СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
30.03.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 02.03.17г. /с
участието на секретаря Д. Ц./ гражданско
дело № 10800/14г. и констатира
следното:
Предявени са искове от К. З. против А. Б. с правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумите
150 000 /обезщетение за имуществени вреди/ и 3 900 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/, съответно с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
54 458, 33 лева /мораторна лихва върху първата
главница/ и 1 443, 97 лева /мораторна лихва
върху втората главница/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
В рамките на изпълнително производство /по и.д.№20108500400294
на ЧСИ А. Б./ е „осребрен“ недвижим имот, собственост на ищеца /след проведена
публична продан – имотът е възложен с постановление от 24.06.10г. на „Е.Ф.“ АД
за сума в размер на 77 181 лева и тази сума е изплатена на ищеца – длъжник
по изпълнението/. В посоченото постановление недвижимият имот е
индивидуализиран /конкретизиран/ подробно.
Ищецът твърди, че имотът е продаден /принудително/ за
цена, много по-ниска от уговорената такава в предварителен договор от 23.02.08г.
/сключен между К. З. – продавач и „Е.**“ ООД – купувач/. С оглед това – в
настоящото производство ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди
/което съизмерява с разликата между: цената, която би
получил по посоченият предварителен договор и цената, която е получил реално в
рамките на изпълнителното производство, след „осребряването“ на имота/.
Досежно главният иск за имуществени вреди:
Представените по делото писмени доказателства
удостоверяват, че:
Процесното изпълнително производство е образувано на основание на определение на СГС
по г.д. № 7778 от 09г. и изпълнителен лист - издаден срещу ищеца за сума в
размер на 11 540 лева. На основание на този изпълнителен лист - който З.ължително е следвало да бъде приведен в изпълнение от ЧСИ
/доколкото последният принципно не разполага със законови правомощия да
преценява законосъобразността на този документ, а съответно и
законосъобразността на съдебният акт, въз основа на който е бил издаден/ е
образувано изпълнително производство срещу ищеца /длъжник/ в полза „Биел Груп“
ООД /взискател/.
В рамките на това изпълнение срещу ищеца са предприети
редица принудителни действия - изпълнението е насочено от една страна срещу
вземания на длъжника, а от друга страна и срещу недвижими имоти на последния
/както срещу процесния имот, възложен впоследствие в
полза на посоченото по-горе дружество, така и срещу друг недвижим имот/.
Председателят на състава намира, че дори само този факт /сам по себе си/ е
достатъчен да обоснове възможност за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника:
Не може да се обоснове тезата /и от правна и от
житейска гледна точка/, макар в закона да липсва такова ограничение, но същото
произтича пряко както за страните по изпълнението от принципното правило на чл.
3 от ГПК, така и за органа по изпълнението от правилото на чл. 13, ал. 3 от
Закона за ЧСИ, че за дълг от 11 540 лева е допустимо да се „блокира“ на
практика целият имотен актив /или съществена част от същия/ на длъжника
/недвижими имоти и парични вземания/. В крайна сметка – целта на изпълнителният процес е да бъде
събрана съответната сума чрез използване на способ, който не ограничава излишно
правната сфера на длъжника /с други думи - изпълнителният процес не може да се
използва като средство за неоправдан, прекомерен „натиск“ върху патримониума на длъжника/. Още повече – процесната
сума на практика представлява разноски, присъдени в рамките на обезпечително
производство /а такива могат да се претендират едва след приключване на
съответният общ исков процес, заради който е било допуснато съответното
обезпечение/. Този факт /разбира се, предвид изложените по-горе съображения/ не
е могъл да бъде съобразен от органа по изпълнението, но същият се цитира от
председателя на състава само като косвен аргумент в подкрепа на горната
принципна теза.
Отделно от изложеното – събраните по делото
доказателства сочат, че процесното постановление за
възлагане е било издадено след като изпълнението е било спряно с влязъл в сила
съдебен акт /на 10.06.10г./, а впоследствие изпълнително производство е било и прекратено,
поради обезсилване на самият изпълнителен лист /с влязъл в сила съдебен акт от
25.08.10г./. Въпреки това /въпреки тези два съдебни акта/ процесният
недвижим имот в крайна сметка се явява – „осребрен“. Действително – по делото е
установено, че определението за спиране на изпълнението е било доведено до
знанието на органа по изпълнението едва след издаване на възлагателното
постановление от 24.06.10г. /това обстоятелство е констатирано изрично и в
определение на САС от 22.11.10г./. Този процесуален /или фактически/ пропуск
обаче принципно не може да бъде възложен в тежест на длъжника по изпълнението
/особено и предвид констатираната впоследствие – с определението на съда от
25.08.10г. „изначална“ недопустимост на целият изпълнителен процес/. Няма как
/принципно/ - в такава хипотеза /при установен изначален порок на целият
изпълнителен процес/ да се приеме, че процесното
изпълнение е редовно /надлежно/ проведено.
Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/
могат да обосноват ангажиране на имуществената отговорност на органа по
изпълнението. Искът обаче се явява доказан по размер – частично:
Претенцията следва да бъде уважена до размера на действително
претърпяната от ищеца вреда /изразяваща се в разликата между: получената по
изпълнението сума в размер на 77 181 лева и реалната пазарна цена, която
би могла да бъде получена за имота – 135 300 лева, която сума е
удостоверена по делото от приетата оценителна експертиза; тази сума косвено
кореспондира по размер и със сумата, удостоверена от приета в рамките на
изпълнителното дело експертиза/. С оглед това – искът следва да бъде уважен до
размер на сумата от 58 119 лева /135 300 лева минус 77 181
лева/. За останалата част /до пълния предявен размер/ искът се явява
неоснователен /релевантна в случая е реалната пазарна цена на процесния имот, действителната му стойност, а не тази –
уговорена от страните в рамките на правоотношението по посоченият по-горе
предварителен договор/. Принципно – възможността да бъде получена тази уговорена
цена е само евентуална /тази възможност се предпоставя
от надлежното финализиране на правоотношението по предварителна продажба на
имота – при уговорените от страните параметри/. Процесният
предварителен договор обаче не е бил финализиран
/този факт е служебно известен на председателя на състава по смисъла на чл. 155
от ГПК/, т.е. посочената принципна, евентуална възможност да бъде получената
уговорената продажна цена на имота към момента се явява – отпаднала.
Искът за неимуществени вреди е основателен – изцяло:
В хипотеза като процесната
/при проведено изпълнително производство, което в крайна сметка е било „обявено“
за изначално незаконосъобразно – с влязъл в сила съдебен акт/ следва да се презумира, че длъжникът по изпълнението е претърпял
неимуществени вреди. С оглед това претенциятата
следва да бъде уважена в пълен размер /същата не е изменена в хода на процеса/,
макар по делото да не са събрани конкретни доказателства по този иск. На
практика обаче – самият заявен размер на иска /3 900 лева/ не предполага
излагане на подробни съображения по чл. 52 от ЗЗД.
Акцесорните искове са неоснователни:
Мораторна лихва в процесната хипотеза се дължи при
условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /след покана/. Липсват доказателства такава да
е отправяна до ответника преди завеждане на настоящото дело. С оглед това на
ищеца следва да се присъди само законната лихва върху горните главници – за
периода след завеждане на делото.
Всички останали доказателства /съответно – твърдения и
възражения на страните/ не се обсъждат от председателя на състава, предвид
факта, че същите се явяват неотносими към процесния правен спор /очертан като правна квалификация на
база на конкретният петитум, заявен в исковата
молба/.
На последно място:
При постановяване на настоящият съдебен акт
председателят на състава съобразява възможността на ответника да защити /при
условията на регрес/ имуществените си права спрямо застрахователя си /конституиран
в процеса като трето лице – помагач/. В крайна сметка – предназначението на процесното застрахователно правоотношение е именно такова –
да гарантира правата на органа по изпълнението в хипотези като процесната /когато неоправдано са били засегнати
имуществени права на съответният длъжник/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А. М. Б. *** да плати на К.И.З. ЕГН ********** сумите 58 119 лева и 3 900 лева /обезщетения за
имуществени и за неимуществени вреди/ на основание чл. 441 от ГПК във връзка с
чл. 45 от ЗЗД; законната лихва върху тези суми от 18.07.14г. до цялостното им
изплащане и 795 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за сумата над 58 119
лева, а исковете по чл. 86 от ЗЗД – изцяло.
ОСЪЖДА К.И.З. да плати на А. М. Б.
1 338 лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
Решението е постановено при участие на ЗАД
„А.Б.“ АД – 3-то лице, помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: