РЕШЕНИЕ
№ 696/21.10.2022г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 368 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Б.П.Б. ***,
депозирана чрез пълномощник – адв. Г., против Заповед № 272з-856 издадена на
08.06.2022г. от Директора на
ОДМВР-Хасково.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при неспазване
на установената форма, провеждане на дисциплинарното производство при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материална
незаконосъобразност и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че описаната
в заповедта фактическа обстановка е неясна и объркана. Налице били противоречия
относно това какъв е броят на извършените нарушения, като в случай че същите
били две, то при издаване на оспореният акт не била приложена разпоредбата на
чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Липсвали и
каквито и да е фактически доводи, които да подкрепят твърдението на
санкциониращия орган относно наличието на умисъл, като форма на вина на
служителя. Сочи се, че при издаване на заповедта не са спазени предвидените в
разпоредбата на чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, на жалбоподателя не била връчена
нарочна заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно
производство, за вменените в негова вина нарушения и доказателствата които го
уличават, като цитираната в ИАА заповед не касаела конкретно жалбоподателя. Твърди
се също, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на
заповедта, тъй като твърдените в нея нарушения не били извършени от
жалбоподателя, а обжалваната заповед била несправедлива и не съответства на
целта на закона.
По изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на ОДМВР -
Хасково, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не
ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Писмо рег. № 7855р-9947 от
04.11.2021г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, Директора на
ОДМВР - Хасково бил уведомен за установени действия на полицейски служители в наряд,
които се явявали в нарушение на т.10 Раздел II на Указанията за работа на
полицейските служители със система за АИС ВОДПК, монтирана в служебните
автомобили на“Пътна полиция“ утвърдени
със МЗ 8121з-731 от 15.07.2020г. Сред
информацията подадена в писмото се съдържала и такава касаеща действия на назначени
в наряд служители със служебен автомобил“***“,
с рег.№ ********, относно камера 02 монтирана на
арматурното табло, която за периода от 20.34 ч. на 17.10.2021г. до 07.08ч. на
18.10.2021г. е била закрита с неустановен предмет и видимостта в купето
на автомобила е била изцяло ограничена.
Със Заповед № 1253з-398 от 22.11.2021г. Директорът
на ОДМВР- Хасково назначил комисия за извършване на проверка по получените
данни за извършено дисциплинарно нарушение. Със заповедта бил определен и
поименния състав на назначената комисия и срока за приключване на проверката,
за резултата от която следвало да бъде изготвена писмена справка. Със заповедта
срещу подпис бил запознат и жалбоподателят Б.П.Б..
След
събиране на доказателства и изискване на писмени обяснения от жалбоподателя и
представяне на такива с вх. № 1253з-1550 от 10.02.2022г., от комисията е изготвена Справка рег.№272р-438 от
23.02.2022г.
Комисията е приела за установено, че за
периода 20.34ч. на 17.10.2021г. – до 07.08ч. на 18.10.2021г.камера 02 монтирана на
арматурното табло на управлявания от
жалбоподателя служебен автомобил марка“***“
с рег. № ******** е била закрита с предмет, по начин
изцяло ограничаващ видимостта в купето. Според комисията камерата е закрита в
20.34 часа на 17.10.2021г., а нарядът за
контрол на пътното движение, в което е бил назначен жалбоподателя е започнал
работа в 20.34ч. и е продължил до 08.30ч. на 18.10.2021г. При направения анализ
на видеозаписа комисията е стигнала до извода, че служителите са знаели за
поставения предмет пред камерата, за да
го премахнат в 07.08часа на 18.10.2021г.. Прието е също,че през целия период на
смяна служителите са бездействали да премаханат предмета и са сторили това едва
в края на смяната, с цел да не се виждат действията им по време на смяната,
които извършват в купето на автомобила. Прието е, че с бездействието си служителите са нарушили работоспособността на
системата за видеозапис монтирана в автомобила,
с което са допуснали нарушение на т.2 от Раздел ІІ от Указанията за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани
в служебните автомобили на“Пътна полиция“, технически характеристики и правила
за работа, утвърдени със Заповед рег. № 8121з-731 от 15.07.2020г., поради което
и предложила на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1,
т.11 и чл.204, т.3 от ЗМВР да се наложи на мл.инспектор Б.П.Б. дисциплинарно
наказание“Порицание“ за срок от 6 месеца.
С покана рег. № 1253р-2155 от 25.02.2022г.
жалбоподателят е поканен да се запознае със справката и материалите по
дисциплинарното производство и му е указана възможността в 24 часов срок след запознаването да
депозира писмени обяснения или възражения. Поканата е връчена на Б.Б. на
02.03.2022г.
Жалбоподателят се е запознал със справката
на 04.03.2022г. което е удостоверено с подписа му.
Липсата на депозирани в деловодната
система на ОДМВР-Хасково обяснения или възражения от Б.Б. е удостоверена в Докладна записка рег. № 1253р-2766 от
10.03.2022г. на Председателя на
комисията назначена да изготви проверка.
Със Заповед рег. № 272з-856 от
08.04.2022г. Директорът на ОДМВР- Хасково е наложил на Б.П.Б. дисциплинарно
наказание „Порицание“, за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е запознат със заповедта
на 12.04.2022г., като жалбата срещу нея е
била подадена на 21.04.2022г. и заведена с вх. № 2559 от същата дата при АдмС-Хасково.
По делото са приложени документите
съдържащи се в административната преписка, допълнително представените „Указания
за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на“Пътна полиция“.Технически
характеристики и правила за работа.”, утвърждаващата ги заповед Заповед № 8121з-731
от 15.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи, заповеди удостоверяващи
правомощията на органите издали заповедта за назначаване на проверка по случая
и за налагане на дисциплинарно наказание и други относими по случая документи.
За изясняване делото от фактическа
страна са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Д.Т.И.,
който е бил в наряд с жалбоподателя в
периода 20.30ч. на 17.10.2021г. до 08.30ч. на 18.10.2021г. Свидетеля посочи, че
нощната смяна започва в 20.30ч., след което получават наличната документация за
изпълнение на смяната и потеглят с патрулния автомобил по задачи по маршрута.
Камерите, с които е оборудван автомобила са автоматични, имат собствен софтуер,
като служителите нямат достъп до работата им като цяло, има технически надзор,
който се намира в дирекцията в Хасково и който ги управлява автоматично. Свидетелят твърди, че докато е бил на смяна с
жалбоподателя не са извършвали никакви
действия свързани с камерите, които са три и трите са монтирани в купето. Сочи
, че камера 2 е монтирана на таблото отпред в десния край. Свидетелят отрича да е забелязал по време на
работа пред камерата да има поставен предмет, да е слагал самият той или
колегата му такъв. Твърди, че няма логика това да се извършва при положение, че
камерата са сложени в купето и за тяхна безопасност, а освен това има още две
камери снимащи в купето. Сочи, че смяната свършва в 08.30 ч., в 08.15 ч. е
отводът, като около 07.00 часа се прибират в районното управление, тъй като
имат да описват докладни записки, фишове или съставена документация по време на
изпълнение на службата. Заявява, че автомобилът е оборудван с GPS система, която постоянно ги следи, не знае какво
може да се е случило с камерата за да не
снима и е сигурен че не е забелязал
колегата му да поставя нещо пред камерата.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При
извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, и съобразно представените по делото заповед за оправомощаване с №
8121к-195 от 13.01.2022г. на Министъра на вътрешните работи, съдът намира
проверяваният административен акт за изхождащ от компетентен орган по смисъла на
чл.204, т.3 от ЗМВР.
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. № 23.02.2022г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед на 08.04.2022г.този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период по-голям от една година измежду периода на извършване на нарушението – от 20.34ч. на 17.10.2021г.до 07.08ч. на 18.10.2021г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 08.04.2022г. Ето защо изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
При извършената служебна проверка не се установява в хода на дисциплинарното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателят е запознат, както със заповедта за извършване на проверка, така и с изготвената справка на комисията по случая. Дадена е възможност на жалбоподателя да депозира обяснения по случая преди изготвяне на справката от комисията извършила проверката. Преди налагане на наказанието и след изготвяне на справката на оспорващия е указана възможността в 24 часов срок след запознаване със справката да депозира обяснения и възражения по случая, но по зависещи от държавния служител причини същия не е дал такива.
Неоснователни са и
възраженията в жалбата касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване
на оспорената заповед. Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален
административен акт от този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно
цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички законови реквизити, посочени в горната норма. Посочени са правните норми, които са били нарушени, времето
и обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение, изразяващо се в нарушаване на т.2 от Раздел II
на „Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически
характеристики и правила за работа“,
утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020г. на Министъра на вътрешните
работи - дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, квалифицирано
като неизпълнение на разпорежданията на
министъра на вътрешните работи по смисъла на чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР.
Обратно на изложеното в жалбата, от
изложените в заповедта фактически съображения става ясно, че на жалбоподателя
се налага едно дисциплинарно наказание
за осъществяване на едно дисциплинарно нарушение, следователно не е
допуснато нарушение на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението е описано подробно от
обективна страна и е посочено, че според органа същото е извършено умишлено.
Доказателствата, потвърждаващи нарушението, освен че са изброени в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, се съдържат и в приобщените по
дисциплинарната преписка материали, с които на жалбоподателя е предоставена
възможност да се запознае.
Не е допуснато и нарушение на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, тъй като наказващият орган е изложил съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказание, освен това наказанието е наложено в минималния предвиден в закона размер.
При преценка за съответствието на оспорената заповед с
материалния закон съдът намира следното:
В случая дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на т.2 от Раздел II на „Указания за
работа на полицейските служители със система за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани
в служебните автомобили на „Пътна полиция“.Технически характеристики и правила
за работа.“, утвърдени със Заповед рег. № 8121з-731 от 15.07.2020г. на
Министъра на вътрешните работи, извършено за времето от 20.34ч. на
17.10.2021г. до 07.08ч. на 18.10.2021г. и осъществено чрез бездействието да премахне поставения
пред камера № 2 монтирана на арматурното табло на служебния в автомобил предмет
закриващ видимостта на камерата изцяло, с което е нарушена
работоспособността на системата за
видеозапис монтирана в автомобила.
Т.2 от Раздел II
от
посочените Указания, предвижда забрана системите за аудиозапис и
видеонаблюдение монтирани в служебните автомобили да бъдат изключвани чрез
прекъсване на проводници на захранването
или по какъвто и да било друг начин, както и чрез други действия, водещи до
повреждане и/или нарушаване работоспособността на системите.
Целта на горепосочените Указания, част
от които са и посочените за нарушени разпоредби, е да се осигури наблюдение в
реално време на действията на полицейските служители при изпълнение на
функционалните им задължения по контрол на движението. Съгласно Указанията
наблюдението се осъществява чрез монтирана в служебния автомобил система за
видеонаблюдение, представляваща комплекс от компоненти, сред които и 3 броя
камери, заснемащи областта пред и зад превозното средство, както и в купето на
автомобила. С цел обезпечаване на това наблюдение разпоредбата на т.2, Раздел II от Указанията въвежда забрана системите да бъдат
изключвани, по какъвто и да било начин, както и да бъдат извършвани действия
водещи до повреждане или нарушаване работоспособността им. Спазването на тези
разпоредби изисква съответното адекватно поведение от страна на служителите от
наряда, насочено към осигуряване на видимост, както в обсега пред и зад
автомобила, така и вътре в него.
Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят за времето от 20.30ч. на
17.10.2021г. до 08.30ч. на 18.10.2021г. е бил наряд заедно със свидетеля И.,
както и че по време на същия наряд е бил водач на лек автомобил “***“ с рег. № ********.
Не се спори по делото, че за времето от 20.34 ч. на 17.10.2021г. до 07.08ч. на
18.10.2021г. камера 02, поставена на
арматурното табло и осигуряваща наблюдение в купето на посочения автомобил, е
била закрита. През този времеви отрязък жалбоподателят е бил наряд и следвало
да изпълнява служебната си дейност. За да се приеме, че е осъществено дисциплинарно
нарушение по този текст на цитираните указания, от субективна страна е необходимо
съответното лице да е имало знание за въведените с тях задължения. За да е
налице следователно субективният елемент на дисциплинарно нарушение, е било
необходимо жалбоподателят да е формирал съзнание за наличието на правилата
съдържащи се в указанията и оттук да прецени необходимите действия, които
следва да предприема, за да съобрази поведението си с тях. Тези правила не са нормативен акт, подлежащ на
обнародване, респ. общоизвестен и достъпен документ, с който би могъл да се
запознае всеки заинтересован гражданин или служител. Ето защо, за да се установи виновно поведение
ответникът е следвало да докаже, че жалбоподателят е бил запознат с тях. По
преписката не са били налице доказателства, установяващи този факт, поради
което и в изпълнение задълженията си по чл.171, ал.4 от АПК и 9, ал.3 от АПК, с
определение от 21.06.2022г. от открито съдебно заседание, надлежно съобщено на
ответника на 28.06.2022г.,съдът е дал указания на тази страна, да допълни
административната преписка и представи писмени документи от които да е видно, че жалбоподателят е
запознат с посочените указания. Такива не са представени по делото, като изрично
в писмо рег. № 125300-9937 от 07.07.2022г. ответника изрично сочи, че не са налични документи, с
които да е удостоверено запознаването на Б.Б. с указанията. Предвид това съдът
намира, че ответникът не е доказал факта, че жалбоподателят е бил запознат със
съдържанието на същите и в частност на т. 2, Раздел II от тях. Предвид гореизложеното,
след като жалбоподателят не е бил запознат с Указанията за работа със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“, Технически
характеристики и правила за работа.Утвърдени със Заповед рег. №
8121з-731 от 15.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи, то съдът намира,
че твърдяното дисциплинарно нарушение не е осъществено от субективна
страна.
Ето защо, като
краен резултат съдът приема, че обжалваната заповед макар и издадена от
компетентен орган, при съобразяване на формата и при липса на съществени
процесуални нарушения, но като постановена при наличието на отменителни
основания по чл. 146, т.4 от АПК, следва да бъда отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото
разноски в размер общо на 850.00 лева, от които: 10 лева държавна такса, 800
лева възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от
19.04.2022г.и 40.00 лева внесен депозит за
свидетел.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-856
издадена на 08.06.2022г. от Директора на ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Б.П.Б.
*** разноски по адм.дело № 368/2022г. по описа на Административен съд,
гр.Хасково в размер на 850.00 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: