№ 617
гр. П., 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500739 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 от Граждански процесуален кодекс във
връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение на Районен съд П. № 2217 от 26.102022
година , постановено по гр.д.№ 3806 по описа на съда за 2021 година по реда
на чл.248 от ГПК, с което е отменено решение №728 от 25.06.2022,
постановено по гр.д.№3806/2021г по описа на Районен съд-П. в частта за
разноските, в която е осъден „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№15 да
заплати на М. Х. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№65 сумата от 1
362 лв. разноски по делото.
В срок така постановеното определение се обжалва с частна жалба от
М. С. – ищец в първоинстанционното производство.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението
Съдът приел, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
делото и е признало предявения иск.
Жалбоподателката не споделя тези изводи ,като счита , че дружеството
ответник е дало повод за завеждането на делото,
По делото била представена официална справка в Регистъра на
длъжниците към Камара на ЧСИ, от която се установява, че към датата на
1
подаване на исковата молба в съда изпълнително дело № 206 от 2011г по
описа на ЧСИ Ангелаков е висящо и активно. По самото изпълнително дело
към датата на подаване на исковата молба не са предприемани действия по
констатиране и/или прекратяване на производството по принудително
изпълнение от страна на взискателя. Липсвало и изразена воля от самия
взискател за това, че задълженията на частния жалбоподател са погасени по
давност и като такива са счетоводно отписани.
Поради наличието на висящо изпълнително производство не следвало
да се приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Бездействието на взискателя, изразяващо се в непрекратяване на
изпълнението и липса на сезиране на съдебния изпълнител за изтеклите
срокове, също водело до извод ,че ответникът е дал повод за завеждане на
делото.
Едва след предявяване на иска ответникът предприел действия за
прекратяване на изпълнителното производство
Ищцата приложила единствения възможен ред за защита на правата си.
Ако ответникът бил положил дължимата грижа да прекрати
изпълнението против ищцата , съответно съдебния изпълнител да констатира
този факт, то тогава действително ищцата не следвало да отговаря за
съдебните разноски в производството.
Моли определението да бъде отменено и постановено ново ,с
което„ОТП Факгоринг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. Княз А.Д. № 19, ет.2 бъде осъден да да заплати на
М. Х. С., ЕГН: **********, сторените съдебни разноски в размер-на 1362
лева.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва жалбата.
Липсата на каквито и да било искания на кредитора за насочване на
изпълнението срещу имуществото и (както към датата на предявяване на
отрицателния установителен иск, така и понастоящем) били аргумент в полза
на това, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е дало повод за завеждане на
делото.
Не било налице накърняване на правата на насрещната страна, което да
2
доведе до необходимостта от тяхната защита, тъй като и с извънсъдебното си
поведение „ОТП Факторинг България” ЕАД не е оспорвало факта на
погасяване по давност на вземането. Правилни били изводите на съда, че и
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба, но
влече отговорност за вреди при отправяне на последващи покани след като
длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено без
цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.
В настоящия случай дори не били отправяни покани за плащане от страна на
кредитора до длъжника. Отговорността за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна
давност. Позовават се на съдебна практика.
Съдът правилно констатирал, че не следва да се търси неправомерно
поведение на ответника в това, че вземането на ищеца фигурира в справка,
издадена от ЧСИ. Давността не следва да се прилага служебно, не следва и да
се очаква от кредитора. Изтичането на давността не прекратява самото
субективно право - след изтичане на погасителната давност, вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по
него е дължимо (чл. 118 ЗЗД). Отговорност за съдебните разноски в процес,
предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би
възникнала за кредитора ответник само ако той предприеме действия за
принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори
предявения основателен иск, което в случая не е налице. В този смисъл била
съдебната практика.
Справката, която издава Камарата на частните съдебни изпълнители
удостоверява наличието на висящо чисто „административно“ изпълнително
производство, в това число, както е в настоящия случай - липсата на
издадено, влязло в сила постановление за прекратяване. Съдържанието й не
отразява прекратяването на изпълнително дело по силата на закона - на
основание обстоятелствата, настъпили по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
т.к., както е установено в настоящото производство, сам съдебният
изпълнител не ги е бил констатирал.
3
Притежавайки издадената от КЧСИ справка и след като се е усъмнил в
настъпила давност на вземането, длъжникът разполагал с възможността да
предяви извънсъдебно възраженията си, включително да поиска
извънсъдебно от кредитора да зачете давността и тогава не би се стигнало до
исков процес. А и не било налице накърняване на правата на насрещната
страна, което да доведе до необходимостта от тяхната защита. Възможността
в бъдеще да бъдат предприети изпълнителни действия била абстрактна и не
можела да обоснове наличие на правен интерес. Понасянето на разноски от
ответника би било равносилно на това същият да търпи вреди за действия и
поведение, които не е предприел, поради причината, че някога добросъвестно
се е снабдил с изпълнително основание, а ищецът от негова страна - да се
ползва от едно бъдещо несигурно и неопределяемо кредиторово поведение.
Молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени доказателствата и доводите на страните ,за да се
произнесе ,взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба
на частната жалбоподателка против“ ОТП Факторинг България“ ЕООД с
правно основание чл.439 от ГПК.
Направила е искане със съдебното решение да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от
5893.73 евро главница по договор за кредит за текущо потребление от
29.04.2007г., съгласно издаден по ч.гр.д.№620/2011г по описа на РС-П.
изпълнителен лист и изпълнително дело №206/2011г по описа на ЧСИ
Ангелаков с район на действие ОС-Пловдив, тъй като е погасено по давност.
Ответникът е признал иска ,като е изложил становище ,че разноските
следва да бъдат възложени на ищцата , тъй като с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът е постановил решение ,с което е уважил иска , при наличие на
признание. Изложил е съображение ,че разноски се дължат и е възложил
такива на ответника.
В срока по чл.248 от ГПК ответникът е поискал изменение на
решението в тази част , като е изложил съображенията си
Съдът е счел молбата за основателна и постановил обжалваното
4
определение.
Частната жалба е постъпила в установения от закона срок ,против
подлежащ на обжалване акт , от легитимирана страна и съответно е
допустима.
За да се произнесе по същество ,съдът взе предвид следното:
Нормата на чл.78 ал.2 от ГПК урежда изключението от принципа за
възлагане на разноските - ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска , разноските се възлагат върху ищеца.
Безспорно е прието в практиката на Върховният касационен съд
,цитирана и от съда и от ответника по иска, че страната, която претендира
извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане.
Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато
не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.
Ответникът може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност.
В конкретния случай обаче безспорно е налице висящо изпълнително
производство. Също безспорно е ,че кредиторът – ответник не предприел
изпълнителни действия по него и са били налице условията на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК за прекратяването му , поради перемпция.
Основния въпрос ,на който следва да се отговори е при наличие на
висящо изпълнително производство , следва ли да се приеме, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото ,макар да е признал иска.
5
Във всички цитирани актове е прието това , което е изложено и от
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното определение и
подържано от ответника по частната жалба .
Изпълнителното производство е висящо ,но взискателят не е
предприемал каквито и да било изпълнителни действия ,като дори е
настъпила перемпция при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че у
ответника не е налице някакво неправомерно извънпроцесуално поведение,
нито пък ищцата – длъжник е изправена пред необходимостта да се защити
чрез иск. Ищцата е разполагала с възможността да поиска прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпила перемпция , да предяви
извънсъдебно възраженията , включително да поиска извънсъдебно от
кредитора да зачете давността и тогава не би се стигнало до исков процес.
Давността не се прилага служебно / чл.120 от ЗЗД / още по-малко е да се
очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията си със своите
контрахенти, тоест висящността на изпълнителен процес при пасивното
поведение на взискателя , не е достатъчно ,за да се приеме ,че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Като е приел това и постановил обжалваното определение ,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт , който следва
да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд П. № 2217 от 26.102022
година , постановено по гр.д.№ 3806 по описа на съда за 2021 година по реда
на чл.248 от ГПК, с което е отменено решение №728 от 25.06.2022,
постановено по гр.д.№3806/2021г по описа на Районен съд-П. в частта за
разноските, в която е осъден „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№15 да
заплати на М. Х. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№65 сумата от 1
362 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в
6
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7