Решение по дело №4467/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 382
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110204467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204467 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Арм Билд Груп“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, подадена чрез адв. Д.С. от АК Варна, против НП № 03-
013892/21.07.2021год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на ЮЛ е било наложено
адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушаване
нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно, несправедливо и необосновано. Сочи, че
поради неволен пропуск към момента на проверката на работника не било
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, че дори и да
имало нарушение то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и
че наложеното с НП наказание било явно несправедливо. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание производство въззивното дружество се
представлява от адв. Д.С., който във фазата по същество моли НП да бъде
отменено на основанията изложени в жалбата, а в условията на евентуалност
моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния
предвиден в закона.
В съдебното производство на основание чл.61 от ЗАНН (в редакцията
1
от 23.12.2021год.) като страна в процеса е конституиран Директора на
Дирекция „ИТ“ Варна. В съдебното заседание същият се представлява от ю.к.
Н., който във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2021год., около 16:20 часа, служители на Д „ИТ“ Варна сред
които и св. Ж.Г. – инспектор, извършили проверка на строителен обект,
находящ се в гр.Варна, ул. „Баба Тонка“ №1, изпълняван от въззивното
дружество. В хода на проверката проверяващите установили на 4 ет. Петима
работници, които зидали стена. Един от работниците бил К. С. А..
Проверяващите предоставили на всички работници декларации по чл. 402 от
КТ. В своята декларация Калоян А. посочил, че работи за въззивното
дружество като зидар, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., при уговорена
заплата 650лв. месечно, както и, че почива в неделя. В последствие в хода на
документалната проверка досежно след като се запознала с представените от
въззивното дружество ТД сключен с К. С. А. и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, св. Г. констатирала, че ТД е
бил регистриран в ТД на НАП на 24.06.2021год. - деня на проверката на място
в обекта, но в по-късен час – 18:27ч..
На 13.07.2021год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН №
03-013892, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 24.06.2021год., в 16:20ч., като работодател е
допуснало до работа К. С. А. ЕГН ****, на длъжност „зидаромазач“, в
строителен обект - жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Баба Тонка“
№ 1, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ
заверено от ТД на НАП Варна.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.
Такива не постъпили и в предвидени в чл. 44 от ЗАНН срок.
На 21.07.2022год. въз основа акта, АНО издал атакуваното НП 03-
013892, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката
Ж.Г., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Сочи, че К. А. е бил един от работниците
2
които са заварили да работи на строежа, че за същия в хода на проверката бил
представен сключен ТД, но той бил регистриран в НАП след проверката на
място в строителния обект.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН,
Констативен протокол от 24.06.2021год., ТД № 83/24.06.2021год., справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ изх.№
03388213075830/24.06.2021год. 18:27:04 , Протокол за извършена проверка №
ПР 2121366/13.07.2021, идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от
АПК, Заповед на ИД на ИА „ГИТ“, известие за доставяне, декларация по чл.
402 от КТ изходяща от К. С. А., пълномощно изходящо от Д. Г. към Е. М. И. –
Д.; копие от инструктажна книга.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
всички събрани по делото доказателства ,както писмени така и гласни, които
са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло с
доверие.
От правна страна съдът прие за установено следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения в
хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.
Въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
тъй като като работодател е допуснало до работа К. С.А. /зидаромазач /,
преди да му предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП).
В тази насока са показанията на св. Г., констативен протокол от
24.06.2021год., декларация по чл. 402 от КТ, трудов договор от №
083/24.06.2021год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ изх.№ 03388213075830/24.06.2021год. 18:27:04ч..
Видно от всички посочени по-горе доказателства към момента на
проверката, в 16:20ч. на 24.06.2021год., К. А. е извършвал трудова дейност на
строителния обект осъществяван от въззивното дружество. Към същия
момент между последния и въззивното дружество като работодател е имало
сключен трудов договор. Уведомление за регистрация на договора обаче не е
било връчено и този факт безспорно се установява от приложената към
3
преписката справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
изх.№ 03388213075830/24.06.2021год. 18:27:04ч..
Видно от последната уведомлението е било регистрирано на същата
дата, но около два часа след проверката на място когато работника е бил
установен да осъществява трудови функции на обекта на въззивника.
Впрочем факта, че уведомлението от регистрацията на ТД на Асенов в
ТД на НАП не му е било връчено към момента на проверката не се и оспорва
от въззивника в жалбата доколко същият сочи, че това се дължало на неволен
пропуск.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ
като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена
санкция в размер над минималния предвиден в закона - 5000лв..
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че
нарушението е първо за въззивника предвид липсата на данни за противното,
прецени, че така наложеното на въззивника наказание е завишено. Счете, че в
случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите
на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че нарушението било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда първо
защото нарушението е типично и второ защото нормата на чл. 28 от ЗАНН е
обща и нейното приложение в случая е изключено поради наличието на
специалната норма на чл.415в от КТ. Това становище е последователно
застъпвано в практиката на съдилищата в това число и такава със
задължителен характер - Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по
т. д. № 7/2010г. Съгласно цитираното ТР специалният състав по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В случай на
"маловажни" нарушения, установени по чл. 415в КТ не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от
тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно
наказание – имуществена санкция, но в многократно по–нисък размер. В
случая втората алинея на посочения текст (чл. 415в, ал.2 от КТ) изрично
изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно, чрез процесуалния си представител е формулирала искане в
тази насока.
С оглед крайния изход на спора счете, че въззивника следва да бъде
4
осъден да на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от
АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска
(1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните
изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Арм
Билд Груп“ ООД ЕИК ********* в полза на Дирекция „инспекция по труда“
гр.Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013892 от 21.07.2021год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Арм
Билд Груп“ ООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за
нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ като намалява размера на
наложеното наказание на 1500лв..

ОСЪЖДА „Арм Билд Груп“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Секвоя“ №4, ет.1 ап.2 да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 40лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.


5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6