Р Е Ш Е Н И Е
№..1151/15.10.2019г.….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Елка
Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1050 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 31094/30.04.2019 г. на Г.Д.К.,
депозирана чрез адв. И.И. от ВАК, против Решение № 1569/15.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 18100/2018 г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Г.Д.К., ЕГН **********, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК:
*********, иск за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 352,55 лева,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 26.10.2014г. до 23.01.2015г. за обект, находящ се
в гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селименски“ № 3, вх.А, ап.9, клиентски № **********,
аб. № **********, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излага,
че решението на първоинстанционния съд в обжалваното решение е неправилно,
поради което се иска неговата отмяна.
Настоява се, че с исковата молба ищецът е
релевирал съображения за погасяване на вземането на дружеството с кратка
тригодишна давност, което не е обсъдено от решаващия състав на районния съд.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че се касае за периодично
задължение, което не е съобразено при постановяване на решението.
Претендират се разноски.
Иска се потвърждаване на обжалваното
решение.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез
юрисконсулт Светозара Стратиева, с който оспорва изложените в жалбата
оплаквания. Намира, че корекционната процедура е спазено и сумата е дължима.
Настоява, че в случая не се касае за периодично плащане, доколкото вземането
произтича от корекционна процедура, предвидена в ПИККЕ, поради което приложими
са общите правила за погасителната давност. Сочи, че към датата на предявяване
на иска давността не е изтекла, поради което правилно искът е отхвърлен.
Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че Г.Д.К.
е титуляр на партида с клиентски № ********** и
абонатен № **********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Д-р Иван
Селименски“ № 3, вх. А, ап. 9 и че процесният обект е захранван с електрическа
енергия от дружеството въззиваем.
От представения по делото Констативен протокол №
1100869/23.01.2015 г. се установява, че на посочената дата служители на „Енерго-Про
продажби“ АД – Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран
на обекта на въззивника, при която е установено неправомерно присъединяване на
обекта на абоната към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез директно
прикачване на фазовия проводник, захранващ жилището, към фазовия магистрален
проводник. При този начин на свързване консумираната от обекта електрическа
енергия не преминава през СТИ и не се измерва, съответно не се и заплаща. Съгласно
протокола при проверката неправомерното присъединяване е отстранено и абонатът
е прекъснат. Протоколът е подписан от самия въззивник, но не е подписан от
полицейски орган.
Въз
основа на констатациите от проверката „Енерго-Про Мрежи” АД е съставило справка
за корекция от 24.01.2015 г. за обекта за периода от 26.10.2014 г. до 23.01.2015
г. Издадена е и фактура № **********/26.01.2015 г. за сумата от 352,55 лева.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза от 22.02.2019 г. и от изявленията на вещото
лице в съдебно заседание на първа инстанция се установява, че според отразеното
в констативния протокол от 23.01.2015 г., е налице свързване на обекта на въззивкника
към електроразпределителната мрежа чрез директно прикачване на фазовия
проводник, захранващ жилището, към фазовия магистрален проводник. Начисленото
по реда на ПИКЕЕ количество електрическа енергия, посочено в справката за
корекция е технически възможно да бъде доставено на въззивника. Математическите
изчисления по извършената корекционна процедура, съгласно методиката, описана в
чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „Б“ от ПИКЕЕ (2013 г.) са аритметично точни.
Съдът ръководейки се от разпоредбите
на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата на страните
приема за установено следното от правна
страна:
Въззивната жалба, инициирала
настоящото производство е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на чл. 269 изр.
първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези предели на
въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.
Според
изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на
решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на
оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват
самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция
доказателствени материали.
Сделките с електрическа енергия по
своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с предмет
електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях да
бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент престация в случаи на нерегламентирано механично или
софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една страна
обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззивникът
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на
КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в
съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС
на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и чл. 48 –
51 от ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 23.01.2015 г.
В
ПИКЕЕ (отм.) е предвидено, че при извършване на проверки се съставя протокол,
който следва да съдържа точно определени реквизити – чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.). В
настоящия случай това е Констативен протокол № 1100869/23.01.2015 г., който е
подписан от служители на въззиваемия, самия въззивник, както и от един
свидетел.
Разпоредбата
на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.) предвижда, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – какъвто е
настоящия случай, корекцията по ал. 1 от същия член се извършва само въз основа
на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях.
От
посоченото е видно, че при промяна на схемата за свързване протокола за
извършена проверка се съставя в присъствието на полицейски орган, като това
присъствие се удостоверява посредством подписа на самия полицейски орган. От
прочита на Констативен протокол №
1100869/23.01.2015 г. е видно, че срещу полето „Представител на полицията“ са
вписани три имена, но липсва подпис. При липсата на подпис на полицейски орган
не може да бъде направен обоснован извод, че такъв е присъствал при съставянето
на Констативен протокол № 1100869/23.01.2015 г., поради което корекционната
процедурата е опорочена, извършената корекция – незаконосъобразна, а задължението
на въззивника по фактура № **********/26.01.2015 г. за сумата от 352,55 лева –
не съществува.
При
този краен извод на настоящата инстанция, обсъждането на възражението
противопоставено от въззивника, че вземането на въззиваемия произтичащо от
извършената, въз основа на Констативен протокол № 1100869/23.01.2015 г., корекция е погасено по давност е
безпредметно.
От
изложеното следва, че Решение № 1569/15.04.2019 г., постановено по гр.д. №
18100/2018 г. по описа на ВРС, следва да бъде отменено в обжалваната част, а
предявения от Г.К. отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК следва
да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдено да заплати на Г.Д.К., ЕГН
**********, с адрес *** сума в размер 326,13 лева, представляваща направени по
делото съдебно-деловодни разноски, от които 26,13 лева – заплатена държавна
такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, за предоставена безплатна правна помощ,
на основание чл. 38 ал. 1 т. 3, във
връзка с чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1569/15.04.2019 г., постановено по гр.д. №
18100/2018 г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”
№ 258, „Варна Таурс Г”,, иск за признаване за установено между страните, че Г.К.
не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
сумата от 352,55 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 26.10.2014 г. до 23.01.2015 г.
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селименски“ № 3, вх.А, ап.9,
клиентски № **********, абонатен № **********, на основание чл.124 ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124
ал. 1 от ГПК, че Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, сумата от 352,55 лева, представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 26.10.2014 г. до 23.01.2015 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Д-р Иван Селименски“ № 3, вх. А, ап. 9, клиентски № **********, абонатен №
**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, да
заплати на Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер 326,13 лева,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Председател:……………..…
Членове: 1….……..…..;
2………….….