№ 491
гр. Сливен, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500555 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №6381 от 29.10.2021г.
на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№4904/2021г. по описа на съда, в
частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи
кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу Г. Н. ХР. за неплатено договорно възнаграждение в размер на 476,13лв. за
периода от 01.07.2018г. до 27.08.2019г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1440,48лв., мораторна лихва в размер на 185,14лв. за
периода от 02.07.2018г. до 27.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 254,92лв. за
периода от 27.08.2019г. до 27.10.2021г. и разноски в заповедното производство над
размера от 121,13лв.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в отхвърлителната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с
измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на
неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е
направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не
намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел
и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за
1
договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите
ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при
прилагане принципа на свобода на договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна
практика била преодоляна с измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е
въведено ограничение за максималния размер на ГЛП – петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е
уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на
договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени
императивните законови изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че
поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва
представлява неравноправна клауза. Не може да е налице и недействителност, поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна
правна норма. Предвид действителността на клаузата, уговаряща договорното
възнаграждение, следвало да се присъдят и претендираните мораторни лихви. Излага
подробни аргументи и относно липсата на неравноправност в клаузите относно
закупените допълнителни услуги и характера им. Посочва, че се касае за клаузи, които
не се прилагат автоматично за всички сключени договори и относно всички негови
контрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и
договорили конкретни условия. Подчертава, че услугите са предоставени по искане на
клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил за тях, както и че разходите
за тези услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се
отчитат при изчисляване на ГПР. Поддържа, че допълнителните услуги не
представляват и действия по отпускане и усвояване на кредита, тъй като същите
предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от
скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение –
възникване на непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява
задълженията съгласно уговорения погасителен план. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му
отхвърлителна част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички
вземания, претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на
разноските, направени в настоящото производство.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София
против Г. Н. ХР. за заплащане на следните суми: главница в размер на 1200лв. по
Договор за потребителски кредит №********** от 23.05.2018г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно
2
възнаграждение в размер на 476,13лв. за периода от 01.07.2018г. до 27.08.2019г.,
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1440,48лв., мораторна лихва в размер на 185,14лв. за периода от 02.07.2018г. до
27.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 254,92лв. за периода от 27.08.2019г. до
27.10.2021г.. Посочено е че за периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. не е начислявана
законна лихва, съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №********** от
23.05.2018г.; общи условия към договора за кредит и погасителен план.
С Разпореждане №6381 от 29.10.2021г., постановено по ч.гр.д.№4904/2021г.
Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Г. Н. ХР. за неплатена изискуема главница в размер на 1200лв. по Договор за
потребителски кредит №********** от 23.05.2018г., ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението и разноски по съразмерност в размер на
121,13лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно договорното възнаграждение в размер на 476,13лв. за периода от
01.07.2018г. до 27.08.2019г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1440,48лв., мораторна лихва в размер на 185,14лв. за
периода от 02.07.2018г. до 27.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 254,92лв. за
периода от 27.08.2019г. до 27.10.2021г., както и претендираните разноски за разликата
от уважената част до пълния претендиран размер. Изложени са съображения за
основаване на неравноправни клаузи и нищожни такива по отношение на отхвърлените
вземания.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София на 10.11.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от
17.11.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС в частта, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за договорно възнаграждение; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и мораторна лихва.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
3
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен с длъжника Г. Н. ХР., имащ качеството потребител. В
случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е
основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът
отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения
процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е
описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 49,90%. След като разходът е посочен при липса на яснота
по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение
относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на
преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,90% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги“, цената на този пакет – 1440,48лв. /надхвърляща главницата
по кредита – 1200лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до
нарушение, както се посочи, на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на
законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента.
Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо
дали се ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита,
която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без
едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Договора за закупуване на
пакета допълнителни услуги следва да се вземе предвид, тъй като заявителят е очаквал
плащания по него, считал го е за източник на облигационното задължение на
кредитополучателя. Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата
преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от
4
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане
на договорната лихва, както и на двете претендирани лихви за забава и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по отношение на тях е неоснователно.
По отношение на договорения допълнителен пакет услуги „Бонус”, следва да се
посочи, че същият се явява неравноправна клауза, по следните съображения:
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги в размер на 1440,48лв., както бе
посочено по-горе надвишаващо размера на предоставения потребителски кредит
/1200лв./, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
Съотношението с искания кредит дава основание за извод, че е налице противоречие с
принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната
връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес.
Така определената сума по допълнителния пакет, следва да се приема, че реално
оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не
е включена в определения в договора ГПР. Съответно води до значително и драстично
увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.
Действително, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените в
обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на
добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение
и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват
несъвместими с тях. В тази връзка уговорката /клаузите/ в процесния договор за
потребителски кредит и подписаното между страните споразумение, по силата на
които ответникът - клиент дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето,
респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги от избрания
пакет Бонус, т.е. дължи възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна
еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора, се явяват
несъвместими с оглед на този размер на цена на допълнителна услуга с установените в
обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост
и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
От друга страна, дадените възможности в процесния пакет, определено не могат
да се приемат, че зависят само от волята на потребителя. Напротив, последният е
зависим от волята на кредитора. Така, както са отразени допълнителните услуги в пет
точки, определено не дават основание да се счита, че те са конкретни, а напротив.
5
Заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Уговорки
за намаляване или неплащане на цената им в случай на неизползването им няма. В
случая не е ползвана нито една от уговорените възможни допълнителни услуги.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава.
Констатира се, че нито една от тези услуги няма стойностно измерение, от което
да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за
ползването на тези възможности. Съответно нито една от възможностите, визирани по
допълнителното споразумение, не е обвързана количествено и стойностно или във
времето с вноските по допълнителния пакет, дължими от клиента ежемесечно. Всички
тези данни дават основание да се приеме, че клаузите касаещи допълнителния пакет
услуги действително са в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2-4 от ЗПК. Този
пакет услуги следва да се приеме, че противоречи и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Основанието за това се извежда, че с начисляването и събирането на посочените
суми по „Пакет допълнителни услуги“ не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тези клаузи, регламентиращи
заплащането на цената на услугата по т.нар. „Допълнителен пакет услуги“ са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Посочената разпоредбата дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма
дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
След като заемополучателят плаща цена за получаване на услуга, която е
изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между правата и
задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод за
неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК.
Не може да се игнорира и факта, че допълнителните клаузи на практика
представляват въвеждане на задължение на едната страна по договора да плати /и то
предварително/ за нещо, което страната има по силата на самия закон - правото на
страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат
една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на
същите.
6
Следователно, налице е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП в
договора за потребителски кредит.
С оглед изложеното, като е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираните вземания за договорно възнаграждение,
мораторни лихви и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради
наличие на обоснована вероятност за неравноправни клаузи, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в
атакуваната с частната жалба част. Частната жалба се явява изцяло неоснователна.
Правилно заповедният съд е присъдил разноски, пропорционално на уважената
част от заявлението.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноските, направени в настоящото въззивно производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6381 от 29.10.2021г., постановено по ч.гр.д.
№4904/2021г. по описа на Сливенски районен съд, в обжалваната част, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Г.
Н. ХР. за неплатено договорно възнаграждение в размер на 476,13лв. за периода от
01.07.2018г. до 27.08.2019г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1440,48лв., мораторна лихва в размер на 185,14лв. за
периода от 02.07.2018г. до 27.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 254,92лв. за
периода от 27.08.2019г. до 27.10.2021г. и за разноски в заповедното производство над
размера от 121,13лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7