Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 127/1.3.2018 г.

 

    

                                                  01.03.2018  г.                                              гр.Ямбол

 

                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболски  Районен  съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав,

в публично заседание, проведено на първи март две хиляди и осемнадесета година,

в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ                                                                                 

                                                                     

Секретар: Ив.Г.

като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев

гр.д.№ 424 по описа на съда за 2018  година

за да се произнесе, взе предвид следното:

    

         Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН. Образувано е по повод на подадена молба от Й.Б.И. с ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете И.И.П. с ЕГН ********** и адрес ***,чрез пълномощник адвокат и със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения гр.Я.ул***,чрез адв. И.К.-ЯАК за издаване на заповед за незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката и сина й домашно насилие от страна на лице,с което е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете  И.И.П. с ЕГН ********** ***.

В съдебно заседание молителката, редовно призован се явява лично,и с пълномощник адв.И.К. от ЯАК, редовно упълномощена. Поддържа молбата си за домашно насилие.

Ответникът,  редовно призован  не  се явява лично.За него се явява пълномощник адв.Д.К.-ЯАК,редовно упълномощена. Иска се отхвърляне на молбата за домашно насилие и за отмяна на издадената заповед за незабавна защита.Алтернативно се прави искане при уважаване молбата за домашно насилие,мерките наложени да бъдат в минимален срок,както и наложената глоба на ответника да бъде в минимален размер.

          Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: През месец декември 2017 год. молителката и ответника се разделили с оглед на това,че последния употребявал наркотици,като под тяхното въздействие й нанасял безпричинен побой в присъствието на детето им,като въпреки това,че последното било малко и не разбирало започвало да пищи и реве в ръцете на молителката,като след това с часове не можела да го успокои.От момента на раздялата молителката получавала от ответника  по телефона и в интернет пространството заплахи,че ще я убие,ще я претрепе и ще вземе детето им и нямало да го види повече.На 22.01.2018 год. молителката заедно с детето и ответника се срещнали в апартамента в който живеел последния а именно в гр.Я., ***Още с влизането в апартамента ответника започнал да се държи грубо с молителката и да я дърпа с ръцете си,въпреки,че тя държала синът им който бил на девет месеца. След около пет минути ответника взел детето им,като продължил с другата си ръка да блъска молителката,след което го отнесъл в другата стая на апартамента и го оставил там където се намирал и бра му С.. В момента в който ответника се върнал при молителката в кухнята на апартамента я хванал с двете си ръце,като започнал да я души. Започнал да й нанася удари с юмруци по главата в тилната област,хванал и главата и започнал да я блъска в хладилника. След това я съборил на земята,като продължил да й нанася удари по главата и тялото и с крак,като същата загубила съзнание. През това време молителката твърди,че по данни на брата на ответника последния продължил да й нанася удари по тялото и главата. В резултат на намесата на брата на ответника,молителката успяла да се изправи на краката си,да вземе детето и да избяга от апартамента,като ответника и брат му се сборичкали. Молителката заедно с детето успяла да се скрие в магазина на „В.“ намиращ се в к-с „***.“ в гр.Я.. От брата на ответника впоследствие разбрала,че същия е влязъл при тях в кухнята заедно с детето. Оставил го на леглото,като след това се намесил за да отърве молителката от ответника.На същата цялото й лице и глава били в кръв,като това всичко се случило пред детето им. В магазина успяла да се обади на сестра си,която отишла и я взела с автомобила си,като я откарала в болницата в гр.Я.. Молителката била прегледана в спешното отделение,били и извършени прегледи и изследвания,като била приета и настанена в *** отделение на МБАЛ“***“ АД гр.Я.. Лечението в болницата продължило няколко дни,като била изписана с диагноза „***“.Било установено от лекарите,че имам хематом в тилната област на главата с охлузвания на кожата. В отделението било приложено противооточно лечение. На 26.01.2018 г. посетила съдебен лекар като й било издадено съдебномедицинско удостоверение № ***/2018 год.,като д-р Т.А.Ч. дал заключение,че при прегледа,освидетелствуването и проучване на представените медицински документи на името на пострадалата Й.Б.И.-на 21 г. било установено,че по време на възникналия инцидент същата получила контузия на главата с хематом и охлузване в тилната област на главата,оток на тъканите в областта на дясната буза и охлузвания под формата на одрасквания в областта на шията.Получила е и сътресение на мозъка,което било видно от предварителните сведения съобщени от освидетелствуваната,което протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото се.По този повод била приета за лечение в *** отделение на МБАЛ „***“ АД-гр.Я.,откъдето е била изписана на втория ден.Болките в областта на травмите вече били не чак толкова силни.

Установените увреждания били получени вследствие на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по начин и време,както съобщавала и самата освидетелствувана в предварителните сведения.

Описаните увреждания и състоянието,в което изпаднала са причинили на освидетелстваната „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“,т.е.радстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

   Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха както за нея, така и за детето, и претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и удостоверения за раждане от което е видно,че двамата с ответника имат родено дете И.И.П.,род. на *** год.

        С оглед на установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

    Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

    Молбата е допустима, т.к. е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, съобразно наведените твърдения за извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в това, че на 22.01.2018 год. ответника  в апартамент намиращ се в гр.Я.л,ж.к.*** се държал грубо с нея и започнал да я дърпа с ръце. След това взел детето им от ръцете на молителката,като го отнесъл и го оставил в другата стая на апартамента на брат си. След като се върнал в кухнята където се намирала молителката я хванал с двете си ръце и започнал да я души. Нанесъл и удари с юмруци по главата в тилната част,като започнал да й блъска главата в хладилника. След това я съборил на земята,като започнал да й нанася удари по главата и тялото,като я ритал с крак,като молителката изгубила съзнание. През това време се намесил брат му,след което молителката се изправила на крака,взела детето което се намирало на леглото в кухнята и успяла да избяга. Скрила се заедно с детето в магазин „В.“ намиращ се в к-с „***.“ в гр.Я.,където в тоалетната си измила лицето си,което било цялото в кръв. След това се обадила на сестра си,която отишла и я качила в автомобила си и я откарала в болницата в гр.Я.. Всички действия на ответника били извършени в присъствието на малолетното им дете.   

 Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира като акт на домашно насилие.

    За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените в ЗЗДН форми.

    В настоящия  случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице данни за извършен акт на домашно насилие от И.И.П. спрямо Й.Б.И., изразяващ се в упражняване на психическо и физическо насилие, по начина, по който се твърди в молбата.

В тази насока са и свидетелските показания на разпитаните свидетели М.М. И. и М.Г.П..Същите макар и заинтересовани от изхода на делото,първата като майка на молителката,а втората като нейна сестра  дават последователни и непротиворечиви сведения за упражнено домашно насилие от страна от ответника към молителката. В тази насока съдът не възприема становището на пълномощника на ответника,че не следва да бъдат кредитирани техните показания. Вярно е,че свидетелите не са били очевидци на случващото се в апартамента,но същите са били запознати непосредствено след извършването на акта на насилие от страна на ответника,като свидетелката П. е видяла сестра си непосредствено след това,като цялото й лице било в кръв,имало следи от душене,устата й била пръсната,а главата и надута което наложило откарването й в болницата в гр.Я.,където била прегледана,правили са й изследвания и била оставена на лечение. Свидетелката М.И. посетила молителката в болницата,присъствала на изследванията когато я водили на скенер защото имало вероятност да получи кръвоизлив от ударите които й нанесъл ответника. В тази насока са приетите и приложени по делото писменни доказателства епикриза издадена на името на молителката от МБАЛ“***“ АД гр.Я., *** отделение,както и представеното съдебномедицинско удостоверение № ***6/2018 г. издадено от съдебен лекар.

От приложената по делото справка за съдимост на ответника се установява,че същия е осъждан многократно за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди,като част от тях е изтърпял ефективно.

След анализ на събраните доказателства съдът намира, че действията на ответника осъществяват акт на домашно насилие не само спрямо молителката, но и спрямо малолетното дете И.И.П..  Това е така, защото според легалната дефиниция на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

С оглед на изложените мотиви съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита срещу домашното насилие в чл.5, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН, като по отношение на И.И.П. следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5, ал.1 т.1 да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Й.Б.И. и И.И.П., за срок от 18 /осемнадесет/ месеца,както и на основание чл.5, ал.1 т.3 да му бъде забранено  да приближава жилището на Й.Б.И. с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, мястото на работа на Й.Б.И. с ЕГН ********** и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от влизане на решението в сила.Срокът на продължителността на мерките съдът определи като съобрази вида и характера на конкретния акт на упражнено домашно насилие.

     На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие И.И.П. следва да бъде наложена глоба, чийто размер съдът определя на 400 лв.

    Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие.

    На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение.

    Относно разноските и държавните такси:

    При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лв., както и разноски на молителката в размер на 600.00 лв. платен адвокатски хонорар.    

  

   По изложените мотиви и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, Районен съд - Ямбол

 

                                                          Р Е Ш И:

 

    ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие по молба на Й.Б.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я.,ул*** срещу И.И.П. с ЕГН ********** ***, за извършено спрямо молителката и синът им И.И.П. домашно насилие, както следва:

      Задължава И.И.П. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й.Б.И. с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** ,  за срок от  18 /осемнадесет/ месеца.

    Забранява на И.И.П. с ЕГН ********** *** да приближава жилището на Й.Б.И. с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, мястото на работа на Й.Б.И. с ЕГН ********** и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

    ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН И.И.П. с ЕГН ********** ***   да заплати глоба в размер на 400 лв. / четиристотин лева/.

    ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН И.И.П. с ЕГН ********** ***,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Ямбол държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лв./

     ОСЪЖДА И.И.П. с ЕГН ********** ***  ,да заплати на Й.Б.И. с ЕГН ********** ***   сума в размер на 600.00 лева/шесттотин лева/,представляваща разноски по делото.

Въз основа на решението на основание  чл.15, ал.2 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита на Й.Б.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул***.           

    Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУ  – Ямбол.

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в седмо- дневен срок от връчването му на страните.

                                                                                 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :