РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200041 по описа за 2023
година
Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на от „А“ ООД,
ЕИК:***, срещу Наказателно постановление № 647413-F664016/14.07.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.
97а, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 от
ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Набляга се, че макар дружеството да е реализирало
резервация чрез „****”, то чуждестранното дружество не е получавало комисионна от „А“
ООД, поради което в случая нямало извършена услуга.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се
представлява.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата.
Моли за потвърждаване на НП изцяло и за присъждане на разноски в полза на АНО.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (видно от приложената разписка на л.27 гръб, НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 15.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 16.12.2022 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното.
На 07.06.2022 г. дружеството е подало в ТД на НАП по електронен път с вх. № 0000-
0105387 Заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС. По повод така
1
депозираното заявление, е била възложена проверка с Резолюция №
022692202651887/07.06.2022 г. За целите на проверката, на 08.06.2022 г. по електронен път е
връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с
изх. № 0000-0105387/07.06.2022 г. Били представени писмени обяснения, банкови
извлечения, документи, както и резервация за нощувка. Проверка е извършена от св. Р. М. –
старши инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас.
В хода на проверката се установило, че „А“ ООД осъществява дейност по отдаване под
наем за краткосрочно настаняване на апартаменти. С оглед на това е било подадено и
заявление по чл.97а, ал.1 ЗДДС на 07.06.2022 г. Въз основа на представените документи се
установило, че „А“ ООД е реализирало резервация на апартамент чрез интернет
платформата на А. Следователно „А“ ООД е получател на посредническа услуга от А, за
извършена на 16.09.2021 г. резервация за нощувка, за период от 05.10.2021 г. до 12.10.2021
г. на стойност 378.25 EUR.
Свидетелката установила, че дружеството-жалбоподател е получило плащане на
07.10.2021 г. в размер на 308.46 EUR в сметка, открита към Z ТМ, валута EUR, Local IBAN
*** към Global IBAN *** от „A I U С”, което е регистрирано в държава-членка на ЕС – И с
VAT № по ДДС – ***L, като последното си удържало за предоставената услуга сума в
размер на 69.79 EUR.
С оглед горните факти св. М. преценила, че дружеството е допуснало нарушение на чл.
97а, ал. 4, вр. с ал.1 ЗДДС, доколкото в конкретния случай е следвало да подаде заявление за
регистрация не по-късно от 7 дни, преди датата, на която данъкът за доставката е станал
изискуем (плащането) – т. е. до 30.09.2021 г., а не чак на 07.06.2022 г.
Св. М. съставила против дружеството АУАН с № F664016/17.06.2022, в който описала
горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 97а, ал. 4, вр. с ал.1 ЗДДС. АУАН
бил връчен на същата дата на упълномощено лице, което подписало акта и получило препис
от него
На 20.06.2022 г. било депозирано възражение против АУАН с възражения, идентични с
тези, изложени в жалбата, дала повод за настоящото производство.
Сезиран с преписката, АНО издал и обжалваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, описана в АУАН. Административнонаказващият орган също счел,
че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, поради което
и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на св. Р. М.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от
жалбоподателя. Единствено се посочва, че чуждестранното дружество не е получавало
комисионна от „А“ ООД, поради което в случая нямало извършена услуга. Съдът намира
този довод за неоснователен, доколкото дори самият жалбоподател посочва, че е
реализирало резервации чрез интернет платформата на „A I U С”. Видно и от приложеният
документ на стр.33 плащането на сумата в размер на 308.46 EUR е станало на 07.10.2021 г.
по сметка, открита към Z ТМ, валута EUR, Local IBAN *** към Global IBAN *** от „A***”,
след като „A***” е удържало част от получената сума (69.79 EUR) от третото лице в общ
размер от 378.25 EUR (л.34).
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Административнонаказателното производство е
2
образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество съдът намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от приложените по делото доказателства се установява, че на
07.10.2021 г. “А” ООД е получило плащане по сметка, открита към Z ТМ, валута EUR, Local
IBAN *** към Global IBAN *** от „****”, след като „****” е удържало част от получената
сума (69.79 EUR), от третото лице в общ размер от 378.25 EUR (л.34).
В случая е установено, че жалбоподателят е получател на облагаеми услуги (по смисъла
на чл. 12, вр. с чл. 9 ЗДДС), с място на изпълнение на територията на страната. Услугите са
предоставени от лице, регистрирано на територията на друга страна членка на ЕС –
Република И. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено
лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на
изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по
доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3,
ал. 1, 5 и 6. Съобразно чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за тези лица възниква задължение за подаване
на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като
данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Данъчно събитие по
смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени
по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 – чл.
25, ал. 1 от ЗДДС. Общото правило (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС) предвижда, че данъкът става
изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие. В общия случай - разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 ЗДДС от своя страна посочва, че данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния
случай е получено плащане на 07.10.2021 г. От жалбоподателя, не са ангажирани никакви
доказателства (липсват и твърдения в тази насока) за друга дата на възникване на данъчното
събитие (примерно друга дата на прехвърляне на собствеността, авансово плащане и т. н.). В
конкретния случай правилно контролните органи са приели, че щом е налице плащане на
07.10.2021 то от тази дата назад следва да се брои 7-дневния срок по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС,
респективно най-късно до 30.09.2021 г. дружеството е следвало да изпълни задължението си
за подаване на заявление за регистриране по ЗДДС. Тази дата коректно е посочена както в
АУАН, така и в НП. Безспорно заявлението за регистрация е подадено на 07.06.2022 г., т. е.
около 8 месеца след предвидения в закона срок, поради което и правилно на основание чл.
178 ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Субектът на нарушението е правилно посочен. Законът предвижда отговорност именно
за задълженото лице, получател на доставката, който в случая е юридическото лице „А“
ООД.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е
необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и
евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от
обективна страна.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС предвижда, че данъчно
задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или
3
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. Санкционната
норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното
нарушение и на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер от 500 лв. Съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в ЗАНН
да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие
върху обществото.
Съдът счита, че не е налице и хипотезата на маловажен случай. Настоящият състав
счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д.
№ 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая с
процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, чрез които се гарантира
обхващането на данъчно задължените по ЗДДС лица и които осигуряват специалната
данъчна регистрация по ЗДДС с цел идентифициране на данъчно задължените лица и
извършваните от тях облагаеми доставки, подлежащи на контрол. Съдът счита, че липсата
на вреди не може да се приеме като достатъчно смекчаващо обстоятелство, което да
обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, защото самото нарушение е формално и от него
по принцип няма имуществени вреди за държавата. Ето защо съдът счита, че в случая
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не представлява
маловажен случай.
С оглед изхода на делото и при наличие на направено искане за присъждане на
разноски в полза на АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, то такова следва да му
бъде присъдено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 647413-F664016/14.07.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на
основание чл. 178 от ЗДДС на „А“ ООД, ЕИК:*** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „А“ ООД, ЕИК:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП-София сумата в
4
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5