Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Сливница, 21.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 153 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.49, ал.1 СК, чл. 53 СК, чл.56, ал.1 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143,
ал.1 СК.
Ищцата
В.С.А. претендира да бъде прекратен сключеният с
ответника К.А.А. на 12.06.2004 г. брак, на нея да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака
две непълнолетни деца С. А. и В. А., да бъде постановено местоживеенето им да е
на адреса, на който живеят понастоящем гр. Б., ул. „С. п.“ № 1, както и ответникът
да бъде осъден да заплаща издръжка на децата в минималния предвиден в закона
размер за всяко едно дете, чрез тяхната майка и законен представител, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от предявяване на иска до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на същата. Ищцата
претендира на нея да бъде предоставено и ползването на семейното жилище,
представляващо етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Б., ул. „С. п.“
№ 1, тъй като то е нейна и на трети лица собственост. След развода ищцата желае
да носи предбрачното си фамилно име - Йосифова.
Ищцата
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 12.06.2004 г. От
брака си имат родени две деца, които са непълнолетни.
Отразено е в исковата молба, че от около осем години съпрузите имат
непрекъснати разногласия, както относно битови и финансови въпроси, така и по
отношение на възпитанието на двете деца. Посочено е в исковата молба, че
разногласията прераствали в скандали, при които ответникът проявявал агресия.
Отразено е, че преди около четири години страните започнали да обитават
различни помещения от семейното жилище и от този момент помежду им вече няма
взаимно уважение и разбирателство. През пролетта на 2019 г. ответинкът започнал
работа като международен шофьор и поемал курсове с продължителност от около 4
месеца. През периодите на отсъствията му ищцата поела изцяло грижата за
непълнолетните им деца и тяхната издръжка, като им помага в учебната
подготовка, проявява внимание към нуждите и потребностите им, загрижена е за възпитанието им. Двете деца са
записани на извънкласни дейности, посещават уроци. В грижите за децата ищцата е
подпомагана от своите майка и брат, които живеят в жилищната сграда, в която е
и семейното жилище. Ищцата изтъква, че ответникът не проявява нужните грижи и
внимание към децата и не желае да се натоварва с ежедневните ангажименти около
тях. Освен това заявява, че при създадените конфликтни отношения между
страните, в присъствие на ответника в дома им, децата стават неспокойни и
започвали да се държат агресивно. Посочва, че в края на 2018 г. ответникът
нанесъл побой над дъщеря им. При тези съображения ищцата счита, че бракът й с
ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на последния,
поради което желае той да бъде прекратен, упражняването на родителските права
спрямо родените по време на брака деца да бъде предоставено на нея, тъй като тя
се явява родителят, който разполага с капацитет да се грижи за отглеждането и
възпитанието им и да поеме издръжката им, а и между нея и децата има изградена
силна емоционална връзка. Ищцата претендира местоживеенено на децата да бъде
определено на досегашния им адрес, както и на нея да бъде предоставено
ползването на семейното жилище, което е нейна, на брат й и на майка й
собственост. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата
чрез нея, като тяхна майка и законен представител, издръжка в минималния
предвиден в закона размер. Ищцата желае да се възползва от правото си да
продължи да ползва брачното си фамилно име.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба
ответникът не е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
В
съдебно заседание от 13.10.2021 г. страните са представили споразумение по
чл.49, ал.4 СК, което молят да бъде одобрено.
Искът е с правно основание чл.49, ал.4 вр. ал.1 СК.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск за
прекратяване на брака.
В съдебно заседание ответникът също изразява становище за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, серия
„УС-0“, № 292601 от 11.12.2005 г., издадено от Столична община, район Банкя,
въз основа на акт за граждански брак № 15 от 12.06.2004 г. е, че страните са
сключили граждански брак на 12.06.2004 г.
От удостоверения за раждане серия „УС-0“, № 619211,
издадено въз основа на акт за раждане № 241 / 24.03.2005 г. и № **********,
издадено въз основа на акт за раждане и двете издадени от Столична община, район Красна поляна, се
установява, че децата на страните С. К. А. е родена на *** г. и В. К.А. е роден
на *** г.
Обстоятелството, че семейното жилище, намиращо се в гр.Б.,
Софийска област, ул. „С. п.“ № 1, е собственост на ищцата и трети лица, не се
оспорва от ответника. Същото се предоставя за ползване на ищцата, ответникът го
е напуснал и няма претенции за ползването
му.
По време на брака си страните
не са придобивали движимо или недвижимо имущество и моторни превозни средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.4 СК.
Безспорно е установено между страните, а и е доказано от
приложените към делото доказателства, че ищцата и ответникът са сключили
граждански брак на 12.06.2004 г., по време на който имат родени две деца, което
са непълнолетни.
Установява се, че страните не живеят заедно и не се
интересуват един от друг. Бракът им е формален и лишен от съдържание. Съдът
намира предявения от ищцата иск за основателен и доказан. Между страните
липсват нормалните съпружески отношения особено през периода, през който са
разделени и не живеят заедно. Липсва чувство за семейна общност, което прави
брака между съпрузите дълбоко и непоправимо разстроен. Той съществува само
формално без да е изпълнен с предписаното от закона съдържание. Липсват усилия
и желание за запазване на брачната връзка.
С оглед на правното основание на
предявения иск – чл.49, ал.4 СК страните са представили споразумение съгласно
изискванията на същата разпоредба, като са поискали съдът да не се произнася по
въпроса за вината при прекратяване на брака. От представеното споразумение е
видно, че страните са уредили личните и
имуществените си отношения, упражняването на родителските права по отношение на
родените по време на брака непълнолетни деца, местоживеенето на децата, режимът
на лични контакти на децата с родителя, който не упражнява непосредствено
родителските права, ответникът няма претенции за ползването на семейното
жилище, придобитите по време на брака вещи, които представляват съпружеска
имуществена общност, ще останат в обикновена съсобственост помежду им. По време
на брака страните нямат регистрирани фирми и дялово участие в търговски
дружества, собственост на двамата съпрузи. Страните не претендират издръжка
един към друг. След прекратяване на брака В.А.
ще продължи да носи предбрачното си фамилно име – Йосифова. Разноските по
делото се поемат от всеки така както са направени.
Представеното споразумение урежда пълно и законосъобразно
личните и имуществените отношения между двамата съпрузи. Същото не противоречи
на закона и правилата на морала. На основание чл.49, ал.4 СК съдът не следва да
се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, защото е
десезиран от страните по този въпрос чрез представеното от тях споразумение.
Споразумението пълно урежда въпросите посочени в чл.49,
ал.4 СК, поради което следва да бъде утвърдено.
С оглед представеното от страните споразумение,
разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК и чл.6, т. 3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът К.А.А.
ще следва да довнесе държавна такса в размер на 7,50 лева и държавна такса за
споразумението за издръжката на децата в размер на 2 % върху тригодишните
платежи – 259,20 лева, ответницата В.С.А. ще следва да довнесе държавна такса в
размер на 7,50 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между В.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***
и К.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 12.06.2004 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.С.А.
с ЕГН ********** и К.А.А. с ЕГН **********, споразумение на основание чл.49,
ал.4 СК, както следва:
Страните постигат съгласие, че
упражняването на родителските права
върху родените по време на брака непълнолетни деца С. К. А., с ЕГН **********
и В. К.А., с ЕГН **********, се предоставя на тяхната майка и законен
представител В.С.А. с ЕГН **********. Местоживеенето на децата се определя на
адреса на майката - гр. Б., Софийска област, ул. „С. п.“ №1.
На бащата К.А.А. с ЕГН **********
се предоставя право на лични отношения с децата: да
ги вижда и взима при себе си всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване,
от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, 15
дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, всяка нечетна година
за коледните празници, считано от 23 – ти до 27-ми декември включително; всяка
четна година за новогодишните празници, считано от 30-ти декември до 02-ри
януари, включително.
Страните се договарят, че бащата К.А.А.
с ЕГН ********** се задължава след прекратяването на брака да заплаща на детето
си С. К. А., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет)
лева и на детето си В. К.А., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180
(сто и осемдесет) лева чрез тяхната майка и законен представител В.С.А. с ЕГН **********,
считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпването на причина,
водеща до изменение или прекратяване на издръжката.
Страните постигат съгласие, че
семейното жилище, намиращо се в гр. Б., Софийска област, ул. „С. п.” № 1 се
предоставя за ползване на В.С.А. и двете непълнолетни деца, К. СТОЙЧЕВ А. го е
напуснал и няма претенции за ползването му.
Страните нямат претенции за
издръжка един към друг.
Страните постигат съгласие, че
след прекратяването на брака В.С.А. ще носи предбрачното си фамилно име – ЙОСИФОВА.
ОСЪЖДА К.А.А. с ЕГН ********** да
заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса в размер на
7,50 лева и и държавна такса за споразумението за издръжката на детето в размер
на 2 % върху тригодишните платежи – 259,20 лева.
ОСЪЖДА В.С.А. с ЕГН ********** да
заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса в размер на
7,50 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: