Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 23.11.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Св. Атанасова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 167 по описа за 2023
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във
вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е въз основа на жалба на Х.Х.М.,
ЕГН **********,***, депозирана чрез адвокат Г.С.от Адвокатска колегия – Шумен,
против Решение № 2153-27-71/06.06.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С
атакуваното решение е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-62 от 11.05.2023г. на Х.Х.М.,
против Разпореждане № 2113-27-1665#7 от
05.04.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на лицето е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх.
№ 2113-27-1665 от 14.12.2022г.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон. Въз основа на същите се отправя искане за неговата отмяна и за връщане
на преписката на административния орган за ново произнасяне по направеното от
оспорващия искане за отпускане на пенсия. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат Г.С.от ШАК, която поддържа релевираните отменителни
основания, като представя доказателства за сторените разноски и претендира
присъждането им.
Ответникът, директор на ТП на НОИ –
Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л.И., която
оспорва предявената жалба.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №
2113-27-1665/14.12.2022г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Към заявлението не са представени
документи за осигурителен стаж, а е направено искане да се ползват писмените
доказателства, намиращи се в пенсионното досие, представени към предходно
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №
2113-27-1484/25.10.2021г., което е приключило с постановяване на отказ да бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективиран в
Разпореждане № 2113 27-1484#8 от
24.02.2022г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-гр.Шумен. С
цитираното разпореждане за „действителен осигурителен стаж“ на лицето е бил зачетен
осигурителен стаж от втора категория - 04г. 08м. 29дни, от трета категория - 09г.
09м. 01дни, общ осигурителен стаж без превръщане - 14г. 06м. 00дни, от който
12г. 05м. 14дни действителен осигурителен стаж и 02 г. 06м. 16 дни недостигащ
изискуем действителен осигурителен стаж. Въпросното разпореждане било връчено
на оспорващия на 04.03.2022г., като по делото не е спорно, че не е обжалвано и
е влязло в сила.
С новото заявление №
2113-27-1665/14.12.2022г. Х.Х.М. поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
аргументирайки се и с допълнително придобития осигурителен стаж от 16.05.2022г.
до 30.11.2022г. в размер на 00г. 06м. 15дни в „П-Н.“ ЕООД, с. Плъстина, като
поискал допълване на осигурителния стаж до необходимия минимум от 15 години.
За установяване правото на пенсия, в
хода на административното производство, от отдел „КПК“ при ТП на НОИ –
Търговище, била извършена проверка на действителността на осигурителния стаж за
периода от 16.05.2022г. – 30.11.2022г., положен в „П-Н.“ ЕООД, с. Плъстина.
Резултатът от проверката бил обективиран в Констативен протокол №
КП-5-25-01292907/03.02.2023г., с който било установено, че осигурителният стаж
е действително положен и данните за трудовото правоотношение в Регистър
„Трудови договори“ и Регистър на осигурените лица са коректно подадени.
За изчисляване на индивидуалния
коефициент на Х.М., с писмо изх. № 2113-27-1665#1
от 21.12.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, издадено на основание
чл. 32, ал. 6 от Инструкция № 5 от 30.06.2015г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудово-правни документи на прекратени осигурители
без правоприемник, от сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Шумен било
изискано да бъде издадено Удостоверение обр. УП – 15 за периода
01.06.1987г.-13.06.1989г. за положения от оспорващия осигурителен стаж в МТС –
гр. Върбица. За посочения период административният орган е приел за установено,
че според данните от трудова книжка № 370/25.10.1975г., лицето е работило при
този осигурител от 16.06.1987г. до 13.06.1989г. и има приключен календарен
осигурителен стаж от 02г. 11м. 27 дни.
Въз основа на съхраняваните в сектор
„Осигурителен архив“ – Шумен, при ТП на НОИ – Шумен разплащателни ведомости, било
издадено Удостоверение образец УП-15 № 5509-27-17/11.01.2023г., за времето от
01.06.1987г. до 31.05.1989г., като по данни от удостоверението, за м. 01, 02 и
03.1988г. Х.М. е отработил дни, неотговарящи на пълен месец, а именно: през м.01.1988г.
– 17 работни дни; през м.02.1988г. - 14 работни дни и през м.03.1988г. – 18
работни дни.
Междувременно, във връзка с проверката
на действителността на осигурителния стаж за периода от 16.05.2022г. –
30.11.2022г., положен в „П-Н.“ ЕООД, с. Плъстина, с Разпореждане № 2113-27-1665#3 от 30.12.2022г. административното производство по
заявление № 2113-27-1665/14.12.2022г. на Х.Х.М. е спряно, на основание чл.98,
ал.2, т.1, б.“а“ от КСО.
След получаване на Констативен протокол
№ КП-5-25-01292907/03.02.2023г., относно извършената проверка за
действителността на стажа, положен от оспорващия в „П-Н.“ ЕООД, с. Плъстина,
както и след издаване на Удостоверение образец УП-15 № 5509-27-17/11.01.2023г.,
ръководителят по пенсионно осигуряване издал Разпореждане № 2113-27-1665#7 от 05.04.2023г., с което възобновил производството
по Заявление № 2113-27-1665/14.12.2022г. отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, подадено от Х.Х.М. (п.I),
както и отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по
същото заявление (п.II). За да
постанови този правен резултат, административният орган приел, че оспорващият е
роден на ***г. и към датата на подаване на заявлението – 14.12.2022г. е на
възраст 67 г. 09 м. 21 дни, която отговаря на изискуемата по ал.3 на чл.68 от КСО. Същевременно е приел, че въз основа на представените и събрани в хода на
пенсионното производство доказателства, на лицето е зачетен следния
осигурителен стаж:
Осигурителен стаж от втора категория -
04г. 08м. 29дни;
Осигурителен стаж от трета категория -
10г. 03м. 07дни;
Общ осигурителен стаж без превръщане -
14г. 11м. 25дни;
Действителен осигурителен стаж – 14 г.
11 м. 25 дни;
Недостигащ изискуем осигурителен стаж -
00г. 00м. 05дни.
С оглед на това ръководителят по
пенсионно осигуряване счел, че е налице недостигащ изискуем действителен
осигурителен стаж от 00 години 00 месеца и 05 дни, поради което отказал
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявление №
2113-27-1665/14.12.2022г.
Несъгласен с цитираното разпореждане, Х.Х.М.
го оспорил пред директора на ТП на НОИ – Шумен със съображения за неправилно
изчислен действителен осигурителен стаж.
С Решение № 2153-27-71/06.06.2023г. директорът
на ТП на НОИ – Шумен приел, че ръководителят по пенсионно осигуряване законосъобразно
е приел, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена възраст от
67г. 09м. 21дни и зачетен общ осигурителен стаж, без превръщане от трета
категория – 14г. 11м. 25дни, включително и периода на наборната военна служба,
който е действителен такъв, като недостигащият действителен стаж, съобразно
изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО, възлиза на 00г. 00м. 05дни. Поради това
административният орган отхвърлил жалбата на Х.М.. За да постанови този правен
резултат, горестоящият административен орган посочил, че според данните в
Удостоверение образец УП-15 № 5509-27-17/11.01.2023г., издадено за времето от
01.06.1987г. до 31.05.2089г., се установява, че за месеците 01, 02 и 03.1988г.
оспорващият е отработил дни, неотговарящи на пълен месец, а именно –
м.01.1988г. – 17 работни дни; м.02.1988г. – 14 работни дни; м.03.1988г. – 18
работни дни. При спазване разпоредбите на чл.96, ал.4 и ал.6 от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП), за тези месеци след
преобразуване на работните дни в календарни зачетеният осигурителен стаж е 00
г. 02 м. 10 дни, т.е. е намален с 20 дни от календарното време. За останалите
месеци по удостоверението е зачетен осигурителен стаж – календарно време.
Посочил е, че е налице аналогична нормативна разпоредба и понастоящем – чл.38,
ал.10 от НПОС. Въз основа на изложените аргументи директорът на ТП на
НОИ-гр.Шумен е приел, че оспорващият няма минималния изискуем осигурителен
действителен стаж от 15 години, поради което формираният отказ в обжалваното
разпореждане е законосъобразен.
Решението е получено от адресата си чрез
пълномощник Г.С.на 08.06.2023г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата срещу него е депозирана чрез пощенски оператор на 22.06.2023г., като
била входирана в деловодството на ТП на НОИ - Шумен на 26.06.2023г.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по
реда и при условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният
акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Шумен. Ето
защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи. В жалбата принципно не се повдигат възражения по
валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване
на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът
е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след
извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява допуснати
съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за
административно обжалване, включително и има проведено такова пред Директора на
ТП на НОИ - Шумен, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на
настоящото съдебно такова. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са
налице и основанията по чл. 146, т. 2 - 3 от АПК за отмяна на атакувания акт.
Спорът в случая се свежда до приложимото
право, съответно дали правилно е приложен материалният закон. Приложимата норма
на чл. 68, ал. 3 от КСО предвижда, че ако лицата нямат право на пенсия по ал. 1
и 2 през 2022г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66
години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж. От доказателствата по делото се установява, че М.Х. е навършил 67г. 09м.
и 21дни, поради което е било налице условието за достигната възраст – факт, по
който по делото не се спори.
По отношение на другото условие, касаещо
осигурителния стаж, следва да се има предвид понятието „действителен
осигурителен стаж“. Легалното определение за „действителен стаж“ е дадено с
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Тази норма определя като
действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Административният орган е приел, че към датата
на подаване на заявление вх. № 2113-27-1665, а именно 14.12.2022г., лицето има
зачетен осигурителен стаж от втора категория – 04г. 08м. 18дни, осигурителен
стаж от трета категория 10г. 03м 07дни, общо осигурителен стаж без превръщане -
14г. 11м 25дни, включително и периода на наборната военна служба, който е
действителен такъв, като недостигащият действителен стаж на лицето по
изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО, е 00г. 00м. 05дни.
Настоящият съдебен състав, в унисон с
тезата пенсионните органи, намира, че в конкретния случай правилно е определен
действителния осигурителен стаж от трета категория труд на оспорващия в размер на 14г. 11м 25дни, респективно за него
не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 68, ал. 3 от КСО,
а именно придобит стаж не по-малко от 15 години.
По делото се установи, че във връзка с
депозираното заявление № 2113-27-1665/14.12.2022г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, от отдел
„КПК“ при ТП на НОИ – Търговище е извършена проверка на действителността на
осигурителния стаж за периода от 16.05.2022г. – 30.11.2022г., положен в „П-Н.“
ЕООД, с. Плъстина. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен
протокол № КП-5-25-01292907/03.02.2023г., с който е установено, че
осигурителният стаж е действително положен и данните за трудовото
правоотношение в Регистър „Трудови договори“ и Регистър на осигурените лица са
коректно подадени, респективно същият следва да бъде зачетен.
Данните по делото сочат с категоричност
също, че с писмо изх. № 2113-27-1665#1 от 21.12.2022г., на основание чл. 32,
ал. 6 от Инструкция № 5 от 30.06.2015г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудово-правни документи на прекратени осигурители
без правоприемник, от сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Шумен е
изискано да бъде издадено Удостоверение обр. УП – 15 за периода 01.06.1987г. - 13.06.1989г.
за положения осигурителен стаж в МТС – гр. Върбица (с правоприемник
„Агроспектър-Върбица“ООД), като тези данни са били необходими заизчисляване на
индивидуалния коефициент на Х.М., и за определяне размера на пенсията по чл.70
от КСО.
В отговор, от сектор „Осигурителен
архив“ – Шумен, при ТП на НОИ – Шумен, е издадено въз основа на съхранявани в
ТП на НОИ – Шумен разплащателни ведомости, Удостоверение образец УП-15 №
5509-27-17/11.01.2023г., за времето от м.06.1987г. до м.05.1989г., като по
данни от удостоверението, за месеците 01, 02 и 03.1988г. Х.М. е отработил дни,
неотговарящи на пълен месец, а именно: през м.01.1988г. – 17 работни дни; през м.02.1988г.
- 14 работни дни и през м.03.1988г. – 18 работни дни. По делото е налично и
съответното Приложение № 2 – УП-15, в което са обективирани конкретните данни. Посоченото
Удостоверение образец
УП-15 № 5509-27-17/11.01.2023г. е официален удостоверителен документ, който се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Жалбоподателят не е
оборил констатираните в него обстоятелства, като не се е възползвал от
възможността да обжалва съдържанието му в указания срок пред ръководителя на ТП
на НОИ, поради което твърденията му, обективирани в депозираната жалба, че
удостоверението се явява вторичен и необосновано приложен документ към
преписката, се явяват неоснователни.
При това положение напълно закономерно
осигурителните органи, при съблюдаване на разпоредбите на чл. 96, ал. 4 от ППЗП
(отм.), са преобразували работните дни в
календарни за месеците 01, 02 и 03 1988г., предвид безспорно установеното от
разплащателните ведомости обстоятелство, че в посочените периоди оспорващият е
отработил по-малко дни от броя на работните дни в съответните календарни
месеци, довело до преобразуване на зачетения осигурителен стаж от 00г. 03м.
00дни, на 00г. 02м. 10дни, като той е намален с 20 дни от календарното време, а
за останалите месеци по удостоверението е зачетен осигурителен стаж –
календарно време.
Нещо повече, по искане на ответната
страна по делото са приложени и разплащателните ведомости за III бригада Менгишево за месеците 01, 02 и 03 1988г., в
която бригада е открит жалбоподателят и въз основа на които е издадено Удостоверение
образец УП-15
№ 5509-27-17/11.01.2023г., от които се установява по безспорен начин броят на
отработените от последния дни през спорните периоди, като от представеното от
самия оспорващ удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№
001 от 05.03.2021г., се установява, че имената Х.Х.М.и В.Х.М.(с което име
лицето фигурира в разплащателните ведомости), са на едно и също лице.
Установява се също така, че във връзка с
депозираното заявление и съобразно представените документи и събраните в хода
на конкретното пенсионно производство такива, е изготвена справка на
осигурителния стаж на Х.М. от 09.02.2023г., в която по надлежен начин са
описани периодите, зачетени за осигурителен стаж, респективно времето, определено
като „действителен осигурителен стаж“, въз основа на който длъжностното лице е
издало своето разпореждане, а впоследствие директорът на ТП на НОИ – Шумен –
своето решение.
От страна на административния орган е
приложена и справка за пресмятане на осигурителния стаж при съблюдаването на правилото
по чл.96, ал.4 от ППЗП (отм.), чиято разпоредба понастоящем е привнесена в
правилото на чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
която е приета без оспорване от жалбоподателя, който по същество и не оспорва
начина на извършване на математическите изчисления. Съгласно това правило, при
изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни, трудовият
стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на
изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна
седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин
трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на
ал. 3. В случая от разплащателните ведомости се установява, че за м.01.1988г.
оспорващият има 17 отработени дни, за м.02.1988г. – 14 работни дни и за
м.03.1988г. – 18 работни дни, на обща стойност 49 работни дни. При петдневна
седмица този сбор се разделя на 21, в резултат на което се получават 2 пълни
месеца по 21 работни дни (2х21=42) и остатък от 7 работни дни, които,
преобразувани от работни в календарни, стават 10 календарни дни (7 работни
дних30/=10), съответно стажът на лицето за посочения период е в размер на 2
месеца и 10 дни, а не както е посочено в трудовата книжка на лицето – 3 месеца,
респективно общият действителен осигурителен стаж на лицето без превръщане, съответно
действителният осигурителен стаж, е в размер на 14г. 11м. 25 дни, т.е. с 5 дни
по-малко от изискуемия от чл.68, ал.3 от КСО минимален осигурителен стаж от 15
години.
За пълнота следва да се отбележи, че неправилно
оспорващият се позовава на Разпореждане № 2113-27-1484#8/24.02.2022г. по
Заявление вх. № 2113-27-1484/25.10.2021г., за да обоснове отменителната си
претенция, с което длъжностното лице е определило общия осигурителен стаж без
превръщане на лицето на 14г. 06м. 00дни, т.е. с 20 дни повече от установения с
обжалваното решение. Въпросното разпореждане е било издадено въз основа на
записванията в трудовата книжка на лицето и при липса на данни за
обстоятелството, че през месеците 01, 02 и 03.1988г. лицето има по-малко
работни дни от работните дни през съответните календарни месеци. Едва в хода на
административното производство по депозираното заявление №
2113-27-1665/14.12.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, от сектор „Осигурителен архив“
при ТП на НОИ – Шумен е било изискано издаване на Удостоверение образец УП – 15
за периода 01.06.1987г. - 13.06.1989г. за положения осигурителен стаж в МТС –
гр. Върбица, като по данни от удостоверението, за месеците 01, 02 и 03.1988г. Х.М.
е отработил дни, неотговарящи на пълен месец, а именно м.01.1988г. – 17 работни
дни; м.02.1988г. - 14 работни дни и м.03.1988г. – 18 работни дни. Това от своя
страна е мотивирало длъжностното лице да осъществи преценка, основана на
коментираното по-горе правило чл. 96, ал. 4 от действалия към периода на
полагане на труда, Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), при което, след
преобразуване на работните дни в календарни, зачетеният осигурителен стаж е
определен на 00г. 02м. 10дни /съответно 00г 00м 24дни за м.01.1988г.; 00г. 00м
20дни за м.02.1988г. и 00г. 00м. 26дни за м.03.1988г./, като той е намален с 20
дни от календарното време. Същевременно на Х.М. закономерно като осигурителен
стаж от трета категория е признато времето от 00г. 06м. 15дни, положени по
трудово правоотношение в „П-Н.“ ЕООД, с. Плъстина.
Финалната рекапитулация установява, че
на лицето правилно е бил зачетен за действителен осигурителен стаж времето от
14г. 11м. 25дни, което не покрива изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО за
наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
не са налице всички кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки за
възникване на претендираното от Х.М. лично субективно право на пенсия по чл.
68, ал. 1-2 и 3 от КСО, поради което и отказът за отпускането ѝ се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон и с оглед на
съдържащите се в него мотиви.
Направените от органа по пенсионно
осигуряване изчисления в разпореждане № 2113-27-1484#8
от 24.02.2022г., според които оспорващият има общ осигурителен стаж без
превръщане 14г. 06м. 00 дни, респективно при прибавяне към същия на стажа,
придобит по ТПО в „П-Н.“ ЕООД в периода от 16.05.2022г. до 30.11.2022г., общият
осигурителен стаж на оспорващия би станал повече от 15 години, не представляват
пречка за преизчисляване на установения осигурителен стаж, тъй като преценката
за съответствие с материалния закон се извършва от административния орган при
всяко негово произнасяне и при съблюдаване на действащите към този момент
нормативни разпоредби (арг. от чл.142, ал.1 от АПК). А и не съществува правна
норма, която да регламентира обвързваща сила на мотивите, изложени във влязъл в
сила ИАА. Ето защо, липсата на проведено производство по реда на чл.99 от АПК
по отношение на влязлото в сила
разпореждане № 2113-27-1484#8 от
24.02.2022г. не препятства възможността на административния орган да извърши
нова преценка досежно осигурителния стаж на лицето. Още повече, както беше
посочено по-горе, редуцирането на положения от оспорващия стаж в МТС-Върбица
съобразно изискванията на чл.96 от ППЗП (отм.), е извършено въз основа на
данни, които се съдържат в Удостоверение вх.№ 2113-27-1665#4 от 11.01.2023г., респективно не са били известни
към датата на издаване на разпореждане № 2113-27-1484#8
от 24.02.2022г. А самото удостоверение е изискано с цел изчисляване
индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията по реда на чл.70 от КСО. Освен това, въпросното удостоверение е издадено въз основа на
разплащателните ведомости на МТС-Върбица (с правоприемник „Агроспектър
Върбица“ООД) за месеците 01, 02 и 03.1988г., които представляват първичните
удостоверителни документи, въз основа на които впоследствие е издадена и
трудовата книжка на лицето, поради което именно тези разплащателни документи са
релевантни за изчисляване действителния осигурителен стаж на лицето.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното
Решение № 2153-27-71/06.06.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е
отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-62 от 11.05.2023г. на Х.Х.М., против
Разпореждане № 2113-27-1665#7 от 05.04.2023г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.М.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-27-71/06.06.2023г., издадено от Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – град Шумен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: