О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 15.05.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в.гр.д. № 9880 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на К.К.К. против
Постановление за образуване на изпълнително дело № 20187830400034 по описа на
ЧСИ с рег. № 783 от КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че изпълнително дело не следва да се
образува, тъй като липсва дълг към взискателя, поради което и обжалваното
постановление следва да бъде отменено, а образуваното изпълнително производство
– прекратено. Излага съображения, че е заплатил сумата по изпълнителния лист
още преди образуване но изпълнителното производство, че поради липсата на основание
за образуване на изпълнителното дело не е следвало да се присъединява, като
взискател НАП, евентуално, че не дължи сумата от 10 лева на НАП, тъй като за
тях липсва подлежащ на изпълнение акт, евентуално, поради погасяване на това
вземане на НАП поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Жалбоподателят сочи, че тъй като не дължи сумите, посочени в поканата за
доброволно изпълнение, то същият не дължи и каквито и да е разноски по
изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които е изложил съображения, че обжалваното постановление не е
предвидено сред подлежащите на обжалване, а отделно от това, че жалбата е и
безпредметна, тъй като изпълнителното производство е прекратено. Съдебният
изпълнител сочи, че съгласно чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно, а
чрез предявяване на иск по реда на чл. 439, ал. 2 ГПК, както и че не разполага
с правомощия да следи за изтичането на погасителната давност, като дали
вземането е погасено по давност следва да бъде установено в самостоятелно
исково производство.
Съдът, като прецени доводите на страните
и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20187830400034 по описа на ЧСИ с рег. № 783
от КЧСИ е образувано по молба от 20.02.2018
г. на Софийски градски съд и въз основа на изпълнителен лист от 12.01.2018 г.
по гр.д. № 8086/2009 г. по описа на СГС, ГО, 2 състав, с който К.К.К. е осъден
да заплати по сметка на СГС, сумата от
550.46 лева – държавна такса, както и сумата от 5 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
С обжалваното постановление от 19.03.2018 г., е образувано изпълнително дело №
20187830400034 по описа на ЧСИ с рег. №
783 от КЧСИ.
На 20.13.2018 г., на К.К.К.
е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е връчена на 21.05.2018
г.
На 23.05.2018 г., К.К.К. е депозирал по
изпълнителното дело „възражение“, ведно с което е представил и платежно
нареждане/вноска бележка, от която е видно, че на 21.09.2017 г. е заплатил по
сметка на Софийски градски съд, сумата от 550.46 лева. Като основание за
плащането е посочено „гражданско дело № 8086/2009 г. на СГС“.
С писмо то 16.07.2018 г., Софийски градски съд е
уведомил ЧСИ, че по транзитната сметка на СГС е постъпила сума в размер на
550.46 лева с посочено основание гр.д. № № 8086/2009 г. на СГС и подател К.К.К..
С постановление от същата дата – 16.07.2018 г.,
съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, е прекратил изпълнителното
производство и е вдигнал наложените запори върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на
участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната
законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване
действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Съгласно чл. 435, ал. 2 длъжникът
може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Освен това в чл. 435, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за длъжника да
обжалва и постановлението за възлагане, но само поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена.
На първо място
следва да се посочи, че отделното обжалване на постановлението за образуване на
изпълнителното производство не е сред посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което е недопустимо. Ето защо, жалбата е недопустима и следва да се остави
без разглеждане.
Изрично следва и да се посочи, че съдебният изпълнител е
обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването
на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането.
Тогава той ще следва да прекрати изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 3, съответно т. 7. Ако длъжникът счита, че вземанията
обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той разполага с възможността
да проведе исково производство по чл. 439 ГПК. Когато пък длъжникът счита, че
изпълнителното дело е перемирано, той разполага с възможност да поиска
прекратяването му от съдебния изпълнител, пред когото първоначално е образувано
въз основа на издадения изпълнителен титул. Неговият отказ би подлежал на
обжалване и в образуваното по жалбата производство би се изследвало
настъпването на обстоятелствата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК именно по това изпълнително
дело.
Съдебният контрол върху дължимостта
на „претендираната“ от присъединения взискател сума не се осъществява по
настоящия ред на чл. 435 и сл. ГПК в производството по обжалване действията на
съдебен изпълнител. Не е и в компетентността на съдебния изпълнител преценката
за дължимостта на това вземане, още по-малко – за погасяването му по давност.
Отделно от изложеното, за жалбоподателя липсва и правен интерес от жалбата,
тъй като и както беше посочено, с постановление от
16.07.2018 г., съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, е
прекратил изпълнителното производство и е вдигнал наложените запори върху
трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на К.К.К. против Постановление от 19.03.2018 г. за образуване на
изпълнително дело № 20187830400034 по описа на ЧСИ с рег. № 783 от КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.