№ 225
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието
на секретаря С.А. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 148 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 и 9б от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/
Образувано
е по жалба на Средно училище /СУ/ „Вела Благоева“ – гр. Велико
Търново, представлявано от Директора на
училището - А.В.Я. срещу Ревизионен акт № 6/29.12.2021г. на главни експерти –
орган по приходите при Община - Велико Търново, потвърден с Решение №
6/11.03.2022г. на кмета на Община Велико Търново, с който са установени
задължения на училището за такса битови отпадъци за периода 01.01.2016г. –
31.12.2020г. в размер на 15 600.98лв. и лихва върху така установената
главница в размер на 5334,72лв.
Жалбоподателят
СУ „Вела Благоева“ – гр. Велико Търново твърди, че така издадения ревизионен
акт е незаконосъобразен, тъй като общинската администрация не е предоставила за
управление, по легитимен начин, недвижим имот на СУ “В. Благоева „ – гр. В.
Търново по ред, определен в Наредбата за реда на придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, поради което и за училището не е възникнало
задължение за заплащане на такава такса. Навежда доводи, че задължението за
заплащане на такса битови отпадъци /ТБО/ възниква с осъществяването на
фактическия състав, предвиден в съответните материално-правни разпоредби
на ЗМДТ, който в случая не е налице. Сочи, че Общинския съвет не е предоставил
за управление на училището недвижим имот по съответния ред, определен в
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, каквото e
изискването на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, като
наличието на такова обстоятелство е установено както с решение, постановено по
дело, образувано по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, така и
от влезли в сила Доклади №ДИ2 ВТ-3 от
20.05.2015г. и Доклади №ДИ2 ВТ-6 от 04.11.2015г. на Агенция за държавна
финансова инспекция/АДФИ/ за извършена финансова инспекция на СОУ “Вела
Благоева„ – гр. Велико Търново. Твърди, че както в съдебното решение, така и в
сочените доклади на АДФИ детайлно е изследван въпросът за ползването и
предаването на имота, за който, според общинската администрация са възникнали
задълженията за ТБО за учебното
заведение, с всички произтичащи от това права и
задължения. В жалбата се посочва
още, че оспорва АПОС № 6093/10.09.2015г. на Община Велико Търново и неговата
доказателствена стойност, в графата за предоставени права за управление на
който е отбелязано, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРПУРОИ директорът на
училището има право на управление за част от имота, без това да представлява
оспорване по реда на чл. 193 ГПК. Твърди се, че АПОС не отразява действителното
правно положение. С тези аргументи от съда
се иска обжалваният АУЗД и потвърдителното решение на Директора
на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, да
бъдат отменени като незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си по делото адв. Л.В. от САК, поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея, като излага и допълнителни доводи в писмена защита вх. №
3851/12.07.2022г. за нарушение на чл. 107 от ДОПК. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета на Община Велико Търново, чрез адв. Б., оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди издадения АУЗД като
правилен и законосъобразен в изменената му част. Същият е издаден от компетентен
орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон и съдържа фактическите
и правни основания за издаването му. Посочва, че СУ „Вела Благоева“ като
общинско училище е получавало ежегодно средства от държавния бюджет за
заплащане на общински данъци и такси за предоставения му за управление имот
публична общинска собственост, в който то безспорно упражнява своята дейност.
Експертизата потвърждава дължимата сума на данъка и ТБО, като не е
нарушен чл.103 от ДОПК. От всички изискани и предоставени договори за
предоставяне на услуги по охрана и приложените към тях документи се установява,
че директорът на СУ „Вела Благоева“ в качеството си на
представляващ училището е сключвал договори с предмет включващ проектиране,
изработване, монтажи и поддръжка експлоатацията на обект СУ „Вела Благоева“.
Тези действия на директора на училището
са във връзка с предоставеното му право на управление на имота публична
общинска собственост. Размерът на ТБО и начислените лихви се потвърждават от
приетата без възражение СИЕ. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Между страните
не е спорно, че Средно училище /СУ/
„Вела Благоева„ – гр. Велико Търново е общинско училище и е юридическо лице по
смисъла на чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от Закона за народната просвета, финансирано
от бюджета на Община Велико Търново. Страните
не спорят и относно това, че училището е разположено в имот-публична
общинска собственост-парцел ІІ в кв. 350 по регулационния план на гр. Велико
Търново, заедно с построените в него
сгради, подробно описани в Акт за общинска собственост №378/12.05.1998г.
Установява се от извършеното вписване в раздел 9 от АОС , че върху въпросният имот публична общинска собственост е учредено
право на безвъзмездно ползване за срок от 5 години, съобразно договор от
28.12.2009г. на Сдружение „Център за социални и здравни грижи“ за дневен център за лица над 65г.
върху помещенията – клуб на пенсионера и инвалид. В раздел „Забележки“ на Акт
за общинска собственост №378/12.05.1998г., където е посочено че съгласно
решение №1006 по протокол №60 от 30.01.2014г. на Великотърновския общински
съвет се предоставя на директорите на училища с въведена система на делегирани
бюджети, право на управление върху имоти публична общинска собственост /сграден
фонд,прилежащи терени и съоръжения/- точка 1 и точка 2 - Разходите по поддръжка и ремонт на сградите и
съоръженията на територията на съответните училища са за сметка на
делегираните бюджети.
Впоследствие с акт за
публична общинска собственост № 6093 от 10.09.2015г. (50-53 от делото),
легитимиращ общината като собственик на процесния имот е отбелязано в т. 9, че
имотът е предоставен за управление на директора на училището съгласно чл. 10,
ал. 5 от НРПУПОИ (приет с Решение № 158 по протокол № 16 от 24.04.2008г. на
Общински съвет Велико Търново.
Страните не спорят и относно това,че
училището-жалбоподател през 2010 е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. №621/17.06.2010г.,
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №2292/06.06.2011г. и декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. №354/06.06.2011г.
С Доклад №
ДИ2ВТ-3/20.05.2015г. на АДФИ е извършена финансова инспекция на СОУ „Вела
Благоева"- гр. В. Търново във връзка със счетоводното отчитане на ДМА, в
т.ч. Административна сграда и земя и счетоводното им отразяване към
31.12.2013г. Съобразно констатациите в
доклада относно извършена финансова инспекция на СОУ „Вела Благоева" - гр.
Велико Търново и насрещна проверка в Община - гр. Велико Търново, отразени
подробно в доклад № ДИ2ВТ-3/20.05.2015г. при АДФИ е установено, че данните
за въпросния имот-публична общинска
собственост, посочени в АПОС№378/
12.05.1998г., включително извършените промени на части от имота, за времето от
издаване на акта /12.05.1998г./ до 31.12.2013г. и след тази дата до момента на
извършване на проверката, не са описани в пълния си вид и имота не е
предоставен за управление по установения и нормативно определен ред на
ръководството на СОУ "Вела Благоева", като ДМА - Административна сграда, земя и
инфраструктурни обекти, в периода от изграждането и въвеждането им в
експлоатация - 23.12.1987г., включващи и имотите, вписани в издадения АПОС№ 378/
12.05.1998 г., както и извършените промени в тях след издаване на акта, не са
предавани с приемно-предавателни протоколи за безвъзмездно стопанисване и
управление от Община В. Търново на СОУ„Вела Благоева" гр. В. Търново,
даващи основание за счетоводното им включване в активите по оборотната ведомост
на училището. В доклада е посочено още,
че в оборотната ведомост към годишния финансов отчет на СОУ „Вела
Благоева" гр. В. Търново, без правно основание и без наличие на първични счетоводни документи,
са заведени към 01.01.2013г., като начални салда по счетоводни сметки 2031,
9901 и 9902 имоти - публична общинска собственост, представляващи ДМА, в т.ч.
Административна сграда, земя и инфраструктурни обекти, описани в АПОС № 378/
12.05.1998 г. При извършената проверка е установено, че със заповед № 211 от
09.12.2013г. на директора на СОУ„Вела Благоева" гр.В.Търново. Установено
е още, че Общински съвет – гр. В. Търново
не е вземал решения за предоставянето на управлението на имотите, публична
общинска собственост на СОУ „Вела Благоева"- гр. В. Търново - ДМА, в т.ч. административна
сграда, земя и инфраструктурни обекти, описани в АПОС № 378/12.05.1998г., за
периода от изграждането и въвеждането им в експлоатация 23.12.1987г. до
31.12.2013г., които да са влезли в сила.
С акт на Общински съвет Велико
Търново е предоставено право на управление върху имоти-публична общинска
собственост /сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения – Решение №1006/
30.01.2014г. по протокол№ 60 на Общински съвет-гр. Велико Търново по отношение
СОУ “Вела Благоева“ – гр. Велико Търново.
С Решение №
157/29.04.2015 г. по адм. дело № 229/2014 г. на Административен съд Велико
Търново, влязло в сила, посоченото по-горе решение на Общински съвет - Велико
Търново е отменено в частта му, с която на директора на СОУ Вела Благоева, е
предоставено право на управление върху имот публична общинска собственост
/сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения/, описан в АПОС № 378 12.05.1998
г., и разходите по поддръжка и ремонт на сградите и съоръженията на територията
на училището са вменени за сметка на делегирания му бюджет.
С предходен Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 №306-1/03.07.2015г. на орган по
приходите, оправомощен от Кмета на Община- гр. Велико Търново, на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр.
с чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на СОУ “Вела Благоева“ - гр. Велико Търново за периода
01.01.2014г.-31.12.2014г., на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ и съгласно
подадените декларации по чл. 17, ал. 1
от ЗМДТ за същия имот с партиден
№104075713002 с адрес гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“№1, представляващи земя и сгради на СОУ “В. Благоева“ са
определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 4274,40лв. и лихва
върху така определената главница до 03.07.2015г. в размер на 365,17лв. или общ
размер на задължението 4639,57лв. Същият
е отменен с Решение № 240 от 01.07.2016г. по АХД №686/2015г. по описа на
Административен съд Велико Търново, оставено в сила от ВАС.
С Решение № 228 от
13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 687 по описа за 2015 г. на Административен
съд - Велико Търново е отменил Акт за прихващане и възстановяване относно ТБО
за периода 2011 г. – 2013 г. за процесните имоти, като е приел, че е недължимо
платена от СОУ и е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 52/15.06.2015
г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, потвърден с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на Община Велико
Търново, като е върнал преписката за ново произнасяне от компетентния орган.
Върховният
административен съд с Решение № 14410/28.11.2017г. по КАД № 9602/2016г. по
описа на ВАС е приел, че съдът е постановил незаконосъобразно и неправилно
решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
жалбата на СОУ „Вела Благоева“ срещу Акт за прихващане
или възстановяване № 52/15.06.2015 г., издаден от главен експерт в отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, потвърден с Решение №
52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на Община Велико Търново, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
На СУ „Вела Благоева“ е издаден настоящия процесен Ревизионен
акт № 6/29.12.2021г. на главни експерти – орган по приходите при Община -
Велико Търново, потвърден с Решение № 6/11.03.2022г. на кмета на Община Велико
Търново, с който са установени задължения на училището за такса битови отпадъци
за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. в размер на 15 600.98лв. и лихва
върху така установената главница в размер на 5334,72лв.
РА е издаден от органи по
приходите, определени със Заповед № РД 22-603/22.03.2021г. Според органа
обстоятелства, които удостоверяват управлението на имота от училището са
договори за охрана между СУ „Вела
Благоева“ за процесния период; договори за автопатрул между СУ „Вела Благоева“
и ДЕЛТА КОМ ООД; договор за доставка на топлинна енергия между СОУ „Вела
Благоева“ и ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВТ, както и договори на СОУ „Вела Благоева“ с „В и К Йовковци“ ООД.
Ревизионният акт по настоящото производство е връчен на 05.01.2022г.
лично на А. Анчев в качеството му на директор на СУ „Вела Благоева“.
Недоволен от него директорът на СУ „Вела Благоева“ го е оспорил по
административен ред пред кмета на Община Велико Търново, който с Решение
№ 6/11.03.2022г. на кмета на Община Велико Търново потвърждава РА, с който са
установени задължения на училището за такса битови отпадъци за периода
01.01.2016г. – 31.12.2020г. в размер на 15 600.98лв. и лихва върху така
установената главница в размер на 5334,72лв.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите,
съдържащи се в ревизионната преписка, изпратена от Община Велико Търново с
регистрационен индекс и дата 67-166-1/01.04.2022 г.; Ревизионен акт №
6/29.12.2021 г., Ревизионен доклад № 6/29.11.2021 г., Възражения относно
Ревизионен доклад № 6/29.11.2021 г., изх. № 117/13.12.2021 г., Решение №
6/11.03.2022 г. на кмета на Община Велико Търново, Акт за публична общинска
собственост № 378/12.05.1998 г., Акт за публична общинска собственост №
6093/06.09.2015 г., Доклад ДИ2ВТ-3/20.05.2015 г. на АДФИ, Доклад
ДИ2ВТ-6/04.11.2015 г. на АДФИ.
По искане на ответника е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, по която вещото лице, потвърждава определеният размер на дължимата
такса „Битови отпадъци“ и лихвите към нея, които следва да се начислят за
недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 1,
представляващ ПИ и сгради върху същия за ревизирания период 01.01.2016 г. –
31.12.2020г.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения в чл. 107,
ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 преклузивен
срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на
жалбата.
Таксата за битови
отпадъци/ТБО/ е една от местните такси, които съгласно чл. 6, ал. 1, б.
"а" от ЗМДТ се събират от общините в размери, определени
от общинския съвет при спазването на общите принципи, установени с разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от този закон. Установяването, обезпечаването, събирането и
обжалването им се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ
от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които служители имат правата и задълженията на
органи по приходите и поименно се определят със заповед по чл.4,ал. 4 от ЗМДТ
на кмета на общината. Съобразно нормата
на чл. 4, ал. 5, изр. 1 кметът е
с правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи има правомощията
на териториален директор на НАП (чл. 4, ал.5, изр.
2 от ЗМДТ). Установяването на задълженията за такса битови отпадъци
въз основа на данни от декларацията на оспорващия по чл. 14,
респ. чл. 17 от ЗМДТ
(отм.), е регламентирано като възможност с разпоредбата на чл. 107 от ДОПК.
Актът за установяване на задължение по декларация се издава по искане на
задълженото лице или служебно от органа по приходите, който акт може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, правомощията на който на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, както се посочи по-горе, се упражняват от ръководителя на
звеното за местни приходи в общината.
Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по отношение на актовете, издавани от органите по приходите, се
прилага реда за обжалване на ревизионните актове, ако в този кодекс не е
предвидено друго.
В настоящото производство и съгласно
чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
оспорвания акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. Анализът на събраните
в хода на производството доказателства дава основание на съда да направи извод,
че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Съобразно Заповед на Кмета
на Община - гр. Велико Търново служителите
на общинска администрация в дирекция „бюджет и финанси“, отдел „Местни
данъци и такси“ на длъжности „главен експерт“, „старши експерт“ и младши
експерт“ да издават актове за
установяване на задължения по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
във връзка с просрочени задължения по Закона за местните данъци и такси.
Следователно оспорваният акт е издаден
от компетентен орган,надлежно овластен
да издава такива актове.
Съдът счита, че оспорваният АУЗ е
издаден в съответната изискуема писмена форма за валидност, като съдържа фактически и правни основания за
издаването му, както и мотивите, въз основа на които административният орган е приел, че
са налице визираните в закона основания за издаването му
Настоящият
съдебен състав намира оспорваният акт за законосъобразен, издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми, тъй като
са налице материалноправните предпоставки за издаване на такъв
акт за установяване на задължение
за такса битови отпадъци по отношение на
СОУ “Вела Благоева“ – гр. Велико Търново.
Таксата за битови отпадъци е
фискално задължение, установено със закон и се дължи в предвидените в ЗМДТ
случаи. Разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ е категорична,че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон. От своя
страна нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ
посочва, че данъчнозадължени лица са
собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ за имот - държавна или общинска
собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за
управление“. Иначе казано в тежест на административния
орган е да установи,че жалбоподателят е данъчно задължено лице, че е сред субектите изрично и изчерпателно посочени в
чл. 11 от ЗМДТ и като такъв дължи заплащане
на такса битови отпадъци.
Между
страните не се спори и се установява от доказателствата по делото, че
недвижимият имот, находящ се в гр. Велико Търново с площ 30 305кв.м. и
данъчна оценка 5 211 529.60лв., заедно с построените върху него
сгради е публична общинска собственост. Редът за предоставяне за управление на
имоти и вещи общинска собственост е предвиден в ЗОС, като съгласно чл. 12 от
него имотите и вещи – общинска собственост се предоставят бъзвъзмездно за
управление на ЮЛ и звена на общинска бюджетна издръжка. СУ „Вела Благоева“
Велико Търново е юридическо лице, финансирано от бюджета на Община Велико
Търново, като материална база, която фактически се ползва, включително земята,
е със статут на публична общинска собственост по силата на чл. 10, ал. 4 и ал.
5 от Закона за народната просвета и чл. 4, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската
собственост. По силата на законовата делегация на разпоредбата на чл. 12, ал. 4
от ЗОС редът за предоставяне на безвъзмездно управление на имотите и вещите,
общинска собственост, се определя от Общинския съвет в Наредба по чл. 8, ал. 2
от същия закон. В изпълнение на това свое правомощие Общинският съвет на гр.
Велико Търново на заседание, проведено на 24.04.2008г. с Решение № 158 по
Протокол № 16 е приел нова ал. 5 на чл. 10 от НРПУРСОИ, по силата на която
директорите на училищата – общинска собственост, с въведена система на
делегирани бюджети, осъществяват управлението на имотите публична общинска
собственост, от свое има, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на
действащата нормативна уредба (в сила до 05.05.2019г.). В този смисъл по казуса
е постановено и Решение № 144410/28.11.2017г. по адм. дело № 9602/2016г. по
описа на ВАС, в което е прието, че по силата на чл. 10, ал. 5 от НРПУРСОИ,
приета на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост от
Общински съвет Велико Търново, управлението на процесните имоти е било
предоставено на директора на СУ „Вела Благоева“ гр. Велико Търново, в
качеството му на негово законен представител.
Дори и в жалбата не се спори от
страна на жалбоподателя - Средно училище /СУ/ „Вела Благоева“ – гр. Велико
Търново, представлявано от директора на
училището, че имотите са ползват фактически за нуждите на училището без
противопоставяне от страна на собственика. Редът за финансирането на държавните
и общинските училища е уреден в Закона за предучилищното и училищното
образование и Наредбата за финансирането на институциите в системата на
предучилищното и училищното образование. В хода на ревизионното производство е
изискано от Министерството на образованието и науката тълкуване в кой компонент
от средствата за издръжка на един ученик, подавани от училищата от държавния
бюджет, са включени средствата за заплащане на такса битови отпадъци. В отговор
от страна на Министерството на образованието и науката е посочено, че разходите
за заплащане на държавни и общински данъци и такси, дължими от училището в
системата на предучилищното и училищното образование се включват в присъщата им
издръжка и се отчитат в параграф 19-01 и параграф 19-81 от Единната бюджетна
класификация на приходите и разходите. Изводът от гореизложеното е, че СУ „Вела
Благоева“ Велико Търново, като общинско училище, е получавало ежегодно
(включително за процесния период 2016 – 2020г.) средства от държавния бюджет за
заплащане на общински данъци и такси за управлявания от него имот, публична
общинска собственост, в който училището осъществява дейността си. Безспорно СУ „Вела Благоева“ освен, че е получавало
средства за издръжка от МОН, в която като компонент участва и средствата за
заплащане на ТБО, е използвало и поддържало, ремонтирало и опазвало имота,
общинска собственост. В тази връзка са представените по делото договори за
охрана, проектиране, изработка, поддръжка и текущи разходи на училището. На
основание чл. 24, ал. 4 от НРПУРСОИ поддържането и ремонтите на имотите и
вещите – общинска собственост, както и заплащането на консумативни разходи,
данъци, такси и застрахователни вноски, се извършва от лицата, на които са
предоставени за управление, като необходимите средства се превеждат ежегодно по
бюджета им. По отношение разплащането на всички горепосочени разходи СУ „Вела
Благоева“ не е оспорило възлагането на сградата за управление и е заплащало
дължимите за това суми (енергия, вода, топлинна енергия). Всички тези действия
по сключването на договори, откриването на партиди, заплащането на доставки се
е извършвало от лицата, на които се твърди да не е предоставен за управление
имотът на училището.
Следва
да бъде отчитано обстоятелството, че Община Велико Търново е издала нов акт за
публична общинска собственост № 6093 от 10.09.2015г. на основание чл. 56, ал. ,
чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост, въз основа на скици №№
15-256890; 15-256905; 15-256929; 15-256936; 15-256944; 15-256947 и 15-256954. В
т. 9 от същия е предоставено управлението на директора на училището, съгласно
чл. 10, ал. 5 от НРПУПОИ. Предоставени по този ред имотите се управляват от
директора на образователната институция в пределите на действащата нормативна
уредба. Без значение съдът намира обстоятелството, че правото на управление в
полза на училището в АПОС е направено по време на висящ съдебен процес относно
законосъобразността на Решението на Общинския съвет, с което имотът се
предоставя за управление на СУ „Вела Благоева“. Това обстоятелство само по себе
си не прави АПОС незаконосъобразен. Произнасянията на Агенцията за държавната
финансова инспекция с двата доклада също са неотносими, тъй като касаят
предходни периоди, доколкото процесните задължения са за период 01.01.2016г. –
21.12.2020г.
Тези два доклада на АДФИ и заключенията в тях нямат обвързваща сила за съда,
още по-малко в частта им относно заключенията на държавния финансов инспектор
дали процесните имоти са предоставяни или предавани за безвъзмездно ползване,
стопанисване и управление от Община Велико Търново и от Общински съвет – Велико
Търново на СУ „Вела Благоева“. Заключението в Доклад № ДИ2ВТ – 6/04.11.2015 г., че счетоводното
отписване на дълготрайни материални активи /административна сграда,
инфраструктурен обект и земя/ в СУ „Вела Благоева“ към 31.12.2013 г. е законосъобразно
извършено е в пряко противоречие със становището в писмо изх. №
08-00-198/24.03.2016 г. на заместник-министъра на финансите, че действията на
директора по отписване на тези ДМА от отчетността на училището, без за това
предварително да е искано становището на общината като първостепенен
разпоредител с бюджет, са неправомерни и неоснователни.
В подкрепа на извода, че
СУ „Вела Благоева“ има качеството на задължено лице по смисъла на чл.
11, ал. 5 от ЗМДТ през ревизирания период е и последно постановеното по казуса решение на
Върховния административен съд Решение № 14410/28.11.2017г. по адм. дело №
9602/2016г. Съгласно чл. 64 ЗМДТ
таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11, който определя, че
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Според ал. 5 на същата норма за имот - държавна или общинска собственост,
данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Действително
в тежест на административния орган е да установи, че училището е данъчно
задължено лице и е сред субектите изрично посочени в чл. 11 ЗМДТ.
В акта за публична общинска собственост № 6093 от 10.09.2015г. (50-53 от
делото), легитимиращ общината като собственик на процесния имот е отбелязано в
т. 9, че имотът е предоставен за управление на директора на училището съгласно
чл. 10, ал. 5 от НРПУПОИ (приет с Решение № 158 по протокол № 16 от
24.04.2008г. на Общински съвет Велико Търново. Това обстоятелство само по себе
си не е от правопораждащо значение относно предоставянето на право на управление
на СУ върху имота – публична общинска собственост. Издаденият акт за публична
общинска собственост не е правопораждащ правото на собственост и условията на
нейното ползване акт. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) изрично постановява, че актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, АОС е официален документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но той има
констативно, а не конститутивно действие. Поради това, дори липсата на
отбелязване в АОС, че описаните в него имоти са предоставени за управление по
смисъла на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ на СУ „Вела Благоева“ Велико Търново не води до
извод, че не е налице такова предоставяне. Както се посочи вече, по силата на
законовата делегация на чл. 8, ал. 2 редът за предоставяне за управление на
имоти и вещи – общинска собственост се определя с наредба на общинския съвет. В
чл. 12, ал. 4 ЗОС е предвидено, че редът за предоставяне за безвъзмездно
управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския
съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. В изпълнение на това свое правомощие, с
приетите промени в Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество с решение № 158 по Протокол № 16 от заседание на Общинския
съвет, проведено на 24.04.2008 г., е създадена нова ал. 5 на чл. 10, по силата
на която директорите на училища общинска собственост с въведена система на
делегирани бюджети осъществяват управлението на публичната общинска собственост
от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на действащата
нормативна уредба. По силата на изр. второ от тази разпоредба, на директорите
на училища е предоставено и правото да отдават под наем и за ползване недвижими
имоти публична общинска собственост или части от тях. Видно от представената
таблица за получени приходи от отдадени под наем помещения в СУ „Вела Благоева“,
директорът на училището се е възползвал от така предоставеното му право на
управление, чрез отдаване под наем на помещения, предоставени за управление на
училището. Имотите са описани като такива, предоставени на СУ „Вела Благоева“ и
в АОС № 378/12.05.1998 г. и по силата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за реда на
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, управлението им е
било предоставено на директора на училището, в качеството му на негов законен
представител.
Неоснователно съдът
намира и другото възражение в жабата за неправилно определяне на размера на
дължимите главница и лихви, определени с процесния РА. От приетата и неоспорена
по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че органите по
приходите правилно и съобразно действащата нормативна уредба са определили
размера на дължимото задължение за ТБО и лихви за просрочие за всеки един от
ревизираните периоди. Оспорването на експертизата от жалбоподателя не е
съпроводено с искане за допълнителна или повторна такава.
От изложеното следва, че
се обосновава предоставянето за безвъзмездно управление на процесните имоти –
публична общинска собственост на СУ „Вела Благоева“. С оглед
гореизложеното съдът намира, че СУ „Вела
Благоева“ е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и размерът на
публичното задължение се доказва от изслушаната по делото експертиза. РА се явява законосъобразен
както по основание, така и по размер.
При този изход на делото и с оглед
направеното своевременно искане от ответника следва да му се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., разходът за което се
обосновава от платежна нареждане от 21.04.2022г. (л. 348 от делото) и внесеният
депозит за вещо лице в размер на 350 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Средно училище /СУ/ „Вела Благоева“ – гр. Велико
Търново, представлявано от Директора на
училището - А.В.Я. срещу Ревизионен акт № 6/29.12.2021г. на главни експерти –
орган по приходите при Община - Велико Търново, потвърден с Решение №
6/11.03.2022г. на кмета на Община Велико Търново, с който са установени
задължения на училището за такса битови отпадъци за периода 01.01.2016г. –
31.12.2020г. в размер на 15 600.98лв. и лихва върху така установената
главница в размер на 5334,72лв.
ОСЪЖДА Средно училище /СУ/ „Вела Благоева“ – гр. Велико
Търново, представлявано от Директора на
училището - А.В.Я. *** сумата 1550лв. (хиляда петстотин и петдесет лева)
представляващи направените по делото разноски за адвокатски хонорар и депозит
за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: