№ 1463
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.а
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502184 по описа за 2022 година
С решение № 262011 от 17.06.2022 г., по гр.д. № 14176/20 г., СГС, І-28
с-в, осъжда Гаранционен фонд да заплати на А. А. Б. сумата от 30 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
1.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Гаранционен фонд, в
която се сочи, че изводите на съда за настъпило ПТП по вина на неизвестен
водач са необосновани. Изтъква, че САТЕ е изготвена само въз основа на
свидетелски показания, събрани в друго производство, а изводите на експерта
са в сферата на вероятностите. Счита, че неправилно е приложен принципът
на справедливост, като не е отчетено, че пострадалият се движи
самостоятелно, не куца, изпълнява тежка физическа работа като стругар-
фрезист. Намира, че не е отчетена икономическата конюнктура и нивата на
застрахователно покритие. Моли да се отмени решението.
Ответникът по въззивната жалба А. А. Б. оспорва същата. Намира, че
САТЕ и допълнителната част към нея, са изготвени въз основа на
единствените възможни доказателства по делото (показания на св. И. Д.), тъй
като другият водач е неизвестен и няма съставени протоколи за оглед на
1
произшествието. Сочи, че приетата СМЕ е установила дислокация при
зарастване на пръст на лявото ходило. Подчертава, че поради инцидента
ищецът е напуснал предишната си работа и е започнал сочената в жалбата,
която се явява по-лека и се изпълнява в седнало положение. Счита, че
определеното обезщетение е подходящо с оглед двете операции за поставяне
и премахване на остеосинтезни игли в ходилото, търпените болки и
страдания, ограничения на движенията и пр. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1
КЗ.
Ищецът А. А. Б. твърди, че на 01.07.2017 г., при управление на
мотоциклет, пострадал при ПТП, което било причинено от неизвестен водач,
който не спрял на знак „Б2“ и отнел предимството на ищеца. Последният с
цел да избегне директния удар наклонил мотоциклета на дясната му страна,
натиснал спирачка, изгубил контрол върху управлението и паднал на асфалта.
Очевидци го откарали в дома му, но поради масивен оток в областта на
лявото ходило на следващия ден постъпил в „Пирогов“, където поради
установено множествено счупване на стъпалото била извършена оперативна
интервенция с поставяне на два броя киршнерови игли. Твърди се, че
изпитвал силни болки, не можел да се движи самостоятелно, имал нужда от
помощта на близките си, станал тревожен. По случая било образувано
досъдебно производство, но виновният водач не бил установен. Претендира
от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. (дата на
исковата молба) до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва иска, като твърди, че механизма
не е доказан, както и че не се установява противоправно и виновно поведение
на неизвестен водач. Изразява несъгласие с претендирания размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
2
Относно процесните събития са събрани гласни доказателства. Св. И. Т.
Д. разказва, че станал свидетел на ПТП (не е сигурен за датата), при която
пострадал ищецът, като водач на мотоциклет (скутерче). Свидетелят шофирал
със свой приятел по главната улица (път с предимство) на с. Храбърско, и
приближавал кръстовище, където в ляво улицата (с настилка от чакъл) била
перпендикулярна, а от дясно – идвала косо. Мотористът се движел по дясната
улица и навлезнал на главната, а в същото време от ляво (завивайки на ляво) в
кръстовището навлезнал неустановен л.а. Ауди, който забърсал скутера и го
пратил в канавката. Свидетелят бил на около 10-15 м от кръстовището, като
сочи, че Ауди-то се изнесло „на газ“, въобще не намалило, и според него, ако
той бил малко по-напред, щели да се ударят. Свидетелят не е категоричен
дали и какво е прякото съприкосновение между двете превозни средства –
мотористът „май се опитал да избегне“, „май го завъртя“, „нещо такова
беше“, удар ли е било или го е закачил. Посочва, че мотористът се превъртял
преди да падне в канавката, а л.а. Ауди не спрял въобще и се изнесъл с
„мръсна газ“. Свидетелят и неговия спътник закарали пострадалия в дома му
и го оставили на брат му.
По делото е изслушана САТЕ. Същата е приела, че ищецът Б.,
управлявал мотопед, движейки се по ул. "Христо Ботев" в посока
кръстовището с ул. "Хан Аспарух", където предприел завой надясно, в
същото време към същото кръстовище (срещуположно на мотоциклета) се
приближавал л.а. "Ауди". Последният извършил завой на ляво без да спира и
продължил движението си по ул. "Хан Аспарух". Според вещото лице
автомобилът е занесъл задната си част, застигнал е движещия се в същата
посока мотопед, чийто водач се отклонил вдясно с цел избягване на ПТП.
При тази маневра се загубила устойчивостта на мотора и той е паднал
странично. Експертът е приел, че основната причина за настъпване на
процесния инцидент е пресичането на траекториите на движение на двете
превозни средства, движещи се в една посока по главната улица, като лекият
автомобил се е движел в посока към мотопеда и така е създал опасност от
настъпване на страничен удар.
Допълнителното заключение е потвърдило, че мястото на загуба на
устойчивост и последвалото падане на водача на мотоциклета е на ул. "Хан
Аспарух", като е доуточнено, че това е станало по дължина на около 20 м.
след кръстовището на ул. "Хан Аспарух" и ул. "Христо Ботев" и по широчина
3
на около 1 м от десния край на ул. "Хан Аспарух". Скоростта на мотора не е
установена, но с оглед свидетелските показания, е прието, че
мотоциклетистът е извършвал движение, спазвайки правилата за движение,
без криволичене, отнемане на предимство или навлизане в лентата за
насрещно движение. При възникналата опасността, мотоциклетистът е
предприел маневра отклоняване вдясно с цел избягване на удар. Изяснено е
още, че тъй като инцидентът е настъпил около 21 ч., то видимостта (с оглед
осветеност) вече е била намаляваща.
Приетата СМЕ е установила, че като пряка последица от ПТП ищецът е
претърпял счупвания на втора, трета и четвърта метатарзални кости на ляво
ходило, които били лекувани оперативно (за поставяне и изваждане на
синтезния материал игли). Възстановителния период за такива травми е около
3 - 4 месеца, с интензивни болки след травмата и след оперативното лечение,
а в последствие при смяна на времето и сериозни натоварвания. При преглед
е установено отклонение на втори пръст на лявото ходило в разгънато
положение, както и ограничение на движението на същия пръст, дължащи се
на зарастването с дислокация на втора метатарзална кост, с траен характер.
Констатирано е пълно възстановяване, без сериозен функционален дефицит.
Свидетелят В. И. В., приятел на ищеца, разказва, че след катастрофа в
края на лятото на 2017 г., лявото стъпало на А. било оперирано, бинтовано и с
шина, и доколкото е известно на свидетеля, с поставен пирон в него. Шината
е била премахната след около 3-4 месеца, като през това време се придвижвал
с патерици или с помощ от някой от семейството му. След този период е
изпитвал затруднения дълго време да стои изправен и продължил да си
помага с патерицата още известно време, след като му премахнали шината, но
се изморявал и продължил да има болки в крака. След инцидента изглеждал
потиснат, депресиран, но не толкова от болката, колкото от това, че не може
сам да се обслужва, а майка му, брат му и баща му се наложило да му
помагат. Не знае ищецът да е търсил помощ от психиатър или психолог след
ПТП, като към днешна дата е възстановен психически. Преди ПТП работел
физическа работа в строителството - ремонтирал покриви, като след
излекуването си не е продължил с тази работа, а заминал през пролетта на
2018 г. да работи в Англия поради болките в крака, където работел като
стругар - фрезист или нещо подобно и доколкото му е известно е работел
седнал. Понастоящем е в България. Към момента приятелят му има леко
4
изкривяване на крака, но стъпвал и се придвижвал самостоятелно, без болка.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Настоящият състав приема за доказано от събраните доказателства, че
ищецът Б. е претърпял пътен инцидент, при който е получил телесни
увреждания – фрактури на три кости в лявото стъпало. Съдът не възприема
оплакванията на жалбоподателя, че механизмът на инцидента не е установен,
нито че ангажираните доказателства в тази насока не са достатъчни. В хода на
първоинстанционното производство е разпитан свидетел-очевидец, който
детайлно и подробно е описал механизма на произшествието, като
колебанията в показанията са единствено относно прекият сблъсък между
двете превозни средства. Св. Д. е описал ясно пътната обстановка,
положението и движението на превозните средства, навлизането им в
кръстовището и посоката им на движение. Ирелевантно за случая е дали
между тях е настъпил пряк сблъсък или не, тъй като загубата на устойчивост
на мотопеда при всички случаи е била провокирана пряко и само от
неправомерно навлезлия и придвижил се в кръстовището автомобил. Няма
спор относно факта, че л.а. Ауди е навлезнал на главен път с предимство, като
се движел по път с настилка от чакъл. От показанията категорично се
установява, че автомобилът не е спрял на знак „Стоп“, с което е нарушил чл.
50 ЗДвП. Това нарушение е съпроводено и с друго такова – на чл. 25, ал. 1 от
с.з., който постановява всеки водач, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Въззивният съд приема, че от съвкупната преценка на
показанията и изготвените заключения се налага изводът, че неустановеният
водач (напуснал мястото на събитието) е навлезнал в кръстовище без да спре
на знак „Стоп“ и без да се увери, че намиращите на пътя с предимство
автомобили позволяват включването му безопасно в движението. От това
негово неправомерно поведение е предизвикана загубата на устойчивост на
мотопеда, който е паднал в канавката. Такива са и мотивите на
първоинстанционното решение, към които настоящото препраща.
5
Предвид казаното следва да се приеме, че в случая се установява
настъпване на ПТП, поради виновно и противоправно поведение на
неустановен водач, което налага ангажиране на отговорността на ответника
Гаранционен фонд. Относно размера на дължимото в този случай
обезщетение съдът съобрази възрастта на пострадалия, естеството на
травмата (фрактури в една зона на тялото, лекувани оперативно, двукратно),
времето за възстановяване, трудностите в обслужването и ежедневните
дейности, необходимостта от чужда помощ и съдействие. В същото време
съдът отчита, че пострадалият понастоящем (въпреки констатираното
неправилно зарастване на костите на стъпалото) е напълно възстановен, като
в тази насока са и данните, че той е подновил трудовата си дейност, макар и
на друга, щадяща състоянието му, позиция. Няма установени факти, които да
сочат, че понастоящем ищецът страда от последиците на инцидента поради
функционален дефицит, трайна увреда, продължаващи перманентни болки и
пр. Търпените страдания са отшумели, а проявата им е спорадична при
промяна на времето или преумора. Няма данни за усложнено лечение,
спазване на строг постелен режим, трайно обездвижване, негативна и
постоянна промяна на житейския ритъм и др.
С оглед казаното, въззивният състав прием, че подходящ размер на
обезщетение е сумата от 20 000 лв. Същата възлиза на стойността от
приблизително 10 минимални работни заплати за страната към датата на
инцидента (460 лв.) за всеки от четирите месеци на възстановяване на
пострадалия. За определянето на размера съдът отчете съдебната практика по
сходни дела, обществено икономическия критерии, принципа за
справедливост в чл. 52 ЗЗД.
При така визираните доводи обжалваното решение следва да бъде
отменено частично, като се отхвърли иска за разликата над 20 000 лв. до
присъдените 30 000 лв., и в частта, в която в тежест на Фонда са възложени
разноски над сумата от 2506,67 лв. При този изход на спора на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 350 лв., съгласно приложен
списък пред въззивния съд.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 262011 от 17.06.2022 г., по гр.д. № 14176/20 г.,
СГС, І-28 с-в, в частта, в която се осъжда Гаранционен фонд да заплати на
А. А. Б. сумата над 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 1.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от 22.12.2020 г., и в частта, в която Гаранционен
фонд е осъден да заплати на А. А. Б. разноски над сумата от 2506, 67 лв. до
сумата от 3760 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Б., ЕГН **********, срещу
Гаранционен фонд, иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т.
1 КЗ, за разликата над 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
1.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА А. А. Б. да заплати на Гаранционен фонд разноски в размер
на 350 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7