Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13104 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13104/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Р.О. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №162488 от
28.07.2020 г по гр.д.№70217/18 г на СРС , 81 състав , с което по искове с
правно основание чл.422 ГПК е признато за установено , че въззивникът
дължи н. „А.з.с.н.в.“*** сумата от 2411,55 лева ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК , сумата от 504,45 лева
договорна лихва за периода 05.04.2017 г – 05.06.2018 г и сумата от 238,76
лева лихви за забава за периода 06.05.2017
г – 26.04.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на
СРС , тъй като ищецът не е доказал , че сумата по
потребителския кредит е постъпила по сметката на ответника . Договорът за цесия
е привиден и нищожен , защото в него не е посочена покупна цена , а търговци не могат да сключват безвъзмездни
сделки . Липсват данни длъжникът да е уведомен за цесията от първоначалния
кредитор , а изпращаните уведомления не са получени. Недопустимо е цесията да
се съобщи с приложение към исковата молба на особения представител , а и
съобщението трябва да предхожда издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба .
С молба от 02.04.2021 г оспорва същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 31.08.2020 г и е обжалвано в срок на 01.09.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
. Съдът служебно трябва да даде и правна
квалификация на исковете .
За да уважи процесните
искове СРС е приел , че съгласно
договор за потребителски кредит PLUS-13330904 от
17.05.2016 г „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на
3324 лева за срок от 24 месеца , при 24 броя вноски , всяка от 196 лева . С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца свои
вземания , включително и такива срещу ответника Ответникът е уведомен надлежно
за прехвърлянето на вземанията и не е ангажирал доказателства , че е заплатил
задълженията си .
Решението на
СРС е неправилно . На първо място
същото е постановено при неправилна правна квалификация . В диспозитива на решението на
първоинстанционния съд е посочена правна квалификация „по реда на чл.422 ГПК“. Подобна
„правна квалификация“ е на практика липса
на правна квалификация доколкото чл.422 ГПК е обща процесуална норма
указваща единствено , че искът е установителен за вземане и се предявява във
връзка с издадена заповед за изпъленние . Първоинстанционният съд е бил длъжен
да квалифицира и материално-правните
отношения между страните – дали се касае за договорни или извъндоговорни
отношения респ. какъв е видът на съответния договор и кои са правните норми ,
които уреждаж правата на ищеца . Нищо такова не е посочено в съдебния
диспозитив , дори и след изричните указания на настоящия съд в определение
№262408 от 15.10.2020 г по гр.д.№10768/20 г на СГС , II “Б“състав .
Отделно , посочените в мотивите на СРС други норми – чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД – дори да бяха включени в съдебния диспозитив , също
биха представлявали неправилна правна квалификация . Иск за неустойка не е
предявен , а чл.79 ал.1 ЗЗД е норма от Общата част на ЗЗД касаеща всички видове
договори /наем , заем , влог , залог , лизинг , продажба и пр./ . Като
„квалифицира“ един договор „по чл.79 ал.1 ЗЗД“ съдът на практика също отказва
да извърши правна квалификация , освен ако изрично посочи , че става въпрос за
особен ненаименован договор , за който липсва уредба в ЗЗД , ТЗ или друг
специален закон . Процесният договор обаче не е ненаименован , а е чисто и
просто договор за заем отпуснат от небанкова институция на потребител. Следователно правната
квалификация на исковете е следната : чл.422
ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК , чл.99
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .
Решението на СРС трябва да се отмени като неправилно и
с ново произнасяне да се постанови законосъобразно решение . Освен сгрешена
правна квалификация в първоинстанционното решение има и редица други будещи недоумение грешки и непълноти :
- в диспозитива на решението на
СРС вземанията не са индвидуализирани – от кой договор произтичат , че са прехвърлени чрез цесия и
пр., с оглед формиране на СПН по спора ;
- в диспозитива на решението на СРС не е посочена
точна дата , от която се дължи законна лихва . Заради бъдещо издаване на
изпълнителен лист и изпълнение на решението е наложително датата да е
определена и вписана в диспозитива , а не определяема след допълнителни справки
;
- в диспозитива на решението на СРС , не е посочена
заповедта за изпълнение ; вкл. по кога и по кое дело е издадена , с оглед
СПН ;
- в диспозитива на решението на СРС е сгрешена
фирмата на ищеца - вместо правилната
„А.з.с.н.в.“ ЕАД *** е
посочен „А.з.с.н.в.“***
/праводател на ищеца , несъществуващ търговец/ .
Иначе доводите
във въззивната жалба са неоснователни и исковете наистина трябва да бъдат
уважени . Изслушаната пред СРС ССЕ доказва , че ответникът е получил сумата по
потребителския кредит . Не е доказано рамковият договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г да е симулативен и/или привиден /нищожен/
. Въпросът на каква цена са прехвърлени пакета от вземания е ирелевантен за
настоящия процес , а „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е издало потвърждение от 23.10.2017 г за
извършената продажба .
Неправилно СРС посочва , че ответникът е бил уведомен
за цесията преди образуване на исковето производство . Уведомленията не са били
получени от ответника, защото писмата са останали непотърсени . От друга страна
уведомленията са били приложени като
приложение към исковата молба и така са връчени на ответника . Не следва
друго от това , че е извършено връчване на исковата молба на ответника по реда
на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6 във вр.ал5 ГПК назначаването на особен
представител е предпоставено от вече
извършено редовно връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването
чрез залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите
материално-правни последици като при всяко друго редовно връчване . Не се
поставя въпросът особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника
в договорни отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по
посочения ред още преди да се назначи особения представител . В своята практика
ВКС допуска връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни
последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014
г
по т.д.№822/12 г на ВКС , I ТО ,
решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение
№217 от 12.05.2015 г по т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .
Няма пречка уведомяването за цесията да се извърши от
цесионера като пълномощник на цедента . В този смисъл са решение №137 от 02.06.2015
г
по гр.д.№5759/14 г на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015
г
по т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО
решение №114 от 07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г
на ВКС , I ТО . Такова пълномощно в случая е налице .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени и исковете да се уважат при правилна правна квалификация и
надлежен съдебен диспозитив . Ответникът дължи разноски в заповедното
производство и пред СРС / ще се посочат общо/ , както и пред настоящия съд .
Ответникът дължи и държавна такса в полза на СГС , която не е заплатена .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №162488 от 28.07.2020 г по гр.д.№70217/18 г на СРС , 81 състав ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК ,чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу А.Р.О. ЕГН **********
от гр.София , че О. му дължи сумата от 2411,55 лева главница по договор
за потребителски кредит PLUS-13330904 от 17.05.2016 г между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответника , ведно със законната лихва от
27.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 504,45 лева
договорна лихва за периода 05.04.2017 г – 05.06.2018 г и сумата от 238,76
лева лихви за забава за периода
06.05.2017 г – 26.04.2018 г ; които суми са прехвърлени на ищеца с рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г ; и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.05.2018
г по ч.гр.д.№27197/2018 г по описа на СРС , 81състав .
ОСЪЖДА А.Р.О. ЕГН
********** от гр.София да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 1096,46 лева
разноски в заповедното производство и пред СРС и сумата от 550 лева разноски
пред СГС .
ОСЪЖДА А.Р.О. ЕГН
********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 98,22 лева държавна
такса .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.