Решение по дело №1348/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 1 348 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРЕКРАТЯВА производството по следните искове на Б.Г.Д. срещу М.на О.:

1. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен университет;

2. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 1 522,39 лева обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен университет.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Б.Г.Д.:

1.           срещу М.на О.:

1.1. иска по чл. 233, ал. 5, връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ за заплащането на 11 922,40 лева обезщетение от 10 брутни възнаграждения за вреди от тежка телесна повреда, настъпила при или по повод изпълнението на военната служба;

1.2. иска по чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ за заплащането на 32 777,60 лева обезщетение за разликата между действително претърпените вреди и обезщетението от 10 брутни възнаграждения;

1.3. иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 3 639,78 лева обезщетение за забава върху 11 922,40 лева от 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г.;

2. срещу Националния военен университет:

2.1. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен университет;

2.2. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 1 522,39 лева обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен университет.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Б.Г.Д. да заплати по сметка на СГС 10,00 лева държавна такса.

 

[4] Б.Д. е със съдебен адрес адвокатско дружество „З.и М.“, гр. София, ул. „******. М.на О. е с адрес в гр. София, ул. „******. Н. в. у.е с адрес в гр. Велико Търново, бул. „******.

 

[5] Решението в частта му по пар. 1 може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от уведомлението. Решението в частта му по пар. 2 може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 597,24 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, с въззивната си жалба следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. Ако някоя от страните подаде частна жалба срещу решението в частта му по пар. 1, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[7] Б.Д. заявява в искова молба от 31.01.2018 г., че от 20.08.1993 г. е работил като в.. На 20.02.2013 г. той е работил в Н.В.У.„В.Л.“ (НВУ) в гр. Долна Митрополия.

 

[8] Докато е извършвал работа за НВУ, той е получил скъсване на менискус на лявата коленна става. От това Б.Д. е претърпял болки и страдания, които оценява на 40 000,00 лева, а скъсването на менискуса е наложило уволнението му от военна служба и преместването му в гр. София, от което е претърпял имуществени вреди по преместването за 4 500,00 лева. Министерството на О. (Министерството) е следвало да заплати на Б.Д. 11 922,40 лева обезщетение за вреди от тежка телесна повреда от 10 брутни възнаграждения, както и разликата между обезщетението за всички претърпени вреди и обезщетението от 10 брутни възнаграждения. Министерството не е изплатило на Б.Д. такива обезщетения.

 

[9] От 21.02.2013 г. до 21.10.2013 г. ръководството на НВУ се е държало безпардонно, арогантно, унизително и нечовешки към ищеца, като деканът на факултета в НВУ, за който Б.Д. е работил: го е наричал „измамник“, „симулант“, „мошеник“, „интересчия“; е създавал административни пречки; е възпрепятствал административното производство и съдебния процес. Началникът на НВУ е уволнил Б.Д. въпреки предписанията на Военномедицинската комисия за трудоустрояването му. Прекият началник на Б.Д. капитан К.е: възпрепятствал и негативно е влияел на административното производство; насаждал е омраза у колегите към него, предоставял е неверни данни за злополуката. От това Б.Д. е претърпял неимуществени вреди за 30 000,00 лева.

 

[10] Б.Д. е претърпял и имуществени вреди:

1.           за 855,62 лева – разлика между обезщетението за временна неработоспособност, ако Министерството не е спорило, че злополуката е станала по време на работа, и обезщетението за временна неработоспособност, което е получил;

2.           666,77 лева – разликата между обезщетението за безработица, което ищецът е щял да получи, ако Министерството го е осигурявало за 2002 г., и обезщетението за безработица, което е получил.

 

[11] Министерството не е заплащало обезщетения на ищеца. Затова Б.Д. моли съда да осъди Министерството да му заплати:

а) 11 922,40 лева обезщетение от 10 брутни възнаграждения за тежка телесна повреда;

б) 32 577,60 лева обезщетение, изразяващо се в разликата между 44 500,00 лева - пълния размер на вредите от увреждането - и 11 922,40 лева - обезщетението от 10 брутни възнаграждения;

в) 3 639,78 лева обезщетение за забава върху 11 922,40 лева от 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г.

г) 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия/бездействия на служители на ответника;

д) 1 522,39 лева обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на служители на ответника. Ако съдът приеме, че не Министерството, а НВУ следва да отговаря по исковете, Б.Д. моли съда да осъди НВУ да му заплати посочените обезщетения (исковата молба, т. I, л. 3-16; становището по проекта на доклад, т. II, л. 552-555; молбата, т. II, л. 561-562; протокола от с. з. на 14.12.2018 г., т. II, л. 565 и л. 567).

 

2.           На ответниците

 

2.1. На Министерството

 

[12] Министерството е оспорило предявените искове. То е заявило, че:

1. надлежен ответник е не Министерството, а НВУ;

2. злополуката не е призната за тежка и за станала по време на работа;

3. ищецът не е направил 4 500,00 лева разходи по преместването си в гр. София;

4. ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди;

5. исковете са погасени с изтичането на тригодишна давност. Затова Министерството моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, т. I, л. 163-166).

 

2.2.     На НВУ

 

[13] НВУ е направило идентични възражения на тези на Министерството (писмения отговор, т. II, л. 597-598).

 

3.     Насрещни твърдения на ищеца

 

[14] Б.Д. е оспорил писмените отговори на Министерството. Той е заявил, че:

1.           Министерството следва да отговаря по исковете;

2.           злополуката е станала, докато е изпълнявал работа за ответника;

3.           той не е могъл да подаде рапорт за определянето на злополуката като станала по време на работа поради уволнението му от ответника и изключването му от военния резерв;

4.           Наредбата, определяща реда, за признаването на злополуката за станала по време на работа, е нищожна, защото не е имало законова делегация за издаването ѝ (допълнителната искова молба, т. I, л. 260-263).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[15] Не се спори, че Б.Д. е бил роден на *** г., и че на 20.08.1993 г. той е започнал да работи като в.. През 1996 г. той е получил наличие на ставна нишка/костен фрагмент в лявата коленна става, което е преминало впоследствие в заболяване на „Кьонинг“. От това заболяване Б.Д. е бил лекуван няколко пъти оперативно (показанията на вещото лице д-р М.).

 

[16] Не се спори, че през 2002 г. Б.Д. е работил за НВУ. Липсват доказателства, НВУ да не е заплащал осигуровки на Б.Д. за 2002 г., а добросъвестното поведение се предполага. Следователно НВУ е заплатило осигуровките на Б.Д. за 2002 г.

 

[17] Не се спори, че през февруари 2013 г. Б.Д. все още е работил за НВУ, който е бил разпоредител с бюджетни средства. Не се спори, че по това време Б.Д. е получил навяхване на лявата коленна става с разкъсване на менискуса. Това не е станало при или по повод на военната служба (решението на ВАС, с което е било потвърдено решение на ПнАС, с което пък е било потвърдено разпореждане на НОИ за непризнаване на злополуката за трудова, т. II, л. 751-756). Не се спори, че Централната военно-медицинска комисия (ЦВМК) не е издавала акт, с който да признае увреждането на Б.Д. за тежка или средна телесна повреда. Към 20.03.2013 г. брутното възнаграждение на Б.Д. е било 1 192,24 лева (протокола от с. з. на 10.05.2019 г., т. II, л. 646).

 

[18] Възстановяването от скъсване на менискус продължава от два до три месеца. При Б.Д. то е било по-продължително поради наличното заболяване на „Кьонинг“ (заключението на д-р М.).

 

[19] На 13.09.2013 г. ЦВМК е приела решение, че Б.Д. е бил негоден за военна служба (решението, т. 1, л. 57). На 01.10.2013 г. Началникът на НВУ е издал заповед, с която е прекратил договора на Б.Д. за военна служба (заповедта, т. I, л. 58-60). В периода февруари 2013 г.-21.10.2013 г. Началник на НВУ е бил генерал Х., декан на факултета в НВУ, за който е работил Б.Д., е бил доц. Даньо Лалов, като в този факултет е работил и капитан К.(протокола от с. з. на 10.05.2019 г., т. II, л. 646).

 

[20] Към този момент Б.Д. е имал две дъщери, които са били на 15 и 11 години (удостоверенията за раждане, т. 1, л. 101-102). Увреждането и прекратяването на договора за военна служба на Б.Д. са се отразили отрицателно на психическото му състояние (заключението на вещото лице З., т. II, л. 630-635; показанията на свидетелките Д.и К., т. II, л. 655, 658-659).

 

[21] През 2015 г. Б.Д. и съпругата му са се преместили да живеят в София, като за това са наели част от жилище, за което той е заплащал наем и разходите за вода, електричество, топлинна енергия и топла вода (договора, т. I, л. 95-96; справките, т. II, л. 668-676). При преместването, за да пренесат вещите си, те са използвали микробус, предоставен им от свидетеля Д., с който той е преминал около 2800-3000 км при разход на буса за 100 км от 10-12 л дизелово гориво (показанията на свидетеля Д., т. II, л. 682).

 

[22] Б.Д. е заплатил: 3 184,49 лева държавна такса (т. I, л. 2); 3 000,00 лева на адвокат (т. I, л. 265); 500,00 лева за вещи лица (т. I, л. 575). Ответниците не са направили разноски по делото, но са били представлявани от юрисконсулти.

 

3.     Спорни обстоятелства

 

 

[23] Спорно по делото е било дали работещи за НВУ са извършили противоправни действия/бездействия спрямо Б.Д.. Съдът не приема, че работещи за НВУ са се държали безпардонно, арогантно, унизително и нечовешки към ищеца, като деканът на факултета в НВУ, за който Б.Д. е работил: го е наричал „измамник“, „симулант“, „мошеник“, „интересчия“. Съдът не приема това поради следното: данни за подобно отношение се съдържат единствено в показанията на свидетелите Д.– съпруга на ищеца – и свидетелката К. – негова майка. Те от своя страна не са присъствали лично, когато такова отношение евентуално е било демонстрирано, а споделят това, за което им е разказал Б.Д.. Следователно те преразказват евентуални лични впечатления на Б.Д..

 

[24] Личните впечатления на страна по делото обаче, имат много ниска доказателствена стойност, която не е достатъчна да убеди съда, че фактите действително са се осъществили по начина, заявен от тази страна. Така е и в настоящия случай.

 

[25] Нещо повече, в случая в заключението на съдебно-психологичната експертиза освен, че е прието, че Б.Д. е имал негативни психически преживявания вследствие на увреждането и прекратяването на договора му за военна служба, е установено и, че Б.Д. има тенденция за даване на социално желани отговори над нормалното за мъжете (заключението, л. 633). Това, заедно с близката родствена връзка между свиделите и Б.Д., допълнително намалява доказателствената стойност на техните показания. Ето защо съдът не приема, че работещи за НВУ са се държали безпардонно, арогантно, унизително и нечовешки към ищеца, като деканът на факултета в НВУ, за който Б.Д. е работил: го е наричал „измамник“, „симулант“, „мошеник“, „интересчия“

 

[26] Съдът не приема, че работещи за НВУ: са създавали административни пречки; са възпрепятствали административното производство и съдебния процес; са уволнили Б.Д. въпреки предписанията на ЦВМК; са предоставяли неверни данни за злополуката. Участието в административното производство по установяване дали е била налице трудова злополука е било законно право на НВУ. Липсват каквито и да е данни работещи за НВУ да са повлияли на решението на административния орган. Такова влияние не са установили и административните съдилища в две техни инстанции. Те не са установили и капитан К.да е заявил неистински обстоятелства, а доказателства за това липсват и по настоящото дело. Затова съдът не приема, че работещи за НВУ: са създавали административни пречки; са възпрепятствали административното производство и съдебния процес; са уволнили Б.Д. въпреки предписанията на ВМК; са предоставяли неверни данни за злополуката.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[27] Б.Д. е предявил пет иска. Те са:

1. иск по чл. 233, ал. 5, връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ за заплащането на 11 922,40 лева обезщетение от 10 брутни възнаграждения за вреди от тежка телесна повреда, настъпила при или по повод изпълнението на военната служба;

2. иск по чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ за заплащането на 32 777,60 лева обезщетение за разликата между действително претърпените вреди и обезщетението от 10 брутни възнаграждения (40 000,00+4 500,00-11 922,40);

3. иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 3 639,78 лева обезщетение за забава върху 11 922,40 лева от 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г.

4. иск по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за НВУ;

5. иск по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 1 522,39 лева обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за НВУ. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

1. По иска по чл. 433, ал. 5, връзка с чл. 233 ал. 1 от ЗОВСРБ и по иска по чл. 433, ал. 5 от ЗОВСРБ[1]

 

[28] Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ, на в.ите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба. в.ите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред (чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ). Обезщетението се дължи от Министерството (чл. 233, ал. 5 и ал. 7 от ЗОВСРБ).

 

[29] Дали злополуката е станала при или по повод изпълнение на възложена работа, т. е. дали е трудова, се установява в административно производство пред НОИ (следните решения на ВКС и цитираните в тях решения: 26-2020-IV Г. О. по гр. д. 3334/2019; 374-2014-IV Г. О. по гр. д. 3766-2013). Това важи и спрямо в.ите, защото само органите на НОИ, но не и ЦВМК, имат правомощия да разследват обстоятелствата, при които е настъпила една злополука. Само ЦВМК обаче, може да установява дали злополуката е довела до тежка или средна телесна повреда за в.ия (решения на ВКС 288-2018-IV Г. О. по гр. д. 59/2017; 56-2011-IV Г. О. по гр. д. 117/2010).

 

[30] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.           ищецът да е бил в.;

2.           той да е претърпял злополука;

3.           това да е станало при или по повод изпълнението на задълженията му като в.;

4.           злополука да е довела до увреждане на ищеца, представляващо средна или тежка телесна повреда, установено с решение на ЦВМК;

5.            от увреждането ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

6.           ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[31] Съдът установи, че Б.Д. е бил в. към февруари 2013 г. По това време той е претърпял злополука. Тази злополука обаче, не е станала при или по повод изпълнението на задълженията му като в., защото орган на НОИ не го е установил. Също така няма и решение на ЦВМК за приемане, че злополуката е довела до тежка или средна телесна повреда.

 

[32] Липсват две от предпоставките за уважаването на двата иска. Затова съдът ги отхвърля.

 

[33] Б. Драгованов е заявил, че ръководството на НВУ е възпрепятствало възможността му да поиска от ЦВМК установяването, че от злополуката е получил тежка или средна телесна повреда, а подзаконовия нормативен акт, с което се е изисквало той да поиска това установяване, е нищожен поради липса на законова делегация за издаването му.

 

[34] Съдът не приема, че ръководството на НВУ е възпрепятствало възможността на Б.Д. да поиска от ЦВМК, установяването, че от злополуката той е получил тежка или средна телесна повреда. Съдът не приема това, защото от 20.02.2013 г. до 01.10.2013 г. Б.Д. е имал повече от седем месеца, а той е бил в отпуск поради временна неработоспособност около шест месеца. Дори по време на отпуска поради временна нетрудоспособност обаче, състоянието му е било такова, че му е позволявало да упражнява свои права – той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си.

 

[35] За да издаде ЦВМК решение за степен на телесна повреда, пострадалият в. следва да подаде заявление до нея (чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-4 от 08.02.2011 г. за военномедицинска експертиза на годността за военна служба в мирно време, действала към февруари 2013 г. (Наредбата)). Б.Д. не е подал такова заявление, а без него ЦВМК не би могла да инициира  производство за постановяване на решение за степен на повреда. Ето защо не действията на ръководството на НВУ са довели до неиздаването от ЦВМК на решение за степен на повреда, а бездействието на Б.Д..

 

[36] Наредбата е издадена при наличие на законова делегация на чл. 141, ал. 2 и чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ (§ 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата). Такава законова делегация е налице и по отношение на установяването на степента на увреда. Това е така, защото щом като е налице делегация ЦВМК да установява годността за военна служба, налице е и делегация за по-малкото – ЦВМК да установява степен на телесна повреда.

 

[37] Съдът не разглежда тези два иска, но спрямо НВУ, защото не се е сбъднало процесуалното условие, поставено от Б.Д. – съдът да ги разгледа, само ако приеме, че Министерството не отваря по тях. Съдът приема, че Министерството следва да отговаря по тях, но исковете спрямо него са неоснователни.

 

2.     По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Министерството

 

[38] За да уважи този иск, съдът следва да уважи първия иск за 11 922,40 лева обезщетение от 10 брутни заплати за тежка телесна повреда, настъпила при или по повод на военната служба. Съдът обаче, отхвърля иска за обезщетение на вреди от тежка телесна повреда. Затова не е налице предпоставка за уважаването на настоящия иск и съдът го отхвърля.

 

3.     По двата иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

 

[39] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[40] Когато съответното военно формирование е разпоредител с бюджетна сметка, по искове на в.и в него отговаря не Министерството, а самото военно формирование (решение на ВКС 128-2011-IV Г. О. по гр. д. 1 356/2009 г.). Следователно надлежен ответник по исковете по чл. 49 от ЗДД е не Министерството, а НВУ. Затова съдът прекратява производството по двата иска по чл. 49 от ЗЗД, предявени срещу Министерството.

 

[41] Предпоставките за уважаването на иск по чл. 49 от ЗЗД са:

1. ответникът да е възложил работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причило вреда на ищеца;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[42] Съдът установи, че НВУ е било възложило работа на генерал Х., доцент Л.и капитан К.са работили за НВУ. Работещи за НВУ са отговаряли и за заплащането на осигуровките на Б.Д.. Налице е първата предпоставка за уважаването на исковете.

 

[43] Съдът не установи обаче, работещи за НВУ да са извършили срещу Б.Д. противоправни действия/бездействия. Не е налице предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля.

 

4. По разноските

 

[44] Ответниците не са направили разноски и не са поискали присъждането на такива. Затова съдът не присъжда разноски на ответниците.

 

[45] Дължащата се държавна такса по делото е 3 194,49 лева (0,04х(11 922,40+32 777,60+30 000,00+1 522,39+3 639,78)), а Б.Д. е заплатил 3 184,49 лева. Затова на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда Б.Д. да заплати още 10,00 лева държавна такса по сметка на СГС.

 

Съдия: