№ 809
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Т.
Членове:Христинка Колева
МИРОСЛАВ В. С.ОВ
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослава Т. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100604253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда, наречена решение от първостепенния съд, от 9.06.2021 г. Софийски
районен съд е признал подсъдимия С. И. И. за невинен да е извършил престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК с това в периода от 31 май до 2 юни 2019 г. в гр. София, ж.к.
„Драгалевци“, ул. ****, в качеството си на родител на И.С. И., ЕГН **********, и Г.С.
И., ЕГН **********, да е осуетил изпълнението на съдебно решение №
555754/6.12.2019 г. по гр.д. № 90558/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав относно
постановения режим на лични контакти на майката Р. В. К. с децата И.С. И. и Г.С. И.,
като да не я е допуснал да изпълнява режима на личните ѝ контакти с тях.
Частната тъжителка Р. В. К. на основание чл.190, ал.1 НПК е осъдена да заплати
на С. И. И. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3 500, 00 (три хиляди и петстотин) лева, за възнаграждение на вещо лице – в размер на
200, 00 (двеста) лева, както и такса в размер на 2,97 (два лева и деветдесет и седем
стотинки) лева за банков превод. На основание чл. 190, ал. 2 НПК частната тъжителка
е осъдена да заплати по сметката на СРС сумата от 5,00 лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частната тъжителка К.
чрез повереника с искане за отмяна постановеното по съществото на делото решение
от районния съд, като се твърди, че то е неправилно, защото е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. В допълнението към жалбата се
излагат съображения за съставомерността на инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна, като се поддържа, че доказателствата са били неправилно оценени
от районния съд. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ползваният по време на деянието от страна на бащата отпуск се явява изключващо
вината му обстоятелство. Посочва се, че главното възражение на защитата на
подсъдимия се е базирало на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 90558/2017г.,
1
където е посочено, че майката Р. К., освен всяка първа, трета и пета седмица от месеца,
има право да бъде заедно с децата и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. На следващо място се излагат доводи за
неоснователност на доводите на подсъдимия и защитника твърдението, че фактът, че
бащата е бил в отпуск го освобождавал от задължението за предаване на децата на
майката. Изтъква се, че целта на посочените привременни мерки е и двамата родители
да могат да бъдат с децата си през лятото, като в същото време никой от тях да не
създава пречки на другия и отпуските им да не съвпадат. Посочва се, че бащата обаче е
ползвал отпуската си само частично за няколко дни в периода 31.05.2019г. –
06.06.2019г. – по време, когато лятото не е настъпило, поради което това не може да
бъде използвано като претекст за непредаване на децата. Обръща се внимание на
факта, че обичайната и нормална практика при ползването на летните отпуски и още
повече при спецификата на семейните отношения в областта на привременните мерки
изисква децата да бъдат предавани на другия родител за лятна ваканция при цялостно и
непрекъснато ползване на годишните отпуски. Отбелязва се, че не е оправдано
житейски, майката или бащата да разделят отпуските си на няколко части, тъй като
това би създало затруднения при придвижването на децата и родителите им, още
повече когато майката полага труд в Нидерландия. Настоява се да бъде отчетен фактът,
че в края на всяка първа, трета и пета седмица от месеца майката пътува с въздушен
транспорт от чужбина, за да бъде с децата си. Приема се за установено, че в конкретния
случай майката е пристигнала в Република България на 31.05.2021 г., като в късните
часове на същата дата е получила съобщение по електронната си поща, че детето ще
бъде оперирано на следващия ден под пълна упойка в частна клиника в Република
Полша. Посочва се, че майката е изпитала голямо притеснение за живота на детето
предвид пълната анестезия, тъй като не е имала информация за клиниката. Оспорва се
необходимостта от операция за отстраняване на третата сливица, доколкото по НЧД №
10412/2019 г. била приета медицинска експертиза, която заключава, че операцията е
планова, а не спешна, както и поради факта, че въпросната операция не била
извършена и досега. Изразява се съмнение в методиката на разрешаване на отпуска,
тъй като към тогавашния момент бащата заемал позиция „изпълнителен директор“ на
Кока Кола България и сам на себе си разрешавал отпуск. Отбелязва се, че бащата си е
саморазрешил отпуск през уикенд, в неработно време. Посочва се, че отсъства
оправдание за непредаването на второто дете на майката, доколкото то не е имало
медицински проблеми. В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с
изводите на първостепенния съд, че майката във всеки един момент е била наясно с
местонахождението на децата и е имала възможност при желание да се срещне с тях в
Полша. Посочва се, че бащата не е посочил информация за точното местонахождение
на децата, поради което констатациите на съда са необосновани. Твърди се, че
непредаването на децата не е породено от спешно медицинско съС.ие на едното дете, а
единствено с цел създаване на дискомфорт, притеснение и уязвяване на майката.
Постъпил е отговор по жалбата от защитника на подсъдимия, в която се
изразява становище за нейната неоснователност и се прави искане тя да бъде оставена
без уважение. Излагат се съображения, че по делото не се доказва субективната страна
на инкриминираното престъпление. Твърди се, че съгласно съдебното решение №
555754/06.12.2018 г. по гр.д. № 90558/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав,
местоживеенето на малолетните деца е установено при техния баща, а не непременно
на територията на Република България. На следващо място се посочва, че с решението
е разрешено на децата да пътуват с техния баща, без съгласието на майката, за период
от пет години, по време на командировките на бащата в чужбина, в неучебно време и
ваканции на децата в чужди държави, но в границите на ЕС. Поради това и с оглед
необходимостта от хирургическа интервенция на едно от децата, планирана в Полша,
защитникът посочва, че не е било налице неизпълнение на съдебно решение №
555754/06.12.2018 г. по гр. д. № 90558/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав.
Твърди, че режимът на личните отношения на майката не следва да съвпада с платения
2
годишен отпуск на бащата, а съгласно предоставени по делото материали е видно, че в
периода 31.05.2019 г. – 07.06.2019 г. подсъдимият е бил в платен годишен отпуск.
Заявява, че подсъдимият е бил в Полша с двете си деца за извършване на медицински
прегледи и консултация за определяне на дата за извършване на оперативна
интервенция, като за това е била уведомена частната тъжителка чрез писмо по
електронната й поща. Посочва, че видно от медицинската документация на клиниката в
Полша, на 28.05.2019 г. – дата, която не съвпада с режима на майката да вижда децата
си, са били извършени изследвания, от които се установява, че детето има проблеми
със съсирването на кръвта и че не може на този етап да бъде извършена операцията,
като след това се предписвало детето да не пътува и му бил издаден болничен.
Защитникът изтъква, че съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза,
интервенцията е била нужна, тъй като в противен случай би могло да се стигне до
сериозни здравословни последици за малолетното дете както в краткосрочен, така и в
дългосрочен план. Защитникът на подсъдимия заявява, че не е доказано по делото от
субективна страна подсъдимият да е действал умишлено, нито че е осъществен състав
на престъпление. Прави искане въззивната жалба на тъжителката да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдена присъдата, постановена от районния съд, като на
подсъдимия да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната
тъжителка поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Частната тъжителка поддържам изложените доводи във въззивната жалба, като
подчертава, че ставало въпрос за системно неизпълнение на режима на лични
отношения между нея и малолетните й деца, всеки път по различни причини.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като подзащитният му не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Отбелязва, че
съгласно съдебното решение местоживеенето на децата е установено при техния баща
и това не означава непременно, че е на територията на Република България. Изтъква,
че поради това и с оглед необходимостта от хирургическа интервенция на едно от
децата, планирана в Полша, за което частната тъжителка е била уведомена, не е налице
неизпълнение на съдебното решение. Поддържа, че извеждането на малолетните деца
през границата, когато е ползвал отпуск, бащата е осъществил именно при действието
на съдебното решение. Моли оправдателната присъда да бъде потвърдена, а на
подзащитния му да бъдат присъдени сторените по делото разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение, за което представя договор за правна защита
и съдействие.
Подсъдимият при упражняване на правото си на лична защита моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда. Заявява, че отглежда децата от 2018 г., тъй като те
били останали да живеят при родителите на бившата му съпруга от нея, когато тя
заминала да работи в Нидерландия. Посочва, че големият му син И. имал намаление на
слуха, като от четиригодишна възраст бил с диагноза уголемена трета сливица и
вследствие на това всеки път, когато започнел зимният сезон, силно му се запушвал
носа, не можел да спи и ушите му се възпалявали. Затова лекуващият лекар на детето,
след като констатирал ново възпаление на ухото, предупредил, че има риск от трайно
увреждане на слуха при такива съС.ия и препоръчал да му бъде отстранена третата
сливица след зимния сезон, когато няма вируси, но не и по време на лятото, когато е
твърде горещо и има риск за детето. Тогава подсъдимият разговарял с директорката на
училището, за да се организира лечението така, че да не възпрепятства образователния
процес. Директорката определила детето да завърши в средата на май, за да може в
края на месеца да му бъде направена интервенцията. Подсъдимият избрал операцията
да стане в Полша, тъй като по това време работел там и цената на лечението щяла да
бъде покрита напълно в специализирана детска клиника. Подсъдимият предварително
си пуснал платен годишен отпуск за периода, в който била насрочена интервенцията.
3
При изследване на кръвта на детето обаче било установено, че има проблем със
съсирването на кръвта. Затова лекарите препоръчали допълнителни изследвания, за да
може да се установи как да се направи по най-безопасен начин операцията. Новата дата
била определена в периода 3-ти и 6-ти юни, за което подсъдимият уведомил частната
тъжителка, поканил я дори да дойде в Полша, за да бъде с децата, но тя отказала.
Изтъква, че майката на децата му ползва по-широк от предписания в решението режим
на лични контакти.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Ясно изразеното вътрешно убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на анализ на всички събрани в първоинстанционното производство
доказателствени материали – показанията на свидетелите М.П.П. и В. В. К.,
заключението на съдебномедицинската експертиза (л.122), писмените доказателства –
молба и справка за ползване на отпуск, свидетелство за съдимост, решение №
555754/06.12.2018г. по гр.д. № 90558/2017 г. на СРС, медицински документи – етапна
епикриза от МЦ Първа ДКК ООД (л. 78); медицинско направление (л. 79), медицински
изследвания (л. 80 – л. 81, л. 90 – л. 106; л. 132 – 136); имейл кореспонденция (л. 82, л.
137, л. 139 – л. 142).
Въззивният състав, след като подложи на самостоятелна и цялостна проверка
доказателствената съвкупност, не установи необходимост да бъдат формирани
съществено различни изводи относно фактите от предмета на доказване, поради което
споделя основните фактически констатации на СРС, като ги допълни за
изчерпателност.
Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС
приема за установено от фактическа страна следното.
Подсъдимият С. И. И. е роден на **** г., в гр. Бургас, българин, български
гражданин е, неосъждан, разведен, с висше образование. Работи като директор
„Иновации“ в Кока-Кола България.
Подсъдимият и частната тъжителка Р. В. К. са бивши съпрузи. Бракът между тях
бил прекратен с решение № 555754/06.12.2018 г. по гр. д. № 90558/2017 г. по описа на
СРС, III ГО, 89 състав, съгласно което упражняването на родителските права по
отношение на децата И.С. И., ЕГН **********, и Г.С. И., ЕГН **********, се
предоставяло на подс. С. И.. На частната тъжителка Р. К. бил определен режим на
лични отношения с децата – всеки първи, трети и пети уикенд от месеца от 18:00 ч. в
петък до 18:00 ч. в неделя, с приспИ.е; един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата; първата половина на зимната ваканция и втората
половина от пролетната ваканция, както и по време на Коледните празници на всяка
нечетна година и за Великденските празници на всяка четна година.
На 20.05.2019 г. подс. И. заминал за Полша заедно с двете си деца И. И. и Георги
И.. На 23.05.2019 г. и 24.05.2019 г. на детето И. И. били извършени изследвания,
свързани с планирана на 28.05.2019 г. операция за отстраняване на третата сливица.
Извършването на операцията било насрочено по лекарска препоръка, тъй като детето
страдало от хроничен тонзилит, хиперплазия на аденоидната вегетация (увеличена
трета сливица) и нямало задоволителен ефект от консервативното лечение, а
своевременната и правилно осъществена хирургическа интервенция би подобрила
носното дишане, честите инфекции на горните дихателни пътища, евентуалното
увреждане на слуха, промени в лицевия череп и не на последно място – би
предотвратило ментална ретардация. Заключението на лекарите от полската клиника
след извършени изследвания на кръвта на детето било, че оперативната интервенция е
противопоказна на датата, на която била насрочена поради неуточнени нарушения в
коагулацията (кръвосъсирването).
4
На 30.05.2019 г. подс. С. И. изпратил имейл до частната тъжителка К., с който я
уведомил, че децата са с него, в добро общо здраве са и с добро настроение.
Припомнил, че на 24.05.2019 г. в разговор с децата и подсъдимия частната тъжителка
вече е била информирана, че тримата се намират във Варшава. Уведомил за
здравословното съС.ие на сина им И. И., както и че му предстоят обстойни
изследвания и прегледи, свързани с хроничния проблем с уголемената трета сливица и
предизвиквания във връзка с това отит. Посочил, че заедно с децата ще останат в
Полша до приключване на изследванията и прегледите, като това вероятно ще
продължи до 6.06.2019 г. Подсъдимият съобщил също и че е в платен годишен отпуск
за периода от 31.05.2019 г. до 6.06.2019 г. Частната тъжителка живеела и работела в
Кралство Нидерландия. С имейла подсъдимият изпратил и медицинска документация
от извършените прегледи, засягаща здравословното съС.ие на малолетния И. И., която
била споделена и със социалния работник от ДПС-Слатина.
На 31.05.2019 г. частната тъжителка Р. К. заедно със сестра си св. В. В. К.
отишла на адреса на подсъдимия С. И. в София в ж.к. ****, за да констатира вече
известната й информация, че подсъдимият и децата не били там, а в Република Полша.
След това тъжителката потърсила съдействие от органите на МВР.
Въззивният съд установи, че при извеждане на релевантната по обвинението
фактология районният съд не е допуснал процесуални нарушения, като видно от
оплакванията в жалбата и процесуалните позиции в първоинстанционното и
въззивното производство, страните всъщност не оспорват установените факти, а
тяхното правно значение.
По делото несъмнено е установено, че между децата и тъжителката не са
осъществени лични контакти в периода от 31 май до 2 юни 2019 г., както и че в този
период подсъдимият е бил заедно с двете си деца в Полша. Правилно първата
инстанция е кредитирала свидетелските показания на св. В. К. и св. Марияна Петкова,
които са точни, кореспондиращи помежду си и не се опровергават от други несъмнени
доказателствени материали.
Същевременно еднопосочно от относимите към въпроса доказателства се
изяснява и това, че подс. С. И. в разглеждания период е ползвал платен годишен
отпуск (видно от молба за ползване на платен годишен отпуск (л.76) и служебна
бележка).
От заключението на съдебномедицинската експертиза и приложените
медицински документи несъмнено се извежда и здравословното съС.ие на детето И. И.
в разглеждания период, планираната медицинска интервенция, нейната необходимост
и причините за отлагането им. Въззивният съд, също както и първоинстанционния,
кредитира заключението като обективно, пълно и компетентно изготвено.
При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са
обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато превратното
им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и не може да бъде променяно или замествано.
На основата на вярно изяснената фактология обосновано и в съгласие с
материалния закон районният съд е приел, че подс. И. не е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Обосновано и законосъобразно районният съд е намерил, че в периода от 31 май
до 2 юни 2019 г. подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 182,
ал. 2 НК, тъй като тогава е ползвал платен годишен отпуск, продиктуван от нуждите на
детето И. И. да се лекува, поради което за него не е съществувало задължение да
предаде децата на майка им съгласно определения със съдебното решение режим за
лични контакти, което той да не е изпълнил.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
5
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В
съдебната практика (например – решение № 212/24.10.2018 г. на ВКС по н. д. №
848/2018 г., II н. о. на ВКС) последователно се изяснява, че престъпният състав на чл.
182, ал. 2 от НК съдържа две различни форми на изпълнително деяние –
„неизпълнение на съдебно решение", което е формално престъпление, за разлика от
другата форма на изпълнителното деяние –„осуетяване на изпълнението на съдебно
решение“, когато се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да се
изпълни решението и става въпрос за резултатно престъпление. Неизпълнението може
да се състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния
правоимащ да осъществява лични контакти него, като такъв се твърди, че е
конкретният случай за включения в обвинението период. От субективна страна
престъплението се характеризира с умисъл, т.е. изисква се деецът да съзнава, че
упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са
уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това
решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска именно това.
В разглеждания случай е несъмнено, че с решение № 555754/06.12.2018г. по гр.
д. № 90558/2017г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав е бил определен описаният във
фактическата обстановка режим на лични отношения между тъжителката и синовете .
Установи се също така категорично, че на включения в обвинението период майката не
е осъществила лични контакти с децата си, но това не е достатъчно за обосноваване на
престъпна съставомерност на поведението на бащата.
Отправната точка за всяко тълкуване на съдебни актове, които касаят права на
дете, изхожда от Конвенцията на ООН на правата на детето и Закона за закрила детето
и цели да бъде обезпечен най-добрият интерес на детето. Същата цел e заложена и в
съдебното решение, с което се създава режим за осъществяване на правото на лични
отношения между родители и деца. В съдебното решение, създаващо права и
задължения за подсъдимия и тъжителката като родители, е установено, че майката Р. К.
може да взема децата на определени фиксирани дни, които не съвпадат с годишния
отпуск на бащата. Несъмнено така се гарантира равнопоставена възможността през
лятото и майката, и бащата да имат обективна възможност да почиват заедно със сина
си. Правото на бащата, който в случая упражнява родителските права по отношение на
децата, да почива с тях в продължителен период от време кореспондира и на
изискванията, които поставя чл. 10, ал. 1 ЗЗД пред родителя да създаде условия за
правилно психическо и физическо развитие на детето. Това право на съвместен летен
отдих не е обвързано с наличие на трудово правоотношение, то съществува и ако
родителят би била безработен или упражняваше свободна професия. В този смисъл
въззивният съд намира за неоснователни доводите на частната тъжителката относно
формалния ред за разрешаване и ползване на платен отпуск, който поради служебната
позиция на подсъдимия зависел от него. Същественото е, че по делото се доказва
наличие на медицинска необходимост бащата да посвети времето си на изследванията
на детето И. И., както и това, че и изследванията, и препоръчаната по медицински
причини интервенция са обслужвали най-добрия интерес на детето – укрепването на
неговото здраве. Поради това въззивният съд прие за установено, че в периода
31.05.2019 г. – 7.06.2019 г. подсъдимият С. И. е бил в годишен платен отпуск и
разрешаването и ползването на този отпуск не представлява злоупотреба с право. По
делото са събрани еднопосочни доказателства, че децата и баща им са се намирали в
Полша, т.е. извън гр. София, за което частната тъжителка е била известена.
Тъжителката, чийто първостепенен правен интерес на добросъвестен
родител, би следвало да съвпада с най-добрия интерес на синовете й, е била уведомена,
включително с медицински документи, за планираното лечение в чужбина, поради
което посещението й за вземането на децата на място, на което й е било известно, че те
не се намират, е било безсмислено. Действително операцията е била планова, а не
6
спешна, което се доказва еднопосочно. От заключението на съдебномедицинската
експертиза и устните уточнения на вещото лице в съдебно следствие става ясно обаче,
че макар операцията да е била с планов характер, изпълнението й не е трябвало да се
забавя, тъй като това би създало опасност за евентуално забавяне в менталното
развитие на детето. При наличието на заболяване от този вид, когато консервативното
лечение, прилагано продължително време в случая, не даде резултат, е необходимо да
се предприеме оперативна намеса. Освен това първоначално интервенцията е била
планирана за 28.05.2019 г., което не е съвпадало с режима на лични отношения на
майката, но от събраните доказателства (л. 99 и л. 100) е видно, че поради обективни
причини тя не е могла да бъде извършена и е трябвало да бъде отложена, като на
детето И.С. И. бил издаден болничен лист и препоръка да не пътува. Без правно
значение е, че операцията обективно е могло да бъде извършена в България, тъй като
това не ограничава свободата на преценка на подсъдимия, който упражнява
родителските права, да прецени коя е най-добрата медицинска услуга за детето му,
включително и с оглед финансовото положение на семейството. Същевременно на
майката е била предоставена информация за местопребиваването на децата в Полша,
причината за това, като е имала обективна възможност по силата на изрична покана
при желание да ги посети там. Съдебното решение гарантира правата на родителите в
това им качество, за да бъдат упражнявани те добросъвестно и винаги в интерес на
детето, като не предпоставя чрез формализиране на режима на личните контакти да се
загърби тяхното полезно предназначение, в случая опазване на здравето на детето.
Поради това въззивният съд намира, че по делото не са установени действия или
бездействия на подсъдимия в периода от 31 май до 2 юни 2019 г., които да осуетяват
изпълнението на съдебното решение. Не се установява той да е отказвал и
възпрепятствал срещи на децата с майка им, нито да е организирал целенасочено
активности на децата по времето, когато е трябвало да се срещат с нея.
Изложените съображения въззивният съд намира за достатъчни за изключване
на обективната съставомерност на поведението на подсъдимия по чл. 182, ал. 2 НК.
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението,
обсъждането на субективната му страна е безпредметно.
Предвид крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата на чл. 190, ал. 1
от НПК законосъобразно направените от подсъдимия разноски по делото пред първата
инстанция за адвокатско възнаграждение са възложени в тежест на частната тъжителка.
С оглед наличието на представени доказателства за действително направени от
подсъдимия разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната
инстанция частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на подс. С. И. и
направените разноски в размер на 1500 лв., които се установяват въз основа на
договора за правна помощ (л. 13, въз. пр.).
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда по н.ч.х.д. № 10412/2019 г. от 9.06.2021г. на СРС,
НО, 5 състав.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК ОСЪЖДА частната тъжителка Р. В. К., ЕГН
**********, да заплати на подсъдимия С. И. И., ЕГН **********, сумата от 1500 лева
7
за направените пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на защитника
му.
Решението не подлежи на обжалване. Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8