№ 324
гр. Ямбол, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101812 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Агенция по
заетостта – гр. София , с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника ЗЛ. АТ. ИЛ., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 08.07.2020 год. между ответника и ищеца,
чрез Бт - гр.Я. бил сключен договор за обучение на безработно лице по предоставен от
обучаващата институция ЦПО към „Колорис“ЕООД учебен график, за периода
09.07.2020 – 01.09.2020 год. в размер на 720 лв. Обучаемият ответник поел
задължението редовно да посещава курса на обучение при минимум 80 на сто
присъствие в учебни занятия, както и да се яви на изпит/тест, а ако по своя инициатива
прекрати обучението да уведоми писмено за това ДБТ и обучаващата организация.
При неизпълнение на това задължение, на осн. т. 3.1 от договора обучаемият дължал
неустойка в размер на направените разходи за неговото обучение, в едно с 5 % върху
тази сума.Ответникът се включил в обучението, получил учебните материали, както и
стипендия за дните, в които е присъствал, но преустановил присъствието си на
03.08.2020 год. В резултат на отсъствието си лицето отпаднало от обучението, считано
от 11.08.2020 год. без да има възможност да се замени с друго лице. Предвид
неизпълнение на задълженията си по т.2.2.4. ответникът дължал на ищеца сумата от
750, 40 лв. Т.к. това задължение не било изпълнено му била изпратена ПДИ и т.к.
лицето не изпълнило доброволно в предоставения 14 – дневен срок дължало лихва за
забава за периода 07.11.2020 – 08.02.2021 год. Претендира се уважаване на
претенциите, както и присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
Отговор не е депозиран в законоустановения срок.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца.
1
Ответникът се явява лично, заявява че дължи сумата и моли за уважаване на
претенцията.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Доказателствата са писмени.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
86,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира същия за допустим, т.к. е предявен от активно легитимирана
страна- заявител в заповедното производство в законоустановения едномесечен срок от
съобщението по чл. 415 ГПК.
ЯРС, като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на
иска, както и че в хода по същество процесуалния представител на ищеца моли съдът
да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, но претендира разноските, тъй като
ответника въпреки признанието на иска е станал причина за завеждане на делото,
намира че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с
разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на
решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като в о.с.з. ответникът е признал иска,
както по основание, така и по размер, а ищецът е заявил искане да се постанови
решение при признание на иска.Признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.При тези факти,
съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на чл. 237, ал.3
от ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието
на иска.
Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва
да бъде уважен предявеният от ищеца иск по чл. 422 ГПК.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 125 лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ЗЛ. АТ. ИЛ., ЕГН
**********, че ДЪЛЖИ на Агенция по заетостта – гр. София, ***, ЕИК *********
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021 год. на ЯРС, а
именно – 750, 40 лв. – главница, представляваща задължение по договор за обучение
на безработно лице, 19, 60 лв. – лихва за забава за периода 07.11.2020 – 08.02.2021 год.,
в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.02.2021 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗЛ. АТ. ИЛ., ЕГН ********** да заплати на Агенция по заетостта –
гр. София, ***, ЕИК ********* сумата от 75 лв. – разноски за заповедното
производство и сумата от 125 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3