№ 456
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20203100103605 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Потребителна кооперация "Възраждане" срещу
община Варна за отричане правото на собственост на общината върху
поземлен имот в гр. Варна, район "Младост", кв. "Възраждане", ул. "Цар
Гаврил Радомир" № 5а, с площ 935 кв. м идентификатор 10135.3511.223 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по чл. 124, ал.
1 ГПК, с присъждане разноски.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху магазин с площ 222
кв. м в този поземлен имот чрез отделяне от ПК "Варна-юг", за което са взети
решения от 01.03.1989 г. и 30.05.1989 г., а от тази кооперация – чрез вливане
от ПК "Напредък" (преименувана от ПК "Наркооп"), евентуално чрез
отделяне от ОКС, евентуално от ищеца по давност, за което е издаден
нотариален акт.
Ответникът оспорва иска. Признава обстоятелствата, по силата на които
са настъпили правоприемствата и правото на собственост на ищеца,
придобито по давност, върху магазина.
Твърди право на собственост, придобито по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на
ЗМСМА, евентуално по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС в първоначална редакция, тъй
като имотът е представлявал обект на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначен за търговско и комунално обслужване, евентуално по
§ 42 ПЗР ЗИД ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г., тъй като е отреден за
благоустройствени мероприятия на общината.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
1
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представените от ищеца в заверени преписи: разрешение за строеж
№ 123/23.10.1985 г. на ОКС за изграждане на сладкарница със застроена площ
201 кв. м (л. 11) и удостоверение (л. 12) се установява, че сградата е
построена и приета.
С писмо от 21.06.2004 г. от Кооперативния съюз до община Варна (л.
13) съюзът уведомява отдел "Общинска собственост", че ОКС Варна е
предоставил строителството на обектите, за които са му дадени разрешения,
на кооперации, членуващи в съюза.
Към момента на издаването на разрешението за строеж строителството
в отчуждени недвижими имоти и в налични държавни имоти се урежда от
глава шеста на ЗТСУ (отм.).
То се осъществява от ведомствата, народните съвети и ЖСК (съответно
раздели първи-трети) и чрез надстрояване и завършване (р. четвърти и пети).
Способът на отстъпването на право на строеж в общата хипотеза е уреден в
раздел осми – чрез заповед (чл. 130), а в заварени комплекси право да строят
допълнителни сгради имат определени от органа по чл. 130, ал. 1 от закона,
учреждения, стопански и обществени организации и граждани, независимо от
правата, които народният съвет вече е отстъпил в същия комплекс (чл. 132).
От сравнението между двете хипотези следва, че във втората хипотеза е
достатъчно субектът да бъде определен за инвеститор, за да придобие право
на строеж. Това е така, защото изричното посочване, че отстъпването на
право на строеж става чрез заповед в хипотезата на чл. 130 означава
мълчаливо изключване на този акт в друга хипотеза от същия клас
фактически състави.
Отстъпването на право на строеж е акт с по-широко съдържание от
определянето на инвеститор.
По реда на чл. 132 ЗТСУ (отм.) се определят инвеститори, които да
изпълнят допълнителни строежи т.е. такива, които не са били предвидени в
плана за комплексно застрояване, а впоследствие са се оказали необходими.
Това оправдава облекчения ред за придобиване право на строеж.
Способът не е нов за благоустройственото законодателство (например
ПМС от 9.07.1956 г. за изграждането на магазини и други търговски обекти и
занаятчийски помещения в населените места ДВ бр. 58/1956 г. и Наредба за
реда и начина на строителството в народния парк "Витоша"; решение № 96 от
17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2014 г., I г. о., ГК).
Предвид изложеното съдът приема, че кооперативният съюз е придобил
право на строеж за магазина.
От представения от ищеца в заверен препис (л. 15) протокол е видно, че
на заседание от 01.03.1989 г. на УС на КС Варна е взето решение за предаване
обектите в кметство "Възраждане" на ищеца – новообразувана кооперация,
вписана на 27.03.1989 г.
От представения от ищеца в заверен препис (л. 18) протокол е видно, че
на заседание от 30.05.1989 г. на общо събрание на ПК "Варна-юг" е утвърдено
решение на УС за безвъзмездно предаване обектите в кметство "Възраждане"
2
на ищеца с оглед разпределението на дейността на кооперациите по квартали.
От представения от ищеца в заверен препис (л. 9) нот. акт № 21, том II,
peг. № 2521, дело № 204 от 2004 г. ВН № 115, поправен с нот. акт № 114, том
II, peг. № 5389, дело № 295 от 2004 г. (л. 10), е видно, че е признато правото
на собственост на ищеца върху сградата със застроена площ 201 кв. м в УПИ
№ 23, придобито по давност. Актът не е оспорен.
Съдът приема, че пречката за придобиване по давност е отпаднала най-
късно през 1999 г. и във всички случаи преди предявяване на иска. Ищецът
притежава правото на собственост върху сградата, а ответникът не притежава
собствеността върху прилежащия терен (решение № 180 от 7.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2017 г., I г. о., ГК).
По границите на прилежащия терен:
В заключението си (л. 230) вещото лице А.Д. предлага два варианта за
обособяване на прилежащия терен (л. 234 и л. 235).
От обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание (л. 238)
се установява, че по първия вариант имотът, северно от прилежащия терен,
остава маломерен, което е недопустимо.
Съдът приема, че границите на прилежащия терен са определени във
втория вариант: скица на л. 235 от делото. Искът за реалната част с площ 633
кв. м е основателен и следва да бъде уважен. Искът за останалата реална част
от поземления имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е сторил разноски общо в размер 3046.09 лв., от които
ответникът следва да му заплати 2062.22 лв., съразмерно уважената част от
иска. Ответникът е сторил разноски общо в размер 500 лв., от които
ответникът следва да му заплати 161.50 лв., съразмерно отхвърлената част от
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Варна не притежава правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част с площ 633
(шестстотин и тридесет и три) кв. м, при граници, очертани върху скица на л.
235 от делото, от поземлен имот в гр. Варна, район "Младост", кв.
"Възраждане", ул. "Цар Гаврил Радомир" № 5а, целият с площ 935
(деветстотин и тридесет и пет) кв. м идентификатор 10135.3511.223 (десет
хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и единадесет, двеста и
двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, по иска предявен от
Потребителна кооперация "Възраждане" гр. Варна, ул. "Софроний
Врачански" № 18, ет. 3, офис 304, ЕИК ********* срещу община Варна, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Потребителна кооперация
"Възраждане" срещу община Варна за отричане правото на собственост на
3
общината върху поземлен имот в гр. Варна, район "Младост", кв.
"Възраждане", ул. "Цар Гаврил Радомир" № 5а, представляващ останалата
реална част по същата скица, от поземления имот, целия с площ 935 кв. м,
идентификатор 10135.3511.223 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Скицата на л. 235 от делото, приподписана от съда, е неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Потребителна кооперация
"Възраждане" с. ЕИК, с. а. сумата 2062.22 лв. (две хиляди и шестдесет и два
лева и 22 ст.), разноски, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация "Възраждане" с. ЕИК, с. а. да
заплати на Община Варна сумата 161.50 лв. (сто и шестдесет и един лева и 50
ст.), разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4