Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 18.03.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието
на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№122
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№950/20.12.2018г., постановено по гр.д.№998/2018г. по описа на РС- П. е
осъден „Д.-Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., област П., Община П., ул.„М.Т.“ №158,
представлявано от управителя В.П.Д. да заплати, на основание чл.200, ал.1 от КТ, на Г.П.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***8, сумата от 11 768,50лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на претърпяна на 06.02.2017г.
трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.02.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
в останалата му част- над присъдения размер от 11 768,50лв. до претендирания
размер от 22 000лв., като неоснователен и недоказан.
Осъден е „Д.-Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., област П., Община П., ул.„М.Т.“ №158,
представлявано от управителя В.П.Д., да
заплати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на Г.П.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***8, разноски в размер на
641,92лв. за адвокатски хонорар.
Осъден е Г.П.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***8, да заплати, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Д.-Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
област П., Община П., ул.„М.Т.“ №158, представлявано от управителя В.П.Д., разноски в размер на 651,10лв. за адвокатски хонорар.
Осъден е „Д.-Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., област П., Община П., ул.„М.Т." № 158,
представлявано от управителя В.П.Д., да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на РС- гр.П. разноски по
делото в размер на 470,74лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер от иска, както и сумата от 270,68лв. за приетата съдебномедицинската
експертиза, съразмерно на уважената част от иска.
Против това
решение, в неговата осъдителна част е постъпила въззивна жалба от Д.-Т.“ ООД,
чрез пълномощника му адв.Р.П. ***.
Твърди се в
същата, че решението е неправилно- нарушение на материалния закон и необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и нарушение на процесуалните
правила.
Визира се, че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и несправедливо е
завишил обезщетението за неимуществени вреди. Ако съдът е бил обсъдил в пълнота
гласните и писмени доказателства, съобразил продължителността на оздравителния
процес, както и други факти е щял да стигне до извода, че на основание чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали.
По отношение на
съпричиняването при груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ се сочи,
че съдът е развил теоретично въпроса, като се е позовал на решение на ВКС, като
всички съображения и практика на ВКС имат принципно значение, но не са
приложими в конкретният казус.
Твърди се, че
позоваването на т.13 от Длъжностната характеристика /ДХ/ се отнася за
управление на МПС, а не за извършване на ТРД;
т.19 се отнася
за съгласуване на правилното разпределение на тежестта на товара върху МПС, а
не за самото и същинско извършване на ТРД;
т.25 се отнася
за контролиране правилното провеждане на ТРД върху МПС, а не за самото и
същинско извършване на ТРД;
т.37 се отнася
за задължение/отговорност да се следи за целостта на товара през цялото време
на извършване на превоза, а не за самото и същинско извършване на ТРД;
т.40 се отнася
за отговорността като МОЛ за изброените активи по време на извършване на
превоза, а не и за самото и същинско извършване на ТРД.
Твърди се, че
позоваването на §ІІ, т.11 и т.13 от ИБШРА е в противоречие с текста им. Те
изопачено се тълкуват и прилагат, тъй като в тях изрично е посочено задължение
на шофьора да наблюдава дейността на товарачите, а не да извършва самата ТРД;
Позоваването на
§ІІІ, т.1, б.“б“ от ИБШРА също е в противоречие с текста. Техниката за
безопасност е относно задължението на шофьора да се запознае с мястото на ТРД;
избирането на безопасни проходи и достатъчна осветеност, а не да извършва
самата ТРД.
Сочи се, че
съдът изобщо не обсъжда разпоредбата на чл.12 от ИБШРА.
Приема се, че ищецът
се е самонатоварил на своя отговорност със същинско извършване на ТРД, която не
му е възложена от работодателя и ДХ.
Счита се, че
ищецът е допринесъл с 90% за настъпване на злополуката и отговорността на
работодателя следва да се намали на 10%.
Моли се да бъде
отхвърлен изцяло иска по чл.200 от КТ на Г.П.П.. Алтернативно да се уважи иска
частично до размер не по- голям от 500лв.
Моли се за
присъждане на съдебно- деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.
Моли се да бъде
отменено обжалваното решение и се постанови друго такова с което бъде отхвърлен
предявения иск.
Моли са за
присъждане на направените съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции в
пълен размер.
В срокът по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса-Г.П.П.,
чрез пълномощника му адв.Ж.К..
В него се
оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактическите положения, въз основа
на писмените и гласни доказателства.
Развити са
съображения в насока размера на неимуществените вреди и относно възраженията на
жалбоподателя.
Моли се за
оставяне без уважение на въззивната жалба, като се потвърди обжалваното
решение.
Моли се за
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
С въззивната
жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.
Жалби в
отхвърлителната част на обжалваното решение не са постъпили.
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят „Д.-Т.“ ООД, редовно призован,
законен представител не се явява. Същият се представлява от упълномощеният от
него адв.Р.П., който поддържа подадената въззивна жалба. Моли да се има
предвид, че дружеството- жалбоподател е преобразувано от „Д.-Т.“ ЕООД в „Д.-Т.“
ООД.
Моли се да бъде
уважена подадената въззивна жалба, като се отмени решението на
първоинстанционния съд, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно в
обжалваната му част.
Моли се да бъде
намалено постановеното обезщетение.
Подробни съображения
са изложени в представени в съдебното заседание писмени бележки.
Ответникът по
въззивната жалба- Г.П., редовно призован не се явява. За последният се явява
процесуалния му представител- адв.Ж.К.. От страна на последния се оспорва подадената
въззивна жалба, като се моли тя да бъде оставена без уважение и се потвърди
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд от Г.П.П. е предявен против „Д.-Т.“ ЕООД, представлявано
от управителя В.П.Д., с правно основание по чл.200, ал.1 от КТ, във вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът, че между него и
„Д.-Т.“ ЕООД, както към 06.02.2017г., така и към момента на подаване на
исковата молба е налице трудово правоотношение.
Сочи се, че между
страните бил сключен безсрочен трудов договор №414/10.06.2013г., изменен с
допълнително споразумение №22/04.01.2016г., по силата на които ищецът
изпълнявал длъжността „международен шофьор“ на товарен автомобил.
Твърди се, че на
06.02.2017г., ищецът извършвал международен автомобилен превоз на товар, като е
пристигнал в гр.Г., Република Италия. Предмет на товара са били метални и
пластмасови кошове. При разтоварването на един от кошовете се сочи, че ищецът
придърпал същия в ремаркето, за да го придвижи в неговия край и да може да го
вдигне мотокара. Оказало се обаче, че пантите на металния кош не са затворени
както трябва, същия се отворил, като ищецът загубил равновесие, политнал назад
и паднал от ремаркето върху земята. В резултат на това получил телесни
увреждания на гръбначния стълб, главата, кръста и крайниците. Останал
неподвижен. От страна на италианските работници била извикана спешна помощ,
която откарала П. до близката болница в гр.В., Република Италия.
Визира се, че
ищецът бил настанен в тази болница, където му е оказана спешна и неотложна
медицинска помощ. В болничното заведение
в гр.В. престоял до 08.02.2017г., като след като закупил корсет за временна
стабилизация на гръбначния стълб, бил изписан от болницата.
Сочи се, че от 08.02.2017г.
до 10.02.2017г. ищецът пребивавал в хотел в гр.В.. На 10.02.2017г. с линейка
бил транспортиран от Република Италия в гр.П..
На 14.02.2017г.
е приет за лечение в „Неврохирургично отделение“ към МБАЛ гр.П., като бил в
обективна невъзможност да се придвижва сам. След като са му направени
изследвания и консултации с други лекари-специалисти, на 17.02.2017г. е
извършена операция, при която е осъществена компресия на гръбначен мозъчен
канал и структурите, ектирпация на фрагментите и метална остеосинтеза
„Страйкър“ с четири винта и две пръчки. Изписан е на 22.02.2017г. с подобрение
и медицински препоръки за лечебен хранителен режим, задължителни
рехабилитационни процедури в специализирано лечебно заведение, с оглед
осъществяване на физиотерапия и балнеолечение.
Твърди се, че в
периода от 14.02.2017г. до 22.06.2017г. ищецът се е намирал във временна
неработоспособност.
Сочи се, че ответникът
е извършил собствена проверка на случая за който е съставил Протокол за разследване
на трудова злополука №3 от 16.02.2017г., в който е приел, че станалата
злополука с ищеца е трудова злополука и той не е нарушил правилата установени в
нормативните актове, регламентиращи извършените трудови операции. Ответникът е
подал в ТП на НОИ гр.П. и Декларация за трудова злополука, вх.№5101-12-12/17.02.2017г.
В ТП на НОИ гр.П. от комисия е извършено разследване на злополуката, като е прието
за несъмнено с протокол №3/28.03.2017г., без възражения от ответника, че ищецът
не е нарушил правилата на нормативните актове и злополуката на 06.02.2017г. е
трудова. На основание чл.60, ал.1 от КСО, от длъжностното лице при ТП на НОИ
гр.П. е издадено Разпореждане №21 от 30.03.2017г., с което злополуката станала
с ищеца на 06.02.2017г., на основание чл.55, ал.1 от КСО е приета за трудова
злополука.
Твърди се, че е
осъществен фактическият състав на чл.200, ал.1 от КТ, като работодателят- ответник
носи имуществена отговорност и дължи плащането на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца от трудова злополука, станала на 06.02.2017г.,
която е довела до травматично увреждане на здравето на работника и временна
неработоспособност, с понесени силни, трайни и интензивни болки и страдания.
Визира се, че е
налице трудово правоотношение между ищеца и ответника, злополуката е призната
за трудова по съответния административен ред в КСО, причинени са на работника
внезапно травматично увреждане на здравето и временна неработоспособност, като
е налице пряка и непосредствена връзка между трудовата злополука- травматичното
увреждане на здравето- причинените на работника неимуществени вреди.
Приема се от
страна на ищецът, че за претърпените болки и страдания справедливото обезщетение
е в размер на 22000лв., поради следното: претърпени са изключително силни и
трайни болки и страдания за периода от 06.02.2017г. до 08.02.2017г., когато е
станала трудовата злополука, откарването в болница в Република Италия, където
са извършени спешни и неотложни медицински дейности, както и е поставен корсет
за обездвижване на гръбначния стълб и тялото; претърпени са интензивни,
значителни и трайни болки и страдания за времето от 08.02.2017г. до 14.02.2017г.,
като в този период се включват двата дни престой с корсета при пълна неподвижност
на тялото в хотела в Република Италия- от 08.02.2017г. до 10.02.2017г.,
транспортирането с линейка от Република Италия до гр.П.; силни, интензивни и
постоянни болки и страдания са претърпени и в периода от 14.02.2017г. до
22.02.2017г., когато е бил приет и лекуван в МБАЛ гр.П., като е подложен на
тежка операция и са поставени метални медицински изделия на гръбначния стълб;
през четирите месеца на временна неработоспособност- от 22.02.2017г. до
22.06.2017г., болките и страданията са били постоянни; при по- голямо
натоварване, при определени пози на тялото, както и при смяна на климатичните
условия, изпитва болки и страдания и към настоящия момент.
Искането е да
бъде осъден „Д.-Т.“ ЕООД, представлявано от управителя В.П.Д., да заплати на Г.П.П.,
на основание чл.200, ал.1 от КТ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в размер на 22000лв., в резултат на трудова злополука станала на 06.02.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 22000лв., считано от деня на
увреждането- 06.02.2017г. до окончателното изплащане.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответникът „Д.-Т.“ ЕООД. В него се оспорва иска по
основание и по размер.
Твърди се, че
ищецът е извършвал трудова дейност, която не му е вменена в длъжностната
характеристика, като не е бил натоварен от работодателя да я извърши, а е
извършвал същата по свое желание и на собствена отговорност. В подкрепа на
възраженията си твърди, че на ищеца са били връчени 2 длъжностни
характеристики, съответно на 10.06.2013г. и 29.12.2014г. В тях били определени
задълженията на водача на МПС, свързани с управлението на МПС; спазване
правилата за движение по пътищата; познания за устройството и поддръжка на МПС;
да не употребява по време на работа алкохол и други упойващи вещества и др.
Сочи се, че в
тази връзка му е проведен задължителен встъпителен и периодичен инструктаж,
като представя подписана на 13.07.2013г. Инструкция за безопасността за шофьора
при работа с автомобили. В основните трудови задължения- постоянни и временни
задачи не му е вменявано задължението да участва в товаро- разтоварната дейност
на превозваната стока, поради което на 06.02.2017г. П. по собствено желание и
на своя отговорност, без да му е възлагано от работодателя или по длъжностна
характеристика и без инструктаж за техника на безопасна работа при товаро- разтоварната
дейност е настъпила злополуката.
Твърди че е
налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ-
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност- по
собствено желание и на своя отговорност, без да му е възлагано от работодателя
или по длъжностна характеристика е извършвал товаро- разтоварната дейност,
въпреки знанието, че не е инструктиран за нея.
Счита, че ищецът
е допринесъл с 90% за настъпване на злополуката и отговорността на работодателя
следва да се намали до 10%. Размерът на неимуществените вреди в конкретния
казус е не повече от 5000лв., т.е при прилагане на чл.201, ал.2 от КТ,
отговорността на ответника следва да е не повече от 500лв.
Визира се, че ищецът
е имал сключена медицинска застраховка със застрахователя „Корис“. По този
начин е осигурено лечението и транспортирането на ищеца от Италия до България.
Твърди, че ищецът не е пострадал толкова тежко, тъй като е бил контактен, можел
е да се прибере в къщи и да бъде транспортиран без придружител. В изпълнение на служебните си задължения е
била сключена застраховка „ Трудова злополука“ с полица №3607170200000006/01.02.2017г.
със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гр.София, валидна до 31.01.2018г.,
като ищецът е включен под № 20. По повод тази застраховка „Трудова злополука“
на ищецът е изплатена сумата 231,50лв., която на основание чл.200, ал.4 от КТ
следва да се приспадне от исканото обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ. За
получаването на сумата по банковата си сметка П. е уведомил служителя В.В..
Оказвайки пълно съдействие по лечението на П. и за причинените страдания на
16.02.2017г., докато е бил в МБАЛ „П.“ АД гр.П., лично са му дадени 3000лв. от
служителя В.В.. За получаване на тази сума, като обезщетение за трудовата злополука
П. е подписал РКО №2/098 от 16.02. 2017г.
Твърди се, че на
основание чл.200, ал.4 от КТ сумата от 3000лв. също следва да се приспадне от
исканото обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ. Следователно работодателят-
ответник не дължи обезщетение за неимуществени вреди по чл.200, ал.1 от КТ на Г.П.
П..
Приема се, че
искането на ищецът е неоснователно, с оглед на което исковата му молба следва
да се остави без уважение.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Няма спор по
делото, че между страните е налице валидно трудово правоотношение по Трудов
договор №414/10.06.2013г. и Допълнително споразумение №22/04.01.2016г., като
това правоотношение продължава и към момента на приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд.
Не е спорно, че
към дата 06.02.2017г. ищецът е бил командирован в чужбина да извършва
международни превози в Италия и други страни от ЕС, като на тази дата,
последния е пострадал при злополука- товаро- разтоварна дейност в гр.Г.,
Италия.
Видно от Разпореждане
№21/30.03.2017г. на ТП на НО- гр.П.,
същата е призната за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Страните не
спорят, че ищецът е получил телесни увреждания: на гръбначния стълб, главата,
кръста и крайниците, поради което е бил хоспитализиран и в отпуск по болест от
06.02.2017г. до 22.06.2017г., като част от него е бил в Италия.
Не е спорно, а и
пред районния съд в съдебно заседание от страна на ищецът е признато, че същия
е получил обезщетение от застрахователя „Булстрад Виена Иншурънс груп“- при
когото е бил застрахован работника за трудова злополука, в размер от 231,50лв.
Съответно е получил и сумата от 3000лв. от служителя В.В., от името на дружеството ответник, като обезщетение за
трудова злополука.
За тези суми е
поискано да се направи прихващане от страна на ищецът от определеното му по
справедливост обезщетение от съда.
От Протокол за разследване на трудова злополука от
16.02.2017г. е видно, че пострадалият преди злополуката е извършвал дейност по
подготовка за разтоварване и издърпване на метален кош към задната част на
ремаркето, като впоследствие пада от 80см. височина. Посочено е в този
документ, че няма нарушения на нормативните актове, като е указано на ответника
да вземе мерки за извънреден инструктаж.
Видно от Протокол
№3/28.03.2017г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката
станала с Г.П. се установява, че П. по длъжностна характеристика е имал
задължения да извършва товаро- разтоварни дейности, свързани с преките му
ангажименти при спазване на изискванията за безопасност на труда. Механизмът на
увреждането е посочен по следния начин: при пристигане на П. във фирмата в
Италия се качил в ремаркето и започнал да издърпва металните и пластмасови
кошове отвътре за да може мотокарът,
който ги разтоварва, да ги достигне. Пантите на коша, които се отварят за да
падне капака не са били заключени и при издърпването се отваря горната част и
изхвърля П. от ремаркето. Тези панти се намират по средата на височината му. Ищецът П. пада от ремаркето на
земята, от височина около 80 сантиметра. Пада по гръб, а след това си удря
главата. При падането получава затворена фактура на гръбначния стълб.
Установява се, че пантите на коша не са били заключени и при издърпването му се
отваря горната част и изхвърля П. от ремаркето на земята. Посочено, е че не са
допуснати нарушения на нормативните актове. Указано е на ответника
необходимостта от провеждане на обучение за здравословни и безопасни условия на
труд.
От Длъжностна
характеристика на ищеца /от дата 10.06.2013г. и от дата 29.12.2014г. които са с
идентично съдържание/, конкретно от последната е видно в т.13, че е предвидено
като „основно трудово задължение“ на работника да проявява разумна и
конструктивна инициатива при изпълнение на служебните си задължения; в т.19 е
предвидено, че следва да съгласува товаро- разтоварната дейност с клиента; в
т.25 от задълженията при превоз в страни от ЕО е длъжен да следи при
разтоварването и товаренето на стоката/ нейното състояние при получаване, както
и допуснати повреди и липси в процеса на разтоварване, като при неизпълнение на
това задължение носи лична отговорност за липсите и повредите. В т.37 е
предвидено задължение да следи за целостта на товара от деня на натоварване до
момента на разтоварването му. В т. 40 е предвидено, че носи отговорност за поверения му товар.
Видно от Инструкция
за безопасност за шофьори при работа с автомобили, в §II, т.11 е предвидено, че
шофьорите следва по време на товаро-разтоварни работи да наблюдават за
правилното товарене и разтоварване на
товара и неговото укрепване. Последните следва да се изпълняват при спазване на
правилата за техника на безопасност, като в т.13 е предвидено, че разтоварването
следва да започне от задната част с цел избягване на разместването/обръщането
на товара. В §III, т.1, б.“б“ при пристигане на обекта да се убеди в безопасността и удобството на проходите и достатъчна осветеност на площадката.
Видно от
показанията на св. В.- служител при ответника се установява, че знае за
злополуката с ищеца, лично е говорил по
телефона с него, като последния му е обяснил как е станала злополуката- ищецът
се опитал да придърпа металните сандъци, при разтоварване, като пада и получава
увреждания, чупи прешлен. През цялото време от злополуката до настаняването му
в МБАЛ П. е поддържал връзка с ищеца, като твърди че към настоящия момент е
служител във фирмата на ответника, като
и че е на работа.
От заключението
на комплексната съдебно- медицинска експертиза, изготвена от експерти-
неврохирург и съдебен лекар се установява, че на 06.02.2017г. в гр.Г.,
Република Италия по време на работа при разтоварване на метални и пластмасови
кошове и изтеглянето на един от тях, пострадалият е изгубил равновесие,
политнал назад и паднал от ремаркето върху земята. С екип на спешна помощ, П.
бил транспортиран до близката болница в гр.В., Република Италия където е
постъпил в 9.58ч. Там е престоял до 08.02.2017г., като бил изследван,
консултиран и диагностициран. Извършен е двукратно КАТ на глава, рентгенография
на гръбначен стълб, лабораторни изследвания, консултация с ортопед. Установило
се счупване на първи поясен прешлен. Пострадалият бил изписан на 08.02.2017г. в
15.15ч. с поставена ортопедична шина тип SPINOMED и препоръка за транспорт до
България в легнало положение.
На 10.02.2017г.
с линейка е транспортиран от Република Италия до гр.П..
На 14.02.2017г.
е приет за лечение в „Неврохирургично отделение“ към МБАЛ гр.П., като на
17.02.2017г. е извършена операция, при която е осъществена декомпресия на
гръбначен мозъчен канал и структурите, екстерпация на фрагментите и метална
остеосинтеза „Страйкър“с четири винта и две пръчки. Изписан е на 22.02.2017г.
за домашно лечение и рехабилитация, като от 14.02.2017г. до 22.06.2017г. е бил
в болнични.
След
получаването на травмата, по време на престоя му в болнично заведение в гр.В.,
в хотела и съответно при транспорта до България, пострадалият е изпитвал болки
в кръста, долните крайници и главата. Самостоятелното придвижване е било
невъзможно. Поставената ортопедична шина SPINOMED е средство за временна
стабилизация, целящо покриването на медицински рискове по време на транспорта.
Поставените при операцията в гр.П. остеосинтезни средства, целят дефинитивна
стабилизация на гръбначния стълб, намаляване на риска от неврологични
усложнения и те ще останат в тялото на пострадалия за цял живот. В ранния
следоперативен период, П. е изпитвал интензивна болка, която постепенно се е
редуцирала. Счупването на първи поясен прешлен е довело до трайно затрудняване
на движенията на снагата за период от около 4 /четири/ месеца. Според
експертите за пълно функционално възстановяване в случая не може да се говори.
При благоприятно развитие на оздравителния процес ще се постигне задоволително
възстановяване на функцията в тази част на гръбначния стълб. Това е така,
защото към травматичния момент се добавя оперативната травма, както и
неизбежните процеси, свързани с оздравяването- сраствания, фиброза, анкилоза и
др. В тази връзка появата на болки и неудобства при климатични промени,
неудобна поза, физически натоварвания и др. са напълно възможни.
Контузията на
главата е причинила на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 от НК. за период от 10- 15дни.
В съдебно
заседание от страна на вещите лица е посочено, че пострадалия може да продължи да практикува професията си,
като е постигната една стабилизация с огромна сигурност, която не позволява да
има допълнителни травматични увреждания.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция
намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно, с което е уважен частично
предявения иск на ищеца до размера от 11768,50лв., като е направено съответното
приспадане от определения размер на обезщетение от 15 000лв.
В останалата му,
отхвърлителна част за размера от 11768,50лв. до предявения размер на иска от
22000лв., решението, като необжалваното страните е влязло в законна сила.
Разгледана по
същество, въззивна жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 от КТ, задължението на работодателя за обезвреда възниква
независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането. Чл.201, ал.1 от КТ предвижда, че
работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил
умишлено увреждането, а ал.2 на същата разпоредба- че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Според практиката
на ВКС, работодателят, въвел възражение по чл.201, ал.2 от КТ, следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е.
не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на
труда, но и, че е извършвал работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност. Вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие
на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липсата на
доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за
безопасност на труда, не може да се прави категоричен извод за допусната груба
небрежност. Грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Небрежността ще
е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати.
Размерът на
неимуществените вреди се определя съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД.
Понятието
справедливост е изяснено от правната теория, задължителната съдебна практика-
раздел II, ППВС № 4/1968 г., както и от трайната и непротиворечива практика на
ВКС. Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, както
предвижда нормата на чл.52 от ЗЗД.
За да се
определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, трябва да се вземат
предвид всички реални и обективни факти на конкретния случай, като се подложат
на внимателен, обективен, всестранен и пълен анализ и оценка.
При телесните
увреждания на здравето задължително трябва да се вземат предвид: видът,
характерът и степента на телесните повреди, претърпените интензивни и
продължителни болки и страдания, имало ли е оперативна интервенция и в какво се
изразява, периодът на възстановяване, медицински прогнози за неудобства, болки
и страдания при определени условия в бъдеще време.
От дължимото от
работодателя обезщетение следва да се приспадне заплатеното на пострадалия
работник застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, сключена
от работодателя, ако такова е било изплатено.
В конкретният
казус се установява по категоричен начин, че към 06.02.2017г. страните са били
във валидни трудови правоотношения, че на посочената дата, по време на работа,
при изпълнение на служебните си задължения ищецът е претърпял злополука, която
е квалифицирана от компетентните органи като трудова и че в резултат на нея му е
било причинено увреждане, изразяващо се в
телесни увреждания на гръбначния стълб, главата, кръста и крайниците,
вследствие на което, като пряка и непосредствена последица е търпял болки и
страдания през известен период от време.
Въззивният съд
намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че са
налице изискуемите, кумулативно предвидени предпоставки за възникване отговорността на ответното дружество по
чл.200, ал.1 от КТ, а именно: трудово правно отношение между ищеца и ответника, настъпило увреждане на последния при
инцидент, станал при изпълнение на възложената му работа, определяне на
инцидента като трудова злополука и пряка причинно- следствена връзка между
трудовата злополука и настъпилите вреди.
В случая,
работодателят- ответник носи имуществена отговорност и дължи плащането на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от трудова злополука,
станала на 06.02.2017г., която е довела до травматично увреждане на здравето на
работника и временна неработоспособност, с понесени силни, трайни и интензивни
болки и страдания.
В настоящият
случай, категорично и неоспорено е заключението на комплексната съдебно-
медицинска експертиза относно установяване на факти имащи значение относно справедливото
определяне обезщетението за неимуществените вреди, а именно:
На 06.02.2017г.
в гр.Г., Република Италия по време на работа при разтоварване на метални и
пластмасови кошове и изтеглянето на един от тях, П. е изгубил равновесие,
политнал назад и паднал от ремаркето върху земята. С екип на спешна помощ, бил
транспортиран до близката болница в гр.В., Република Италия, където е постъпил
в 9.58 часа. Там е престоял до 08.02.2017г., като бил изследван, консултиран и
диагностициран. Извършен е двукратно КАТ на глава, рентгенография на гръбначен
стълб, лабораторни изследвания, консултация с ортопед.
Установено е
счупване на първи поясен прешлен. Пострадалият бил изписан на 08.02.2017г., в
15.15 часа, с поставена ортопедична шина тип SPINOMED и препоръка за транспорт
до България в легнало положение.
На 10.02.2017г.
с линейка е транспортиран от Република Италия до гр.П..
На 14.02.2017г.
е приет за лечение в „Неврохирургично отделение“ към МБАЛ гр.П., като на
17.02.2017г. е извършена операция, при която е осъществена декомпресия на
гръбначен мозъчен канал и структурите, екстерпация на фрагментите и метална
остеосинтеза „Страйкър"с четири винта и две пръчки.
Изписан е на
22.02.2017г. за домашно лечение и рехабилитация, като от 14.02.2017г. до
22.06.2017г. е бил в болнични.
Вещите лица са
категорични, че след получаването на травмата, по време на престоя в болнично
заведение в гр.В., в хотела и съответно при транспорта до България,
пострадалият е изпитвал интензивни и продължителни болки в гръбначния стълб,
кръста, долните крайници и главата. Самостоятелното придвижване е било
невъзможно. Поставената ортопедична шина SPINOMED е средство за временна
стабилизация, целящо покриването на медицински рискове по време на транспорта.
Поставените при
операцията в П. остеосинтезни средства, целят дефинитивна стабилизация на
гръбначния стълб, намаляване на риска от неврологични усложнения и те ще
останат в тялото на пострадалия за цял живот.
В ранния
следоперативен период П. е изпитвал интензивна болка, която постепенно се е
редуцирала.
Счупването на
първи поясен прешлен е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата
за период от около 4 месеца, което съставлява средна телесна повреда.
Категорични са
вещите лица, че за пълно функционално възстановяване в случая не може да се
говори.
При благоприятно
развитие на оздравителния процес ще се постигне задоволително възстановяване на
функцията в тази част на гръбначния стълб.
Това е така,
защото към травматичния момент се добавя оперативната травма, както и неизбежните
процеси, свързани с оздравяването- сраствания, фиброза, анкилоза и др.
В тази връзка
появата на болки и неудобства при климатични промени, неудобна поза, физически
натоварвания и др. са напълно възможни.
Контузията на
главата е причинила на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 от НК за период от 10-15 дни.
В съдебно
заседание експертите е дадено пояснение, че пострадалия може да продължи да
практикува професията си, като е постигната една стабилизация с огромна
сигурност, която не позволява да има допълнителни травматични увреждания.
Всички тези
данни категорично дават основание на настоящата инстанция да приеме, че
определения размер на обезщетение е съобразен със заложените критерии за
справедивост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Пострадалият е
на 55 години, при което възстановяването предполага един по продължителен
период от време. Безспорен е фактът, че за определен период същия не е могъл да
се придвижва самостоятелно. Уврежданията констатирани от вещите лица са тежки,
като вследствие на тях П. е търпял силни болки, които ще продължат и за в
бъдеще. В тялото му са сложени метални
тела, за които не е посочено, че се предвижда изваждането им.
Възраженията на
жалбоподателя- въззивник се свеждат на практика до размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Основните
аргументи в тази насока се ограничаван до два основни момента, а именно, че
извършените товаро- разтоварни дейности от страна на П. са извън трудовите му
функции, а от друга страна последния е допуснал груба небрежност при извършена
товаро- разтоварна дейност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради което
обезщетението следвало да се намали драстично.
В конкретният
казус, тези възражения няма основание да бъдат приети от настоящата инстанция
за основателни и даващи основание за промяна на крайните правни изводи на
първоинстанционния съд.
В този аспект
следва да се посочи, че от длъжностните
характеристики, касаещи ищеца, няма основание да не бъде прието, че
последния не е имал право да извършва товаро- разтоварна дейност.
Така в т.13 от длъжностната
характеристика- л.35-37 е предвидено като „основно трудово задължение“ на
работника да проявява разумна и конструктивна инициатива при изпълнение на
служебните си задължения;
-в т.19 е предвидено,
че следва да съгласува товаро- разтоварната дейност с клиента;
-в т.25 е
посочено, че е длъжен да следи при разтоварването и товаренето на стоката /
нейното състояние при получаване, както и допуснати повреди и липси в процеса
на разтоварване/, като при неизпълнение на това задължение носи лична
отговорност за липсите и повредите;
-в т.30-
изпълнява и други конкретно възложени задачи;
-в т.33-
отговаря за качеството на извършената услуга (...);
-в т.37 е
предвидено задължение да следи за целостта на товара от деня на натоварване до
момента на разтоварването му;
-в т. 40 е
посочено, че носи отговорност за поверения му товар.
От приетата по
делото Инструкция за безопасност за шофьори при работа с автомобили, в §11,
т.11 е предвидено, че шофьорите следва по време на товаро- разтоварни работи да
наблюдават за правилното товарене и разтоварване на товара и неговото
укрепване. Последните следва да се изпълняват при спазване на правилата за
техника на безопасност, като в т.13 е предвидено, че разтоварването следва да
започне от задната част, с цел избягване на разместването/обръщането на товара.
Не е спорно и от
страна на ответникът, че ищецът П. при извършването на разтоварната дейност не
е допуснал нарушения, като правилно е предприел подготовка за разтоварване на
товара, като няма отклонение от нормалните действия и условия на тази дейност.
В тази насока са съдържанията на Протокол за разследване на трудовата злополука
№3/16.02.2017г., където в т.5 е посочено, че е извършена подготовка за
разтоварване, а в т.9, че няма допуснати нарушения от шофьора. От Декларация за
трудова злополука от 17.02.2017г., която е подадена до ТП на НОИ- П. от страна
на“Д.-Т.“ ЕООД в т.24 от същата е посочен видът дейност: превоз на товар и
разтоварване; в т.25 е посочено, че шофьорът е извършил действия по подготовка
за разтоварване на товара; в т. 26 е посочено, че няма отклонения от нормалните
действия. Съответно в Протокол №3/28.03.2017г. за резултатите от извършено
разследване на трудовата злополука, издаден от комисия в ТП на НОИ- П., изрично
е прието, че дейността по разтоварване, съответно товаро- разтоварната дейност
е част от длъжностната характеристика на шофьора, т.е. неделима част от
трудовата му функция.
Последният
документ има правната характеристика на официален удостоверителен документ,
като същия се ползва с материална доказателствена сила.
Настоящата
инстанция не намира, че е налице твърдяната от жалбоподателя груба небрежност
от страна на неговия работник, с оглед на което не следва да се приема, че
ответникът не следва да носи отговорност за репарирането на настъпилите вреди.
В тази насока
следва да се посочи, че безспорно е установено по делото, че пострадалият не е
допринесъл за настъпването на увреждането, до степен на груба небрежност при
изпълнение на задълженията си за да бъде намалена отговорността на работодателя.
В случая, ответникът
не установи по делото конкретно задължение като работник, забрана на
работодателя, правило, заповед или задължение по длъжностната характеристика е нарушил
пострадалия.
Както бе
посочено по- горе от цитираните по- горе писмени доказателства касаещ
подадените декларации от ответника, протоколът с което е обявена злополуката за трудова не се
констатира нарушения на нормативните актове. На следващо място комисията не е
констатирала допуснати нарушения на нормативни актове.
В показанията си
св.В. не визира, че по време на процесната товаро- разтоварна дейност в Италия,
ищецът по делото е предприел такива действия, които да определят, че същия е
проявил груба небрежност при извършеното от него действия по издърпване на
въпросния метален кош. Няма доказателства, че на същия му е разпоредено
изрично, че той няма такова право да извършва конкретно посоченото действие, за
да се приеме, че той грубо нарушава правила за безопасност при извършваната
дейност и което да се определи като груба небрежност.
При тези данни,
няма основание да не бъде прието, че предявения иск, с правно основание чл.200,
ал.1 от КТ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука на 06.02.2017г. е основателен до размера от 15000лв. В тази връзка,
правилно е извършено приспадане и
съобразно направеното признание и искане за прихващане със сумата от 3000лв.,
дадена на ищеца като обезщетение за трудова злополука от ответника на дата
16.02.2017г. и сумата от 231,50лв., получено от ищеца като застрахователно
обезщетение.
Предвид на това,
правилно е присъдено в тежест на ответника заплащане от негова страна на
обезщетение в размер на 11 768,50лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането- 06.02.2017г. до
окончателното плащане.
С оглед на гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.
В останалата отхвърлителна
част за размера от 11768,50лв. до предявения размер на иска от 22000лв.,
решението, като необжалваното страните е влязло в законна сила.
С оглед изхода
на делото, в тежест на жалбоподателят следва да се присъдят направените по
делото съдебно- деловодни разноски от страна на Г.П.П.- адвокатски хонорар в
размер на 850лв.
Претендираните
от процесуалния представител на последния разноски за първата инстанция не
следва да се присъждат, тъй като те вече са присъдени със съдебния акт на
първата инстанция.
В тази връзка, с
оглед на направеното изявление от страна на процесуалния защитник на
жалбоподателя и след направена служебна справка в Търговския регистър, то
осъденото дружество следва да бъде „Д.-Т.“ ООД, с ЕИК *********, с Управител А. Г. П..
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №950 от 20.12.2018г.,
постановено по гр.д. №998/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА
„Д.-Т.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
област П., Община П., ул.„М.Т.“ №158, представлявано от Управителя А.Г.П., да заплати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на Г.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***8, разноски в размер на 850/осемстотин и петдесет/лв.- адвокатски хонорар.
Решението, подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните пред ВКС на РБългария.
Председател:
Членове:1.
2.