Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13047 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 132855 от 04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 30875/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, е отхвърлен
предявеният от Н.Б.П. срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 459 лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в
стойността на ремонт на повреден поради внезапно прекъсване на
електроснабдяването телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290,
произведен 2008 г. Със същото решение е отхвърлен и предявеният
от Н.Б.П. срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 250 лева,
представляваща неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие от повредата
на телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008
г.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищеца Н.Б.П., в която са изложени оплаквания за неговата
незаконосъобразност и необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че противно на възприетото
от СРС, в тежест на ответното дружество е било да установи бланкетно
релевираното от негова страна възражение за нарушение от страна на ищеца на
нормата на чл. 15 от ОУ. Твърди се, че от събрания по делото доказателствен
материален се установява изпълнението на ищеца на предвиденото в чл. 15, т. 8
от ОУ, както и е доказана причинно-следствената връзка между повредата и
противорпавното поведение на „Ч.Р.Б.“ АД. Поради което се отправя искане за
отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да
бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Оспорва се възражението на Н.П.
във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните, като
се посочва, че именно негово е било задължението да установи какво е било
състоянието на телевизора и ел. инсталацията в процесния имот преди инцидента,
което не е било сторено. Намира се, че при анализа на събраните по делото
доказателства районната съдебна инстанция безспорно и категорично е установила
правната и фактическа обстановка, както и обстоятелството, че оперативните
превключвания не са в състояние да повредят електроуредите на клиента. Оправя
се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният съд,
съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на
решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:
Софийски районен
съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл.
79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД.
За да
възникне правото на обезщетение по предявените искове, следва в
обективната действителност да са осъществени следните материалноправни
предпоставки
/юридически факти/: наличие на действително облигационно правоотношение
за продажба на електрическа енергия; неизпълнение на договорно задължение;
настъпването на имуществени/неимуществени
вреди и причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносния
резултат.
С
разрешението, дадено с ТР
№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, се приема,
че отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато
неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към
договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на
това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
С оглед
процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и нейния отговор, съобразно
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив,
настоящата инстанция намира за породени
в обективната действителност тези материални предпоставки, обуславящи
възникването на предявеното спорно материално право и установени от районната
инстанция, които не са оспорени изрично от страните, а именно:
Не е спорно между страните наличието на съществуваща между
тях валидна облигационна връзка за продажба на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, жк
„Фондови жилища“, бл. *********, в който ищецът е потребявал доставяната от
ответното дружество енергия. Установено е също така, че Н.П.
е собственик на вещта, която се твърди да е повредена, а именно – телевизор
марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г.
Безспорно е също така обстоятелството, което се установява и
от събраните по делото доказателства, че на 29.04.2015 г. по
разпореждане на дежурния диспечер от териториалното диспечерско управление ***,
между 02:11 ч. и 02:14 ч. ответникът е осъществил оперативни превключвания,
които са засегнали и имота на ищеца. В конкретния случай ставало дума за
извършване на планова дейност за ремонтно експлоатационно обслужване на
електроразпределителната мрежа, а не за аварийна ситуация, като прекъсването
било извършено поради повреди на кабелни линии за средно напрежение. Ответното
дружество нито твърди, нито сочи доказателства за това да е уведомило
предварително своите потребители за коментираното оперативно превключване.
При така
установената и неоспорена от страните в тази й част пред въззивната инстанция
фактическа обстановка, СРС правилно е достигнал до правния извод, че в
разглеждания казус ответникът е прекъснал електроснабдяването в нарушение на
чл. 73, ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 35 от Общите условия. – тоест
неправомерно по смисъла на чл. 42, т. 2 от ОУ. В тази връзка СГС споделя
изложеното от първата инстанция, че съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗЕ операторите на
електропреносните мрежи са длъжни предварително да уведомят производителите и
клиентите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при
извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в
експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на
планиране. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от ОУ електроразпределителното
предприятие има право да прекъсне електрическата енергия до 24 часа при
оперативни превключвания, като алинея 2 от същия член предвижда, че
предприятието уведомява потребителите за времето и продължителността на
прекъсването 48 часа по-рано чрез една централна или местна медия или по друг
подходящ начин. Случаите, в които електроразпределителното предприятие може да
прекъсне електроснабдяването без предварително уведомление са посочени в чл 73,
ал. 1 от ЗЕ и чл. 34 от ОУ, като настоящият казус не се обхваща от тези норми.
В разглеждания случай се касае не за авария, а за планова дейност, свързана с
оперативни превключвания, като това обстоятелство се установява и от
показанията на св. С.Д.– служител в „Ч.Р.Б.“ АД, както и от заключенията на
изслушаните пред СРС експертизи – съдебно електротехническа и съдебно
софтуерна. Съответно, налице е неизпълнение от страна на ответното дружество за
задължението му да уведоми предварително клиентите си за предстоящото
прекъсване на електрозахранването. Тук е мястото да бъде посочено с оглед
наведеното в този смисъл възражение още с отговора на искова молба и предвид
необсъждането му от районната съдебна инстанция, че не може да бъде споделено
становището на ответното дружество, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ РД-16-57/28.01.2008 г. ТДУ разпореждат временно прекъсване на производството
или снабдяването с ел. енергия без предварително уведомяване на производителите
и потребителите при оперативни превключвания с продължителност до 3 минути за
възстановяване на нормалната схема на мрежата. Това е така, тъй като по делото
липсват каквито и да било ангажирани доказателства за това, че установено в
процесния случай планово прекъсването поради повреди на кабелни линии за средно
напрежение попада в предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 5 от горепосочената
наредба изключение, а именно прекъсване за възстановяване на нормалната схема
на мрежата.
Съобразявайки
изложеното, спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху това, дали
установеното по делото виновно неизпълнение на договорните задължения на „Ч.Р.Б.“
АД за уведомяване на производителите и клиентите за времето и продължителността
на прекъсването или ограничаването на електрическата енергия, е в причинна
връзка със заявените и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Според съставът на СГС отговорът на така поставения въпрос е положителен, като
не се споделят изложените в тази част от атакуваното решение мотиви на СРС по
следните аргументи:
В
представения по делото констативен протокол № 2327/14.05.2015 г., съставен от
комисия към „К енд К СЕРВИЗ“ ЕООД, е посочено, че е направена диагностика на
процесния телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290,
произведен 2008 г., като след нея е установено, че са дефектирали захранваща и
основана платки следствие пренапрежение по захранващата мрежа /220 V/. В заключението на изслушаната
пред първата инстанция комплексна съдебна експертиза – част електротехническа,
вещото лице е посочило, че оперативните превключвания могат да причинят повреда
на телевизора само в случай на пренапрежение, от което да дефектират неговите
захранваща и основна платка. При оперативни превключвания след прекъсване на
захранването напрежението е 0.00
V,
а при последващо възстановяване на захранването напрежението достига до
нормалните си стойности, но в някои случаи се получават комутационни
пренапрежения /пренапрежения от превключване/. Или, от така посоченото
експертно становище несъмнено се доказва обстоятелството, че установената в
констативния протокол повреда на процесния телевизор - дефектирали захранваща и
основана платки, може да бъде получена при оперативните превключвания в случай
на пренапрежение - комутационни пренапрежения /пренапрежения от превключване/.
Принципно вярно е застъпеното от СРС становище, че в общия случай оперативните
превключвания не водят задължително до пренапрежение, но това не би могло да
изключи частния такъв, какъвто според СГС е процесният казус. Освен това,
противно на възприетото в обратния смисъл от районния съдебен състав, по делото
липсват каквито и да било конкретни и съответни доказателства, които да
разколебават заявеното от Н.П., че именно при извършеното на 29.04.2015 г.
прекъсването на електроснабдяването е настъпила повредата на телевизора му,
респективно да сочат друга причина за нейното получаване. Както вече беше
посочено, в процеса не е било спорно, че на 29.04.2015 г. по разпореждане на
дежурния диспечер от териториалното диспечерско управление ***, между 02:11 ч.
и 02:14 ч. ответникът е осъществил оперативни превключвания, които са засегнали
и имота на ищеца. От представения по делото констативен протокол /за нанесени
имуществени щети/ № 15/07.05.2015 г. се установява, че въз основа на подадено
от ищеца заявление от 30.04.2015 г. /или деня, следващ деня на инцидента/,
двама служители при ответното дружество в присъствието на Н.П. са посетили
адреса му и са отразили като повреден телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“,
32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г. Липсата на конкретно посочване в
протокола на вида на щетите по телевизора не може да изключи факта на
удостоверяване, че същият е бил повреден. В показанията на разпитания пред СРС
свидетел И.А.– колега на ищеца, също се съдържат данни, че 29.04.2015 г. при
прекъсване на тока е бил повреден телевизора му, като показанията на свидетеля
не са само производни и пресъздаващи разкази на Н.П., а свидетелят лично е
възприел и преразказал поведението на последния в деня, следващ деня на
инцидента – през този ден на свидетеля няколко пъти му се е налагало да
замества ищеца на работното му място, тъй като на последния му се е наложило да
излиза от работа и да посещава приятелката си, с която е живеел на семейни
начала и която му е звъняла непрекъснато по телефона, тъй като същата страна от
заболяване и се чувства по-спокойна като гледа телевизия. Отделно, вещото лице
по електротехническата експертиза е посочило, че въпреки че е възможно повредата
на процесната вещ да е в резултат на обичайното й амортизиране, то седем години
не е голям срок на експлоатация.
С
оглед гореизложената преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
изследвани поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съдебен състав достига
до извода, че вследствие установеното по делото настъпило вредоносно събитие
поради виновното неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения за уведомяване на производителите и клиентите си за времето и
продължителността на прекъсването или ограничаването на електрическата енергия,
за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди, изразяваща се в
стойността на ремонт на повреден поради внезапно прекъсване на
електроснабдяването телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290,
произведен 2008 г. Тук е мястото да бъде посочено, че СГС споделя възражението
на жалбоподателя, че доколкото „Ч.Р.Б.“ АД е навело в производството довода за
неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по 15, т. 8 от общите
условия, а именно, че е инсталирал, поддържал и експлоатирал правилно и
безопасно собствените си ел. уреди и съоръжения, то в тежест на ответното
дружество е било установяването на това обстоятелство. Същото обаче е останало
недоказано по делото, доколкото в експертното заключение на съдебно
електротехническата експертиза вещото лице е заявило, че при инсталиране на
допълнителна защита на вътрешната инсталация след електромера и на телевизора
вероятността на възникване на повреди е по-малка, но не е възможно експертизата
да установи имало ли е инсталирани такива защити във вътрешната
електроинсталация в жилището срещу претоварване, непостоянно напрежение, токов
удар и др., доколкото инцидентът е бил преди повече от четири години.
Предвид
посочените съображения, предявеният иск за имуществени вреди
е доказан пълно и главно.
Въз
основа на представения по делото констативен протокол № 2327/14.05.2015 г. и на
основание чл. 162 от ГПК, СГС определи размера на същия на сумата от 459 лева.
Или, коментираната искова претенция подлежи изцяло на уважаване, като в
посочената част решението на СРС следва да бъде отменено.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди по
чл. 52 от ЗЗД е налице съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г.,
Решение № 177 от 27.10.2009 г., по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение №
334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV ГО и др., постановени
по реда на чл. 290 от ГПК. Посочената съдебна практика установява, че
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът на
справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки /в този
смисъл Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III ГО/.
В
процесния случай, от показанията на разпитания по делото свидетел И.А.се
установява, че след инцидента ищецът станал по-нервен, неспокоен, заядлив, като
това продължило около 4 години. Пред районната съдебна инстанция е била
допусната и изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, в заключението на
която се посочва, че Н.П. е емоционално неустойчив, като в резултат на случката
от 29.04.2015 г. у него са възникнали негативни емоционални преживявания, които
са му причинили психичен дискомфорт за известен период. Според експерта обаче
това емоционално състояние не е следствие единствено от повредата на
телевизора, още повече, че ищецът и приятелката му притежавали и друг телевизор
в хола, поради което на са били лишени от възможността да гледат телевизионни
предавания. Или, от така събрания по делото доказателствен материал се доказват
по делото претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на установеното в
производството договорното неизпълнение от страна на ответното дружество, изразяващи
се изпитани негативни емоционални преживявания – нервност, безпокойство, стрес.
По тези съображения съставът на СГС намира, че на Н.П. следва да бъде
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 300 лева,
отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, който
размер е достатъчен за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди, търпени
от ищцата. Съответно, първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено и в частта му по иска правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД,
като същият бъде уважен за сумата от 300 лева.
Така, поради частично несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено в една част.
По отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение, дължимите в исковото производство разноски следва да бъдат преизчислени съразмерно с уважената част от иска. Поради което, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 643,97 лева – разноски в производството пред СРС. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следващите се на ответника разноски в първоинстанционното производство са в размер на сумата от 111,18 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която на „Ч.Р.Б.“ АД са присъдени разноски за разликата над 111,18 лева до присъдения от СРС размер от 200 лева.
Предвид изхода на спора пред СГС и съобразявайки уважената част от въззивната жалба в полза на Н.Б.П. следва да бъде присъдена сумата от 22,21 лева – разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна такса /в която не следва да се включва и не е дължима сумата за банков превод/. Съобразявайки отхвърлената част на въззивната жалба в полза на „Ч.Р.Б.“ АД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които СГС определи на сума в размер на 55,59 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 132855 от 04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 30875/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н.Б.П., с ЕГН **********,
срещу „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ********иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 459
лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в стойността на ремонт на
повреден поради внезапно прекъсване на електроснабдяването телевизор марка
„LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Н.Б.П., с ЕГН **********, срещу „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ********иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие от повредата на телевизор марка „LG“, модел
„32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г., както и в частта, в които Н.Б.П., с ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК******** сума над 111,18 лева до присъдения от СРС размер от 200 лева –
разноски по делото, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Б.П., с
ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД, сумата от 459
лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в стойността на ремонт на
повреден поради внезапно прекъсване на електроснабдяването телевизор марка
„LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г., ведно със
законна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба - 16.05.2017 г.,
до изплащане на вземането, както и на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД
сумата от 300 лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие от повредата на телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб.
№ 290, произведен 2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 132855 от 04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 30875/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Б.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***,
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 643,97 лева - разноски пред СРС, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 22,21
лева - съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА
Н.Б.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр.
с чл. 273 от ГПК сумата от 55,59 лева - съдебни разноски пред СГС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.