№ 166
гр. Шумен, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500079 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №886/1.12.2022г. по гр.д.№533/2022г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил „ТРЪНЧЕВ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул.....“ № 8, представлявано от Ю.Н.Т. да заплати на М. П. П. с ЕГН ********** с
адрес гр.Варна, район „Приморски“, бул.“....“ № 115, сграда 1, ет.7, ап. 9-7 по банкова сметка
IBAN .... находяща се в "Уникредит Булбанк" АД, с титуляр ищеца, сумата от 30 лв.
(тридесет лева), представляваща недължимо платена на 10.04.2021 г. такса за „паркинг –
престой“, след поставяне на „скоба“ на собствения на ищеца лек автомобил марка „Шкода“ с
рег. № ....., за което е издаден фискален бон, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 16.03.2022г., до окончателното й изплащане,
осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТРЪНЧЕВ“ ООД с ЕИК ********* да заплати на
М. П. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер общо на 350 лв.
Решението е обжалвано от ответника „ТРЪНЧЕВ“ ООД, действащ ,чрез
пълномошника си адв.И. Г. Т. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска и да присъди на
жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият М. П. П., действащ, чрез пълномощника си адв.И. К. В. е депозирал
отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да
потвърди решението и да се присъдят разноските по делото.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,
тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 30лв. ,
която сума била платена от ищеца на ответника при начална липса на правно основание.
Във въззивната си жалба жалбоподателят прави възражение за недопустимост на иска
на ищеца ,тъй като ищецът бил част от ЕС , сключила договор с ответника и като такъв се
явявал страна по него и ако считал, че правата му са нарушени бил налице друг ред за
тяхната защита , като разваляне на договор , иск за неизпълнение и др. Възражението е
направено за първи път във въззивната жалба и се явява преклудирано. Същото е и
неоснователно ,тъй като предмет на настоящото дело не е изпълнението на договора за наем
на паркоместата от страна на ответника и с исковата молба ищецът не оспорва факта на
изпълнението на този договор от страна на ответника, който срещу ползването на
паркоместата е поел задължението да заплаща на наемодателя наемната цена.
По делото не е спорно ,че ищецът е собственик в условията на СИО на недвижим имот -
АПАРТАМЕНТ № 9-7, с идентификатор 10135.2558.149.1.133, находящ се на 7 етаж с сграда
№ 1 в ПИ с идентификатор 10135.2558.149 с адрес гр.Варна, бул.“....“ № 115, ведно с
принадлежащите 22.92 кв.м. ид.ч. от собствеността върху поземления имот, както и че на
09.04.2021г. ищецът паркирал собствения си лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № ..... на
едно от отдадените под наем на „Трънчев“ ООД паркоместа. На следващия ден –
10.04.2021г. ищецът установил, че на предно ляво колело на автомобила била поставена
„скоба“ от служителите на магазин „Бул маг“ стопанисван от „Трънчев“ ООД. Ищецът
поискал съдействие от органите на полицията, като след тяхното пристигане на място,
скобата била премахната, но след заплащане на сумата от 30 лв. от ищеца, за което бил
издаден фискален бон с основание в него „паркинг - престой 1 час“ 15 х 2 лв. С решения на
Общото събрание на Етажната собственост от 2017г. и 2018г. е взето решение за отдаване
под наем на общи части на сградата . Последното решение е от 01.08.2018г., като в точка №
2
5 е посочено, че Общото събрание с мнозинство от 100 % от присъстващите упълномощава
управителя да сключва договори за отдаване под наем на общи части от всички зони на
сградата без ограничения безвъзмездно или при цени и условия за срок от не повече от 10
години. Видно от Договор за наем от 10.08.2020г. , сключен между етажните собственици
на въведената в експлоатация сграда с идентификатор 10135.2558.149.1, представлявани от
Управителя А.М.Ц. в качеството им на наемодател и ответника „Трънчев“ ООД, като
наемател се установява, че на „Трънчев“ ООД били отдадени под наем паркоместа от 0-11
до 0-23 с обща площ 204 кв.м. срещу наемна цена от 80 лв. без ДДС на паркомясто.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД неоснователното обогатяване
предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила
от другата нещо без основание , поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на
имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в
това на друго.
В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото
благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното
основание за това имуществено разместване от патримониума на ищеца в неговия
имуществен комплекс.
В случая договора за наем от 10.08.2020г. е с предмет отдаването под наем на 13
паркоместа на „Трънчев“ ООД срещу насрещното задължение за заплащането на месечен
наем и договорът обвързва страните, които са го сключили, но от него не възникват
правоотношения между „Трънчев“ ООД и посетителите на супермаркета „Бул маг“ да
заплащат такса за престой. Такива клаузи в договора липсват. Затова ответникът следваше
по делото да въведе основанието за плащане на таксата-престой и основанието за
поставянето на скоба при неплащането й. По настоящото дело не се събраха достатъчно
доказателства, какви са конкретните правила, уреждащи начина на ползване и плащане на
таксата за престой на частния паркинг за обществено ползване, а още повече, че не се
ангажираха доказателства за основателността за поставянето на техническото средство за
задържане на автомобила от служители на ответното дружество. В отговора на исковата
молба ответникът излага ,че начина на ползване, време и такси относно паркоместата били
непроменени и се изразявали в това първия час да е безплатен, а след това по 1 лев на всеки
започнат час. Само при „фрапиращи случаи на просрочие“ били поставени лепенки за
дължимост на суми. В обясненията си в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК ищецът
пояснява, че “…...има табела, че може да се паркира и престоя над един част е забранен
….няма такова за последващо заплащане…“. Следователно ответникът следваше да
докаже ,че организацията по таксуване на ползващите наемите от него паркоместа е
достатъчно ясна и поставена на видно място и факта ,че след престой повече от един час
следва възникване на задължение за заплащане на допълнителна такса за престоя на
паркинга след първия час и че това от своя страна е основание за дължимост на исковата
3
сума от ищеца. Липсата на доказателства за точното съдържание на информационната
табела или на съществуването на правила, приети от стопанисващия паркинга, които да са
станали достояние на ползващите паркинга лица, води до извода за липсата на основание за
плащането на сумата от 30 лв. Изискването за яснота при ползването на частен паркинг за
обществено ползване е въведено и от законодателя. Съгласно чл.99, ал.2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) местата за паркиране в населените места се обозначават с
пътни знаци, пътна маркировка и надписи от собственикът или администрацията,
управляваща пътя, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В настоящия
случай ролята на собственика се изпълнява от стопанисващия частния паркинг за
обществено ползване ,който е ответника и същият не е изпълнил тази свои законови
задължения. Не е налице соченото от ответника във въззивната жалба съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила от ШРС при постановяване на обжалваното
решение с позоваването на чл.99 ал.2 от ЗДвП , тъй като начина на организация на
паркирането на наетите от ответника паркоместа е част от предмета на спора предвид
твърденията на ищеца в исковата му молба ,че липсва основание за плащането на исковата
сума от него. Следователно е в тежест на ответника да докаже ,че организацията на
стопанисваните от него паркоместа отговаря на закона и от там ,че е налице основание за
дължимост на исковата сума от ищеца. Също така ответникът не доказа и как е формиран
размерът на посочения престой за паркинг от 30 лв., тъй като във фискалния бон е посочен
начин на формиране 15 х 2.00, а в писмения отговор се сочи, че таксата след първия
безплатен час е 1 лев на час и следователно липсва яснота относно реда и начините за
плащането на таксата за престой.
Предвид гореизложеното по делото се доказа , че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 30лв. , която е заплатена от ищеца на
ответника без основание , поради което искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу ответника е
основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , а
въззиваемата страна не е представила пред ШОС списък на разноските и доказателства за
направени разноски за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №886/1.12.2022г. по гр.д.№533/2022г. по описа на ШРС .
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5