Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 02 септември 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
състав, в
публично заседание проведено на седемнадесети август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН
ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Красимир Василев, в.гр.дело
№ 96, по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на К.Н.Х., чрез адв.Б. против Решение № 1396 от
04.04.2019 година, постановено по гр.д.
№ 4717/18 година, по описа на ВРС, в
частта, с което е бил уважен предявения от Б.Ж.Д. иск срещу въззивника, иск
за осъждане на последния да преустанови
неоснователните си действия, водещи до поява на течове и влага в банята на
собственото й жилище - Апартамент №44 с
площ от 47,16кв.м., находящ се на четвъртия етаж във вх. „В" в сграда на ***в
гр. Варна, като РЕМОНТИРА вътрешната В и К инсталация в банята, в собствения си Апартамент № 57, находящ се
на петия етаж във вх. „В" в сграда на ***в гр. Варна, на
основание чл. 109 от ЗС.
В жалбата се твърди,
че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът е направил невярна преценка на
ангажираните доказателства.Излага се още, че неправилно е приел и обсъдил
представената от вещото лице O.Съдебно техническа експертиза, т.к. същата не
закрепва по несъмнен начин виновно поведение от страна на ответника.Акцентира
се върху споделеното от него, че е „ възможно“ и / или „вероятно“ течът да се
дължи на неизправност във вътрешната ВиК инсталация на Х.; прави се разбор на
заявеното от експерта и на представените по делото свидетелски показания, като в заключение се настоява съдът да отмени
атакувания акт и отхвърли претенцията.
В срока по чл.263 ГПК
е депозиран отговор на жалбата от Б.Ж.Д., чрез адв.П., с които те оспорват
жалбата и сочат, че решението се явява правилно.
По делото е постъпила
и частна жалба от страна на адв.Б., като процесуален представител на К.Н.Х.
против Определение № 7507 от 11.06.2019 година за разноските.Искането в жалбата
е същото да бъде отменено, т.к. претенцията не е била уважена в цялост.
Против частната жалба
е постъпил отговор от страна на адв.П., като процесуален представител на Б.Ж.Д.,
с които се моли съдът да потвърди обжалваното определение.
В съдебно заседание
пред ВОС, въззивника Х. е редовно призован, не се явява, не се и
представлява.постъпило е писмено становище от адв.Б., с което се настоява съдът
да отмети решението, т.к. повредата е била отстранена.
Въззиваемата Б.Ж.Д.,
е редовно призована, не се явява, но чрез адв.П. настоява съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по
спора, като съобрази предмета му и застъпените от страните становища, ВОС
установи следното:
Пред първата съдебна
инстанция ищцата Д., чрез адв.П. е предявила искова претенция с правно
основание чл.109 от ЗС против К.Н.Х. да бъде осъден последния да преустанови
неоснователните си действия, водещи до поява на течове и влага в собственото на
Б.Ж.Д., с ЕГН ********** жилище -
Апартамент №44 с площ от 47,16кв.м., находящ се на четвъртия етаж във вх.
„В" в сграда на ***в гр. Варна, като РЕМОНТИРА вътрешната В и К инсталация
в банята, както и подовата настилка на терасата в собствения си Апартамент №
57, находящ се на петия етаж във вх. „В" в сграда на ***в гр. Варна.В
исковата молба се навеждат следните твърдения: ищцата излага, че е съсед на
ответника, че живее в апартамент под неговия и че в началото на месец юни 2015
година ищцата е констатирала мокри петна по тавана на банята.Въпросните петна
били с дължина около 2 м. и широчина около 0,5 м., успоредно на една от стените
- по цялото й протежение, като започват от мястото на вертикалните щрангове и
мръсния канал на сградата.При оглед на специалист в двата апартамента станало
ясно, че в помещението / баня/ с тоалетна на ответника, местоположението на
тоалетната чиния е изместено с около 2 м. от мястото на свързване с мръсния
канал и вертикалните щрангове на сградата, като за целта са положени тръби
успоредно на стената по цялото й протежение.Според твърденията именно там,
където са тръбите се намира също така и мокрите петна по тавана в жилището на
ищцата. Специалистът е установил, че има теч на фекални води от вътрешната В и
К инсталация в банята на ап. 57 и че неотведените мръсни води се просмукват
през плочите и противоземетръсната шайба на сградата и увреждат тавана на
банята на ап.44. Вследствие от постоянната влага се развиват корозионни
процеси, които водят до нарушаване устойчивостта на конструкцията на сградата,
а също и създават опасност от протичане на късо съединение в електрическата
система на бойлера и осветлението в апартамента на ищцата.Въпросът би обсъден
на Общо събрание на ЕС и с негово решение ответника е бил задължен да изправи
ВиК инсталацията си, но това не се състояло.Според исковата молба също така есента
на 2015 година течът е бил преустановен, но както се оказало по – късно това
било поради отсъствие на наемател, а не плод на ремонтна дейност. От началото
на месец септември 2017 година ответникът отново е отдал ап.57 под наем, в
следствие на което през м. декември мокрите петна по тавана в банята на ап.44
се появяват отново на същите места и в същия обем. А с оглед на носещата се
миризма и специфичното оцветяване, става ясно, че течът е от фекални води. От
фирмата - домоуправител на входа изпращат В и К специалист, който след оглед на
място отново установява теч на фекални води и изключва възможността източникът
му да е от вертикалните щрангове на сградата.Ищцата сочи още, че опитите й да
уреди проблема с ответника не дали резултат.
От фактическа страна
пред ВРС е било установено и не се спори от страните, че въззиваемия К.Н.Х. е
собственик на апартамент №57, находящ се в ***.Спорно обаче между страните е е
едно основно обстоятелство – че по таванското помещение в жилището на ищцата има
мокри петна с твърдените в исковата молба размери и че това е в резултат на
неизправна ВиК инсталация в жилището на Х..
Пред ВРС, в
производство по обезпечаване на доказателствата е била изслушана Съдебно
техническа експертиза, изготвена от в.л.O..Експерта обаче не дал отговор на
въпроса, а е посочил различни хипотези; той е допуснал влажното петно в банята
да се дължи и на теч от главна тръба, разположена в банята на ищцата, тъй като
влажното петно е в непосредствена близост до канализационния вертикал.Експерта
е дал заключение също така, че причината за
установената влага по тавана на банята на ап.44 , най-вероятно е в неправилното отводняване на оформеното с
борд душ-корито, резултат от неизползването
на фабричен подов сифон и фабрични фасонни части.Според вещото лице оставения
отвор в борда за отводняване на възникнал конденз от тръби и прибори
практически решава този проблем, но в същото време фугата между отвора и
пиластъра е почти невъзможно да бъде качествено обработена и е твърде вероятно
оттам също да проникват, макар и неголеми количества вода зад стените на
пиластъра,подът на който не е сигурно как е оформен , както и какво е
състоянието на фугите в зоната скрита зад пиластъра. Скрити в пиластъра остават
и връзките на отделните фасонни части с отводнителната PVC тръба. Не е ясно и как
е оформена фугата около вертикалния канализационен клон, тъй като и в ап.57 и в
ап.44 около него е оформен декоративен пиластър, облицован с фаянсови плочки.
Към момента на огледа моноблокът в ап.57 е бил на отстояние 1.53 м от ветрикала,
като отводняването му е с PVC
тръба ф 110 с фабрични фасонни части и гумен маншон. Отводнителната тръба до
вертикала е скрита в декоративен пиластър, облицован с фаянсови плочки. Според
вещото лице е налице нарушение на изискванията на закона по отношение
отводняването на душ-коритото и те са следните: Чл.222,ал.2 от Наредба
№4/2005год., където е записано: „Тръбите и фасонните части на водопроводните и
канализационни инсталации се съединяват в съответствие с техническите им
спецификации и указанията на производителя, като в процеса на изграждане на
отделни завършени етапи се извършват проверки за правилно свързване“.Конкретно
за ап.44 към момента има проникване на влага, която е причинена от отпадни, но
не агресивни или фекални води.Стената граничеща с навлажняването е тухлена, а
не ст.бет.шайба. Нарушени са санитарно-хигиенните норми и изискванията на
чл.169,ал.3,т.1 от ЗУТ, която гласи: „Строежите се проектират , изпълняват и
поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и тяхната специфика за осигуряване в
продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените
изисквания за хигиена, опазване на здравето и живота на хората. Необходимо е да
се отстрани причината за навлажняването, което е причинено от санитарния възел
на ап.57, след което да се направи ремонт на тавата на санитарния възел на
ап.44. В.л.O.сочи, че за отстраняване на щетите по тавана на банята – WC в ап.44 е необходима стойност в
размер от 140 лева.Пред ВРС са били разпитани и свидетели, които сочат
релевантни факти.
Пред
ВОС бе изготвена и изслушана, а също и неоспорена нова съдебно техническа
експертиза, според която причината за теча е неправилно изграденият сифон при
ремонта на ап. 57, това е горният апартамент.Експерта сочи, че този сифон е бил
в ъгъла до вертикалния кран, където е било и тоалетното клекало – последното
изместено 1,5 м наляво и там има оформено душ корито.Била е оставена тръба
странично, за да се отводни това корито, но това е било неправилно. Има си
сифони спрямо Наредбата БДС EN 12056-2:2000, като за долния етаж
се получават течове, когато се експлоатира горният апартамент. Касае се за
регулярни течове, тип сълзене.Според в.л. изместването на тоалетната с 1.5 в
ляво, образува отклонение Ф 110, което към момента е поправено и е добре
изпълнено.Преди ремонта след първата експертиза и преди втората такава,
ответника е бил в невъзможност да отводни съществуващото ниво на замазката на
цялото помещение и затова е бил изпълнен пред странично.След ремонта обаче
нивото е било повдигнато, за да се монтира сифон,
съобразно наредбите и сега проблемът е отстранен.
Проблемният
сифон, който е бил преди ремонта, е точно локализиран около куфара до
вертикала. Според експерта осъществения ремонт е поправил нещата, като този
ремонт е настъпил след 22.05.2018 година – тогава е бил поставен и сифон, за
които експерта говори.Вещото лице обръща внимание, че и сифона и инсталацията
вече са изпълнени, както е нужно.
В.л. е категорично,
че ремонта е осъществен между първата и втората експертиза, т.к. първата и
установила, че сифон липсва.Извършените проби от него показали, че ремонта е
изпълнен надеждно и че няма теч към долния етаж.
При тези данни виждането на съда е следното:
Съобразно
ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, докладчик съдията T.Г.за
уважаване на иска с правна квалификация чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право.Всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл.109 от ЗС, както и ако действията са неоснователни, но не създават пречки
на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените,
съобразно нормата на чл.50 от ЗС. Преценката за това кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело.С ТР № 8 от 23.01.2016, по т.дело № 8/2014 година година на ОСГК пък, се утвърди съдебна
практика, според която произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът
следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване
на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и
прекратяван правото на собственост, съгласно нормата на чл.235 ал.3 от ГПК. ВКС
е има възможността за заключи, че понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем.Тъй като правото на собственост е абсолютно и
неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не
е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без
негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.Ето защо на преценка
се поставя всеки отделен случай.
С
оглед твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно
това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния
иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените.При това положение обстоятелството, че
преди предявяване на иска канализацията е била повредена и това е причинявало
теч и влага в банята на ищцата, не може да обоснове уважаване на негаторния
иск, тъй като целеният с него резултат - преустановяване на посочените в
исковата молба нарушенията, с които се препятствува или смущава нормалното
упражняване на правото на собственост, вече
е постигнат.Събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установяващи наличието на повреда на В и К инсталацията в имота на ответника в
един предходен момент и причинените от това вреди в имота на ищцата, следва да
се съобразят с нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.Ето защо е от особена важност към
кой момент следва да се преценява вредата от неоснователното действие или
бездействие или създаденото състояние по негаторния иск по чл.109 от ЗС - към
датата на предявяване на иска или към датата на съдебното решение.Този въпрос
намира ясен отговор в разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК, според която съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. По приложението на тази разпоредба има и задължителна практика
на ВКС - решение 253 от 18.01.2013 г.
по гр. д. № 295/2012 г., на ВКС II г. о., решение № 61 от 30.04.2010 г.
по т. д. № 741/2009 г. В., I т. о., според които решението на съда
трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е
то в момента на приключване на устните състезания, като вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за
спорното право. Тази практика следва да се съобрази от въззивния съд в
обжалваното решение.
За да
го стори пък от своя страна, въззивния съд се позовава на наличната и изготвена,
а и неоспорена пред него Съдебно техническа експертиза, според която в периода
между първото и второ съдебно техническо заключение, ответника е привел в
изправност канализационната система в банята си, като е монтирал сифон и е
извел безопасно отходните води, без да причинява вреди на ищцата.В.л. изразява
категоричност в качеството на стореното и сочи, че това заключение базира на
личен оглед, наблюдения и проби.По тези съображения, ВОС приема, че следва да
съобрази новопредставените пред него доказателства, поради което първият от
поставените въпроси-съдът е длъжен да съобрази фактите, настъпили в хода на
разглеждане на делото.В подкрепа на горното, съдът приема, че следва да се
позове и на Решение № 48 от 16.08.2017 година, по гр.дело № 3809/2016 година на
Второ ГО на ВКС, в което е прието, че искът по чл.109 от ЗС е неоснователен,
ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи
упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват.
Отделно
от горното ВОС се позовава и на друго Решение на ВКС – касае се за Решение № 62
от 01.07.2015 година, по гр.дело № 339/2015 година на Второ ГО, където е дадено тълкуване, че за да бъде уважен иска по
чл.109 от ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост,
кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото
тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в
"сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването
му в рамките на висящия процес, както
и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и
обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на
неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на
измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв
резултат от ответника. Извода е, че искът по чл.109 от ЗС е
неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи
упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия,
не съществуват.Това е така, основно, защото създаденото с пасивното поведение на ответника противоправно състояние не е било
продължено чрез бездействието му, а напротив – канализационната му мрежа е била
приведена в изправно състояние, чрез монтиране на сифон.В този смисъл съдът
следва да отхвърли претенцията, в случай, че след предявяването му ответника е
предприел активно поведение /действие/, насочено към поправяне на поддържаното
от бездействието им противоправно накърняване на собственическите права на
ищцата.
По
различно е виждането на съда досежно разноските, сторени в процеса.Видно е, че
с поведението си ищцата не е дала напразен повод за образуване и водене на
настоящия процес.Напротив – недвусмислено е установено, че пасивното поведение
на ответника / изправено в хода на процеса/ е основание за предявяване на
исковата молба, а отделно от това се установи, че причина за теча в банята на
ищцата е именно тогавашното /а по късно поправено/ поведение на
ответника.Следователно, ВОС приема, че разноските, сторени в хода на процеса
следва да се възложат върху ответната страна.
По отношение на Определение № 7507 от
11.06.2019 година:
Обжалва
се определението от страна на адв.Б., като процесуален представител на К.Х., с
мотиви, че съдът не е присъдил разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.Твърди се, че това съставлява нарушение на процесуалните правила и то
следва да бъде коригирано от ВОС.За да остави искането без уважение, ВРС е
приел, че претенцията е била уважена в цялост и на това основание е постановила
отказ от присъждане на разноски.
Становището
на ищцовата страна е, че определението се явява правилно.
Съдът
намира, че определението се явява правилно, но не по посочените от решаващия
съд съображения.За да бъдат присъдени разноски е нужно да се установи какъв е
техния размер и да целта да се приложи Списък по чл.80 от ГПК.Внимателното
запознаване с материалите по делото показва, че представителната власт на адв.Б.
е възникнала по силата на нарочно упълномощаване /вж.л.43/, без обаче в него да
е отразена сумата, която нейния доверител е заплатил.До края на устните
състезания данни и/ или доказателства за размера на сторените от ответната
страна разноски, не е постъпил.Липсва и Списък по чл.80 от ГПК.Именно на това
основание, въззивния съд приема, че искането се явява неоснователно – не е
установен размера на сторените разноски, за да бъде присъден част от тях,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид изложеното,
ВОС,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1396 от
04.04.2019 година, постановено по гр.д.
№ 4717/18 година , допълнено с
Решение № 2598 от 11.06.2019 година, в
частта, с което е бил уважен предявения от Б.Ж.Д., ЕГН ********** иск срещу
въззивника К.Н.Х., ЕГН **********, иск за
осъждане на последния да преустанови неоснователните си действия, водещи
до поява на течове и влага в банята на собственото й жилище - Апартамент №44 с площ от 47,16кв.м.,
находящ се на четвъртия етаж във вх. „В" в сграда на ***в гр. Варна, като
РЕМОНТИРА вътрешната В и К инсталация в банята,
в собствения си Апартамент № 57, находящ се на петия етаж във вх.
„В" в сграда на ***в гр. Варна, на основание чл. 109 от ЗС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Ж.Д., ЕГН ********** срещу въззивника К.Н.Х., ЕГН **********,
за осъждане на последния да преустанови
неоснователните си действия, водещи до поява на течове и влага в банята на
собственото й жилище - Апартамент №44 с
площ от 47,16кв.м., находящ се на четвъртия етаж във вх. „В" в сграда на ***в
гр. Варна, като РЕМОНТИРА вътрешната В и К инсталация в банята, в собствения си Апартамент № 57, находящ се
на 5 етаж във вх. „В" в сграда на ***в гр. Варна, на основание чл.109 от
ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7507 от
11.06.2019 година, постановено по гр.дело № 4717/2018 година, по описа на ВРС.
ОСЪЖДА К.Н.Х.,ЕГН **********, да заплати в
полза на Б. Ж. Д., ЕГН **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща сторени по
делото разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок
от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: