Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 02. 11. 2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***районен
съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5140
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от И.С.Б. ***, в която се твърди, че по молба на ответника Д.И.В. *** ***районен съд е постановил заповеди
за незабавно изпълнение № ***год по ч. гр. дело № ***год. и № ***по
ч. гр. дело №
***год., като
съответно в полза на ответника са били издадени изпълнителни
листове на 17. 03. 2010 год. за
сумата от 3 000, 00
лв. и на 09. 07. 2010 год.
за сумата от 2 500, 00
лв. Твърди се, че с молба вх. № ***год.
до ***Н.В. ответникът Д.В. е поискал образуване на
изпълнително производство въз основа на издадените му от ***районен съд два
броя изпълнителни листове. Твърди се, че на същата дата частният съдебен изпълнител В.е образувала изп. дело № *** год.
като по посоченото изпълнително е било извършено само едно изпълнително
действие- запор на вземане до трето задължено лице-
ДФ „Земеделие- Разплащателна агенция“ с писмо изх. №
07932/ 09. 12. 2010 год. Твърди
се, че други изпълнителни действия в рамките на това изпълнително дело нито са
били искани от страна на взискателя Д.В., нито са били извършвани по инициатива
на ***В.. Твърди се, че последната е прекратила
изпълнителното производство с постановление от 02. 06. 2014 год. с мотива,
че от образуването му до датата на постановлението не са постъпвали молби за
извършване на изпълнителни действия срещу ищеца. Твърди се, че при това
положение към датата на подаване на исковата молба вземането на ответника е
било погасено по давност. Твърди се, че погасителната давност по менителнично
правоотношение е три години и същата се прекъсва с предприемане на конкретни
изпълнителни действия. Твърди се, че в конкретния случай има извършено само
едно изпълнително действие, прекъсващо давността- това на 09. 12. 2010 год.
Твърди се, че независимо от изтеклата погасителна давност впоследствие
ответникът е подал молби за образуване на изпълнителни дела пред ***П.П.
и последният е образувал изп. дело №
***/2015 год. и изп. дело №
***/ 2015 год. Твърди
се, че с призовки за доброволно изпълнение изх. №
541/ 09. 02. 2016 год. и № 546/ 09. 02. 2016 год.,
съответно по изп. дело №
***/ 2015 год. и изп. дело № ***/ 2015
год. по описа на ***П.П.
ищецът е бил поканен да изпълни доброволно задълженията си към взискателя Д.И.В.
и е бил уведомен, че ако не стори това в двуседмичен срок ще пристъпи към принудително
изпълнение. Твърди се, че на 16. 05. 2017 год. ***
П.е предприел действия по съдебното изпълнение като е вписал
възбрана акт № 117, том 2, вх. рег. №
5267/ 16. 05. 2017 год. върху
недвижим имот на ищеца, представляващ СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА- КРАВАРНИК с площ
от 463 кв. м. и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА- КРАВАРНИК с площ
от 62 кв. м., построени в имот № 062318, целия с площ от
4, 183 дка., находящ се в ***, в землището
на ***. Твърди се, че със съобщение изх. № 5768/ 06. 06. 2017 год.
по изп. дело № ***/ 2015 год. ***П.е
уведомил ищеца, че на 12. 06. 2017 год. ще
извърши опис на гореописаните недвижими имоти. Твърди се, че с определение
от 08. 06. 2017 год.
по ч. гр. д. № ***/ 2017
год. по описа на ***районен съд по молба на
ищеца е било допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, като съдът е издал на ищеца
обезпечителна заповед, с която са били спрени изпълнителните действия по изп. дело №
***/ 2015 год. и изп. дело № ***/ 2015 год.
по описа на ***П.П.. Твърди се, че действията на ответника В.
по предприемане на принудително изпълнение след като погасителната давност за
двете му вземания е изтекла, предпоставя правния интерес на ищеца за
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумите от 3 000, 00 лв. и 2 500, 00 лв. по издадените изпълнителни
листове от 17. 03. 2010 год. и 09. 07. 2010 год. по ч. гр. д. № ***год.
и ч. гр. дело № ***год., и двете по описа на ***районен съд. Претендира се и присъждане на
направените в хода на настоящото исково производство, както и на направените в
хода на предхождащото го обезпечително производство деловодни разноски.
Ответникът Д. *** ангажира становище, че исковата молба е недопустима.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № ***год.
по описа на ***районен съд заповед № 1007/ 05. 03. 2010 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено
ищецът в настоящото производство И.С.Б., солидарно с Е.А.Ц., да заплатят на
ответника Д.И.В. сумата от 3 000 лв., произтичаща от запис на заповед от
10. 11. 2008 год. Безспорно е, че с последваща заповед № 3397/ 09. 07. 2010
год., издадена по ч. гр. дело № ***год. по описа на ***районен съд, е било
разпоредено ищецът да заплати на ответника сумата от 2 500 лв.,
произтичаща от запис на заповед от 16. 05. 2009 год. Безспорно по делото е, че
на основата на горните заповеди за незабавно изпълнение и издадените въз основа
на тях изпълнителни листове по молба на ответника е било образувано изп.
дело № *** год. по описа на ***Н.В. с
район на действие ***окръжен съд. Безспорно по делото е, че по това
изпълнително дело е било извършено само едно изпълнително действие- запор на вземане до трето задължено лице-
ДФ „Земеделие- Разплащателна агенция“ с писмо изх. №
07932/ 09. 12. 2010 год. Безспорно по делото е, че с постановление
от 02. 06. 2014 год. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ***Н.В. е
прекратила изпълнителното производство по изп. дело № *** год. Безспорно по
делото е, че след прекратяването на горното изпълнително производство на
основата на издадените в негова полза изпълнителни листове по по ч. гр. д. № ***год.
и ч. гр. дело № ***год., и двете по описа на ***районен съд, ответникът Д.И.В. е инициирал образуването на изп. дело № ***/ 2015 год. и изп. дело № ***/ 2015
год., и двете по описа
на ***П.П. с район на действие ***окръжен
съд.
При
така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията на ищеца И.С.Б. намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен
установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Този факт е настъпил
след издаването на изпълнителни листове по ч. гр. д. № ***год.
и ч. гр. дело № ***год., и двете по описа на ***районен съд. Това води до извода, че предявеният
иск за недължимост на въведените като предмет на делото суми от 3 000, 00
лв. и 2 500, 00 лв. е процесуално допустим, а по същество и основателен. На
първо място в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесните вземания
произтичат от издадени записи на заповед, поради което и съобразно разпоредбата
на чл. 537 във вр. с чл. 531 ал. 1 от ТЗ същите се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна давност. Издаването на заповеди по реда на чл. 417 от ГПК
за тези вземания не води до промяна в срока на погасителната давност, доколкото
правните последици на заповедите за незабавно изпълнение не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая
погасителната давност по отношение на вземанията на ответника по записите на
заповед от 10. 11. 2008 год. и 16. 05. 2009 год. е била прекъсната с издаването
на изпълнителни листове, с които е признато правото на принудително изпълнение,
и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Както се посочи
и по- горе, по образуваното изп. дело № ***/
2010 год. по описа на ***Н.В. е било извършено едно единствено изпълнително
действие- от 09. 12. 2010 год., като в последващия период до прекратяването на
изпълнителното производство взискателят Д.И.В. не е предприел никакви действия по движението на изпълнителния процес, т.
е. през този период давността по отношение на процесните вземания не е била
прекъсвана или спирана. Отделно от това следва да се съобрази обстоятелството,
че самото изпълнително производство е прекратено поради перемпция на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради тази причина всички изпълнителни действия по
него се считат обезсилени по право и не произвеждат процесуални и материални
последици относно погасителната давност в отношенията между взискателя и
длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело
№ 2/ 2013 год., ОСГТК/. Не поражда такива последици и воденото впоследствие между
страните гр. дело № ***/ 2016 год. по описа на ***районен съд. Видно е, че
същото е образувано на 29. 03. 2016 год., т. е. далеч след изтичането на
предвидената в закона тригодишна погасителна давност. При това положение тезата
на ответника, че цитираното по- горе гражданско дело „стабилизирало“
изпълнителното основание и преклудирало възможността на длъжника да се позове
на изтеклата погасителна давност в последващо исково производство не може да
бъде споделена, още повече като се има предвид обстоятелството, че горното дело
е приключило с определение за прекратяване на производството, а не със съдебен
акт, разрешаващ спора между страните със сила на присъдено нещо. Единственият
юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на правните последици от
изтичането на давността, се явява отказът на длъжника от изтекла давност по
смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият случай не попада в тази хипотеза.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от общо
5 500, 00 лв.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 2 184, 49 лв., в които са включени и направените от ищеца
разноски по обезпечителното производство по ч. гр. дело № ***/ 2017 год. по
описа на ***районен съд. В тази насока следва да се съобразят разясненията,
дадени в т. 5 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 год. по тълк. дело №
6/ 2012 год., ОСГТК.
По изложените съображения ***районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. ***,
ЕГН **********, че ищецът И.С.Б. ***, ЕГН **********, не му дължи сумата от
3 000, 00 лв. и сумата от 2 500, 00 лв., представляващи вземания по
записи на заповед от 10. 11. 2008 год. и 16. 05. 2009 год., за които суми са издадени изпълнителни листове
от 17. 03. 2010 год. и от 09. 07. 2010 год. по ч. гр. д. № ***год.
и ч. гр. дело № ***год., и двете по описа на ***районен съд.
ОСЪЖДА Д. ***, ЕГН **********, да заплати на
И.С.Б. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в обезпечителното и
исковото производство в размер общо на 2 184, 49 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: