№ 22
гр. П. , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101110 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 530 от ГПК.
Предявена е молба, подадена от Г. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.,
община П., област Варна, ул. „Пета” № 32, в която твърди, че докато живеела и работела в
Република Гърция, родила децата си, както следва: С. Г. М. – на 04.10.2016 г. и С. Г. М. – на
20.10.2017 г. При раждането на децата били съставени актове за раждане от Република
Гърция, но в тях не били вписани техните собствени и бащини имена.
Молителят се върнала в Република България и решила да регистрира раждането на
децата си, но поради липса на вписани в издадените от Република Гърция актове за
раждане на техните собствени и бащини имена, Община П. отказала издаването на
удостоверения за раждане на децата.
Предвид тези обстоятелства децата не били правни субекти в страната и били
несъществуващи личности.
Иска да бъде установено спрямо община П., че малолетният С. Г. М. е роден на
04.10.2016 г. в Гърция от майка Г. А. М. и баща неизвестен и малолетният С. Г. М. е роден
на 20.10.2017 г. в Гърция от майка Г. А. М. и баща неизвестен, да бъде постановено да се
дадат ЕГН на децата и да се съставят актове за раждане на децата.
Община П. не е изразява становище относно допустимостта и основателността на
депозираната молба.
Районна прокуратура – Варна, ТО - П. не изразява становище относно допустимостта и
основателността на депозираната молба.
В съдебно заседание молителят поддържа предявената молба, Община П. и РП –
Варна, ТО – П. не изпращат представители. ДСП – П. не изпраща представител, представя
1
социален доклад.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази депозирания социален доклад, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от
фактическа страна следното:
От извлечение от акт за раждане, издадено от Община Волос – Служба по гражданско
състояние Волос от 01.06.2020 г. се установява, че на 04.10.2016 г. в гр. Волос е родено дете
от мъжки пол с фамилно име М. от майка Г. М.а, като в графата „баща” не е посочено име
на бащата.
От акт за раждане, издаден от Община Л. – Служба по гражданско състояние Л. от
19.03.2020 г. се установява, че на 20.10.2017 г. в гр. Л. е родено дете от мъжки пол с
фамилно име М. от майка Г. М.а, като в графата „баща” не е посочено име на бащата.
От направена служебно справка в НБД „Население” за молителя се установява, че в
националната база данни са вписани само следните деца на молителя: Ставрула Щерева
Йосифова, родена на 03.09.2005 г., Емрах Гинков М., роден на 18.04.2010 г. и Н. Гинкова
М.а, родена на 28.10.2018 г.
Според представения по делото социален доклад на ДСП – П. майката и биологичният
баща на децата - А. Ю. М., са се завърнали от Република Гърция през 2018 г. и са се
установили да живеят заедно с децата в с. Б.. През 2019 година майката е напуснала
жилището и е заминала с децата за гр. Айтос, където има роднини, а по – късно е изпратила
децата при техния биологичен баща. През месец февруари 2020 г. М. е подал устен сигнал
до ОЗД при ДСП – П. относно децата Н., С. и С., последните от които нямали издадени
актове за раждане. М. е заявил, че няма възможност да се грижи за децата и те били
настанени в приемни семейства. През месец септември 2020 г. майката и биологичният
баща на децата заживели отново заедно и подали заявления за реинтеграция на трите деца.
През периода от месец септември до месец декември 2020 г. двамата поддържали редовни
контакти с децата, които ги разпознавали като свои родители и показвали взаимна
привързаност. Подобрявали социално – икономическото си състояние и междуличностни
взаимоотношения, което е установено от социалните работници. На семейството била
предоставена възможност да отпразнуват заедно коледните и новогодишните празници.
Изготвен бил и социален доклад от ЦОП – П., в който била дадена положително оценка за
родителския капацитет на майката, явяваща се основен титуляр на родителските права. От
06.01.2021 г. със заповед на директора на ДСП – Варна били прекратени настаняванията на
децата в професионални приемни семейства и същите били реинтегрирани в биологичното
си семейство. Децата са в добро здравословно състояние и при необходимост били водени
на лекар, за което била заплащана такса за преглед. Установено е, че към настоящия момент
основни грижи за децата полага тяхната майка и считащият се за техен баща А. М..
Семейството обитавало двуетажна масивна жилищна сграда, в която хигиенно – битовите
условия били добри. Майката не работи, а М. работи с дневно възнаграждение от 80 лева.
Семейството не е подпомагано от ДСП – П.. До настоящия момент децата не са посещавали
детско или учебно заведение на територията на Република България. М.а и М. са заявили
пред социалните работници, че след уреждане на техния статут в страната, децата ще бъдат
записани в детско и учебно заведение. Установено е, че между децата и техните родители
има изградена силна емоционална връзка и че родителите са загрижени за правилното
израстване и възпитание на децата. М. е заявил, че след издаване на удостоверения за
2
раждане на децата ще предприеме действия за тяхното припознаване. Становището на ДСП
– П. е, че даването на ЕГН на децата и съставянето на актове за раждане е изцяло в техен
интерес, тъй като това ще гарантира задоволяването на техните образователни, здравни и др.
потребности.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля
А. Ю. М., считащ се за баща на децата и съжителстващ с тяхната майка на съпружески
начала, който посочва, че децата са родени в Гърция - в гр. Волос и в гр. Л.. Твърди, че за
престоя на Г. в съответните болници при раждането на децата трябвало да заплати суми в
размер на 600 евро и 1200 евро, тъй като тя не била здравно осигурена. Гръцките власти му
казали, че докато не платят лечението, няма да им издадат актове за раждане. Сочи, че не е
имал възможност да заплати поисканите суми. През 2018 г. се върнали в България и от
тогава до сега живеели с момчетата в с. Б. в голяма двуетажна къща. През 2018 г. поискал от
Община П. да бъдат издадени актовете за раждане на децата, но му било отговорено да
отиде до Гърция и да поиска такива да му бъдат издадени от гръцките власти. По този повод
Г. пътувала два пъти до Гърция, но казали, че трябва да се платят парите и тогава ще им
бъдат издадени. Посочва, че сега работи на постоянна работа и получава по 80 лв. надница.
Заявява желанието си да припознае децата и че вече е припознал детето Н..
Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са ясни, последователни, конкретни и непосредствени относно
възприетото за раждането на децата на територията на Република Гърция и затрудненията за
документално оформяне на тези факти в Гърция и в България. Те кореспондират и на
останалите доказателства по делото /включително на представените актове за раждане на
децата, съставени в Гърция/, като няма данни, които да им противоречат или да ги
опровергават, поради което се възприемат и съобразяват при формиране на изводите по
същество в настоящото производство.
От обясненията на молителя се установява, че родила двете деца в Гърция, тъй като не
е имала възможност да си дойде и да роди децата в България. Поискала да бъдат издадени
актове за раждане в Гърция, но казали, че искат пари за престоя в болницата и тогава ще и
издадат актове за раждане. Върнали се в България през 2018 г., но лично тя не е ходила в
общината за издаване на актове за раждане на децата и не знае дали бащата е ходил за това.
Отишла се в Гърция за издаването на такива. Поддържа искането си децата да имат имена,
ЕГН и да им бъдат съставени актове за раждане, за да могат да ходят на детска градина.
Съдът, при така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, направи следните правни изводи:
Предявено е искане с правно основание чл. 542 от ГПК, за установяване на
обстоятелството, че на 04.10.2016 г. в Република Гърция е родено дете от мъжки пол с имена
С. Г. М. от майка Г. А. М. и баща неизвестен, да бъде постановено да се даде ЕГН на детето
и да му бъде съставен акт за раждане, както и за установяване на обстоятелството, че на
20.10.2017 г. в Република Гърция е родено дете от мъжки пол с имена С. Г. М. от майка Г. А.
М. и баща неизвестен, да бъде постановено да се даде ЕГН на детето и да му бъде съставен
акт за раждане.
Производството за установяване на факти /чл. 542 и следващите от ГПК/ цели да
замести със съдебно установяване настъпилия факт и при необходимост да се разпореди
издаването на несъставен или унищожен /изгубен/ официален документ, предвиден от
3
закона за удостоверяване на такива факти. В процесния случай се касае за установяване на
раждане на С. М. и С. М.. За основателност на подадената молба следва да са налице
следните предпоставки: раждане на дете от мъжки пол с имена С. Г. М. на 04.10.2016 г. в гр.
Волос, Република Гърция от майка Г. А. М. и баща неизвестен и раждане на дете от мъжки
пол с имена С. Г. М. на 20.10.2017 г. в гр. Л., Република Гърция от майка Г. А. М. и баща
неизвестен, отказът на Община П. да състави актове за раждане на децата.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 04.10.2016 г. в гр.
Волос, Република Гърция е родено детето С. Г. М. от майка Г. А. М. и баща неизвестен и че
на 20.10.2017 г. в гр. Л., Република Гърция е родено детето С. Г. М. от майка Г. А. М. и
баща неизвестен. Децата са били записани с фамилното име М., като в актовете им за
раждане не били посочени собствено и бащино име. Децата не били кръстени, тъй като
молителят нямала средства, за да заплати сумите, поискани от гръцките власти за болничния
престой за раждането на децата. Молителят искала детето, родено на 04.10.2016 г., да се
казва С. Г. М., а детето, родено на 20.10.2017 г., да се казва С. Г. М.. От свидетелските
показания на считащия се за биологичен баща на децата А. Ю. М., се установява, че
общината е отказала издаването на актове за раждане на децата, поради липса на имена в
издадените им от Служба гражданско състояние Волос и Служба гражданско състояние Л.
актове за раждане. Гореизложеното обосновава основателността на молбата и интереса на
молителя М.а от настоящото производство. Без издаване на акт за раждане на детето С. и акт
за раждане на детето С. същите ще бъдат несъществуващи за българската държава, което ще
ги лиши от възможност за извършване на всякакви правни и фактически действия.
Според чл.12, ал.1 от ЗГР имената на детето се определят от двамата му родители при
раждането и се съобщават на длъжностно лице по регистрация. Молителят М.а, като
единствен известен родител на синовете си, е избрала за тях собствени имена С. и С. и
презимена Г., което отговаря напълно на изискванията на чл.15, ал.1 от ЗГР.
Актовете за раждане следва да бъдат издадени от длъжностното лице на територията
на община, на която са установени събитията съобразно чл. 35, ал. 2 от ЗГР, в случая това е
длъжностното лице при Община П.. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗГР актът за
раждане трябва да съдържа имена на новороденото и ЕГН. Съобразно разпоредбата на чл.
12, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация не се съставя акт за раждане въз основа на препис или извлечение, в
който не се съдържат данни за име на новороденото, като заинтересованите лица
установяват правата си по съдебен ред, какъвто случай е и настоящият.
От събраните по делото доказателства се установи, че имената на роденото на
04.10.2016 г. дете от молителя са С. Г. М., а имената на роденото на 20.10.2017 г. дете от
молителя са С. Г. М.. Община П. следва да издаде актове за раждане на децата като определи
и техните ЕГН съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г.
Предвид гореизложените обстоятелства съдът приема, че молбата, с която е сезиран, е
основателна, поради което следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община П. , че на 04.10.2016 г. в гр.
Волос, област Магнисия, Република Гърция е родено детето С. Г. М. от майка Г. А. М. с
4
ЕГН ********** и баща неизвестен, на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 12, ал. 6 от
Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация.
РАЗПОРЕЖДА длъжностното лице при Община П. да определи ЕГН на детето С. Г. М.
и да му състави акт за раждане, на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община П. , че на 20.10.2017 г. в гр. Л.,
област Л., Република Гърция е родено детето С. Г. М. от майка Г. А. М. с ЕГН ********** и
баща неизвестен, на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 12, ал. 6 от Наредба № РД-02-
20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
РАЗПОРЕЖДА длъжностното лице при Община П. да определи ЕГН на детето С. Г. М.
и да му състави акт за раждане, на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Копие от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при
Община П. за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5