№ 48
гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от Р. Д. Х. чрез адв. И. Д. в
качеството си на земеделски производител и длъжник по изп. д. №
20178650401665 по описа на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 от КЧСИ с район на
действие района на ОС-Стара Загора против разпределение, обективирано в
протокол от 08.03.2021г. на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, в
което е включил сума в размер на 28 080.57 лв., представляваща
несеквестируемо имущество.
В жалбата се излагат оплаквания, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно е насочил изпълнението върху средствата на длъжника по
банковата му сметка в Банка "Д."АД, които представляват преведени
субсидии на земеделски производител от Държавен фонд "Земеделие",
постъпили от фондовете на Европейският съюз, които намира за
несеквестируеми.
Взискателят „А.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
ЧСИ –М.Д. е изложил по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, че
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Старозагорският окръжен съд, след като разгледа оплакванията в
жалбата и становището на съдебния изпълнител, както и след преценка на
обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства,
1
намери за установено следното:
Жалбата е срещу постановление за разпределение, обективирано в
протокол от 08.03.2021г. на съдебния изпълнител по изпълнителното дело №
20178650401665 по описа на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 от КЧСИ с район на
действие района на ОС-Стара Загора. Подадена е от процесуално
легитимирано лице, в тридневен срок за обжалване по чл.462 ал.2 от ГПК и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Жалбоподателя Р. Д. Х. е длъжник по изп.д. № 20178650401665 по описа
на ЧСИ М.Д., поради което е процесуално легитимирано лице да обжалва
действията на ЧСИ по извършеното разпределение.
Като страна в изпълнителното производство, чиито интереси са
засегнати с обжалваното разпределение, по изп.д. длъжникът има право да
обжалва постановлението на ЧСИ от 08.03.2021г., по изп. д. №
20178650401665 по описа на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 от КЧСИ с район на
действие района на ОС-Стара Загора.
Изпълнително дело 20178650401665 е образувано на 01.12.2017г., въз
основа на изпълнителен лист, издаден от PC гр. Казанлък по ч.гр.д.
2296/2016г. по описа на съда. Съобщението за образувано изпълнително дело
по чл.410 ГПК е получено от длъжника на 24.06.2019г.
При преценка на законосъобразността на извършеното разпределение,
съдът следва да се произнесе само по доводите, изложени в жалбата на
длъжника.
Обжалва се извършено по делото разпределение на постъпила сума по
запор на банкова сметка на длъжника в Банка „Д.“ ЕАД. Твърди се, че
включената в разпределението сума в размер на 28 080.57лв. , обективирана в
протокол от 08.03.2021. за разпределение на постъпила сума по същото изп.д.
представлява публично целево финансово субсидиране от бюджета на ЕС. С
оглед на това длъжникът счита, че същата е несеквестируема. Разпределяната
по делото сума е постъпила по делото, съответно на 29.09.2020г. и на
12.02.2021г. Разпределение е извършено на 08.03.2021г. Предявено е на
23.03.2021г. при редовно уведомяване на страните за изпълнителното
действие/вкл.длъжника -лист-228/. На 26.03.2021г. по делото е постъпила
ръкописна молба от представляващия длъжника адвокат, а на 10.05.2021 г. по
пощата с клеймо от 07.05.2021г. е постъпил под формата на препис от жалба
настоящия ѝ текст.
Жалбата е основателна.
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка,когато
по нея постъпват плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение /т.13 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК/. Публичните финансови средства
от еврофондовете /както и свързаното с тях национално финансиране/ са част
2
от структурата на държавния бюджет съобразно разпоредбите на чл. 42-43 и
чл. 59 от Закона за публичните финанси и чл. 17а ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители.Съгласно чл. 99 от Закона за
държавния бюджет за 2021 г. целево предоставените средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на
общини за субсидии,компенсации и капиталови трансфери не могат да се
използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания,както и на вземания на трети лица.Приемането на ЗДБ за
2021 г., и редакцията на чл. 99 от ЗДБ не дават основание за тълкуване в
смисъл различен от възприетия до момента, а именно, че средствата, които
имат източник на субсидии от ДФ " Земеделие", представляват
несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т.8 от ГПК.
Предоставяните на земеделските производители субсидии
представляват целеви средства, тъй като имат за свой източник Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на
Република България. В тази насока следва да се има предвид и легалната
дефиниция на § 1, т. 50 ЗПЗП, според който публично финансиране са
средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на
Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя. Във всички
случаи се касае за средства, които имат целеви характер, определен още с
подаването на заявление за подпомагане – тяхното предназначение е да
достигнат до земеделския производител и да бъдат използвани за
осъществяваната от него дейност, съобразно посоченото в заявлението и
придружаващите го документи, изискуеми в процедурата по чл. 38 а - 47
ЗПЗП. При разглеждане на втората предпоставка, а именно целевите средства
да бъдат предоставени на нефинансови предприятия, настоящият съдебен
състав смята, че тя също е налице. Очевидно е, че земеделските
производители нямат характер на финансови предприятия, т.е. същите не
осъществяват дейност, която може да бъде дефинирана като финансова или
друг вид сходна дейност. Напротив, същата има стопански и производствен
характер. Нормата на чл. 99, ал. 2 ЗДБРБ пък изрично забранява насочването
на принудително изпълнение върху подобни средства и не предвижда
изключения от това правило.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, ДФ "Земеделие" изпълнява функциите
на разплащателна агенция, а съгласно чл. 11а ЗПЗП разплащателната агенция
извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на общата
селскостопанска политика. За изпълнение на визираните със закона задачи
фондът предоставя на регистрираните стопани субсидии, целеви кредити и
гаранции, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПЗП. В чл. 17 от закона се уточнява, че
фондът се обслужва от Българска народна банка, а за средствата на фонда от
европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат
сметки за средства от Европейския съюз. В чл. 17а ЗПЗП изрично се
подчертава, че средствата, отпуснати от европейски фондове, са публични
финансови средства. Последните са регламентирани от Закона за държавния
бюджет на Република България за 2021 г., в чл. 99 от който е предвидено, че
3
целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери не могат да се използват за
обезпечения, а в ал. 2 е регламентирано, че същите тези средства не могат да
се използват за принудително погасяване на публични или частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица.
С оглед изложеното, следва да се приеме,че средствата по банковите
сметки на жалбоподателя, които имат за източник субсидии от ДФ
"Земеделие" в изпълнение на ЗДБРБ за 2021 г., представляват
несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т. 8 ГПК,поради което и
действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното
изпълнение към тези средства с извършеното разпределении от 08.03.2021 г.
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Нормите, касаещи принудителното изпълнение върху вземания и
свързаната с тях несеквестируемост, са императивни и не могат да бъдат
тълкувани разширително. В случая разпоредбата на чл. 520 ГПК е
неприложима, тъй като касае средства по банкови сметки на общини и
бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния
бюджет. Правната регламентация на субсидиите за земеделските
производители е специална и следва да бъде разглеждана в нейния
диференциран аспект, отделно от общите правила по глава 46 от ГПК.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело в
разпределението е включена сума в размер 28 080,57 лв. (двадесет и осем
хиляди и осемдесет лева, и петдесет и седем стотинки), представляваща
несеквестируемо имущество, чрез запор на банковата сметка на длъжника с
IBAN: ***, разкрита в „Банка Д.” ЕАД. Включената в разпределението сума в
размер 28 080,57 лв., обективирана в протокол от 08.03.2021 г. за
разпределение на постъпила сума по същото изпълнително дело на ЧСИ,
представлява публично целево финансово субсидиране от бюджета на ЕС.
Това се установява от нейния платец - Държавен фонд „Земеделие”, както и
от посочените основания за съответните плащания. Единствен овластен да
получи тези субсидии в пълния им размер като бенефициер е Р. Д. Х. в
качеството му на земеделски производител.
Съгласно чл. 2 от Регламент / ЕС / № 1360/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика на Съюза земеделски
стопанин е такъв по смисъла на чл. 4 от Регламент / ЕС / № 1307/2013 г., а
именно физическо или юридическо лице или група физически или
юридически лица – независимо от правно организационната им форма по
националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на
Договорите, определени в чл. 52 от ДЕС във вр. чл. чл. 349 и 355 от ДФЕС и
осъществява селскостопанска дейност. В аналогичен смисъл е и дадената от
български закон – чл. § т.1 от ДР на ЗПЗП, дефиниция на земеделския
производител – физически или юридически лица, които произвеждат
4
преработена и/или непреработена растителна и/или животинска продукция.
Дейността им се финансира със средства от бюджета на ЕС на основание
Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – Европа 2020,
одобрена от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС
през 2010 г. с цел ефективно използване на ресурсите и финансовите
инструменти на ЕС за развитие на селските райони. Съгласно чл. 3 от
Регламент / ЕС / № 1360/2013 г. европейските земеделски фондове са
европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието /ЕЗФГЗ / и
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони / ЕЗФРСР /,
върху които съгласно чл. 4 се осъществява споделено управление от
държавите членки и съюза. Средствата от тези фондове не са част от
държавния бюджет – както неправилно е приел първостепенния съд.
Цитираните от него разпоредби на чл. чл. 42, 43 и 59 от ЗПФ, както и § 1, т.50
от ЗПЗП не обосновават извод в тази насока. Напротив, по изричните
разпоредби на ЗПФ сметките за средствата от ЕС не се включват в държавния
бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети – чл. 141 ЗПФ, както
и в бюджетите на бюджетните организации – чл. 6 ЗПФ. Средствата от ЕС и
свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват
от бюджетните организации чрез сметки за средства от ЕС, които сметки са
финансово – правната норма за получаване, разпределяне и разходване от
бюджетните организации на средства от ЕС и свързаното с тях национално
съфинансиране. Съгласно чл. 7 Регламент / ЕС / № 1360/2013 г. всяка от
държавите – членки създава органи или отдели, отговарящи за управлението
и контрола на разходите по чл. 4 § 1 и чл. 5 – разходи по линия ЕЗФГ и
ЕЗФРСР. Такава разплащателна агенция – досежно субсидиите за
земеделските производители съгласно чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е Държавен
Фонд " З." – юридическо лице на бюджетна издръжка, който приема,
проверява и взема решения по заявленията за подпомагане, искания и заявки
за плащане по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска
политика, осчетоводява операциите по тези схеми и мерки, контролира
използването на предоставените по тях помощи. Т.е. ДФ " З." извършва
дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от
еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Тези
средства са публични финансови средства – чл. 17а от ЗПЗП, съгласно § 1, т.
50 от ДР на ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. С
оглед разпоредбите на Регламент / ЕС / № 1360/2013 бенефициери на тези
плащания – в пълния им размер, са регистрираните земеделските
производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях
дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска
политика. Регламента урежда също че плащанията следва да се извършват
навреме, за да могат да се използват от бенефециерите ефективно по
предназначение, всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да
бъде предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на
фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно
разходването на предоставените им средства. Т.е. финансирането е и целево.
Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод че
5
тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен
овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер земеделския
производител.
Вземането е несеквестируемо, когато за него са налице императивни
правни норми, които да забраняват то да бъде изпълнено на лице, различно от
длъжника. В този смисъл, в чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. е прието, че плащанията
на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен
размер, т.е. ЗП Р.Х. в случая е единственият овластен да получи субсидията.
Регламентът урежда също така, че плащанията следва да се извършват
навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по
предназначение. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ
обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране с
единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер -
земеделският производител. С оглед този специален императивно установен
режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин,
макар европейското и националното право да не съдържат изрична
разпоредба, където е употребен този израз, но смисълът е точно този. След
като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните
политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за
бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат
цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се
налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице,
различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за
което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено
принудителното изпълнение. В този смисъл е и Решение № 143 от 25.10.2017
г. по гр. д. №4666/2016 г. по описа на ВКС, III гр. о., което се споделя
константно от съдилищата, в т.ч. от въззивната инстанция - напр. Решение №
27 от 14.02.2018 г. по е. гр. д. № 56/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив.
Предвид изложените съображения извършеното разпределение на
постъпилите по изп.дело сума в размер на 28080,57 лв., постъпила по делото
от запор на банкови сметки на длъжника, в Банка „Д.“ ЕАД, като
незаконосъобразно следва да се отмени. Средствата по банковите сметки на
жалбоподателя, които имат източник на субсидии от ДФ " Земеделие",
представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т.8 ГПК,
поради което извършеното от ЧСИ М.Д. разпределение от 08.03.2021г. и
действията на съдебния изпълнител обективирани в постановлението за
разпределение от 08.03.2021 г. като незаконосъобразни следва да бъдат
отменени.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски и се възложат на взискателя по
изп.дело „А.С.“ ЕООД ГР. ***. Видно от приложения по делото списък
разноските които е направил жалбоподателя в настоящото производство са в
6
размер на 25 лева за ДТ. Страната е поискала присъждане и на адвокатско
възнаграждение, но не е представила доказателства за направени такива
разноски поради което не следва да бъде присъждано адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК „А.С.“ ЕООД ГР. *** следва да бъде
осъдено да заплати на Р. Д. Х. чрез пълномощника му адв.И.Д. от АК-
В.Търново направените по делото разноски за настоящото въззивно
производство в размер на 25 лева за ДТ.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разпределение от 08.03.2021 г. на ЧСИ
М.Д. по изп. д. № 20178650401665 по описа на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 от
КЧСИ с район на действие района на ОС-Стара Загора, обективирано в
протокол от 08.03.2021г. на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, в
което е включил сума в размер на 28 080.57 лв., представляваща
несеквестируемо имущество- сума по чл. 444, т.8 от ГПК, постъпила по
делото от запор на банкови сметки на длъжника.
ОСЪЖДА „А.С.“ ЕООД ГР. *** ЕИК *** да заплати на Р. Д. Х. ЕГН
********** от *** чрез адв. И.Д. направените по делото разноски в размер
на 25,00 лв. за ДТ.
Решението подлежи на обжалване през Апелативен съд - Пловдив, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, че е обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7