РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Бяла, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200245 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Н. ЕСК., ЕГН **********, от гр.С.,
бул.“Х. Б.“ №1, вх.Б, ет.5, ап.10, чрез адв.М.А. К.-АК-Бургас, против
Наказателно постановление № 38-0001619 от 16.06.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.34, §.3, буква „б“ от
Регламент/ЕС/ №165/2014г., на жалбоподателя е наложено на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП – административно наказание глоба в размер на 500лв.
В жалбата се твърди, че АУАН и НП са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, подробно изложени в жалбата.
На посочените основания, поддържани и в писмено становище, депозирано от
процесуалния представител на жалбоподателя, молят НП да бъде отменено
като незаконосъобразно. Претендират се направените разноски в
производството.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
1
установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2021г., около 13,35 часа в гр.Б., обл.Р., на отбивката пред
Районна пътна служба, на изхода за град П., св.И.И.-инспектор в РД „АА“-
Русе спрял за проверка товарен автомобил–влекач ДАФ ФТ ХФ 105 от
категория N3, с рег.№........ и с прикачено полуремарке с рег.№......., от
категория О4, и двете собственост на „В. т.“ ЕООД, оборудван с дигитален
тахограф Siemens AG 1381.********** с №********** и попадал в обхвата
на Регламент №561/06 и №165/2014г. Автомобилът бил управляван от
жалб.С.Е. и извършвал обществен превоз на товари-пшеница, с пътен лист
№8390350 от 26.04.2021г. и с товарителница серия М№********* от с.дата
от Д. Д. до „А.-БГ“ООД-гр.В.. При извършената проверка на картата на
водача с №0000000003Н99000 за работно време и почивка за текущия ден и
предходните 28 дни се констатирало, че водачът не е въвел ръчно данни в
картата на водача за период от 10:26 часа на 24.04.2021г. до 11:52 часа на
26.04.2021 г., когато не е бил на борда на превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа. Св.И. преценил, че жалб.Е. е допуснал
нарушение на чл.34, §.3, буква „б“ от Регламент /ЕС/165/2014г., за което на
място му съставил АУАН, подписан от нарушителя без възражения. Въз
основа на акта, наказващият орган, на 16.06.2021г., издал обжалваното НП,
връчено лично на жалбоподателя на 26.07.2021г.
С жалбата срещу НП било депозирано Удостоверение за дейности
съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 от 26.04.2021г., издадено от „В. т.“
ЕООД, съгласно което за периода от 10:26 часа на 24.04.2021г. до 11:52 часа
на 26.04.2021 г. жалбоподателят е управлявал превозно средство, попадащо
извън обхвата на Регламент(ЕО) № 561/2006 или AETR.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.И., АУАН, НП, разпечатки от дигитална карта и дигитален тахограф,
заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за
автомобилните превози. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и
в съответствие с процесуалните правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, каквото се явява и Директор на РД „АА“, определен
от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-0830 от 24.01.2020 г. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
В жалбата са изложени съображения за нарушение на нормата на чл. 57,
2
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която предвиждала пълно, точно и коректно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Сочи се, че
за обосноваване съставомерността на деянието, следва да са описани всички
негови елементи от фактическа страна, включително и определянето на
конкретния вид данни, които се твърди да не са въведени, въпреки законовото
му задължение. Въпреки това в АУАН и в НП било посочено само, че не били
въведени „необходимите данни“, от което не ставало ясно какви точно са
данните, които в случая липсват за посочения период. Твърди се, че
непосочването на конкретните данни, представлява липса на
индивидуализация на изпълнителното деяние като основен признак от
обективната страна на нарушението.
Съдът намира така релевираното възражение за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на § 34, т. 3 вр. с т. 5, б. "б", подточки ii), iii) и iv) от
Регламент 165/2014 г., „необходимите данни“, които следва да бъдат
въведени са „друга работа“, „период на разположение“ и „почивка“. При
извършване на проверка от контролните органи, последните констатират, че
за конкретен период липсват въведени данни в тахографа, като от тях не може
да се изисква да посочат точно какви данни не са били въведени, тъй като те
не разполагат с подобна информация. Нарушението е именно за това, че
липсват данни за този период, от които да се установят причините поради
които водачът не е бил в състояние да използва тахографа.
Неконкретизирането на данните в АУАН и НП не накърнява правото на
защита на наказаното лице, тъй като безспорно и категорично се установява,
че за посочения период не са били въведени никакви данни. В този смисъл е и
постановеното Решение № 41 от 04.03.2021 г. по КАНД № 7/2021 г. по описа
на Административен съд – Русе. Неоснователно се явява възражението за
допуснато процесуално нарушение на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, поради липса на дата и място на извършване на нарушението. Следва
да се отбележи, че нарушението се изразява в бездействие, продължено
деяние, довършено към момента на установяването му. Видно от АУАН и НП
в тях се съдържат дата и място на установяване на нарушението, поради
което визираното нарушение не е налице.
Съдът счита, обаче, че основателно се явява възражението в
жалбата, че в конкретната хипотеза не е налице нарушение от страна на
3
жалбоподателя, с оглед на представеното удостоверение за дейности, от което
се установява, че липсата на данни в тахографа за посочения период се дължи
на обективни причини, а именно, че водачът е управлявал превозно средство,
попадащо извън обхвата на Регламент(ЕО) № 561/2006 или AETR.
Действително, както се сочи в жалбата и в писменото становище по делото,
Регламент(ЕС) № 561/2006, Директива 2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/
№3821/85 и тълкувателно разяснение №5 към тях, предвиждат, че
първоизточниците на информация при пътните проверки са тахографските
записи, като липсата им може да бъде обоснована с удостоверение за
дейности, ако поради обективни причини съставянето им, включително чрез
ръчно въвеждане на данните, не е било възможно. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на актосъставителя в с.з., който заявява, че ако
водача няма възможност да въведе ръчно данни за дейността си,
работодателят следва да му издаде удостоверение за дейности. Не се
установява обаче при проверката такова удостоверение да е било поискано от
проверяващите лица, а св.И. не си спомня какво конкретно му е заявил
жалбоподателя относно констатираното нарушение. Несъмнено е, че
представеното пред съда Удостоверение установява дейност извън
превозното средство и обхвата на Регламент /ЕС/ № 561/2006, документът е
изготвен по надлежния ред и има удостоверителна сила за вписаните в него
факти, поради което следва да бъде зачетен. Неоснователно се сочи от АНО,
че Удостоверението е изготвено за целите на съдебното производство и не е
било налично при образуване на административно-наказателното
производство, тъй като видно от приложеното Удостоверение същото е с дата
на издаване 26.04.2021г., т.е. от деня на извършената проверка. Освен това от
показанията на самия актосъставител в съдебно заседание става ясно, че
тахографът дава еднократна възможност за попълване на липсващия период и
когато тя бъде пропусната следва да бъде издадено удостоверение за
дейности. Следователно, макар в момента на извършване на проверката и
пред АНО водачът да не е представил удостоверението, този документ е
представен ведно с жалбата, поради което следва да бъде приет като
доказателство при липса на ръчно въведени данни за посочения период,
дължащо се на обективни причини- управление на превозно средство,
попадащо извън обхвата на Регламент(ЕО) № 561/2006. В тежест на АНО е да
докаже извършване на нарушението, което не е сторено в настоящото
производство.
При това положение, неправилно се явява ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това
нарушение, а обжалваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
4
на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение и с оглед
крайния изход на спора, АНО следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя разноски за производството.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението е
300лв., като са представени доказателства за уговорено и заплатено
възнаграждение именно в този размер. Следователно на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на300лв., които да бъдат възложени
в тежест на ИА „АА“-гр.София, като лице, поемащо разноски по смисъла на §
1, т. 6 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001619 от
16.06.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение
по чл.34, §.3, буква „б“ от Регламент/ЕС/ № 165/2014г., на СТ. Н. ЕСК., ЕГН
**********, от гр.С., бул.“Х. Б.“ №., вх.., ет.., ап..., е наложено на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП – административно наказание глоба в размер на 500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София да заплати на СТ. Н. ЕСК., ЕГН **********, от гр.С., бул.“Х. Б.“
№., вх.., ет.., ап..., направените по делото разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
5