№ 1116
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110200619 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Р. В. Ц. ЕГН**********, против Електронен фиш № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение по 139,
ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3
вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска процесният ЕФ да бъде отменен, твърди се, че
жалбоподателката не е извършила описаното в ЕФ нарушение, като въз.Ц.
сочи, че не е в състояние да се защитава сама и моли да й бъде назначен
служебен защитник.
В съдебно заседание, въз.Ц., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. К., назначена от съда служебно за процесуално
представителство. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода
на делото по същество моли ЕФ да бъде отменен, к7ато излага аргументи, че
предвид възрастта и здравословното състояние на жалбоподателката същата
не е управлявала процесния автомобил, като се е налагало при нужда
автомобилът да се ползва от нейни близки.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
а в хода на делото по същество моли ЕФ да бъде потвърден и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбоподателката е
собственик на процесния автомобил и не е представила доказателства, че
друго лице е управлявало този автомобил..
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото е установено и не е спорно между страните, че на
01.07.2020 г., в 14: 40 часа, устройство №20912, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-9
км.150+249 е фиксирало управление на МРС „ Фолксваген Голф”с
регистрационен №А4174КК , с обща техническа допустима максимална маса
1505, брой оси 2, кат.ППС в общ. Долни Чифлик, по път І-9 км. 150+249, с
посока Намаляващ километър, като пътният участък е включен в обхвата на
платената пътна мрежа. По време на горепосоченото движение автомобилът е
бил засечен от устройство № 20912, представляващ елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП). Електронната система отразила, че за посочения автомобил не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство.
Въз основа на тези данни от горепосоченото устройство,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), от АПИ е издаден и процесния
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, с който за допуснато от жалбоподателката нарушение по 139, ал. 5
и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на същата е наложено административно наказание –
"Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
ЕФ е бил връчен на дъщерята на жалбоподателката и обжалван от
въз.Ц. в законоустановения срок.
Съдът кредитира напълно писмените доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката- ЕФ, снимков материал, разпечатки и
др. както и от приобщени в с. з.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на
изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на ЕФ, следва да бъде безспорно
установено наличието на предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка,
2
приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: "Когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно...., наказващия орган
издава наказателно постановление/ респ. ЕФ/, с което налага съответното
административно наказание". Следователно, за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и
кой е нарушителят.
Безспорно за процесния автомобил, управляван на процесната дата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е била дължима, но не
е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда
административно наказание - глоба за водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
От своя страна разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП въвежда
задължение за водача на пътно превозно средство, преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние
административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна,
нарушението следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в
неговата разновидност – пряк или евентуален.
По отношение на регламентираното задължение, на административно
наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са
заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това
обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път
в обхвата на платената пътна мрежа. Едновременно с това съобразно
субсидиарно приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът
следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, а именно че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни
последици, чието настъпване той иска или допуска.
Съгласно разпоредбата на чл.187 а ал.1 от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл.179 ал.3-3б, в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на ППС е вписан ползвател- от ползвателя, освен ако е
установено, че ППС е управлявано от трето лице.Собственик на процесният
лек автомобил безспорно е въз.Ц..
Съгласно разпоредбата на чл.187 а ал.4 от ЗДвП, вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност, ако в съответния срок представи
декларация, в която посочи данните на лицето, което и извършило
нарушението и копие от СУМПС.
В конкретния случай правилно АНО е издал ЕФ срещу собственика на
МПС съгласно чл.187 а ал.1 от ЗДвП, но видно от ангажираните по делото
доказателства, възрастта- 89г. към датата на нарушението и здравословното
състояние на жалбоподателката- множество тежки заболявания, включително
3
паркинсонова болест и практическа глухота, житейски достоверни са
твърденията й в жалбата, поддържани и от процесуалния представител,
назначен от съда едва в хода на съдебното производство, че не е имало
никаква възможност въз.Ц. на процесната дата да е управлявала автомобила.В
случая, видно и от изложеното в жалбата,че наказаното лице не е в състояние
само да защити правата си, очевидно поради непознаване на законовите
разпоредби жалбоподателката не се е възползвала от възможността да посочи
на кое лице е предоставила автомобилът за управление, а е обжалвала ЕФ
пред съда, каквато единствено възможност за защита на интересите е
посочена в самия ЕФ.
В този смисъл съдът намира, че дори да се подходи строго
формалистичто и да се приеме, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, тъй като въз.Ц. е солственик на автомобила,
ЕФ е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено
административно наказание, тъй като в този случай нарушението следва да
се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да
се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. В ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция
на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и
съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се
съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото
извършване. Касае се за лице на 89г. към датата на нарушението, което е в
изключително тежко здравословно състояние, липсват каквито и да било
доказателства за извършени идентични нарушения от този вид, като очевидно
непосочването на лицето, което реално е управлявало автомобила, се дължи
на непознаването на закона.При това положение, налагането на глоба в
размер на 300 лв., се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на
нарушението и степента на обществена опасност на същото, както и на
степента на обществена опасност на самия нарушител. При наличието на
описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление (съответно електронния фиш), като в този
случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС).
4
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателката, като обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен, а въз Ц. да бъде предупредена, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Предвид констатираните основания за отмяна на ЕФ искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая ЕФ се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което и на
основание чл.63 ал.4 от ЗАНН:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който за нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на
Р. В. Ц. ЕГН********** е наложено административно наказание – "Глоба" в
размер на 300. 00 (триста) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. В. Ц. ЕГН**********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5