Решение по дело №363/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260040
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820200363
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Елин Пелин, 27.11.2020 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 363 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н.Б., роден на *** г. в Република Унгария, чрез адв. Д.В. от ВАК със съдебен адрес:***, срещу наказателно постановление № 70 от 24.11.2019 г. на държавен служител категория Г, оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР-София, с което на основание чл. 183, ал 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.  

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като жалбоподателят не е разбрал какво нарушение е извършил. Сочи се, че показанията на свидетелите са дали противоречива вътрешна ситуация, като вината не е доказана, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.11.2019 г. свидетелите В.Е.П. и Г.М.Ж., младши автоконтрольори към ОДМВР София изпълнявали служебните си задължения някъде на автомагистрала Хемус. По това време имало временна организация на движението и задръстване в неделния ден. Свидетелката Х.В.Д., която също била младши автоконтрольор към ОДМВР София, била заедно с Симеон Русинов, началник група. Свидетелката Х.В.Д. видяла, че един камион не се отклонил на 35км и преминал през тунел Витиня в посока към гр. София. Свидетелката Д. го последвала и спряла със светлинен и звуков сигнал. Оказало се, че водачът бил чужд гражданин, затова свидетелката Д. извикала колегите си В.Е.П. и Г.М.Ж., за да й донесат брошура на унгарски език.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA  137808/24.11.2019 г. по описа  на ОДМВР София, от  В.Е.П. – младши автоконтрольор при ОДМВР София срещу Н.Б., на 51 г. с ЛНЧ ********,  живущ в Унгария, за това, че на 24.11.2019 г. около 18.56 часа на АМ Хемус 32 км с посока към София управлява влекач МАН кат. N1 с Рег. № PZ C488, с прикачено полуремарке Шмитц с Рег. № WL791EN, собственост на GARTNER KG, като се движи зона на действие на забрана с ПЗ В-4 при въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона със заповед №  РД-11-138/08.02.2019 г. на АПИ, с което  е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актоставителят В.Е.П., свидетелите Х.В.Д. и Г.М.Ж., връчен е на нарушителя на 24.11.2019 г., като няма отбелязвани обяснения/възражения.

Попълнена е бланка на чужд език с отбелязана дата 24.11.2019 г.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 70 от 24.11.2019 г. на държавен служител категория Г, оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР-София, с което на основание чл. 183, ал 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на 24.11.2019 г. около 18.56 часа на АМ Хемус в района на 32 км с посока на движение от гр. Варна към София управлява влекач МАН кат. N1 с Рег. № PZC488 с максимална допустима маса 18000 кг, с прикачено полуремарке Шмитц с Рег. № WL791EN с максимална допустима маса 39000 кг, собственост на GARTNER KG, като се движи зона на действие на забрана с ПЗ В-4 при въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона със заповед № РД-11-138/08.02.2019 г. на АПИ.

По делото е представена заповед № РД-11-138/08.02.2019 г. на АПИ, според която е създадена временна организация за безопасност на движението във връзка с ремонтно-възстановителни дейности на виадукти при 33+600 ляво и п.т. Витиня – лява тръба, като участъкът от км 35+450 до км 36+450 на АМ Хемус е затворен за движение  за тежкотоварни МПС с технически допустима максимална маса над 12 тона в посока Варна-София, а тези от Варна-София се отклоняват при км 35+450 (служебна пътна връзка) по път I-1, след което се връщат обратно по АМ Тракия при км. 30+260 (ПВ Витинска река). Представен е протокол от 18.05.2018 г. за изградена вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка.

Със заповед № 8121з-746/01.06.1017 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани правомощия на полицейските органи да съставят актове по ЗДвП, а наказателните постановления за водачи, които нямат постоянен адрес в Република България да се издават от назначени оперативни дежурни на длъжност не по-ниска от изпълнителска.

Посочената фактическа обстановка се установява от горепосочените писмени доказателствата по делото и показанията на свидетелите В.Е.П., Х.В.Д. и Г.М.Ж., който съдът кредитира, като последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.11.2019 г. и е обжалвано на 27.11.2019 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото репресиране на извършителя на нарушението. Към административно-наказателна отговорност е привлечено лице, което не владее български език, а според чл. 21, ал. 2 вр.с чл. 142, ал.1 НПК, приложими при препращането от чл. 84 ЗАНН, е било дължимо назначаване на преводач при предявяването на АУАН по чл. 43, ал. 1 ЗАНН и връчването на препис от него по правилата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Назначаването на преводач е следвало да се извърши с акт на органа на административно-наказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за наказателната отговорност за неверен превод по чл. 290, ал. 2 НК. В българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на румънския гражданин. Изхождайки от конкретиката на обстоятелствата съдът намира, че в случая не са били спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият да бъде предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно е от съставеният акт за установяване на административно нарушение, че в него не е отразено да е бил назначен преводач и дали на нарушителят е обяснено на разбираем за него език в какво в обвинен. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган - актосъставителя, нито от административно-наказващият орган, съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените.

Според разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, а към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят няма постоянен адрес в Република България, а АУАН и наказателно постановление са съставени и са връчени на нарушителя на същата дата. АНО не е установил дали жалбоподателят има постоянен адрес в РБ и къде точно същият има такъв, като такива обстоятелства липсват в АУАН и наказателното постановление.

Разпитаните свидетели твърдят, че имало някакви брошури на различни езици вкл. и на унгарски, поради което съдът с определение от 22.07.2020 г. е изискал същите, но такива не са представени по делото. Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал със съдържанието на акта не може да санира процедурата по връчването, тъй като съответните подписи са положени, без предварително АУАН да е преведен на езика на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази гаранция правото на защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата по връчване на АУАН. Непредявяването на АУАН по предвидения от законодателя ред съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Горепосочените нарушения на императивно установените процедурни правила са довели до опорочаване на цялото административно-наказателно производство и е нарушено и правото на жалбоподателя, чиято отговорност е ангажирана, да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира защитата си.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото, като представя списък за разноски по чл. 80 ГПК за платено адвокатско възнаграждение в размер на 695 евро. По делото не е представен договор за правна помощ, а само пълномощно от 13.12.2019 г. от жалбоподателя Н.Б.. Представени са документи за извършен превод на 28.11.2019 г. в размер на 695 евро от трето лице Gartner Intertrans Hungaria Kft. С оглед това съдът намира, че не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, поради което искането за присъждане на направени разноски следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 70 от 24.11.2019 г. на държавен служител категория Г, оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР-София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя Н.Б. за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: