Решение по дело №711/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационни жалби: 1.на В. В. Х., чрез пълномощник адв.Г.К.; и 2.от Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, чрез процесуален представител гл.ю.к.К. Л.-А., против Решение № 154/11.02.2025г. по АНД № 4597/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-003420/15.11.2024г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“ и В. Х. е предупреден по реда на чл.63 ал.4 от ЗАНН.

В жалбата на В. Х. по подробно изложени съображения се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно в частта относно приложението на чл. 28 ЗАНН предвид изричната забрана по чл. 189з ЗДвП, но същото е правило в частта за отмяна на НП, но не и на посоченото правно основание. В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Г.К. жалбата се поддържа, като допълнително се излага, че фактите по спора са правилно установени от въззивната инстанция и въз основа на същите се моли да се приеме, че НП е правилно отменено, но поради наличие на предпоставките по чл.9 ал.2 от НК, Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В жалбата на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът в нарушение разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли се отмяна на решението и връщане на делото а ново разглеждане от друг състав.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за оставяне в сила като краен резултат на въззивното решение. Споделя доводите за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, но казусът предпоставя приложение на чл.9 ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страни по делото, за които е налице правен интерес от оспорването, поради което са процесуално допустима. По тяхната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В. В. Х. срещу гореописаното НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 20 на осн. чл.185 от ЗДвП. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че в 17.45ч. на 20.10.2024г. в гр.Варна, ул.“Под игото“ № 5, като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № [рег. номер], собственост на Община Варна, с поведението си е създал опасност и пречки за движението, като при извършване маневра „движение назад“ блъска паркиран зад него товарен автомобил „Мерцедес 410“с рег. № [рег. номер], с материални щети по автомобила управляван от Х..

Въззивният съд е отменил НП, като е счел че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като на осн. чл.63 ал.4 от ЗАНН е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така постановеното решение настоящият касационен състав намира за неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Изложените от във въззивното решение мотиви са обилни и пространни, но изцяло бланкетни и нямат връзка с процесния казус. Цитирани са норми и общи теоретични постулати, които по принцип са правилни, но не са обвързани по никакъв начин с конкретната фактическа обстановка.

Допълнително следва да се посочи, че остава неясна и волята на съда по отношение основанието за отмяна на НП. От една страна в мотивите общо се сочи, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото същото не съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. Извод, който настоящата инстанция изобщо не възприема, тъй като процесното НП безспорно съдържа яснота относно дееца, деянието и обстоятелствата по извършването му. Евентуалното наличие на такова нарушение обаче е достатъчно основание за отмяна на НП. Независимо от това процесното НП е отменено поради маловажност на нарушението, като е приложена нормата на чл.63 ал.4 от ЗАНН.

Съдът не е изложил никакви мотиви по поддържаното пред него в пледоарията по същество от пълномощника на наказаното лица възражение за неправилно квалификация на нарушението, доколкото описаните факти обуславят състав по чл.40 ал.1 от ЗДвП, а не на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Произнасянето по този въпрос от настоящия състав би лишило страните от право на една инстанция по спора за законосъобразността на проведеното АНП и по материалната законосъобрзаност на НП.

Бланкетни мотиви, противоречиви такива, както и липсата на каквито и да са обсъждания, съображения и изводи по отношение наведените възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми по чл.348 ал.1 т.2, вр. ал.3 т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН и е самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.

Съдът е допуснал нарушение и на материалния закон като не е съобразил нормата на чл.189з от ЗДвП /обн. в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /. Същата императивно изключва приложното поле на визирания институт на маловажния случай за нарушенията по ЗДвП.

Предвид изложеното, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане и решаване на спора по същество от друг състав на същия съд, като се обсъдят и наведените от въззивника възражения.

При новото произнасяне въззивния съд следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.63в ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 154/11.02.2025г. по АНД № 4597/2024г. по описа на Районен съд - Варна; и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.