№ 14980
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110163926 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. К. Г. срещу к, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със
Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г. на управителя на к, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„мениджър екип“ при к, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 18695 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
08.10.2024 г. до 08.03.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 28.10.2024 г. до
окончателното плащане на вземането.
Ищцата твърди, че се намирала в трудово правоотношениe с ответника,
възникнало по силата на трудов договор № ЕС-0325 от 16.06.2017 г., при когото
заемала длъжността „мениджър екип“, с основно месечно възнаграждение в размер на
3217,80 лева, определено с допълнително споразумение от 07.08.2023 г. Сочи, че със
Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г. на управителя на к, правоотношението с ответника
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата.
Счита уволнението за незаконно, тъй като на първо място заповедта за прекратяване
била подписано от неоправомощено лице. Отделно от това поддържа, че страдала от
депресивно разстройство, възникнало в резултат от претърпяна на 12.12.2023 г.
трудова злополука, което заболяване било включено сред болестите, изброени в
Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, поради което се ползвала с предварителна
закрила при уволнение, съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Ето защо работодателят бил
длъжен преди да пристъпи към уволнението поради съкращаване на щата да поиска
разрешение на инспекцията по труда, каквото не било направено. Поддържа, че за
работниците или служителите не съществувало задължение да уведомяват
работодателя си предварително дали страдат от болестите, посочени в Наредбата.
Напротив, разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата вменявала на работодателя
1
задължение да събере предварителна информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1, което задължение
не било изпълнено. Посочва още, че била представила пред работодателя болничен
лист, но същият не бил прието поради прекратяване на трудовото правоотношение. На
следващо място счита, че било налице фиктивно съкращаване на щата, тъй като преди
уволнението във вътрешната система на работодателя имало обява, че се търсил
служител за позицията „мениджър екип“, а след уволнението са били наети и
преназначени служители на тази длъжност. По така изложените съображения
предявява разглежданите искове и моли за уважаването им.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни.
Релевира възражение за изтекъл давностен срок по чл. 358 КТ за предявяване на
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения за неизпълнение на процедурата по чл. 333 КТ, доколкото счита, че е
изпълнил задължението си да събере необходимата в тази връзка информация.
Изяснява, че по време на проведен на 26.08.2024 г. разговор с ищцата, последната била
уведомена, че предстои прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращение на щата. По време на този разговор ищцата не съобщила, че страда от
заболяване. Поддържа, че в предоставената на 28.08.2024 г. декларация относно
закрилата по чл. 333 КТ ищцата посочила, че не спада към една от посочените
категории. В проведен преди подписване на декларацията разговор ищцата отново не
била съобщила за търпяно от нея заболяване. По отношение на посочения от ищцата
болничен лист се твърди, че същият бил издаден след прекратяване на трудовото
правоотношение, като дори да се установяло да е издаден преди това, то в такъв
случай ищцата умишлено била укрила информация, свързана със закрилата по чл. 333
КТ. Навежда доводи, че заповедта за уволнение била подписана от упълномощено за
това лице, както и че било извършено реално съкращение на щата. Твърди, че в случая
работодателят не е имал задължение да извърши подбор по чл. 329 КТ, тъй като е
съкратил всички бройки за длъжността на ищцата в гр. Варна, което обосновава. При
тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ прави възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца със
свои вземания за връщане на платено обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено
предизвестие в размер на 6705,90 лева и на платено обезщетение по чл. 222 КТ за
оставане без работа за един месец в размер на 3352,96 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор № ЕС-0325 от 16.06.2017 г., по силата на
който ищцата е била назначена първоначално на длъжност „оператор, подпомагане на
потребители с английски, проект Ренталкарс“, с код по НКПД: 35123009, с уговорено
място на работа в: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 256, 7 етаж или на адрес
при клиенти или друго определено от работодателя място, когато това следва от
характера на работата. С допълнителни споразумения с № АС-0502/02.09.2021 г., АС-
0807В/01.11.2022 г., АС-0310/01.05.2023 г. и АС-0711/07.08.2023 г. страните са внесли
последователни изменения в трудовото правоотношение, касаещи заеманата от ищцата
длъжност и размера на следващото се трудово възнаграждение. По силата на
допълнително споразумение № АС-0310/01.05.2023 г. ищцата била преназначена на
2
длъжност „мениджър екип“, с код по НКПД 33413003, при месечно брутно трудовото
възнаграждение в размер на 3193 лева, включващо основно трудово възнаграждение в
размер на 3100 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит в размер на 93 лева. С допълнително споразумение № АС-
0711/07.08.2023 г. страните са постигнали съгласие длъжността да бъде променена на
„мениджър екип“, гр. Варна, с код по НКПД 33413003. По отношение на останалите
съществени елементи от трудовия договор, регламентирани в чл. 66 КТ, е уговорено,
че остават непроменени.
Като писмено доказателство по делото е прието Предизвестие № АОМ-
1031/26.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, със срок
на предизвестието от 60 дни, считано от деня следващ деня на неговото връчване.
Същото е връчено на ищцата на 28.08.2024 г. в 12:00 ч., съгласно съдържащо се
нарочно отбелязване в документа.
Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г.
на управителя на к, издадена чрез пълномощник, за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата поради съкращаване на щата. В заповедта е посочен като
последен работен ден 28.08.2024 г. Видно от съдържащото се в заповедта нарочно
отбелязване, същата е била връчена на ищцата на 28.08.2024 г. в 12:00 ч., т.е. срокът на
предизвестието не е бил спазен от работодателя, поради което и сред определените
обезщетения, дължими на ищцата в резултат на уволнението, е предвидено и такова по
чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на две трудови възнаграждения
или пропорционално на неспазения срок на предизвестието.
Като писмено доказателство по делото е представено пълномощно от 19.01.2022
г., съставено от управителя на к – дф, с което в полза на ек и сг е учредена
представителна власт да извършват от името на дружеството правни действия, сред
които: да подписват трудови договори с новопостъпили служители, споразумения,
заповеди за прекратяване на трудови правоотношения с всички служители на
дружеството, да прекратяват трудовите правоотношения на служителите на
дружеството на кое да е основание от КТ, включително и при дисциплинарно
уволнение, поради съкращаване на щата, намаляване обема на работата, закриване на
част или на цялото предприятие, при взаимно съгласие, като подписват изискуемите за
целта актове.
Установява се, че с Решение № BR-031/02.08.2024 г. на управителя на к е взето
решение за съкращаване на четири щатни бройки на длъжност „мениджър екип“, с код
по НКПД 33413003, за гр. Варна, считано от 02.08.2024 г.
От представените щатни разписания се установява, че в организационната
структура на дружеството-работодател в гр. Варна е имало четири щатни бройки на
длъжност „мениджър екип“, заемани от сг, мп, йп и ищцата Н. К. Г., като съгласно
щатното разписание от 01.10.2024 г. в дружеството има само една длъжност
„мениджър екип“, заемана от сг.
Като писмено доказателство по делото е приета Декларация относно закрилата по
чл. 333 КТ, съставена на 04.11.2024 г. от сг, видно от която същата е декларирала, че
спада към категорията „бременна служителка“.
Установява се, че със Заповед № ТС-0523/23.07.2024 г. трудовото
правоотношение между к и мп е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ –
по взаимно съгласие, считано от 01.08.2024 г.
Установява се, че със Заповед № ТС-0665/20.09.2024 г. трудовото
правоотношение между к и йп са били прекратена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
поради съкращаване на щата, считано от 01.10.2024 г.
3
Като писмено доказателство по делото е приета Декларация относно закрилата по
чл. 333 КТ, съставена на 28.08.2024 г. от ищцата Н. К. Г., видно от която същата е
декларирала, че не спада към нито една от изрично изброените категории, ползващи се
с предварителна закрила.
Установява се, че на 12.12.2023 г. на работното си място ищцата е претърпяла
злополука, квалифицирана като трудова съгласно Протокол № 1/14.12.2023 г.,
приложен по делото.
Като писмено доказателство по делото е приет болничен лист за временна
нетрудоспособност на ищцата с № Е20241468859, издаден на 28.08.2024 г. от д-р Т. й,
ет, въз основа на амбулаторен лист за извършен преглед от същата дата, за периода от
26.08.2024 г. до 08.09.2024 г., с поставена диагноза „увреждане на междупрешленен
диск“ и причина „общо заболяване“.
По делото са представени три броя амбулаторни листове, издадени на 23.01.2024
г., 20.02.2024 г. и 25.09.2024 г. от д-р рб, установяващи извършени прегледи на ищцата
и поставена основна диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите ек, вн и бс.
При разпита на св. к се установява, че заема длъжност „Ръководител човешки
ресурси“ при к, с месторабота в гр. София. При предявяване в публично съдебно
заседание на предизвестие от 26.08.2024 г. и Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г.
свидетелката потвърждава, че същите носят нейния подпис. Свидетелят изяснява, че
поради изискване на клиент относно организацията на работата по предоставяната му
от дружеството-работодател услуга всички щатни бройки за длъжноста „мениджър
екип“ в офиса в гр. Варна били съкратени, с изключение на една, заемана от лице със
закрила, ползващо отпуск за отглеждане на дете или по майчинство, поради което
подбор не се било налагало да бъде осъществяван. Техните работни функции към
момента се изпълнявали от мениджърите в гр. София. Изяснява, че заедно с ищцата и
други колеги е била проведена онлайн среща по „Тиймс“ на 26.08.2024 г., на която
свидетелката лично обяснила на ищцата причината за съкращението, какви документи
следва да разпише във връзка със него, както и видовете закрила по чл. 333 КТ, дали е
бременна служителка, дали е в процедура по инвитро, дали страда съответно от други
заболявания, попитала я за исхемична болест на сърцето, онкологично заболяване,
включително психическо заболяване, професионално заболяване. На въпроса дали има
такава закрила, ищцата отговорила, че няма никаква закрила. На ищцата било
обяснено, че след като тя декларира, че няма закрила, то ще бъде дадено
предизвестие, като съобразно нуждите на бизнеса няма да бъде спазено
предизвестието, а директно след това ще последва заповед за прекратяване. Била
уговорена среща за 11:00 часа в сряда на 28.08.2024 г. в офиса в гр. Варна, като ищцата
била информира да си носи оборудването. Свидетелства, че на 28.08.2024 г. е провела
конферентен разговор с ищцата и Валентина н, по време на който ищцата казала, че
смята, че има закрила заради диабет. След като била запита дали има документи, които
да удостоверят заболяването, ищцата казала: „имам някъде вкъщи, абе не, не, нямам,
то може би е някакъв вид добавки, не съм много сигурна, абе дайте да разписвам,
дайте да разписвам“. Свидетелят изяснява, че по време на срещите и дискусиите с
ищцата същата не я е информирала за никакви болнични листи, като тя изглеждала в
нормално здравословно състояние.
При разпита на св. н се установява, че заема длъжност „експерт човешки
ресурси“ при к, с месторабота в гр. Варна. Изяснва, че от м. август 2024 г. до
настоящия момент в гр. Варна няма позиция „мениджър екип“, защото длъжността
била съкратена, както и всички заемащи я служители, с изключение на служителката,
4
която имала закрила. Свидетелства, че по време на дистанционна среща, проведена на
26.08.2024 г. между „ръководител човешки ресурси“ ез, прекия ръководител на ищцата
бс, ръководителят на бс – кд и ищцата, на последната било съобщено, че ще се
съкращава заеманата от нея позиция, какви документи ще трябва да се разпише,
уговорили датата 28.08 и часа за разписване. ез представила в детайли процедурата по
съкращаване на щата и на 28.08. свидетелят лично връчил документите на ищцата.
Изяснява, че по време на срещата на 28.08 станало въпрос за закрилата на ищцата по
чл. 333 КТ, като същата изпитвала колебание дали има диабет или захарна болест, при
което ез се включила в телефонна връзка заедно с ищцата. В разговора между двете се
коментирало дали ищцата взима някакви медикаменти за тази захарна болест, дали е
инсулинозависима. Посочва, че ищцата отговорила: „Ми не, не съм сигурна, не знам,
трябва да видя вкъщи имам ли нещо, нямам ли“. Тогава ез казала: „Ако имаш,
погледни, можеш да ни предоставиш каквото имаш, помисли си добре. След което и
ищцата казала: „Не, не, давайте да подписвам“. Свидетелят изяснява, че била обяснила
декларацията по закрилата и дала време от няколко минути на ищцата да се запознае с
нея и да изчете болестите. Свидетелства, че ищцата е била на работа по график
понеделник и вторник, като болничният лист е бил издаден на 28.08, на който ден тя
е била при свидетеля. Изяснява, че документите за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата били изготвени и изпратени по пощата от гр. София, като
пристигнали или на 28-ми сутринта, или на 27-ми.
При разпита на св. с се установява, че заема длъжност „мениджър на звено“ при
к, с месторабота в гр. София. Изяснява, че е изпратила покана в „тиймс“, „аутлук“ до
ищцата за среща, на която да бъде съобщено за съкращаването на позициите в гр.
Варна. Свидетелства, че всички служители, заемащи длъжност като тази на ищцата
били съкратени, с изключение на сг заради майчинство, поради което подбор не е бил
извършван. След това били наемани други служители на длъжност „мениджър екип“,
но с месторабота в гр. София по изскване на клиента, като обявата била обявена във
вътрешната система на работодателя, но не и публично / в „Джобс БГ“/.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни,
житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от
изхода на правния спор, предмет на делото. Същественото е, че субективните им
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено
и не са взаимоизключващи се, а напротив – съответстват си едни с други, както и
събраните по делото писмени доказателства. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че наличието на трудова заетост на свидетелите при ответника по
делото не може да изключи изначално възможността същите да свидетелства и да
дават достоверни показания. Това обстоятелство е само индиция, за да съдът при
преценка на свидетелските показания да подходи с по-завишена критичност. В случая
по делото липсват дори индиции, че свидетелите да са недобросъвестни, респ. че
показанията им изопачават фактите, за които свидетелстват.
От приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, се установява, че брутното възнаграждение за
последния пълен работен месец (м.юни 2024 г.), платено от работодателя к е в размер
на 3 193,00 лева (= 3 100,00 лева + 93,00 лева). Обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,
изчислено за претендирания период от 5 (пет) месеца от 08.10.2024 г. до 08.03.2025 г. е
в размер на 15 965,00 лева (= 3 193,00 лева х 5 месеца). Вещо лице изяснява, че по
банковата сметка на ищцата са постъпили следните суми, наредени от ответника в
периода 01.08.2024 г. - 30.11.2024 г.: 1/ на 08.08.2024 г. – 2 043,24 лева с основание
„ЗАПЛАТА ЗА МЕСЕЦ 07.2024“; 2/ на 09.09.2024 г. – 7 510,52 лева с основание
„ЗАПЛАТА ЗА МЕСЕЦ 08.2024“; 3/ на 09.10.2024 г. – 195,81 лева с основание
5
„ЗАПЛАТА ЗА МЕСЕЦ 09.2024“.; 4/ на 07.11.2024 г. – 2 752,71 лева с основание
„SEVERANCE ART.222 LC“ (Обезщетение по чл. 222 КТ). Установява се, че с
платените суми са погасени начислените възнаграждения и обезщетения, включващи
брутни суми в размер на: основна заплата – 1 685,51 лева; допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 70,79 лева; платен
отпуск – 3 043,75 лева; транспорт /интернет – 48,38 лева; болнични (за временна
неработоспособност) – 437,35 лева; обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – 6 705,90
лева; обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – 3 352,96 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено, в т. ч. и спазване на срока по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните и неговото
прекратяване са установени като безспорни по делото и като такива са обявени на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото, обективиран в определение
от 23.12.2024 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК. В тежест на ответника -
работодател в съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е да установи осъществяването на законоустановените предпоставки
за възникване в негова полза на субективното преобразуващо право да прекрати чрез
едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника, които при
разглежданото уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на
щата, са следните: 1. реално съкращаване на длъжността или на съответната щатна
бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва; 2. моментът на уволнението
трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо
съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за
съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал.
1 КТ, в случай, че не се съкращава единствената заемана длъжност или се съкращават
една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности
(трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на
съответното уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които
не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически
основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба
ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не следва да се произнася по
него (в този смисъл - Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., III Г. О.,
ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., IV Г. О., ВКС).
В случая, наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните и
прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на
щата, са установени като безспорни по делото и като такива са обявени на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото, обективиран в определение от
23.12.2024 г. Посочените правнорелевантни обстоятелства се доказват и от събраните
по делото писмени доказателства.
Установява се също така, че от страна на дружеството-работодател е било
отправено писмено предизвестие, връчено на ищцата на 28.08.2024 г., считано от
когато е започнал да тече и уговореният в трудовия договор 60-дневния срок по чл.
6
326, ал. 2, изр. 1 КТ. Този срок не е бил спазен, доколкото видно от нарочното
отбелязване върху Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г. за прекратяване същата е била
връчена на ищцата на 28.08.2024 г. Независимо, че срокът на предизвестието не е бил
спазен, то считано от неговото изтичане – на 28.10.2024 г. /арг. от чл. 72, ал. 2 ЗЗД/
трудовото правоотношение вече се счита за прекратено – аргумент от чл. 335, ал. 2, т.
2 КТ. В случая няма значение, че работодателят е издал уволнителна заповед преди
изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй
като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която
изтича съответната част от срока на предизвестието. Същевременно в чл. 358, ал. 1, т.
2 КТ се предвижда, че при искове относно прекратяване на трудовото
правоотношение, какъвто е настоящият случай, 2-месечният срок по ал. 1, т. 2 на
същата разпоредба започва да тече от деня на прекратяването, т.е. от 28.10.2024 г.
Следователно, за ищцата 2-месечният давностен срок за упражняване на правото да
потърси съдебна защита срещу твърдяното незаконно уволнение изтича на 30.12.2024
г. (арг. от чл. 72, ал. 2 ЗЗД). Ето защо, към датата на подаване на исковата молба в
електронна форма чрез ССЕВ – на 28.10.2024 г., видно от удостоверението на л. 2 от
делото, срокът за предявяване на процесните искове не е бил изтекъл. Изложеното
обосновава извод, че заявеното от к възражение за пропускане на срока по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ е неоснователно, поради което следва да се извърши по-нататъшна преценка
по отношение на наведените с исковата молба възражения и доводи за
незаконосъобразност на процесното уволнение.
Първият спорен въпрос касае обстоятелството относно компетентността на
лицето, издало процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата. При разглеждане на поставения въпрос следва да се държи сметка за
посочения вече характер на процесната заповед – декларативен, поради което и
валидността или не на нейното издаване няма отношение към законността на
прекратяването на трудовото правоотношение. Това е така по причината, че при
прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният
ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1
КТ). В допълнение, действително в Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г. не се съдържат
имена и заемана длъжност на подписалия я пълномощник на дружеството работодател,
но тази липса е санирана чрез потвърждаване на извършеното правно действие по
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата в изискуемата, по аргумент от
чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 КТ, за пълномощието писмена форма за валидност, а
именно с отговора на исковата молба, от работодателя, чрез неговия надлежен
процесуален представител. Същевременно, по делото се установи, че работодателската
правоспособност при извършване на действията по прекратяване на трудови
правоотношения е надлежно делегирана на св. к, подписала и Предизвестие № АОМ-
1031/26.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, по силата
на представеното по делото пълномощно, издадено на 19.01.2022 г. от управителя на к.
При предявяване на оспорената заповед в проведеното на 30.04.2025 г. публично
съдебно заседание свидетелката потвърждава под страх от наказателна отговорност, че
същата носи нейния подпис, поради което и съдът кредитира нейното изявление. С
оглед на изложеното се налага приемането на извод, че както оспорената заповед, така
и предизвестието за прекратяване, са издадени от компетентно за това лице.
На следващо място, спорен по делото е въпроса доколко съкращаването на щата
(трудовата функция) на ищцата Н. К. Г. е реално извършено.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване,
считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ
брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции
7
запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил
неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В случая, обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение
работодателят е взел решение за съкращаване на заеманата от ищцата длъжност се
установява от представеното по делото Решение № BR-031/02.08.2024 г. на управителя
на к, който е утвърдил и ново щатно разписание на длъжностите в предприятието, а в
частност и в териториално обособеното в гр. Варна негово звено, според което се
премахват четири щатни бройки на длъжност „мениджър екип“, с код по НКПД
33413003, за гр. Варна, считано от 02.08.2024 г. При съпоставка с действащото до този
момент щатно разписание, утвърдено на 16.07.2024 г., става ясно, че до този момент
длъжността „мениджър екип“ е била част от щатното разписание на териториално
обособеното в гр. Варна звено на предприятието на работодателя, т. е. документално е
налице премахване на същата. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е
фактът, който поражда съкращаването, а щатното разписание е документът, който
материализира новото длъжностно разписание след промените. Затова този документ,
съпоставен с предходен такъв, следва да съдържа волята на работодателя за
съкращаване на щата (в този смисъл - Решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело №
1712/2011 г., IV г. о., ВКС). В случая, по делото се доказва както направено от
работодателя изявление за съкращаване на четирите щатни бройки за длъжността
„мениджър екип“ в гр. Варна, така и отразяването на тази негова воля в новото щатно
разписание и структурата на персонала, утвърдено на същата дата. Въпреки, че от
представеното щатно разписание от 01.10.2024 г. се установи, че в действителност са
били съкратени само три от четирите съществуващи преди 02.08.2024 г. в
териториално обособеното в гр. Варна звено на предприятието щатни бройки за
заеманата от ищцата длъжност, то това обстоятелство не опорочава реалността на
извършеното съкращаване, тъй като лицето, което е продължило да заема позицията
„мениджър екип“ се е ползвало от закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, в качеството си на
бременна служителка. А доколкото закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ не може да бъде
преодоляна, то работодателят не е бил длъжен да извърши подбор с участието на
бременната служителка, въпреки запазването на нейната длъжност. Същевременно по
делото няма дори индиция, че е назначено в гр. Варна друго лице да изпълнява същата
длъжност или такава с различно наименование, но със същите функции.
На следващо място следва да се вземе предвид, че още с исковата си молба
ищцата е изложил фактически твърдения, че се е ползвала от предварителната закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
По начало съобразно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ моментът, към който
предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение.
В случаите обаче когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на
предизвестие, към момента на връчване на предизвестието се преценява дали
работникът се е ползвал от предварителна зарила при уволнение и доколко
работодателят е спазил законовите предпоставки, при които тази закрила се счита
преодоляна /така решение № 402 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 721/2011 г. на ВКС, ІV
ГО/.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 191/25.04.2012 г. по
гр. д. № 606/2011 г. на ВКС, ІV ГО, предварителната закрила при уволнение по чл. 333
КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В
хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ тази закрила се прилага поначало във всички
случаи, когато към момента на връчването на заповедта (или друг писмен акт на
работодателя) за уволнението работникът или служителят страда от някое от
8
заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. При тази хипотеза
работодателят може да уволни работника или служителя само с предварително (дадено
преди връчването на писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай, като следва (също преди връчването на писмения акт за
уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 КТ ). С чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 5/1987 г. е вменено изрично задължение в тежест на работодателя да
събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение,
страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния характер на закрилата
при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба
№ 5/1987 г. не вменява на работника или служителя задължение да уведомява
работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба,
нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от
визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника
или служителя възниква само когато работодателят направи изрично искане за това – с
оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Разумът на закона изисква в
този случай работодателят да предостави на работника или служителя достатъчно
време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за
уведомяване и представяне на медицинската документация (като изброяването на
видовете медицински документи в чл. 2 Наредба № 5/1987 г. е само примерно,
неизчерпателно). Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже
съдействие на работодателя си за събиране на предварителната информация по чл. 1 от
наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази
разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай, неизпълнението на
неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на работодателя да иска мнение на
ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението. Такова умишлено
неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във
всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба №
5/1987 г. и до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на
работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в разумен
срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не
страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна
причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави
медицинските документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи
такъв умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя
характер, не отпада.
От приетите като писмени доказателства по делото три броя амбулаторни
листове, издадени на 23.01.2024 г., 20.02.2024 г. и 25.09.2024 г., се установи, че на
ищцата е била поставена диагнозата „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
Тъй като в чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 г. не е налице изброяване на
конкретни психични болести, които предполагат предварителна закрила по чл. 333 КТ,
то се налага извод, че преценката дали едно страдание на психиката попада в
хипотезата на посочената норма трябва да бъде извършена самостоятелно за всеки
отделен случай от лице-специалист /лекар със специалност по психиатрия/неврология/.
Доколкото работодателят не разполага с необходимите специални знания и в случай че
същият има информация, че служителят, подлежащ на уволнение на някое от
основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 от КТ, страда от някакъв вид
психично заболяване, той следва при всички случаи да спази процедурата, предвидена
в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ и да вземе мнението на ТЕЛК като
предварително действие, подготвящо законосъобразното уволнение. В настоящия
случай няма данни по делото сведения за психично заболяване на ищцата да са
9
достигнали до знанието на работодателя или на негов представител. Въпреки това, по
делото безпротиворечиво се установява, че ответникът-работодател е събрал
необходимите сведения за приложението на чл. 333 КТ преди да пристъпи към
уволнението на ищцата. Този извод се налага както от еднопосочните в този смисъл
свидетелски показания, така и от потвърждаващото ги декларитивно изявление на
ищцата за липса на обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 КТ, обективирано в
приложената по делото декларация от 28.08.2024 г. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че дори и да се приеме, че заболяването на ищцата е такова по чл. 1, ал.
1, т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 г., то закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е отпаднала.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 468 от 10.01.2013 г.
по гр.д. № 1621/2011 г. на ВКС, ІV ГО, закрилата по чл.333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага
винаги когато работникът ползва разрешения му отпуск. Тя не се прилага когато
работникът или служителят работи и не ползва разрешения му отпуск /без значение
точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна
неработоспособност и др./. Щом работникът или служителят е бил на работа и на
работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от
предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна
неработоспособност. Освен това в случаите, когато работникът или служителят
недобросъвестно укрие обстоятелството, че ползва разрешения му отпуск като не
изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да
представи болничния лист до два работни дни от издаването му, то закрилата се
изключва. В този смисъл ирелевантен в случая е представения по делото болничен
лист от 28.08.2024 г. за временна нетрудоспособност в периода от 26.08.2024 г. до
08.09.2024 г., доколкото към датата на неговото издаване ищцата е била на работното
си място, където са били връчени предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение и заповедта за неговото осъществяване.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за възстановяване на работа на длъжността, която е била заемана от
ищцата преди уволнението – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от
изхода на делото по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ). След като обуславящият иск е неоснователен, то такъв
се явява и обусловения, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като
ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без
работа за процесния период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа,
както и размерът на претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да
установи плащане на претендираното обезщетение. След като обуславящата претенция
е неоснователно, то такава се явява и обусловената, поради което същата с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъде отхвърлена в
цялост.
По отговорността за разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният претендира и доказва посредством
представените по делото договор за правна защита от 18.11.2024 г. и платежно
нареждане за извършен на 13.02.2025 г. кредитен превод, че действително е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4100 лева (без ДДС) или 4920
лева (с ДДС). Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
10
разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът като взе
предвид фактическа и правна сложност на исковото производство, обема на
извършените процесуални действия от страна на довереника на ответника, размерите,
предвидени в приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир
и следователно е съответно на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения
за дела с подобна фактическа и правна сложности, и като съобрази Решение по С-
438/2022 г. на СЕС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I т.о.
на ВКС, намира за основателно, с оглед на което и намалява претендирания размер на
посочените разноски до сумата от 3500 лева, която следва да бъде присъдена на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. Г., ЕГН **********, с адрес: **, срещу к, ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление: **, конститутивни искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на Н. К. Г.,
извършено със Заповед № ТС-0610/26.08.2024 г. на управителя на к, и неговата
отмяната, както и за възстановяване на Н. К. Г. на заеманата преди уволнението
длъжност „мениджър екип“ при к.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Г., ЕГН **********, с адрес: **, срещу к, ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление: **, осъдителен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 18695 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 08.10.2024 г. до 08.03.2025 г., ведно със законната лихва за
периода от 28.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. К. Г., ЕГН **********,
с адрес: **, да заплати на к, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, сумата
от 3500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11