РЕШЕНИЕ
№ 2842
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110203358 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 753443-F748507/01.02.2024 г., издадено
от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ГД „Фискален
контрол“ към НАП, на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК, изразяващо се в това, че на 12.12.2023 г.
не е декларирало предварително данни за всеки отделен превоз на стока с
висок фискален риск с код по КН 09012100 до влизането на транспортното
средство на територията на страната.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, в която са
релевирани доводи за неговата неправилност. Изложени са съображения, че в
НП не са описани факти и обстоятелства относно вида и характеристиките на
стоката – дали се касае за мляно кафе, пакетирано ли е, големина,
производител и т.н. В този смисъл е изложено, че са нарушени разпоредбите
на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Релевирани са доводи, че в
1
нарушение на принципна на пропорционалността е наложена имуществена
санкция в размер над 40 % от стойността на данъчната основа на стоката, като
освен това е наложено обезпечение и е поискана банкова гаранция в полза на
държавата. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба в хода на съдебното производство по делото, като се повтарят
изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че от
представената в хода на съдебното следствие резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство е видно, че АНО е прекратил
същото поради липсата на фактура, въз основа на която да се установява
фактурна стойност на стоката, а оттам и размерът на санкцията. Доколкото и
по настоящото производство не е приложена фактура за процесната стока, то
се твърди, че са налице основания за отмяна на атакуваното НП. Изложено е,
че е налице несъразмерност на наложената санкция с оглед извършеното
нарушение, което е в рязко противоречие с практиката на СЕС. Претендират
се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата
законосъобразност. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК
законодателят ясно е индивидуализирал размера на имуществената санкция.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е
релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима,
доколкото е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от надлежно
легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
2
На 12.12.2023 г. в 20.59 часа на пункт за фискален контрол на ГКПП-
Калотина била извършена проверка на товарен автомобил марка „Скания“ с
рег. № Е 9537 НА, при която било установено, че същият превозва от
Република Италия стока с висок фискален риск, а именно 504 кг. кафе на
зърна „GIMOKA GRAN BAR 1000 g”, 504 пакета, с получател „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД. Стоката не била предварително
декларирана от получателя й „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД преди
влизане на транспортното средство на територията на Република България.
На 13.12.2023 г. в 16.12 часа била извършена проверка на място на
разтоварване на стоката с висок фискален риск в централен склад – база на
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“, находящ се в с. Равно поле, ул. „Трети март“ № . При
проверката било констатирано, че превозваната стока с висок фискален риск
представлява кафе с код по КН 09012100 в количество 504 кг., като за същата
липсват данни за предварително деклариране до влизане на транспортното
средство на територията на страната, като „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД не притежавало и не представило уникален номер на превозвача
(УНП), издаден от НАП чрез електронната услуга за деклариране на данни за
превоза на СВФР.
Във връзка с недекларирането на стоката с висок фискален риск преди
влизане на МПС на територията на страната на 12.12.2023 г. в 20.59 часа, св.
И. И. Д. съставил АУАН № F748507/13.12.2023 г. срещу „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД за извършено от дружеството административно
нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който бил връчен и подписан от
представител на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН, началникът на Отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ към НАП издал наказателно постановление № 753443-
F748507/01.02.2024 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД била наложена
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
НП било връчено на представител на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“
КД на 07.02.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 20.02.2024
г.) представител на дружеството подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
3
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля И. И. Д.; Протокол за извършена проверка №
231402874149_1/12.12.2023 г.; Протокол за извършена проверка №
231402874149_3/13.12.2023 г.; Протокол за извършена проверка № №
231402874149_6/13.12.2023 г.; транспортни документи в оригинал и превод
на български език (л. 20 и л. 273-276 от делото); справки от НАП (л. 110 и л.
142-143 от делото); Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г., издадена от
министъра на финансите, ведно със Списък на стоките с висок фискален риск
с кодове по Комбинирана номенклатура и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл
съдът кредитира показанията на св. И. Д., служител на НАП, който е
извършил процесната проверка на 13.12.2023 г. в 16.12 часа в централния
склад на дружеството-жалбоподател, където е констатирал процесната стока с
висок фискален риск - 504 кг. кафе на зърна „GIMOKA GRAN BAR 1000 g”,
504 пакета. От приложения по делото Протокол за извършена проверка №
231402874149_1/12.12.2023 г. се установява, че МПС, с което е
транспортирана същата стока от Република Италия до Република България, с
получател дружеството-жалбоподател, е влязло на територията на страната в
20.59 часа на 12.12.2023 г. Същевременно, от справките от НАП, приложени
на л. 110 и л. 142-143 от делото, се установява, че „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД не е декларирало предварително пред органите на НАП
процесната стока с висок фискален риск, като не е бил предоставен и УНП за
превоза на същата стока.
Показанията на св. Д. не следва да се кредитират единствено в частта им, в
която последният заявява в съдебно заседание, че видът и стойността на
стоката са установени по представена му по време на проверката проформа
фактура, приложена на л. 20 от делото. Видно от превода на български език
на посочения документ (л. 273-276 от делото), в случая се касае за
транспортен документ и CMR, в които са описани изпращач, получател и
превозвач на процесната стока, но същите документи нямат характер на
фактура или проформа фактура, както твърди свидетелят.
4
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, настоящият съдебен състав счита, че „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 127и,
ал. 1 ДОПК.
Съгласно посочената разпоредба при превоз на стока с висок фискален
риск, който започва от територията на друга държава-членка на Европейския
съюз, и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател
във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни
за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията
на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на
деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.
В процесния случай се касае за внасяне на територията на страната от
Република Италия на стока с висок фискален риск - 504 кг. кафе на зърна
„GIMOKA GRAN BAR 1000 g”, 504 пакета по 1 кг. с код по КН 09012100.
Безспорно е установено и че получателят на стоката - „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД, не е декларирал предварително пред НАП превоза на
процесната стока до влизане на транспортното средство на територията на
страната в 20.59 часа на 12.12.2023 г. С оглед на това, съдът счита, че
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, което съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
При извършената проверка за правилното приложение на процесуалния
закон, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица, съгласно т. 1.8 и т. 2.1 от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. Спазени
5
са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН
и издаване на процесното НП. В случая обаче е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не са описани
факти и обстоятелства, свързани с осъщественото административно
нарушение. В този смисъл в АУАН и НП не е описана самата стока, както и
нейната стойност и данъчна основа по ЗДДС. На първо място, описанието на
вида и качествените характеристики на превозваната стока е от съществено
значение с оглед преценката дали същата попада в Списъка на стоки с висок
фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на
министъра на финансите. На следващо място, посочване на данъчната основа
на превозваната стока с висок фискален риск е от съществено значение за
индивидуализиране на санкцията съобразно разпоредбата на чл. 278б, ал. 3
ДОПК, съгласно която имуществената санкция се определя в размер на 40 %
от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на ЗДДС, но не по-
малко от 5000 лева. В настоящия случай в АУАН и НП е посочено
единствено, че превозваната стока е с висок фискален риск с код по КН
09012100, което представлява констатация и правен извод, но не и реално
описание на вида на стоката, а именно 504 кг. изпечено кафе на зърна
„GIMOKA GRAN BAR 1000 g”, 504 пакета по 1 кг. В АУАН и НП липсва и
посочване на фактурна стойност на процесната стока, поради което не може
да се изчисли и данъчната основа по ЗДДС с оглед определяне на
законоустановения размер на санкцията съгласно разпоредбата на чл. 278б,
ал. 3 ДОПК. Следва да се отбележи, че в самото НП санкцията е наложена в
размер на 5000 лева, тъй като не е установена в хода на
административнонаказателното производство нейна фактурна стойност.
Посоченото действие от страна на наказващия орган е незаконосъобразно,
доколкото съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е бил длъжен да
извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, като се
изиска и установи фактурната стойност на процесната стока, и оттам да
определи размера на санкцията съгласно нормата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК.
Нещо повече, неизясняването на това обстоятелство в хода на
административнонаказателното производство препятства и съда да провери
законосъобразността на атакуваното НП. Хипотетично е възможно данъчната
основа на превозваната стока да е прекалено ниска, поради което и
налагането на санкцията в предвидения абсолютен размер от 5000 лева би
6
било в явно несъответствие със степента на обществена опасност на
извършеното административно нарушение и евентуално причинените вреди
за фиска. СЕС е излагал многократно в своите решения, че определянето от
националния законодател на санкция в константен размер и то надвишаваща
размера, с който е бил ощетен държавният бюджет, е в пряко нарушение на
принципа на „пропорционалност“, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС. Отделно
от това, липсата на посочване на стойност на стоката, респ. нейната данъчна
основа по смисъла на ЗДДС, ограничава възможността на съда да провери и
наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид посочената непълнота на АУАН и НП, в нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, е нарушено
правото на защита на санкционираното лице, тъй като последното е поставено
в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му
„административно обвинение“, както и основанието и причините за
определяне на санкцията му в посочения размер.
Следва да се посочи, че е налице и очевидна непоследователност от страна
на наказващия орган в процедирането по идентични казуси спрямо едно и
също данъчно задължено лице, доколкото с резолюция за прекратяване на
административнонаказателна преписка № 764174-F751623/03.04.2024 г.
същият административнонаказващ орган е прекратил
административнонаказателна преписка по издаден АУАН срещу „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД за нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК
поради липса на приложена фактура, от която да се установи стойността на
съответната стока с висок фискален риск, респ. данъчната й основа с оглед
определяне на размера на имуществената санкция при издаване на НП.
Посочената резолюция касае идентичен на настоящия казус и е постановена
два месеца след издаване на процесното НП.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски предвид основателността на подадената жалба. От приложените
на л. 248 и л. 249 от делото фактура и извлечение от банкова сметка е видно,
7
че „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е заплатило на адвокатското
дружество за процесуално представителство по настоящото дело сумата от
960 лева (с включено ДДС). Съдът намира за неоснователно релевираното от
процесуалния представител на въззиваемата страна възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е определено в предвидения минимален
размер съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от
ДР на Наредба № 1 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това, НАП следва да заплати на „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД сумата от 960 лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 753443-F748507/01.02.2024 г.,
издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ГД
„Фискален контрол“ към НАП, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД с ЕИК сумата от 960 (деветстотин и
шестдесет) лева, представляваща направени от дружеството разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8