№ 20979
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.ИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря Е.ИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от Е.ИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело №
20241110102807 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Е. М. У. с ЕГН ********** договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището му в гр.София, ж.к.М., бл.***, вх.А, ет.3, ап.18 през периода май
2019 - април 2022 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода
февруари 2020 - април 2022 г.. Ответникът се е задължил да плаща цената й и
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в
забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава.
Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, е сключило
договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да
води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него
заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да
1
предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните
суми: 774,61 лв. – претендирана като цената на топлинната енергия за периода
май 2019 - април 2022 г., 33,93 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода февруари 2020 - април 2022 г., 109,89 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2020 - 20.2.2023 г., 5,94 лв. –
обезщетение за забава за периода 31.3.2020 – 20.2.2023 г. Моли и за
осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по
заповедното дело.
Ответникът Е. М. У. с ЕГН ********** оспорва исковете по основание и
размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №11562/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетия по делото нотариален акт №37, том І, рег. №989, дело
№34/1999 г. се вижда, че преди началото на процесния исков период – на
25.6.1999 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
топлоснабден недвижим имот по силата на сключения на тази дата договор за
продажба. По делото не се събраха доказателства ищецът да се е разпоредил с
имота, да е изгубила по друг начин това свое право или трети неучастващи по
делото лица да са ползвали същия или да са сключили договор за продажба на
топлинна енергия с ищеца относно същия обект и за същия период.
Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период
е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на
2
топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД е избрано да
извършва услугата топлинно счетоводство. Решението е последвано от
договор между представителна етажната собственост и третото лице помагач
за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и
дялово разпределение. С договори от между ищеца и третото лице помагач е
договорена доставка и монтиране на електронни радиаторни разпределители и
извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната
собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за
доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа
и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление. Според
вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с
техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и
Наредба № 16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект
и размерът на възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ и
лихвите върху тях се равняват на претендираните от ищеца суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
3
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
4
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
2.3.2023г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 2.3.2020 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към
периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни, считано
от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително. В случая това са вземанията за
топлинна енергия за периода ноември 2019 – април 2022 г., доколкото според
общите правила по договора за продажба на топлинна енергия вземането за
съответния месец става изискуемо с изтичането на 45 дневен срок от месечния
отчетен период, за който се отнася, т.е. най-старото задължение, което е
включено в исковия период – за месец ноември 2019 г. е изискуемо на
15.1.2020 г. и за него давностният срок не текъл след приемането на посочения
закон за период от два месеца и седем дни, с които се е удължил срокът по
чл.111, б.В ЗЗД.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода ноември 2019 – април 2022 г. задължението
на ответника е в размер на 774,61 лв. На толкова се равнява и претенцията на
ищеца, макар да е посочен по-дълъг период. От приетата по делото експертиза
е видно, че задълженията на ответника са именно за този период и не са
включени задължения за предходни периоди). Ето защо искът е изцяло
основателен, тъй като в претенцията на ищеца не се включват никакви
вземания за частта от исковия период, която пада в хипотезата по чл.111, б.В
ЗЗД, а всички се отнасят за периода ноември 2019 – април 2022 г.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
5
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД, недоказването на което
показва, че тези искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 87,46 % от 1025,00 лв. за
разноските по настоящото дело и 75,00 лв. - по заповедното, тоест 896,45 лв.,
съответно 65,59 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
6
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 25,00 лв. лв. до пълния размер на внесената сума от 175,00 лв.
(т.е. 150 лв.)
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Е. М. У. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.М., бл.***, вх.А, ет.3,
ап.18 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 774,61 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.М., бл.***, вх.А, ет.3, ап.18 за периода ноември 2019 - април
2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №11562/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 2.3.2023 г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД - 33,93 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия на собственика
на топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.М., бл.***, вх.А, ет.3, ап.18 за
периода февруари 2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №11562/23 г. на СРС, II ГО,
73-ти с-в - 2.3.2023г. до изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за периода май 2019 – октомври
2020 г. и - изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите
от 109,89 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата
по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 -
20.2.2023 г., и 5,94 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.3.2020 - 20.2.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Е. М. У. с ЕГН
**********, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, следните
суми: 896,45 лв., представляваща обезщетение за направените от ищеца
7
разноски по настоящото исково дело и 65,59 лв. – по заповедното ч.гр.д.
№11562/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 25 лв. до пълния размер на внесената сума от 175,00 лв. (т.е. 150,00 лв.)
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8