№ 693
гр. Благоевград , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 64 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№504224/26.04.21г., подадена от адв.Б.Ст. и адв.С.Й.,
пълномощници на ответника “МБАЛ-И.С.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Г.Д., ул.“Ст.Пл.“ №54, представлявано от управителя П.Ф., насочена против
Определение, обективирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 16.04.21 г., с
което е оставена без уважение подадената молба за възстановяване на срока за депозиране
на писмен отговор.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение и се иска постановяване на друго определение, с което да се възстанови
пропуснатия срок за подаване на отговор.
В законния срок е постъпил писмен отговор от другата страна по спора.
Благоевградски окръжен съд, след като разгледа частната жалба и след като обсъди
наведените в нея доводи, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и е в
срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. Г.Д., ул. „Г.Р.“ № 7, чрез адв. В.А., против МБАЛ „И.С.“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. Г.Д., ул. „Ст.Пл.“ № 54,
представлявано от управителя Вл.Н.У..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът МБАЛ „И.С.“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Писмен отговор е депозиран след законоустановения срок /изтекъл на 06.11.2020г./, а
именно на дата – 13.01.2021г., ведно с приложени към нея писмени доказателства и искане,
на основание чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за депозиране на отговор.
С Определение, постановено в съдебно заседание, първоинстанционният съд е отказал
възстановяването на срока на ответното дружество МБАЛ „И.С.“ ЕООД със седалище и
1
адрес на управление: град Г.Д., ул. „Ст.Пл.“ № 54, представлявано от управителя Вл.Н.У., с
ЕИК *** за депозиране на отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК по гр. дело № 538/2020
г. по описа на РРС.
Настоящият състав на окръжен съд счита, че определението на районен съд е
законосъобразно. Съображения:
Съгласно чл. 64, ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да иска възстановяването му, ако докаже, че пропускането
се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. Основание за възстановяване на срока
може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в
предвидения от закона или определен от съда срок. Законът изисква пречката да бъде от
такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. В конкретния случай
молителят в молбата за възстановяване на срока твърди, че от месец март 2020 г. до
настоящият момент, както и по време на теченето на срока за отговор в настоящото
производство, на територията на Република България е налице пандемия от СOVID19, което
само по себе си предполага по-голяма по обем работа за болничните завадения, каквото е
ответното дружество, както и че договора за правно обслужване, сключен с адв. Магдалена
Пиринска няма за предмет процесуално представителство. Твърдяните обстоятелства по
никакъв начин не могат да се квалифицира като особено или непредвидено обстоятелство,
доколкото законодателят има предвид само такива, които са извън волята на страната, която
е задължена да извърши конкретно процесуално действие в определен от закона срок.
Видно от първоинстанционното производство е, че исковата молба е редовно връчена, като е
дадена възможност на ответното дружество да подаде писмен отговор. В процесния казус,
въззивната инстанция установи, че действията на първостепенния съд по осъществяване на
уведомяването на ответника за подадената искова молба и по призоваването му за първото
съдебно заседание са съобразени с изискванията на закона. Изложените от ответника
аргументи за наличието на основанията по чл. 64 ГПК за възстановяване на установения от
закона срок не съставляват „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на закона.
Законът не е дефинирал понятието "особени непредвидени обстоятелства", но константната
практика на ВКС е, че като "непредвидени" следва да се квалифицират само тези
обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са
препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки
проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Под
непредвидени обстоятелства се разбират факти от обективната действителност, които стоят
извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно
не могат да бъдат предвидени. Съгласно утвърдената съдебна практика непредвидени по
смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК обстоятелства са природни бедствия, военно положение,
преврат или революция, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване
на страна или на нейния пълномощник и прочие причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната. Съдържанието на цитираната разпоредба
показва, че освен обективният критерий "особени непредвидени обстоятелства", трябва да е
налице и субективният елемент - страната да не е могла да преодолее тези обстоятелства.
2
Доколкото пропускането на конкретен срок е свързано с неблагоприятни последици
за страната, доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и
непреодолим характер е в нейна тежест, зависещи изцяло от волята на страната. При
положена дължима грижа, последиците от тези обстоятелство биха били преодолими. В
този смисъл, те не са внезапни, непредвидими и непреодолими за нея обстоятелства,
които обективно да са препятствали подаването на отговор(вж. Определение № 52/ 2.ІІ.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 384/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 9880/ 28.ІХ.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 10178/2015 г. ). Необосновано е да се твърди, че молителят не е бил в
състояние да преодолее тези обстоятелства, след като изцяло в неговите правомощия е било
преодоляването на им.
С оглед изложените доводи, молбата на ответника за възстановяване по чл. 64, ал. 2 ГПК на
пропуснатия срок по чл. 131 ГПК за подаване на отговор на исковата молба е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Вън от изложеното и за пълнота следва да се посочи, че преклузията за сочене на
доказателства настъпва не с изтичането на срока по чл.131 от ГПК, а едва след доклада на
съда по чл.146 от ГПК и даване отново възможност на страните да предприемат съответните
процесуални действия, във връзка с дадените от съда с доклада указания /чл.146, ал.3 от
ГПК/. Поради това, като направени преди проведеното открито съдебно заседание, в което е
приет окончателния доклад, дадени са указанията на съда по чл.146, ал.2 от ГПК и е
предоставена възможността по чл.146, ал.3 от ГПК, то доказателствените искания на
ответника не са били преклудирани и съдът не е допуснал процесуално нарушение като е
уважил същите.
Неподаването на писмен отговор в срока по 131 ГПК не преклудира правото на ответника да
оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по
представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в
срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по
чл.154 ал.1 ГПК (в т.см.вж. решение №27 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1893/2013г., II т.о.,
ТК). Преклузията на чл.133 от ГПК обхваща възраженията, които са твърдения за факти
относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право, но тя не
обхваща правните изводи, които ответникът прави въз основа на фактите по делото, като
тази преклузия е свързана и с момента на обявяването на окончателния доклад по делото по
см. на чл. 146 ГПК.
Поради изложените съображения, актът на първостепенния съд като съвпадащ с
установената от въззивната инстанция фактическа и правна обстановка следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция в полза на В. Г. Г. следва да бъдат
присъдени разноски в размер общо на 200 лева.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл. 278 ГПК, Благоевградски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение№501784/16.04.21 г., постановено в съдебно заседание,
проведено на 16.04.21 г. по гр.д.№538/20 г. по описа на РС- гр.Р..
ОСЪЖДА МБАЛ-И.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Г.Д.,
ул.“Ст.Пл.“ №54, представлявано от управителя П.Ф. да заплати на В. Г. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. Г.Д., ул. „Г.Р.“ № 7, чрез адв. В.А., сумата в размер на
200 лева, представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4