имал приятел. Освен това, в Т. било пълно с мръсотия и вместо да решат проблема, политиците се борели за постове. Неговата причина да напусне страната била, че като се върнал от Европа се опитал да живее по свой начин, но другите се опитвали да му наложат техния. Не искали да живее в селото, където бил, защото бил с различна сексуална ориентация. Няколко пъти го били заради това. На въпроса защо не се е преместил в града отговорил, че и другаде да отиде, все ще се намери някой, който да е против. Когато се върнал от Европа, живял в селото само първата година, после отишъл да живее в гр. Суса със своя интимен приятел, за няколко месеца. После ходил и в други градове. Причината да сменя местоживеенето си била, че нямал пари и търсел работа в различни градове. Като не успявал да си плати наема, го карали да напусне и затова се местил. Липсата на пари и трудностите при плащането на сметките била причината да напусне страната, освен това, когато го хванели с приятеля му имало побоища над тях. В момента приятелят му бил в Т., там имал проблеми, но вече не били заедно. Интервюираният изрично декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с властите в страната, армията или полицията. Не отбил военна служба, като посочил, че тя не била задължителна – който искал можел да отиде, а и можело ако го търсили да е бил в Европа, но след завръщането му от Европа не го потърсили. Заявил, че е на 41 години, а казармата трябвало да се отбие до 26 или 27. Получавал заплахи, когато му казали, че трябва да напусне селото. После и от полицията имал, като в тази връзка пояснил, че на него не му личи, че е с различна сексуална ориентация, но на приятеля му личало и затова ги заплашвали и биели, семейството му също. Заявява също, че не би се завърнал в Т., защото там за него било ад. Уморил се да живее там. От Република България искал да го приеме като бежанец. Имал професия хлебар и можел да работи. Най-важното за него било спокойствието. Докато бил в София му казали, че могат да му дадат закрила тук.

От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ.

Административният орган подробно е анализирал и заявените от интервюирания твърдения във връзка с различната му сексуална ориентация и правилно е преценил, че при същите се констатират противоречия и нелогични твърдения, сочещи на недостоверност и изопаченост на изтъкнатите мотиви. Действително се установява от разказаната бежанска история, че в държавата си на произход кандидатът за статут не е имал проблеми, които да са поради принадлежността му към специалната социална група ЛГБТ общността, както и такива, които могат да се преценят като преследване или опасение от такова.

Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Изтъкнатото от интервюирания обстоятелство – материални и лични проблеми, свързани с бедността, не е релевантно за производството по предоставяне на закрила.

Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-1782/16.11.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Т.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в Т. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕС, и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№ЦУ-1782/16.11.2023 г., следва да се приеме, че в тази страна няма въоръжен конфликт и не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.

Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б., гражданин на Т., против Решение №УПП-2263/08.12.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, ТЦ – Пъстрогор.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: